Решение по дело №187/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20193400500187
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№112

Силистра, 16.10.2019г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септeмври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:  ДОБРИНКА СТОЕВА

                                            мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

                                                                                                                                          

при секретаря    Галя Иванова и в присъствието на прокурора …………..като разгледа докладваното от съдия Стоева   гр. д. №  187 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 76/07.05.19г., постановено по гр.д. № 640/18г. по описа на ДРС, е признато за установено по отношение на „Интертур“ ООД със седалище и адрес на управление с.Черник,общ.Дулово, че „Крисбор – Русеви и сие“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, като съсобственик на земята в поземлен имот  с идентификатор 81966.500.971 при съотношение 536/1086 идеални части за него и 550/1086 идеални части за Халил Бекяр, към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Дулово със Заповед №РД-18-87/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК , е бил съсобственик на частта от ПИ с идентификатор 81966.500.1056 с площ от 247 /двеста четиридесет и седем/ кв.м., чиито граници са очертани с непрекъсната черна и непрекъсната синя линия съгласно комбинираната скица по заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, с приложени координатни точки към нея, като следва да се изправи допуснатата грешка и границата между имоти 81966.500.971 и 81966.500.1056 да съвпада по непрекъснатата синя линия по комбинираната скицата,  цитирана по-горе. Отхвърлен е искът за разликата от 247кв.м  до 361кв.м., като неоснователен и недоказан. Осъдено е „Интертур“ ООД да заплати на „Крисбор – Русеви и сие“ ООД  сумата от 350.00 лв. - разноски по делото.

Недоволно от решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е останало „Интертур“ ООД гр. Дулово, което чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в обжалваната част и моли да бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна „Крисбор – Русеви и сие“ ООД гр. Силистра счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивнят съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба с посочено в нея правно основание чл. 108 от ЗС, като впоследствие, с определение от 18.03.2019 г., ДРС е изменил дадената с определението му от 5.12.18г. правна квалификация на иска по чл. 108 ЗС с правна квалификация на иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР.

Тази промяна на правната квалификация не се е отразила върху допустимостта на постановения съдебен акт. Това е правилната правна квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения в исковата молба, като съответно и по тези твърдения се е защитавал ответника в хода на процеса. В този смисъл не е налице и процесуално нарушение на съда като в определението си от 5.12.19г. не е постановил ново разпределение на доказателствената тежест. Настоящата инстанция също не следва да прави нов доклад по чл. 140 ГПК след като във въззивната жалба няма възражения в тази насока. Нещо повече, в жалбата изрично се сочи, че разглеждайки иска за собственост, съдът е изследвал наличието на непълнота или грешка в кадастралната карта.

 Решението се квалифицира като недопустимо само, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, а в случая е точно обратното – съдът се е произнесъл с решението си по предмет, за който е бил сезиран и е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.

След като дори при неправилна правна квалификация на спорното право от първоинстанционния съд, невзета от обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението му не е недопустимо, а въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора, то с още по-силни аргументи се налага изводът, че при извършена от ДРС правилна преквалификация на иска съобразно обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението му не може да се възприеме като недопустимо. В този смисъл е и задължителната съд. практика – Р 124/24.03.2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и др.

Освен гореизложеното, съдът следва да посочи, че ТР № 8/23.02.2016 г.ОСГК дава възможност, според особеностите на конкретния случай, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се прекрати или съедини за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, но в настоящото производство, макар и първоначално ищецът да е претендирал да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху 361 кв.м., то той не е възразил по дадената от съда правна квалификация с определението от 5.12.19г., а и не е претендирал за допълване на решението на ДРС с осъдителен диспозитив по предявен от него ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, респективно не е депозирал жалба против решението в подобна насока.

Следва да се отбележи също така, че за допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР на общо основание е необходимо наличието на правен интерес. В чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е установена презумпция за вярност на основните кадастрални данни. С оглед това, при наличие на твърдения за заснемане в кадастралната карта на собствения на ищеца имот като част от имота на ответника, се обуславя наличието на правен интерес от предявяване на разглеждания иск.

Обстоятелството, че искът е предявен от единия от съсобснтвениците на недвижимия имот също не води до неговата недопустимост. В това си качество всеки от съсобствениците може да иска установяване на правото на собственост върху спорната реална част и наличието на грешка при заснемането на границата на имота, дори останалите съсобственици да не са съгласни да се предяви такъв иск. Това е така, защото съсобствениците са обикновени другари и всеки от тях може да води иск за собственост за целия имот срещу трити лица, включително и такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, какъвто е разглежданият случай. С този иск се установява принадлежността на спорната площ към имота, на който ищецът е съсобственик, а не само на идеалната част, която притежава, защото искът е за установяване правото на собственост върху реална част от имот, неправилно заснета към съседен имот.

По изложените съображения въззивният съд счита, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по допустим иск. Ето защо решението е процесуално допустимо, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

При иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на изследване пространственият обхват на правото на собственост на ищеца, с оглед правилното му отразяване в актуалната кадастрална карта. В това производство установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Ищецът „Крисбор – Русеви и сие“ ООД твърди наличието на кадастрална грешка в КК на с.Черник досежно техния съсобствен с Халил Бекяр ПИ 81966.500.971 и имота на ответника с идентификатор №81966.500.937 /понастоящем обединен под №81966.500.1056/ по КККР на с.Черник. Представя като доказателство Скица-проект, комбинирана № 15-520379- 26.07.2018 г. /стр. 34/, касаеща 361 /165+196/ кв.м., които са реална част от техния имот с идентификатор 81966.500.971 по КККР на с.Черник, неправилно заснета в КК като част от съседния имот на ответника с идентификатор №81966.500.937 /понастоящем обединен под №81966.500.1056/ .

Ответникът „Интертур“ ООД, със седалище и адрес на управление в с.Черник, твърди че е закупил от държавата в този вид /към датата на приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри/ имота, за който се претендира, че следва да бъдат отнети 361 кв.м. поради допусната кадастрална грешка при приемането на кадастралната карта. Счита, че ищецът е придобил само сградата при публичната продан, а и намалението на общия парцел с Халил Бекяр няма да накърни неговите 536/1086 идеални части от съсобствения имот.

Не се спори по делото, че ищецът по „Крисбор – Русеви и сие“ ООД е учреден на 13.07.2005 г. /ф.д.№908/1990г. по описа на СОС/ и е правоприемник на активите и пасивите на СД „КРС“. Това е цитирано и  в приложеното Р №117/11.07.2007 г. на ДРС /стр. 56 от делото/.

Видно от постановление № 3/04.06.2002г. по изп.дело № 32/00г. на съдебния изпълнител при ДРС /стр. 11/, на  СД „КРС“ са възложени масивна едноетажна сграда - кантар в с.Черник-стопански двор, квартал 41, парцел 8 с площ от 120 кв.м., и масивна сграда – склад, в кв. 41, парцел ХХI. Публичната продан е осъществена както по отношение на сградите, така и на терена под тях до размерите на парцелите, в които се намират – в постановлението изрично е посочено: „с пространство от 536 кв.м.“. Следователно по отношение на сградата – кантар парцелът е продаден в ид.части - 536/1086 ид.ч. и по отношение на земята се е учредила съсобственост между длъжника по изп.дело ЕТ Халил Бекяр и ищцовото дружество, спечелило търга, именно в това съотношение - 536/1086 ид.ч. за СД „КРС“ и 550/1086 ид.ч. за ЕТ Халил Бекяр. Съседи на парцела са: изток-парцел VII; запад-път; юг-път и север-парцел V.

На 18.02.2015 г., чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна държавна собственост по реда на чл.27,ал.8 от ЗСПЗЗ /стр. 21/, Държавата, чрез МЗХ, продава на „Интертур-АС“ ООД  парцел УПИ VI, кв.1а, с площ 2 690 кв.м. по регулационния план на с.Черник  и имот УПИ VII, кв.1а, с площ от 1 398 кв.м. по рег.план на с.Черник, одобрен със заповед №АО-21-213/09.12.1980 г.

На 26.11.2015 г. със заповед № РД-18-87 на изпълнителния директор на АГКК  са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Черник, като тези два имота са съответно с идентификатори - 81966.500.937  с площ от 1 563 кв.м. /а не 1 398 кв.м., както е по рег.план на с.Черник, одобрен със заповед №АО-21-213/09.12.1980 г., посочен в договора за покупко – продажба на ответника от 18.02.15г./ и с идентификатор 81966.500.936 с площ от 2 690 кв.м. Разликата от 165 кв.м в ПИ с идентификатор 81966.500.937/който по КК е с площ 1 563 кв.м. и на 1 398 кв.м. от него собственик е ответникът/,  е формирана като държавна собственост с акт № 3806 от 11.03.2016 г. /стр. 26/. На 23.03.16г. с договор № Д-2016 /стр. 27/ тази част -165/1563 ид.ч. от ПИ 81966.500.937, е продадена на другия съсобственик на Държавата - „Интертур-АС“ ООД. 

Впоследствие, по молба на „Интертур-АС“ ООД, двата парцела са обединени в един и той получава нов идентификатор 81966.500.1056 с площ от 4 253 кв.м., видно от представеното копие от кадастралната карта с данни от КРНИ за ПИ с идентификатор 81966.500.1056 /стр. 29/.

При заснемането и съставянето на новата кадастрална карта на с.Черник от 26.11.15г. процесният имот на ищеца получава идентификатор 81966.500.971, с площ от 303 кв.м., и като негов собственик е записан „Крисбор“ ООД, видно от представената скица от 10.04.18г. на стр. 13 от делото.

По депозирано на 26.04.18г. заявление от другият съсобственик на имота – Халил Бекяр, е предприета процедура за отстраняване на допусната грешка при заснемането на ПИ с идентификатор 81966.500.971, като  е извършена корекция в западна и северна посока и имотът е упълномерен до 720 кв.м. /увеличава се с 417 кв.м./, с посочени собственици на същия „Крисбор“ ООД и Халил Бекяр и съответно документи за собственост Постановление на съд. изпълнител и договор за покупко-продажба.

Това изменение на КККР е одобрено с влязла в сила заповед №18-4064-21.05.2018 г. на началника на СГКК- Силистра /стр. 16/. Приложената скица № 15-317980-21.05.2018 на стр. 18 от делото обективира състоянието на имота към момента.

Процедурата за отстраняване на грешката при заснемането в източна посока обаче, поради възражение на съседа - ответника, като собственик на имот с идентификатор 81966.500.1056, преминава в спор за материално право, поради което изготвената промяна с комбинирана скица - проект № 15-520379 от 26.07.2018 г. /стр. 34 от делото/ е отказана със заповед  № 18-6203-26.07.2018 г. /стр. 32 от делото/. Това мотивира ищеца да заведе настоящия иск.

От заключението на вещото лице /ВЛ/ по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че при съставянето и одобряването на КККР на с.Черник през 2015 г. границите на парцел 8 в кв. 41 не са отразени в кадастралната карта, защото те не съществуват на място. Отразените са масивната сграда към кантара, портиерната, оградите около тях и е образуван ПИ 81966.500.971 с площ 303 кв.м. съгласно съществуващите огради, който впоследствие е променен като площ на 720 кв.м. и съответно на граници, но и след тази промяна отговаря частично на парцел VIII по регулационния план, който е с площ 1086 кв.м.

В заключението на ВЛ е посочено, че съгласно изготвената комбинирана скица между КККР - с. Черник и регулационния план на с. Черник от 1980г. и 1996 г., по отношение на ПИ 81966.500.971 и ПИ 81966.500.1056 и УПИ VI, VII и VIII в кв. 1а няма пълно съответствие, а има частична идентичност.

ВЛ е отговорило, че претендираните от ищеца площи се намират в ПИ   81966.500.937 /който е част от новообразувания имот с идентификатор 81966.500.1056/.

От комбинираната скица на ВЛ /стр. 91 от делото/ е видно, че 247 кв.м. от имот VIII по регулационния план на с. Черник попадат в новообразувания имот с идентификатор 81966.500.1056, чийто собственик е ответникът по делото.

Съобразявайки така ангажираните доказателства по делото, както и от заключението на ВЛ, ДРС е стигнал до правилния извод, че Държавата е продала тези 247 кв.м. два пъти - веднъж на Халил Бекяр с договор от 16.09.1996 г. и втори път на ответника по делото - с договор за покупко - продажба №Д-2016-11/23.03.2016 г. 165 кв.м. и по договор №ДПТ-38/18.02.2015 г. разликата до 247 кв.м. или 82 кв.м.

  По безспорен начин е установено, че при изготвянето на кадастралната карта на стопанския двор в с.Черник не е взето предвид обстоятелството, че държавата е прехвърлила с договор за продажба на недвижим имот на 16.09.1996г. парцел осми в кв.1а с площ от 1086 кв.м., който парцел е бил формиран и одобрен с протокол №5/23.08.1996 г. за изменение на регулацията на с.Черник, върху който е построена сградата на инсталирания 50 - тонен кантар. Този договор е вписан в СлВп при ДРС на 30.10.1996 г. под №33, том първи /стр.93/. Това изменение на регулационния план на с. Черник от 1996г. не е отразено в новата кадастрална карта на с. Черник от 2015г. 

Съгласно ТР №8/23.02.2016 г. на ОСГК одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещно-правния статут на имотите За отразените данни на имотите в КК законодателят е създал в чл.2,ал.5 от ЗКИР оборима презумция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото…“ Актовете за държавна собственост също нямат правопораждащо/конститутивно действие съгласно чл.5,ал.3 от ЗДС. От тук следва, че държавата е продала на ответника чужд имот с договор Д-2016/23.03.2016 г., както и 82 кв.м. по границата между имотите VIII и VII, ръководейки се по рег.план от 1980 г., без да отчете промяната му от 1996 г., когато именно настъпва и промяната в квадратурата на имот VII, и това е  довело и до неточното упоменаване в договор № ДПТ-38/ 18.02.2015 г. на площта на имот УПИ VII, в кв. 1а.

След като продажбата на чужда вещ няма вещно-транслативен ефект, т.е. тя не е поражда прехвърлително действие, то ответникът не е станал собственик на процесните 247 кв.м.

Съобразно всичко изложено до тук, правилно ДРС е стигнал до извода, че при изготвянето на кадастралната карта на стопанския двор в с.Черник не са взети предвид обстоятелствата, че държавата е прехвърлила с договор за продажба на недвижим имот на 16.09.1996 г. парцел осми в кв.1а с площ от 1086 кв.м., който парцел е бил формиран и одобрен с план за изменение на регулацията на с.Черник съгл. протокол №5/23.08.1996 г, върху който е построена сградата на инсталирания 50 - тонен кантар. Този договор е вписан в СлВп при ДРС на 30.10.1996 г. под №33, том първи /стр.93/. Това изменение на регулационния план на с. Черник от 1996г. не е отразено в новата кадастрална карта на с. Черник от 2015г.  Установена е принадлежността на спорната реална част от имота на ищеца и Халил Бекяр, неправилно заснета към съседния имот на ответника, с оглед правилното му отразяване в актуалната кадастрална карта.

Ето защо, въззивният съд счита, че следва да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на процеса на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски пред СОС в размер на 350 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие на стр. от 16.09.19г.

Водим от изложеното, СОС

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/7.05.19г., постановено по гр.д. № 640/18г. по описа на ДРС.

 

ОСЪЖДА „Интертур“ ООД с ЕИК  *********, седалище и адрес на управление с. Черник, община Дулово,  да заплати на „Крисбор – Русеви и сие“ ООД , с ЕИК  *********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Симеон Велики 46, сумата от 350 /триста и петдесет лева/ лв. – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

                                                   

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

На основание чл. 236, ал.3 ГПК решението по в.гр.д. 187/2019г. по описа на СОС да бъде вписано в с два подписа, тъй като с-я Теодора Василева е в отпуск.

 

                                                                             

                                                           /съдия Добринка Стоева/