№112
Силистра, 16.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септeмври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галя Иванова и в
присъствието на прокурора …………..като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. №
187 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №
76/07.05.19г., постановено по гр.д. № 640/18г. по описа на ДРС, е признато за
установено по отношение на „Интертур“ ООД със
седалище и адрес на управление с.Черник,общ.Дулово, че „Крисбор
– Русеви и сие“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, като съсобственик на земята в поземлен имот с идентификатор 81966.500.971 при съотношение
536/1086 идеални части за него и 550/1086 идеални части за Халил Бекяр, към
датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Дулово със Заповед
№РД-18-87/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК , е бил съсобственик
на частта от ПИ с идентификатор 81966.500.1056 с площ от 247 /двеста
четиридесет и седем/ кв.м., чиито граници са очертани с непрекъсната черна и
непрекъсната синя линия съгласно комбинираната скица по заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза, с приложени координатни
точки към нея, като следва да се изправи допуснатата грешка и границата между
имоти 81966.500.971 и 81966.500.1056 да съвпада по непрекъснатата синя линия по
комбинираната скицата, цитирана по-горе.
Отхвърлен е искът за разликата от 247кв.м
до 361кв.м., като неоснователен и недоказан. Осъдено е „Интертур“ ООД да заплати на „Крисбор
– Русеви и сие“ ООД
сумата от 350.00 лв. - разноски по делото.
Недоволно от решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е
останало „Интертур“ ООД гр. Дулово, което чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че
същото е неправилно в обжалваната част и моли да бъде отменено, като вместо
това бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна „Крисбор – Русеви и сие“ ООД гр. Силистра счита, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
СОС, като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна
проверка въззивнят съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно.
Предмет на делото е
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба с посочено в нея правно основание чл. 108 от ЗС,
като впоследствие, с определение от 18.03.2019 г., ДРС е изменил дадената с
определението му от 5.12.18г. правна квалификация на иска по чл. 108 ЗС с
правна квалификация на иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР.
Тази промяна на
правната квалификация не се е отразила върху допустимостта на постановения
съдебен акт. Това е правилната правна квалификация на спорното право съобразно
въведените от ищеца твърдения в исковата молба, като съответно и по тези
твърдения се е защитавал ответника в хода на процеса. В този смисъл не е налице
и процесуално нарушение на съда като в определението си от 5.12.19г. не е
постановил ново разпределение на доказателствената тежест. Настоящата инстанция
също не следва да прави нов доклад по чл. 140 ГПК след като във въззивната
жалба няма възражения в тази насока. Нещо повече, в жалбата изрично се сочи, че
разглеждайки иска за собственост, съдът е изследвал наличието на непълнота или
грешка в кадастралната карта.
Решението се квалифицира като недопустимо
само, когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато
е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, а в случая е точно обратното – съдът се е произнесъл с
решението си по предмет, за който е бил сезиран и е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.
След като дори при
неправилна правна квалификация на спорното право от първоинстанционния съд, невзета
от обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението му не е
недопустимо, а въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация,
доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд
квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора,
то с още по-силни аргументи се налага изводът, че при извършена от ДРС правилна
преквалификация на иска съобразно обстоятелства, на които страната не се е
позовала, решението му не може да се възприеме като недопустимо. В този смисъл
е и задължителната съд. практика – Р 124/24.03.2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и др.
Освен гореизложеното,
съдът следва да посочи, че ТР № 8/23.02.2016 г.ОСГК дава възможност, според особеностите на конкретния
случай, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се прекрати или съедини за общо
разглеждане в едно
производство с иска за собственост, тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, но в настоящото
производство, макар и
първоначално ищецът да е претендирал да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху 361 кв.м., то той не е възразил по дадената от съда правна
квалификация с определението от 5.12.19г., а и не е претендирал за допълване на
решението на ДРС с осъдителен диспозитив по предявен
от него ревандикационен иск по чл. 108 ЗС,
респективно не е депозирал жалба против решението в подобна насока.
Следва да се отбележи
също така, че за допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР на общо основание
е необходимо наличието на правен интерес. В чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е установена
презумпция за вярност на основните кадастрални данни. С оглед това, при наличие
на твърдения за заснемане в кадастралната карта на собствения на ищеца имот
като част от имота на ответника, се обуславя наличието на правен интерес от
предявяване на разглеждания иск.
Обстоятелството, че
искът е предявен от единия от съсобснтвениците на
недвижимия имот също не води до неговата недопустимост. В това си качество всеки
от съсобствениците може да иска установяване на правото на собственост върху
спорната реална част и наличието на грешка при заснемането на границата на
имота, дори останалите съсобственици да не са съгласни да се предяви такъв иск.
Това е така, защото съсобствениците са обикновени другари и всеки от тях може
да води иск за собственост за целия имот срещу трити лица, включително и такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
какъвто е разглежданият случай. С този иск се установява принадлежността на
спорната площ към имота, на който ищецът е съсобственик, а не само на идеалната
част, която притежава, защото искът е за установяване правото на собственост
върху реална част от имот, неправилно заснета към съседен имот.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че с обжалваното решение първоинстанционният
съд се е произнесъл по допустим иск. Ето защо решението е процесуално
допустимо, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
При иска по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР подлежи на изследване пространственият обхват на правото на
собственост на ищеца, с оглед правилното му отразяване в актуалната кадастрална
карта. В това производство установяването както на спорното право на
собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип
е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото.
Ищецът „Крисбор – Русеви и сие“ ООД твърди
наличието на кадастрална грешка в КК на с.Черник досежно техния съсобствен с Халил Бекяр ПИ 81966.500.971 и имота на
ответника с идентификатор №81966.500.937 /понастоящем обединен под
№81966.500.1056/ по КККР на с.Черник. Представя като доказателство Скица-проект,
комбинирана № 15-520379- 26.07.2018 г. /стр. 34/, касаеща
361 /165+196/ кв.м., които са реална част от техния имот с идентификатор
81966.500.971 по КККР на с.Черник, неправилно заснета в КК като част от
съседния имот на ответника с идентификатор №81966.500.937 /понастоящем обединен под №81966.500.1056/
.
Ответникът „Интертур“ ООД, със седалище и адрес на управление в
с.Черник, твърди че е закупил от държавата в този вид /към датата на приемане
на кадастралната карта и кадастралните регистри/ имота, за който се претендира,
че следва да бъдат отнети 361 кв.м. поради допусната кадастрална грешка при
приемането на кадастралната карта. Счита, че ищецът е придобил само сградата при
публичната продан, а и намалението на общия парцел с Халил Бекяр няма да
накърни неговите 536/1086 идеални части от съсобствения
имот.
Не се спори по делото,
че ищецът по „Крисбор – Русеви и сие“
ООД е учреден на 13.07.2005 г. /ф.д.№908/1990г. по описа на СОС/ и е правоприемник на
активите и пасивите на СД „КРС“. Това е цитирано и в приложеното Р №117/11.07.2007 г. на ДРС /стр.
56 от делото/.
Видно от постановление
№ 3/04.06.2002г. по изп.дело № 32/00г. на съдебния
изпълнител при ДРС /стр. 11/, на СД
„КРС“ са възложени масивна едноетажна сграда - кантар в с.Черник-стопански
двор, квартал 41, парцел 8 с площ от 120 кв.м., и масивна сграда – склад, в кв.
41, парцел ХХI. Публичната продан е осъществена както по отношение на сградите, така и
на терена под тях до размерите на парцелите, в които се намират – в
постановлението изрично е посочено: „с пространство от 536 кв.м.“. Следователно
по отношение на сградата – кантар парцелът е продаден в ид.части
- 536/1086 ид.ч. и по отношение на земята се е
учредила съсобственост между длъжника по изп.дело ЕТ
Халил Бекяр и ищцовото дружество, спечелило търга, именно в това съотношение -
536/1086 ид.ч. за СД „КРС“ и 550/1086 ид.ч. за ЕТ Халил Бекяр. Съседи на парцела са: изток-парцел
VII; запад-път; юг-път и север-парцел V.
На 18.02.2015 г., чрез
договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна държавна
собственост по реда на чл.27,ал.8 от ЗСПЗЗ /стр. 21/, Държавата, чрез МЗХ,
продава на „Интертур-АС“ ООД парцел УПИ VI, кв.1а, с площ 2 690 кв.м. по
регулационния план на с.Черник и имот
УПИ VII, кв.1а, с площ от 1 398 кв.м. по рег.план на с.Черник, одобрен със
заповед №АО-21-213/09.12.1980 г.
На 26.11.2015 г. със
заповед № РД-18-87 на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Черник, като тези два имота са съответно с
идентификатори - 81966.500.937 с площ от
1 563 кв.м. /а не 1 398 кв.м., както е по рег.план на с.Черник, одобрен със
заповед №АО-21-213/09.12.1980 г., посочен в договора за покупко – продажба на
ответника от 18.02.15г./ и с идентификатор 81966.500.936 с площ от 2 690 кв.м. Разликата
от 165 кв.м в ПИ с идентификатор 81966.500.937/който по КК е с площ 1 563
кв.м. и на 1 398 кв.м. от него собственик е ответникът/, е формирана като държавна собственост с акт № 3806
от 11.03.2016 г. /стр. 26/. На 23.03.16г. с договор № Д-2016 /стр. 27/ тази
част -165/1563 ид.ч. от ПИ 81966.500.937, е продадена
на другия съсобственик на Държавата - „Интертур-АС“
ООД.
Впоследствие, по молба
на „Интертур-АС“ ООД, двата парцела са обединени в
един и той получава нов идентификатор 81966.500.1056 с площ от 4 253 кв.м.,
видно от представеното копие от кадастралната карта с данни от КРНИ за ПИ с идентификатор
81966.500.1056 /стр. 29/.
При заснемането и
съставянето на новата кадастрална карта на с.Черник от 26.11.15г. процесният имот на ищеца получава идентификатор 81966.500.971,
с площ от 303 кв.м., и като негов собственик е записан „Крисбор“
ООД, видно от представената скица от 10.04.18г. на стр. 13 от делото.
По депозирано на 26.04.18г.
заявление от другият съсобственик на имота – Халил Бекяр, е предприета процедура
за отстраняване на допусната грешка при заснемането на ПИ с идентификатор
81966.500.971, като е извършена корекция
в западна и северна посока и имотът е упълномерен до
720 кв.м. /увеличава се с 417 кв.м./, с посочени собственици на същия „Крисбор“
ООД и Халил Бекяр и съответно документи за собственост Постановление на съд.
изпълнител и договор за покупко-продажба.
Това изменение на КККР
е одобрено с влязла в сила заповед №18-4064-21.05.2018 г. на началника на СГКК-
Силистра /стр. 16/. Приложената
скица № 15-317980-21.05.2018 на стр. 18 от делото обективира
състоянието на имота към момента.
Процедурата за
отстраняване на грешката при заснемането в източна посока обаче, поради
възражение на съседа - ответника, като собственик на имот с идентификатор 81966.500.1056,
преминава в спор за материално право, поради което изготвената промяна с
комбинирана скица - проект № 15-520379 от 26.07.2018 г. /стр. 34 от делото/ е
отказана със заповед № 18-6203-26.07.2018
г. /стр. 32 от делото/. Това мотивира ищеца да заведе настоящия иск.
От заключението на вещото
лице /ВЛ/ по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че при
съставянето и одобряването на КККР на с.Черник през 2015 г. границите на парцел
8 в кв. 41 не са отразени в кадастралната карта, защото те не съществуват на
място. Отразените са масивната сграда към кантара, портиерната,
оградите около тях и е образуван ПИ 81966.500.971 с площ 303 кв.м. съгласно
съществуващите огради, който впоследствие е променен като площ на 720 кв.м. и
съответно на граници, но и след тази промяна отговаря частично на парцел
VIII по регулационния план,
който е с площ 1086 кв.м.
В заключението на ВЛ е
посочено, че съгласно изготвената комбинирана скица между КККР - с. Черник и
регулационния план на с. Черник от 1980г. и 1996 г., по отношение на ПИ 81966.500.971
и ПИ 81966.500.1056 и УПИ VI, VII и VIII в кв. 1а няма пълно съответствие, а има
частична идентичност.
ВЛ е отговорило, че
претендираните от ищеца площи се намират в ПИ
81966.500.937 /който е част от новообразувания имот с идентификатор
81966.500.1056/.
От комбинираната скица
на ВЛ /стр. 91 от делото/ е видно, че 247 кв.м. от имот VIII по регулационния
план на с. Черник попадат в новообразувания имот с идентификатор 81966.500.1056,
чийто собственик е ответникът по делото.
Съобразявайки така
ангажираните доказателства по делото, както и от заключението на ВЛ, ДРС е
стигнал до правилния извод, че Държавата е продала тези 247 кв.м. два пъти - веднъж
на Халил Бекяр с договор от 16.09.1996 г. и втори път на ответника по делото - с
договор за покупко - продажба №Д-2016-11/23.03.2016 г. 165 кв.м. и по договор
№ДПТ-38/18.02.2015 г. разликата до 247 кв.м. или 82 кв.м.
По безспорен начин е установено, че при
изготвянето на кадастралната карта на стопанския двор в с.Черник не е взето
предвид обстоятелството, че държавата е прехвърлила с договор за продажба на
недвижим имот на 16.09.1996г. парцел осми в кв.1а с площ от 1086 кв.м., който
парцел е бил формиран и одобрен с протокол №5/23.08.1996 г. за изменение на
регулацията на с.Черник, върху който е построена сградата на инсталирания 50 - тонен кантар. Този договор е вписан в СлВп
при ДРС на 30.10.1996 г. под №33, том първи /стр.93/. Това изменение на
регулационния план на с. Черник от 1996г. не е отразено в новата кадастрална
карта на с. Черник от 2015г.
Съгласно ТР
№8/23.02.2016 г. на ОСГК одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещно-правния
статут на имотите За отразените данни на имотите в КК законодателят е създал в
чл.2,ал.5 от ЗКИР оборима презумция
за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото…“ Актовете за държавна
собственост също нямат правопораждащо/конститутивно действие съгласно чл.5,ал.3 от ЗДС. От тук
следва, че държавата е продала на ответника чужд имот с договор
Д-2016/23.03.2016 г., както и 82 кв.м. по границата между имотите VIII и VII, ръководейки
се по рег.план от 1980 г., без да отчете промяната му от 1996 г., когато именно
настъпва и промяната в квадратурата на имот VII, и това е довело и до неточното упоменаване в договор №
ДПТ-38/ 18.02.2015 г. на площта на имот УПИ VII, в кв. 1а.
След като продажбата
на чужда вещ няма вещно-транслативен ефект, т.е. тя
не е поражда прехвърлително действие, то ответникът
не е станал собственик на процесните 247 кв.м.
Съобразно всичко
изложено до тук, правилно ДРС е стигнал до извода, че при изготвянето на
кадастралната карта на стопанския двор в с.Черник не са взети предвид
обстоятелствата, че държавата е прехвърлила с договор за продажба на недвижим
имот на 16.09.1996 г. парцел осми в кв.1а с площ от 1086 кв.м., който парцел е
бил формиран и одобрен с план за изменение на регулацията на с.Черник съгл. протокол №5/23.08.1996 г, върху който е построена
сградата на инсталирания 50 - тонен кантар. Този
договор е вписан в СлВп при ДРС на 30.10.1996 г. под
№33, том първи /стр.93/. Това изменение на регулационния план на с. Черник от
1996г. не е отразено в новата кадастрална карта на с. Черник от 2015г. Установена е принадлежността на спорната
реална част от имота на ищеца и Халил Бекяр, неправилно заснета към съседния
имот на ответника, с оглед правилното му отразяване в актуалната кадастрална
карта.
Ето защо, въззивният съд
счита, че следва да потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Съобразно изхода на
процеса на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни
разноски пред СОС в размер на 350 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно договор
за правна защита и съдействие на стр. от 16.09.19г.
Водим от изложеното,
СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/7.05.19г.,
постановено по гр.д. № 640/18г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „Интертур“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Черник, община Дулово, да заплати на „Крисбор
– Русеви и сие“ ООД , с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Силистра, ул. Симеон Велики 46, сумата от 350 /триста и петдесет лева/ лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
На основание чл. 236,
ал.3 ГПК решението по в.гр.д. 187/2019г. по описа на СОС да бъде вписано в с
два подписа, тъй като с-я Теодора Василева е в отпуск.
/съдия Добринка Стоева/