Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261681
гр. Пловдив, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.04.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16982 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба от А.М.З., с която е предявен иск за
обявяване за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен от една страна от А.М.З.
и Д. И.С.,
в качеството на кредитополучатели и „Юробанк-България“ АД, като кредитодател,
поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и поради липса на
основание. Предявен е иск за присъждане на недължимо платени суми по
недействителния договор за кредит в общ размер на 2432 лева – платени от ищцата
вноски по кредита за периода месец януари 2019 г. до месец юли 2019 г. /вкл./,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба 09.08.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В исковата молба и допълнителни молби от
21.11.2019 г. се излагат твърдения, че макар и ищцата да е подписала договора
като кредитополучател, същата не е такава, на нея не й е отпуснат кредит с
договора, а на Д.И.С.
за сумата от 15 500 лева, за погасяване на нейно друго кредитно
задължение. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие
съд закона, а именно на разпоредбата на чл.9 ЗПК, доколкото ищцата не е
кредитополучател, не й е опуснат на нея кредит. На следващо място счита
договора за кредит недействителен поради нарушение на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен годишния процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит. Твърди се, че в договора за кредит ГПР е посочен като
процент, без да е отразено какво се включва в него, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК.
Твърди се, че договорът е недействителен и поради нарушение на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК, тъй като в него не са посочени условията за издължаване на
кредита, липсвала информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на месечните погасителни вноски, не е посочен крайния срок на договора,
не е посочена и датата на първата погасителна вноска. Излагат се твърдения, че
договорът е недействителен спрямо ищцата, поради липса на основание, доколкото
на същата не й е опуснат заем по процесния договор и не е получавала суми по
него. На следващо място се излагат твърдения, че договорът е недействителен
поради противоречие с добрите нрави, доколкото не е налице еквивалентност на
насрещните престации, доколкото от ищцата се търси заплащане на заемна сума,
която не й е предоставена в заем.
Твърди се, че ищцата е заплатила по
договора за кредит сума в общ размер на 2432 лева, представляваща сборът на
месечните погасителни вноски за периода
месец януари 2019 г. до месец юли 2019 г. /вкл./, които счита, че са
недължимо платени, поради нищожност на договора за кредит. С оглед изложеното
са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, с който прави възражение
за местна неподсъдност на делото. Прави възражение за цената на иска. Счита
исковете за допустими, но по същество неоснователни. Оспорват се твърденията,
че ищцата не е кредитополучател по договора за кредит, доколкото същата е
подписала договора именно в това си качество на кредитополучател и като такава
е подадено и искането до банката за отпускане на кредита. Наред с това ищцата
се е задължила да отговаря солидарно по договора за кредит. Счита, че факта, че
заемните средства са преведени единствено по сметка на кредитополучателя Д. С.,
и след това голяма част от средствата са отишли за погасяване на кредитни
задължения на последната в друга банка не влия върху действителността на
договора, доколкото ищцата се е съгласила с този начин на плащане на сумата. В
случая са без значения вътрешните отношения между кредитополучателите и
действително за какво е изтеглена сумата по кредита. Счита, че договорът не
противоречи на добрите нрави. Счита, че договора не противоречи на чл.11, ал.1,
т.10 и 11 ЗПК, доколкото в него е уговорен лихвен процент, условията за
прилагането му, посочен е и ГПР и неговите компоненти. Счита, че е ирелевантно
за действителността на договора, обстоятелството дали ищцата е сключила договор
за застраховка с банкат. На следващо място се твърди, че ищцата е подписала
договорът като солидарен длъжник и на това основание дължи сумите по него.
Счита, че договорът за кредит е валидно сключен. Предвид това е неоснователна и
осъдителната претенция. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от П.А.У., действащ лично и със съгласието на своя б. А. П. У., ответник
единствено по исковете за обявяване за недействителност на договора за кредит, конституиран с Определение от 10.01.2020 г.
Ответникът счита исковете за обявяване на договора за кредит за недействителен
поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т. 11 ЗПК за
основателен, доколкото в него не са регламентирани посочените в тези разпоредби
реквизити. Счита за неоснователни исковете за недействителност на договора за
кредит поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
С Определение от 10.01.2020 г. като
страна в производството е конституиран П.А.У., действащ лично и със съгласието
на своя б.
А.
П.
У.,
като ответник по исковете за недействителност на договора за кредит. Съдът
счита, че същия се явява н.
д. на страните в
производството, доколкото е универсален правоприемник на кредитополучателя по
договора Д.
С. и като такъв
поема правата и задълженията по възникналите с наследодателя правоотношения. Същият е конституиран
като ответник, предвид липсата на съгласие да участва
като ищец в производството. По искове за
нищожност на договор следва да участват всички страни в правоотношението, доколкото решението следва да бъде еднакво спрямо
всички страни по това правоотношение. В този смисъл Определение № 632/20.12.2013 г.
по ч.гр.д. № 5812/2013 г., I ГО на ВКС. В случая по договора за кредит
има двама кредитополучателя, още повече има твърдение, че кредитополучател и
страна по договора за кредит е само Д. С., от което на още по-голямо основание,
следва като страна по делото да участва нейния правоприемник в правоотношението. Наред с това ищецът има интерес
този ответник да участва в производството с оглед вътрешните отношения между
кредитополучателите във връзка с получения кредит.
По същество:
Предявени са
обективно и субективно евентуални и кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9, вр с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК,
чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД и иск по чл.55, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи че договорът за кредит е сключен в нарушение на
принципа на добрите нрави, както и да докаже, че е заплатил на ответника –
банка сумата в общ размер на 2432 лева, във връзка с процесния договор за кредит. В тежест на ответника-банка
е да докаже че е сключил с ищцата договор за кредит, че същият съдържа
реквизитите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, основанието на договора, наличие
на основания за плащане на сумата от 2432 лева от ищцата.
С определение от 30.03.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че ищцата, Д.
С.
и ответника „Юробанк България“ АД са подписали
договор за потребителски кредит № ***. Няма спор, че
Д.
С.
е кредитополучател, както и че ищцата е подписала договора като
кредитополучател. Няма спор относно съдържанието на договора.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за кредит по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за заем
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия
случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва
служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от
ищеца.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, доколкото ищцата не е
кредитополучател, макар и да посочена като такава в договора, тъй като не
получила заемната сума. Посочените твърдения оспорват наличието на договор за
кредит, сключен с ищцата, доколкото на нея реално не й е предавана сума пари в
заем от банката.
Видно от
договор за потребителски кредит № *** /л.6 от делото пред РС - Карлово/, Д. И. С. и А.М.З. са подписали договора в качеството си
на Кредитополучатели. В чл.2, ал.2 от договора страните са се съгласили
заемната сума да бъде преведена по открита банкова сметка ***, а в ал.3 е
посочено, че с част от сумата се погасяват задължения по договор за
потребителски кредит от 2017 г., сключен със „Си Банк“ ЕАД.
С оглед
посоченото, съдът приема, че А.М.З., с полагане на подпис под всяка една от
страниците от договора за кредит, се е съгласила, че е кредитополучател по
договора за кредит поела е задължение да върне заемната сума. В случая реалният
характер на договора за заем е спазен, доколкото ищцата А.З. в договора за
кредит се е съгласила, заемната сума да бъде преведена изцяло по сметка на
другия кредитополучател Д. С., като с част от сумата да бъде погасен предходен
заем на Д. С..
Следва да се
посочи, че предвид обстоятелството, че ищцата се е съгласила да сключи договора
като кредитополучател, при условията посочени в него, като се е съгласила и с реда по който ще се усвои заемната сума,
няма как ответната банка да знае вътрешните отношения между кредитополучателите
и защо сумата ще се преведе по сметка на единия от двамата кредитополучатели и за
погасяване на дълг на единия кредитополучател. В случая е от значение, че има
съгласие от ищцата да бъде кредитополучател по договора, задължила се е да
върне предоставената в заем сума, както и се е съгласила с начина на
усвояването й, като е безспорно, че заемната сума е предадена по посочения в
договора начин.
За да бъде сключен
договор за заем е необходимо осъществяване на два елемента получаване на заемната сума и поемане на
задължение за връщането й. „Реалният
характер на договора за заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил
нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение (напр.
дължал е обезщетение за вреди от деликт или гестия, или е поел или
поръчителствал за чужд дълг). В този случай заемателят е „получил реално”
премахването на един пасив от своя патримониум“. В този изричен смисъл Решение № 379/2013 г. от
06.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 г., IV ГО на ВКС.
С оглед
изложеното съдът приема, че между ищцата в качеството накредитополучател и
ответната банка е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставен
заем, като ищцата се е задължила да върне заемната сума, както е дала съгласие
за начина на усвояването й, както и че с част от заема се погасява чуждо
задължение, като договорът не е сключен в противоречие с чл.9 ЗПК.
Предвид
горното е без значение, че по отношение на ищцата не са изпълнени изискванията,
които банката е поставила пред другия кредитополучател Д. С., за откриване на
сметка в банката, че застраховка е сключена само за този кредитополучател и
всички останали документи, които не са изискани от ищцата. Какви документи и от
кого ще ги иска е въпрос на преценка на банката – кредитодател и не влияят
върху елементите от фактическия състав на договора за заем, нито на неговата
валидност.
В исковата
молба са изложени обстоятелства за недействителност на договора за кредит,
поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишният процент на
разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР.
В чл.3, ал.9
от договора е посочен размерът на ГПР, а именно 8.70 %, както и общо дължимата
сума по договора в размер на 20 427.06 лева. В чл.3, ал.10 от договора е
посочено, как е определен ГПР и при какви допускания. Посоченото обуславя
наличие на всеки един от реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството
дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и
какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими
към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на
целия договор. Наред с това от приетата по делото и неоспорена от страните
Съдебно-счетоводна експертиза /л.170/ е установено, че посоченият в договора за
кредит ГПР е изчислен, съгласно посоченото в договора и съгласно изискванията
на Закона за потребителския кредит.
Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
– посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР, изрично посочени в договора.
С оглед
изложеното и този иск е неоснователен и ще се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да са
посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Видно от чл.7, ал.1 и ал.2 от процесния договор, в него
са посочени условията за издължаване на кредита. Към договора е приложен и
подписан от ищцата погасителен план /л.16 от делото пред РС - Карлово/. В
същият е посочен общият размер на месечните вноски, посечен е конкретен падеж
на всяка месечна вноска, посочено е от какви вземания се състои месечната
вноска – главница, лихва, такса, застраховка.
Погасителният план е изготвен към момента на сключване на
договора и в него са заложени, посочените в договора параметри за лихва и
застраховка. В самия договор е посочено, че погасителният план ще бъде променен
и ще бъде изготвен нов, при промяна на лихвения процент – чл.7, ал.2 от
договора. В чл.3, ал.11 от договора страните са се съгласили, че лихвения
процент по чл.3, ал.1 е преференциален и е в такъв размер само и доколкото е
осигурено месечно постъпление на сума не по-малко от 1000 лева в откритата при
ответната банка смета и сключена застраховка, като тази преференция е включена
в приложимата по договора лихва по чл.3, ал.1 и е залегнала в погасителния
план. В чл.20 от договора е посочено как ще се формира лихвения процент при
отпадане на преференциите, с посочване на увеличението на лихвения процент с
конкретни стойности.
С оглед изложеното съдът приема, че в договора е налице и
съдържанието предвидено в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, посочени са условията за
издължаване на кредита, към договора има отделен погасителен план, подписан от
ищцата, в който се съдържа разбивка на отделните вземания, падеж и периодично
на плащанията, в договора са посочени условията, при които се променя лихвеният
процент с величини, които са бъдещи несигурни събития към момента на сключване
на договора – а именно стойностите на 6м Софибор, което се отразява в сайт на
БНБ, като изрично е предвидено в договора, че промяната ще бъде отразена в нов
погасителен план и зависи именно от промяна в 6м Софибор– увеличаване или
намаляване. В договора лихвата е уговорена съобразно действащия към момента на
сключване на договора 6 –месечен СОФИБОР. В чл.3, ал.1 до ал.7 от договора ясно
и изчерпателно е посочено как ще се променя лихвения процент по договора и от
какво зависи промяната, като относими са величини, които няма как да бъдат
известни на банката към момента на сключване на договора, доколкото същата не
влия върху 6 месечния СОФИБОР и няма как бъдещите промени на същия да бъдат
посочени и фиксирани с конкретни цифри и конкретни проценти и да бъдат включени
в ГПР към момента на сключване на договора.
Предвид горното и този иск като неоснователен
ще се отхвърли.
По иска за
нищожност на договора, поради липса на основание по отношение на ищцата – чл.26, ал.2, т.4 ЗЗД. Основанието на договора
е причината страните да се задължат по него. В случая както беше посочено
по-горе страните са се съгласили, че сключват договор за заем, ищцата се е
съгласила да се задължи като кредитополучател, да отговаря солидарно с другия
кредитополучател по договора за кредит, като съобразно твърденията се е
задължила за чужд дълг, което както беше посочено, не изключва реалния характер
на договора за заем и именно такъв договор е сключен между страните. Наред с
това съдът намира, че подписвайки договора за кредит, ищцата е поела задължение
да отговаря солидарно за задълженията по него – чл.1, ал.4 от договора. В
случая е налице договорна солидарност, което също е основание на договора-
ищцата да отговаря солидарно за задълженията по него с другия кредитополучател.
Основанието на
което се е задължила ищцата е ясно посочено в договора, в качеството си на
кредитополучател и солидарен длъжник.
От разпитаните
по делото свидетели, доведени от ответната банка, се установява, че на ищцата
са разяснени условията по договора и в какво качество участва по същия и за
какво конкретно се сключва договора и какви са задълженията й по договора.
С оглед изложеното договорът не е сключен при
липса на основание.
По твърденията
за противоречие на договора с добрите нрави – чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД, съдът намира същите за неоснователни.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може
и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения. Нарушаване на тези принципи е налице когато има явно
несъответствие между насрещните престации, при което се достига до несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
Преценката дали договорът
противоречи на добрите нрави се прави за всеки отделен случай като се изследва
съдържанието на договора и поетите с него права и задължения на страните.
В случая изследвайки
съдържаните на процесния договор за кредит, съдът не открива нееквивалентност
между насрещните престации на страните. За предоставен по договора кредит в
размер на 15 500 лева, се дължи възнаградителна лихва в размер на около 3 083.95
лева за ползване на кредита за период от близо 9 години. Съдът не открива
нееквивалентност на насрещните престации на страните. Ищцата се е задължила да
отговаря солидарно по договора за цялото задължение и като кредитополучател. Определеното
възнаграждение за предоставения заем съответства на принципа на добросъвестност
и справедливост. Наред с това след приемане на Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит не може да се говори за
нищожност на договор за кредит, поради противоречието му с добрите нрави, а за
наличие на неравноправни клаузи, които противоречат на закона, които биха могли
да бъдат нищожни или да противоречат на добрите нрави.
С оглед
изложеното и този иск е неоснователен и ще се отхвърли.
По иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД
От приета по
делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.170/ се
установява, че ищцата е заплатила по договора за кредит за периода 20.01.2019
г. до 06.08.2019 г. сума в общ размер на 1725.27 лева, от които 1017.22 лева –
главница, 678 лева – възнаградителна лихва, 27.99 лева – такси за обслужване на
кредита, 1.55 лева – обезщетение за забава.
С Протоколно
определение от 26.04.2021 г. /л.179/, по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на осъдителна претенция на
ищеца, като е намалил същата до сумата в размер на 1725.27 лева и е прекратил
производството за разликата над 1725.27 лева до първоначалния заявен размер от
2432 лева.
Съдът не прие, че договорът е недействителен на
посочените от ищеца основания. По иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, за разлика от
исковете за нищожност, съдът не само
може, но е и длъжен да
провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези
– при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи и при при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита
/чл.1, ал.1/, годишният процент на разходите /чл.3, ал.9/, годишен лихвен
процент по кредитът /чл.3, ал.1/, общият размер на всички плащания по договора
/чл.3, ал.9/, условията за издължаване на кредита от потребителя /чл.7, ал. 1 и
ал.2/, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски, представен е погасителен план към договора, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 10, ал.1/, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.7, ал.3/, право да
се откаже от договора /чл.16, ал.1/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ищеца с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не
съществуват като самостоятелен документ. С
оглед изложеното съдът приема, че договорът за кредит е валидно сключен и не
страна от предвидените в закона пороци.
Ищцата е
платила вземанията за главница на валидно правно основание като страна по
договора за кредит – кредитополучател и солидарен длъжник.
Съдът не откри
и пороци по клаузата за възнаградителна лихва, което да води до липса на
основание за заплащане на претендираните суми за възнаградителна лихва. Както
беше посочено по-горе възнаградителната лихва е уговорена в договора в размер
на 5.187 % годишно, посочено е как е формирана и от какво зависи размерът й.
Посочена е, че лихвата е преференциална, доколкото има обезпечения в полза на
банката, а именно по сметката на кредитополучател месечно постъпва сума не
по-малко от 1000 лева и е сключена застраховка. Възнаградителна лихва е размер
на 3083.95 лева при отпуснат кредит в размер на 15500 лева за срок от 9 години
и се явява справедливо възнаграждение за предоставената от ответната банка
услуга, поради което не противоречи на добрите нрави и не е неравноправно по
смисъла на Закона за защита на потребителите.
В случая по
делото се установи от Съдебно-счетоводната експертиза, не се и оспорва от
ответната банка, че лихвеният процент е променен два пъти, доколкото са
отпаднали преференциите по чл. 3, ал.11 от договора и влязла в сила
разпоредбата на чл.20, ал.2 и ал.3. Увеличаването в случая е индивидуално
уговорено в договора, страните са се съгласили с него и са били наясно при
настъпване на какви условия, че се стигне до това увеличаване. Не се касае до
неравноправна клауза, а до отпадане на преференциите - обезпеченията, при
наличието на които се начислява по-малка лихва. Самата лихва след увеличението
е в размер на 10.35 % годишно. Увеличената лихва съдът намира, че не противоречи
на добрите нрави, доколкото тя, заедно с другите вземания по договора, не
надхвърлят 5 пъти законната лихва, съгласно чл.19, ал.4 ГПК. Предвид изложеното
платените суми за възнаградителна лихва по договора за кредит от ищцата не са
платени без основание и са дължимо платени, поради което не подлежат на
връщане.
По отношение
на платените лихви за забава в размер на 1.55 лева, съдът намира, че същите се
дължат, доколкото видно от заключението вноските, върху които са начислени са
платени със закъснение, поради което върху тях се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
В чл.5, т.2 от
договора е предвидено, че кредитополучателите дължат и месечна такса във
фиксиран размер от 3.50 лева за обслужване на разплащателната сметка, разкрита
по потребителския кредит, която е включена и в погасителния план. Уговарянето
на тази такса не е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото не е предвидена
за събиране или управление на кредита. Събирането на такса за обслужване на разплащателна
сметка е регламентирано в чл.11, ал.1, т.14 ЗПК, в който е предвидено, че
банката може да събира такива такси, което следва да е предвидено в договора.
Предвид всичко
изложено платените от ищцата суми са платени на валидно правно основание и не
подлежат на връщане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждан за ответната банка. Същата
доказа разноски в размер на 75 лева – платен депозит за Съдебно- счетоводна
експертиза.
Ответникът се е представлявал в производството от
юрисконсулт, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид обстоятелството, че се касае до иск на потребител и с оглед ограничаване на
разноските, които да му бъдат възложени в тежест, както и предвид обстоятелството,
че юрисконсултът на ответната банка работи на трудов договор и получава възнаграждение
от ответника за дейността си. Общо разноски, които ще се присъдят
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, са в размер на 175 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 и П.А.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ лично и със съгласието на своя б. А.У.,
наследник по закон на Д. И. С., искове за прогласяване за недействителен спрямо А.М.З. на договор за
потребителски кредит № ***, сключен от
една страна от А.М.З. и Д. И.С., като кредитополучатели-съдлъжници и от друга страна от „Юробанк
България“ АД - кредитодател, поради противоречие със закона, поради
противоречие с добрите нрави, поради липса на основание, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9,
вр с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.З., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 2601 осъдителен иск, по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за
присъждане на сумата в размер на 1725.27 лева, недължимо платена по договор за потребителски
кредит № ***.
ОСЪЖДА А.М.З., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на
175 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ