и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС/отм./. С решение № 115/06.02.2007 г., постановено по НАХД № 596/2006 г., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/********** от 24.07.2006 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Румен Радев Радев от гр.Кърджали в качеството му на управител на ”Бислав”ООД, гр.Кърджали, е наложено административно наказание - “глоба” в размер на 1000 лв. на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Румен Радев, който чрез пълномощника си – адв.Базлянков го обжалва и иска същото да бъде отменено изцяло като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменено НП №09/********** от 24.07.2006 г. на Директора на Дирекция”ОИТ”, гр.Кърджали. В жалбата се твърди, че в съдебно заседание било установено, че лицето Наит Кямил Рахим действително е извършвал трудова дейност на строителния обект, но между него и работодателя Румен Радев Радев бил сключен граждански договор, който бил представен на контролните органи. Съгласно действащото законодателство нямало забрана за извършване на определена работа /в случая изкопаване на канал/ при сключен граждански договор, какъвто бил договора за изработка. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, чрез пълномощника си – ю.к. Милев, моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно, законосъобразно и издадено съобразно изискванията на материалния закон. Счита, че не са налице касационните основания посочени в жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законово определения срок т.е. явява се процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е необосновано и при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. За да потвърди издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че по делото се е установило, че работодателят – първоинстанционния жалбодател е нарушил нормата на чл.62, ал.1 от КТ, регламентираща, че трудовият договор се сключва в писмена форма, като по отношение на лицето Наит Рахим не е сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението се доказвало от писмените доказателства приобщени към делото и разпита в съдебно заседание на проверяващите инспектори констатирали нарушението. Съдът е приел, че констатираното фактическо положение в акта, не се опровергава от приетият като доказателство граждански договор, тъй като последният бил представен едва пред съда, а не при извършване на проверката, а и в съдебно заседание при предявяване на договора на св.Наит Рахим, същият заявил, че положения подпис не е негов Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС/отм./ касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, които по съществото си се изразяват в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. В тази връзка касационната инстанция констатира, че направените от първоинстанционният съд изводи не съответстват на събраните по делото доказателства, което от своя страна е довело до неправилно приложение на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране. От доказателствата събрани по делото от фактическа страна се установява следното: На 18.05.2006 г. инспекторите Тюрдиев, Лафчиева и Чирпанлиев извършили проверка по работни места в строителен обект, находящ се на ул.”Екзарх Йосиф”, с инвеститор и изпълнител „Бислав”ООД – Кърджали с управител Румен Радев. На обекта имало шест човека, които извършвали изкопни работи, кофриране и декофриране. Инспектори предоставили на работниците списък, в който всички вписали имената си, от кога работят, какво е договореното месечно възнаграждение и имат ли трудов договор, като всички били отразили, че имат трудови договори. Проверката продължила по документи на 08.06.06 г. в Дирекция”ОИТ”Кърджали. На 21.06.06 г. от инспектора Тюрдиев било съставено постановление, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Наит Кямил Рахим изпълняващ длъжността работник в строителен обект на „Бислав” ООД-Кърджали, представлявано от Румен Радев Радев, като постановлението е подписано от инспектор, работодател и работник. На същата дата - 21.06.06 г. св.Тюрдиев съставил и АУАН срещу касатора, за това, че при извършената проверка било установено, че като управител и работодател е допуснал до работа като строителен работник лицето Наит Кямил Рахим, без сключен писмен трудов договор, с което нарушил чл.62, ал.1 от КТ. Въз основа на АУАН е съставено Наказателно постановление срещу касатора със идентично описание на нарушението, като описаното е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, за което на управителя на фирмата Румен Радев Радев е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. В описа на писмените материали към НП са посочени: присъствен списък, постановление по чл.405а от КТ и писмено обяснение от работодателя. В съдебното производство е приет като доказателство граждански договор, от който се установява, че на 15.05.2006 г. между касатора и лицето Наид Раим е бил сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд – изкоп в срок до 15.06.2006 г., като отношенията между страните са били уредени съгласно Закона за задълженията и договорите. Това обстоятелство води до извода, че страните не са били в трудови правоотношения, които да следва да се уреждат съгласно нормите на КТ, поради което и не е следвало касатора да сключва с лицето Наит Рахим писмен трудов договор. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е приел, че констатациите по акта не се опровергавали от гражданския договор, тъй като той бил представен едва пред съда, а не по време на проверката. Този извод не се споделя от настоящата инстанция, тъй като видно от възражението, наименовано като обяснение от управителя Радев, което е дал във връзка с констатациите отразени в акта, е посочено, че лицето Наит Рахим е пенсионер и е ангажиран единствено за свършване на определени изкопни работи, поради което с него е сключен граждански договор, който не се признавал от юриста на дирекцията. Че гражданския договор е представен на контролния орган в дирекцията, а не едва пред съда, е видно и от разпита на инспекторите Тюрдиев и Чирпанлиев, като последният установява, че по повод представения граждански договор са се допитали до юриста, но той го отхвърлил. След като по делото се установява, че въпросният граждански договор е бил представен преди административнонаказващия орган да се произнесе по преписката, то обстоятелството, че същият не е бил приложен по същата по неустановени причини, не може да се тълкува във вреда на сочения за нарушител. Това е така, тъй като административнонаказателното производство не се изразява, а и ограничава единствено с описаните в акта констатации. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно, а безспорно в случая това е било възможно и едва след това в двуседмичен срок от подписване на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, което в случая не е било сторено. Описаното от своя страна е довело и до друго нарушение на административнонаказателната процедура, изразяващо се в следното: В производството по налагане на административно наказание административнонаказващия орган съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН е длъжен преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно от издаденото НП, в процесния случай наказващия орган въпреки наличието на спорни обстоятелства възникнали във връзка с доводите изложени във възражението и твърдението за наличие на граждански договор, не е изпълнил задължението си да ги разследва и едва след това да прецени дали следва да издаде НП, с което да наложи на нарушителя съответното административно наказание или да прекрати преписката с мотивирана резолюция. Или при издаване на процесното НП, видно от описанието на нарушението и описа на материалите към постановлението, липсват каквито и да било съображения или обсъждане защо договора не е кредитиран, а безусловно е прието, че отношенията между страните следва да са трудови. Тази преценка на всички събрани доказателства се дължи и при последвалия инстанционен контрол, тъй като на страните е предоставена възможност за защита по спора през течение на целия административнонаказателен процес с всички допустими доказателства. Или представения договор, макар и след съставяне на акта, в никакъв случай не следва да се изключи от доказателствата по делото, поради липсата на каквито и да било основания за това, а следва да се прецени заедно с другите събрани доказателства. За да се приеме, че възникналите отношения между Наит Рахим и управителя на „Бислав” ООД са трудови и следва да бъдат уредени съгласно нормите на КТ, не е достатъчна формалната констатация, че лицето е полагало труд в проверявания обект и се е вписало в списъка, че има сключен трудов договор. Тези обстоятелства следва да бъдат установени по един безспорен и категоричен начин от наказващия орган, като следва да се установи какви са действителните реално възникнали отношения между страните. В настоящия случай следва да се установи дали имат за предмет постигането на определен резултат или имат за предмет самото полагане на труд, в каквото се изразява разликата между договора за изработка и трудовия договор. В тази връзка по делото е установено от разпита на Наит Рахим в съдебно задание, че същият е работел за едни месец, като е копаел изкоп и му е заплатено на два пъти по 160 лева или общо около 300 лева и след свършване на изкопа повече не е работил. Установено е също така, че св.Рахим явно не прави разлика между трудов и граждански договор, поради което е от значение не какво е посочил в представения списък, а какво в действителност е извършвал. Или по делото не е установено по категоричен начин, че св.Наит Рахим е бил ангажиран за самото полагане на труд като строителен работник или на друга длъжност, със съответно определено работно време, месечно трудово възнаграждение и др., така както е било с другите петима работници, които са били на строителния обект по време на проверката и за които са били представени трудови договори. С оглед изложеното следва да се направи извода, че не се доказва по делото допуснато от страна на Радев нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, тъй като между касатора и лицето Наит Рахим е бил сключен граждански договор за изработка т.е. отношенията им не са били трудови, а облигационни, и Радев нÕ се явява работодател на Рахим, поради което за него не е било налице задължението да сключва трудов договор в писмена форма. Ирелевантно в случая се явява представеното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между св.Рахим и ответника по касация, тъй като видно от датата на съставяне и връчване – 21.06.2006 г., същото е съставено и връчено непосредствено преди съставяне на АУАН, който носи същата дата, а не е изчакан да изтече срока за обжалване на постановлението т.е. същото да влезе в законна сила, за да се приеме, че към момента на съставяне на акта констатираното предоставяне на работна сила от страна на лицето Рахим е в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и създаденото правоотношение е обявено за трудово по реда на чл.405а от КТ, а и още повече, че към момента на съставянето му лицето вече е било изпълнило задължението си по договора и не е работило на обекта. Дори да се приеме, че преди приключване на административнонаказателното производство постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е влязло в сила, предвид, че по делото липсват данни същото да е било обжалвано, то същото не се ползва в настоящото производство с презумтативна доказателствена сила, поради което отразените в него констатации следва да бъдат ценени наред с всички други събрани по делото доказателства, които бяха обсъдени по-горе в решението. При това положение, и тъй като не се доказа извършването от касатора на твърдяното административно нарушение, като не е съобразил посочените обстоятелства, а е направил обратния извод за осъществяване на соченото административно нарушение от касатора, първоинстанционния съд е направил изводи, които не съответстват със събраните по делото доказателства, което е довело до грешно юридическото квалифициране на установените факти, поради което постановеното решение е неправилно – необосновано и в нарушение на материалния закон. Това налага същото да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 115/06.02.2007 год. по Н.а.х. дело № 596/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 09/********** от 24.07.2006 г. на Директора на Дирекция”ОИТ” – Кърджали, с което на Румен Радев Радев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Бислав” ООД – Кърджали е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.416, ал.2 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |