РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 15097
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.С.А., Р.Е.С., Б.Л.Г., М.Л.Г., М.Е.С., М.Е.С.,
И.Е.С., В.Е.А. и Х.Е.С. против Застрахователна компания „У.“ АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.).
Ищците твърдят, че на 20.09.2016 г.
е настъпило ПТП, при което е починал Л.В.Г.. Твърдят, че преди смъртта си Л.В.Г.
е живял на съпружески начала с Е.С.А. и е баща на Р.Е.С., Б.Л.Г., М.Л.Г., М.Е.С.,
М.Е.С., И.Е.С., В.Е.А. и е отглеждал Х.Е.С.. Твърдят, че ПТП е настъпило на 20.09.2016 г.
около 15.40 часа по вина на А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******,
в който като пътник на задната седалка пътувал и Л.В.Г.. Поддържат, че отговорността
на виновния водач А.А.А. е предмет на застраховка Гражданска отговорност,
сключена с ответното дружество с полица № BG/05/115003026249. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от
тях обезщетение в размер на 200 000 лева – обезщетение за причинените неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното
събитие – 22.02.2015 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че не налице виновно поведение на
водача А.А.А., както и оспорват, че Л.Г. е пътувал като пътник в лек автомобил
ВАЗ 2104 с рег. № *******. Оспорва
твърдението, че починалият е живял с ищцата Е.С.А., като твърди, че те са били
във влошени отношения. Оспорва, че починалият е баща на другите ищци, както и
че се е грижил за тях. При условията на евентуалност оспорва размера на
предявените искове. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди, че Л.В.Г. е бил без
поставен предпазен колан. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и приетите по делото заключения на съдебно автотехническа
експертиза и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че на 20.09.2016 г. около 15.40 часа лек автомобил ВАЗ 2104 с рег.
№ *******, управляван от А.А.А., предприема навлизане, с цел пресичане, на път
І-3 Бяла Ботевград при км. 133 +517 в с. Радомирци, на кръстовище, образувано
от ул. „Васил Левски“ и ул. „Георги Димитров“, от изток към запад. По същото
време товарен автомобил „Ивеко 35С17“ с
рег. № CL10NRA се движел по път І-3 (ул. „Васил
Левски“) от север на юг. В резултат на взаимното пресичане на траекториите на
движение на двата автомобила е настъпил удар, който е кос, между предна дясна
част и предна част на товарния автомобил и дясната странична част на лекия
автомобил. След удара двата автомобила продължили да се движат в посока от юг
югозапад като товарният автомобил преминал в движение с оставяне на спирачни
следи по пътното платно за движение и върху изграденото асфалтово разширение,
като двата автомобила напуснали платното за движение на път І-3 и са спрели в
изграденото уширение, западно спрямо ул. Васил Левски. Вещото лице от
съдебно-автотехническата експертиза установява, че водачът на лек автомобил ВАЗ
2104 с рег. № ******* е имал техническа възможност преди да навлезе по ул.
Васил Левски да възприеме движещия се от север на юг товарен автомобил от
достатъчно разстояние и като го изчака да предотврати настъпване на
произшествието. Установява се, че лекият автомобил се е движел срещу знак
„Стоп“ Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство).
Видно от Препис – извлечение от
Акт за смърт № 0010/21.09.2016 г. е, че Л.В.Г. е починал на 20.09.2016 г. ,
като в Констативен протокол рег. № 316000-37133/24.10.2016 г. на ОДМВР – Плевен
е отразено, че е починал при ПТП, настъпило на 20.09.2016 г. като пътник в лек
автомобил ВАЗ 2104 с рег. № *******.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че смъртта на Л.В.Г. е
настъпила в резултат на ПТП на 20.09.2016 г., като той е получил остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност поради тежка черепно-мозъчна травма
и настъпило усложнение – вдишване на кръв в белите дробове. Установява се, че
пострадалият е пътувал на задна дясна седалка, без поставен обезопасителен
колан. Вещото лице посочва, че при поставен предпазен колан Л.В.Г. също би
получил тежки, подобни на процесните травматични увреждания в дясната част на
тялото, които са щели да го лишат от живот. От заключението на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпилите травматични увреждания са в резултат на интензивни удари на твърди,
тъпи предмети, от които е изградено вътре автомобилното купе на лек автомобил
ВАЗ 2104, като в голямата си част са в десните обрасти на тялото и крайниците.
Вещите лица посочват, че при страничен удар предпазния колан не е ефективен, а
може само да задължи тялото в автомобила.
С Решение № 186/15.05.2017 г. по
гр.д. № 789/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд е признато за установено,
че Л.В.Г. е биологичен баща на М.Е.С., М.Е.С., И.Е.С., В.Е.А.. С Решение №
324/12.10.2017 г. по гр.д. № 249/2017 г.
по описа на Софийски окръжен съд и признато за установено, че Л.В.Г. е биологичен баща на Р.Е.С..
От удостоверение за наследници №
АО-01-021/15.01.2018 г. се установява, е Л.В.Г. е оставил като наследници по
закон В. Л.Г., И. Л.Г., М. Л.Г., М. Л.Г., М.Л.Г., Б.Л.Г. и Р. Л.Г..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Л.М., М.И.М., М.М.Д., А.И.Ц.,
А.А.А., Л.М.Г.и А.А.Б.. В показанията си свидетелите М.М.Д. и А.И.Ц.
установяват, че Е.С.А. и Л.В.Г. живеели в едно домакинство в с. Бежаново, като
мъж и жена. Били семейство от много години. Не знаят между тях да е имало
неразбирателства, пререкания, скандали. След смъртта на Л., Е. приела много
лошо новината. Имала нужда от медицинска помощ. Изпаднала в шок. Плачела.
Преживявала смъртта му трудно. Редовно ходела на гроба му. Било й тъжно, нямала
помощ от никъде. Била зле емоционално. Поведението й се променило след смъртта
на Л.. В показанията си свидетелите И.Л.М. и
М.И.М. установяват, че Х.Е.С., син на ищцата Е.С.А., живеел с нея и Л.В.Г.
от раждането си. Л.нямал различно отношение към него. Отглеждал го като баща. Х.
приел тежко новината за смъртта на Л., който приемал за свой баща. Липсвал му.
Ходел често на гроба му. Тъгувал. В показанията си свидетелите А.А.А., Л.М.Г.и А.А.Б.
установяват, че Л.Г. се грижел добре за децата си. Еднакво добре се отнасял към
всички. Поведението на близките на починалия се променило. Не излизали често от
къщи. Не ходели на сватби. Вече не се веселяли. Децата преживявали трудно
смъртта на баща си.
От приетото по
делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищците са преживели психотравма, която е
довела до остра стресова реакция, след което е наблюдавано състояние на
протрахиран отговор към постравмиращо събитие, с различно изразена по
интензивност и протичане депресивна симптоматика. При Е.С.А. е възникнала
депресивна симптоматика, която носи характеристиките на протрахирана смесена
депресивна реакция, при Х.Е.С. е била налице кратка депресивна реакция. Вещото
лице дава заключение, че към момента неврологичната симптоматика при ищците А.
и С. е напълно компенсирана, независимо , че психологическата травма вследствие
на инцидента е с траен необратим характер и преживяванията са все още актуални.
Установява се, че Х.Е.С. е приемал и обичал загиналия Л.Г. като баща, който го
е отгледал и се е грижел за него. Добрите чувства между двамата и хармоничните
отношения дават основание на вещото лице да допусне, че психологическата връзка
между тях е идентична с връзката между баща и син.
Не се спори по
делото, че между З. „У.“ АД и собственика на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/05/115003026249, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Не е спорно, че в
хода на производството на 14.11.2018 г. ответникът е платил на В. Л.Г., И. Л.Г.,
М. Л.Г., М. Л.Г., Б.Л.Г., Е.С.А. и Х.Е.С. обезщетение в размер на 80 000
лева за всеки от тях.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от А.А.А. в резултат, на което е починал Л.В.Г..
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства и приетите медицинска и
авто-техническа експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя
на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил
длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани.
На първо място, ищците са от
кръга на лицата, които имат право да претендират вреди, доколкото се
установява, че починалият е бил във фактическо съжителство с Е.С.А., че е баща
на В. Л.Г., И. Л.Г., М. Л.Г., М. Л.Г., М.Л.Г., Б.Л.Г. и Р. Л.Г. и е отглеждал
като син Х.Е.С. (Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г.,
Постановление № 2/1984 г. и Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОС НГТК на ВКС), както и се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че между ищците и починалия е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. ******* е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалият
при процесното ПТП и ищците са имали изградена трайна и дълбока емоционална
връзка, неговата възраст към момента на смъртта му. Следва да се отчете и
емоционално състояние на ищците след смъртта на близкия им. Нормално и житейски
обосновано е да се приеме, че загубата на родител и съжител е тежка, както и че
това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че
законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на
неимуществените вреди, настъпили за ищците, то следва да се приеме, че
справедливото обезщетение е в размер на по 100 000 лева за В. Л.Г., И. Л.Г., М.
Л.Г., М. Л.Г., М.Л.Г., Б.Л.Г., Р. Л.Г. и Х.Е.С. и 120000 лева за Е.С.А.. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид обстоятелствата,
настъпили след предявяване на исковата молба, а именно, че е извършено плащане
на сумата от 80000 лева на част от ищците. В този смисъл, предявените искове на
В. Л.Г., И. Л.Г., М. Л.Г., М. Л.Г., Б.Л.Г. и Х.Е.С. следва да бъдат уважени до
размер от 20000 лева и на Е.С.А. до размер от 40000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е извършило противоправни действия и бездействия,
които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена въз основа на данните от приетите писмени
доказателства, както и от вида и характера на травматичните увреждания вещото
лице е дало заключение, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан,
но това не е довело до смъртта му, тъй като предпазният колан не е ефективен
при страничен удар. В този смисъл направеното възражение за съпричиняване от
ответника се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Е.С.А.
сумата от 515,10 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на
ответника сумата от 196 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 36800 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и и И.“ сумата от 23916 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен
ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на Е.С.А., ЕГН-**********,*** сумата от 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на
лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 20.09.2016
г. до окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 40 000 лева до 120 000 лева като погасен чрез плащане в хода на процеса
и над сумата от 120 000 лева до предявения размер от 200 000 лева –
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на Р. Л.ВА Г. (Р.Е.С.), ЕГН-**********,***,
действаща чрез законния си представител Е.С.А.,
ЕГН-********** сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на
лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 100 000 лева до предявения
размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на М.Л.Г., ЕГН-**********,***, действащ чрез законния си представител Е.С.А., ЕГН-********** сумата от 100
000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата
от 100 000 лева до предявения размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на Б.Л.Г., ЕГН-**********,***, действащ чрез законния си представител Е.С.А., ЕГН-********** сумата от 20
000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 20 000 лева до 100 000 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса и над сумата от 100 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на М. Л.ВА Г. (М.Е.С.), ЕГН-**********,***,
действаща чрез законния си представител Е.С.А.,
ЕГН-********** сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на
лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева до
100 000 лева като погасен чрез
плащане в хода на процеса и над сумата от 100 000 лева до предявения
размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на М.Л.Г. (М.Е.С.), ЕГН-**********,***,
действащ чрез законния си представител Е.С.А.,
ЕГН-********** сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на
лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева до
100 000 лева като погасен чрез
плащане в хода на процеса и над сумата от 100 000 лева до предявения
размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на И.Л.Г. (И.Е.С., ЕГН-**********,***,
със съдействието на Е.С.А., ЕГН-**********
сумата от 20
000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 20 000 лева до 100 000 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса и над сумата от 100 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на В.Л.Г. (В.Е.С.), ЕГН-**********,***
сумата от 20
000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 20 000 лева до 100 000 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса и над сумата от 100 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати на Х.Е.С., ЕГН-**********,*** сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на
лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева до
100 000 лева като погасен чрез
плащане в хода на процеса и над сумата от 100 000 лева до предявения
размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление ***-** да
заплати на Е.С.А., ЕГН-**********,***
сумата от 515,10 лева (петстотин и петнадесет лева и десет ст.),
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Е.С.А., ЕГН-**********,
Р. Л.ВА Г., ЕГН-**********, М.Л.Г., ЕГН-**********, Б.Л.Г., ЕГН-**********, М. Л.ВА Г., ЕГН-**********, М.Л.Г., ЕГН-**********, И.Л.Г., ЕГН-**********, В.Л.Г., ЕГН-********** и Х.Е.С., ЕГН-**********,*** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление ***-** сумата от 196 (сто деветдесет и шест) лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 150 (сто и петдесет) лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК
- *******, със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 36800 (тридесет и шест
хиляди и осемстотин) лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК - *******, със
седалище и адрес на управление ***-** да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ – ********, гр. София,
ул. „******* сумата от 23916
(двадесет и три хиляди деветстотин и шестнадесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: