№…………./……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Галина Владимирова и на
прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова к.н.а.х.д.
№ 1222 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Б.Ш. “ ООД, подадена чрез пълномощник адвокат П.Х., срещу решение № 440/29.03.2022
г. по н.а.х.д. № 244/2022 г. по описа на ВРС, V състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 23-0001620/05.10.2021 г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 91в
т. 2 предл. 2 ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвП. По подробно развити съображения за неправилно
прилагане на закона от страна на решаващия делото съд, свързани с игнориране на
обстоятелството, че от начина, по който е описано изпълнителното деяние в АУАН
и в НП, не става ясно за какво точно административно нарушение е ангажирана
отговорността на наказаното лице по чл. 104 ал. 7 ЗАвП, се иска обжалваното
решение да се отмени от касационната инстанция и наместо него тя да постанови
друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление като присъди на касатора направените в тази
инстанция разноски в размер на 410 лв., за които с касационната жалба е
представен договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г. и пълномощно
за процесуално представителство на адвокат П.Х.Х..
В съдебно заседание на 23.06.2022 г. касаторът
„Б.Ш. “ ООД, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му по делото
адвокат Х. е подадена писмена молба с. д. № 9684/21.06.2022 г., с която
касационната жалба се поддържа изцяло на изложеното в нея касационно основание.
Ответникът по касация – директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призован, не се явява и
не се представлява в заседанието. От пълномощника му мл. експерт В.С. /лице с
юридическа правоспособност съгласно
приложеното по делото удостоверение за правоспособност № 784/23.08.2017 г. на
МП/ е подаден писмен отговор на касационната жалба, с който тя е оспорена
изцяло като неоснователна като е поискано касационният съд да я отхвърли и на
основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН да присъди в полза на ИА „Автомобилна
администрация“ юрисконсултско възнаграждение, а при уважаване на касационната жалба
да се произнесе при условията на чл. 63д ал. 2 ЗАНН по размера на поисканото
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Явилият се по делото прокурор от Окръжна
прокуратура - Варна също дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Като прецени процесуалната допустимост на касационната
жалба, касационният състав намира следното по нейната основателност:
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 104 ал. 7 ЗАвП на касатора „Б.Ш. “ ООД за това, че
на 22.06.2021 г. в гр. Варна не е спазил изтичащия на 21.06.2021 г.
законоустановен 7-дневен срок по отправената от контролните органи на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна покана рег. № 14-00-51-773/01.06.2021 г. да им
предостави във връзка с извършваната за периода 01.08.2020 г. – 30.11.2020 г. комплексна
проверка на дружеството, притежаващо валиден лиценз № 4577/08.11.2010 г. за международен
автомобилен превоз на товари, изисканата с поканата информация на магнитен носител,
извлечена от картата на водача Н.В.К. , относима за периода на проверката. С така
индивидуализираното в НП изпълнително деяние АНО е приел, че превозвачът „Б.Ш. “
ООД е нарушил нормата на чл. 91в т. 2 предл. второ ЗАвП, вменяваща в задължение
на превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко
една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и
от картата на водача. С приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 104 ал.
7 ЗАвП е предвидено налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2 000
лв. на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена
сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените
данни от дигиталния тахограф или от картата на водача за период 365 дни или отказват
да ги предоставят за проверка от контролните органи.
За да потвърди наказателното постановление, решаващият
делото съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, при отсъствието на допуснати
съществени административно-производствени нарушения и при правилно прилагане на
материалния закон.
Решението е неправилно.
В санкционната норма на чл. 104 ал. 7 ЗАвП, реципрочно
на установените с чл. 91в т. 2 ЗАвП задължения за превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са предвидени
две форми на изпълнителното деяние, при осъществяване на които на нарушителя се
налага предвиденото в разпоредбата административно наказание – 1/ несъхранение за
период от 365 дни на тахографски листи, разпечатки и извлечени данни от
дигиталния тахограф или от картата на водача или 2/ отказ иначе съхранените тахографски
листи и разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от картата на
водача да се предоставят за проверка от контролните органи.
Самото фактическо неизвличане на данни от дигиталния
тахограф или от картата на водача представлява отделен административнонаказателен
състав – този на чл. 93г ал. 2 ЗАвП, според който на превозвач или на лице по
чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили
извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага
имуществена санкция 3000 лв.
Легално определение на понятието „извличане“ е дадено
в чл. 2 т. 2 б. „н“ от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от
04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт. По смисъла на тази разпоредба извличането представлява копиране заедно с електронния подпис на част или
на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие, че при този
процес не се изменят или изтриват записани данни. Съгласно чл. 38 от Наредба №
Н-3/07.04.2009 г. на МТ извличането се извършва от превозвачите и от лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, като по отношение на данните от
паметта на дигиталния тахограф то се извършва най-малко един път на 90 дни, докато
по отношение на данните от картата на водача – най-малко един път на 28 дни.
От съдържащото се в АУАН и в НП
фактическо описание на нарушението, според което превозвачът не е предоставил
на контролните органи в указания законоустановен срок изисканата му с поканата информация
на магнитен носител, извлечена от картата на водача Н.В.К. , изобщо не се разбира
за каква форма на изпълнителното деяние става въпрос – превозвачът не е извлякъл
тази информация, поради което и не я предоставя; извлякъл я е, но не я е
съхранил за период от 365 дни или въпреки извличането и съхранението, отказва
да я предостави. Известна яснота е внесена от АНО с позоваването в НП на
разпоредбите на чл. 91в т. 2 предл. второ и на чл. 104 ал. 7 ЗАвП, от което
може да се заключи, че по-скоро в случая е прието, че не се касае за неизвличане, а за несъхранение
в изискуемия срок или за отказ за предоставяне на информацията. Това обаче не е
достатъчно, за да се направи извод, че за наказаното лице е било напълно ясно
за неизпълнението на какво точно нормативно вменено му задължение то се подвежда
под административнонаказателна отговорност, за да може оттук адекватно да
организира защитата си.
Като не е съобразил това и е потвърдил наказателното
постановление, наместо да го отмени заради съществено
административнопроизводствено нарушение, свързано с допуснатата неяснота при индивидуализацията
на нарушението, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да се отмени от касационната инстанция и наместо него следва да се постанови
друг по съществото на спора, с който наказателното постановление също да се
отмени.
При този изход на спора е основателно съгласно чл. 63д
ал. 1 ЗАНН искането на касатора за присъждането на направените разноски за
касационната инстанция, които обаче като се съобрази направеното по размера им възражение
на насрещната страна и невисоката фактическа и правна сложност на делото, приключило
само в едно съдебно заседание, следва на основание чл. 63д ал. 2 ЗАНН да се
редуцират на минимума от 300 лв. по чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 440/29.03.2022
г. по н.а.х.д. № 244/2022 г. по описа на ВРС, V състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 23-0001620/05.10.2021 г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Б.Ш. “ ООД за нарушение на чл.
91в т. 2 предл. 2 ЗАвП е наложено, на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвП, административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и НАМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0001620/05.10.2021 г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Б.Ш. “ ООД за нарушение
на чл. 91в т. 2 предл. 2 ЗАвП е наложено, на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвП, административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ –
Варна към ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на „Б.Ш. “ ООД, ЕИК **,
направените в касационната инстанция разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/