О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 11 август 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ТОДОРОВА в.ч.н.д. № 296 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІІ, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1,
т.4 от НПК.
С
определение от 20.02.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановено по н.ч.х.д.
№ 7/2019 г. по описа на същия съд, е осъден
на основание чл.190 ал.1 от НПК, частния тъжител Г.Д.Д. да заплати на
подсъдимия В.Д.Ж. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени от
последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното съдебното
производство по в.н.ч.х.д. № 617/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Срещу така
постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат С.А. – повереник
на тъжителя Г.Д., с искане за неговата отмяна.
Сочи се, че недопустимо първоинстанционния съд се е произнесъл по искане за
възлагане на разноски за адвокатско възнагржадение, доколкото същите са
направени във въззивното производство. Твърди се още, че атакуваното определение
касаещо присъдени на подсъдимия Ж. разноски за адвокатска защита пред
въззивната инстанция, е незаконосъобразно, тъй като на практика същия не е
упълномощил по надлежния ред адвокат, който да осъществява процесуалното му
представителство. Излагат се и доводи за прекомерност на присъдените в полза на
подсъдимия разноски, предвид несъобразяването им с предмета на делото, с
действителната му фактическа и правна сложност, като се претендира по реда на
чл.78 ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение за адвокат да бъде намалено.
Софийски
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото,
намира следното:
С присъда
№ 18 от 01.07.2019 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена н.ч.х.д. № 7/2019
г. по описа на същия съд, подсъдимия В.Д.Ж. е признат за невиновен и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпления
по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147 ал.1 от НК.
Горепосочената
присъда е била обжалвана по въззивен ред от частния тъжител Г.Д.Д.. С решение
от 09.01.2020 г. на Софийски окръжен съд, постановено по в.н.ч.х.д. № 617/2019
г. по описа на същия съд, присъдата на РС Е. П. е била потвърдена изцяло.
Видно от
протокола от проведеното в хода на въззивното съдебно производство заседание на
18.11.20190 г., единият от защитниците на подсъдимия Ж. – адвокат А. е направил
искане за присъждане на разноските за възнаграждението му пред тази инстанция.
С крайният за второинстанционното производство съдебен акт, съставът на
СОС е пропуснал да се произнесе по
надлежно заявеното от защитника на подсъдимия искане за присъждане на
направените от последния разноски в това производство.
С проверяваното определение, постановено по
реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният съд е ангажирал на основание
чл.190 ал.1 от НПК отговорността на частния тъжител Г.Д. за направените от оправдания
подсъдим В.Ж. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Доколкото е налице пропуск в постановения от второстепенния съд окончателен
съдебен акт, по въпроса за направените от страните разноски в проведеното от
него производство, районния съд напълно законосъобразно е избрал посочения
процесуален ред, за да се произнесе по този въпрос. Впрочем тази процедура по
реда на чл.306 от НПК е и единствената законово предвидена такава за съдебно
произнасяне по разноските в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе по
същите с окончателния си съдебен акт. В тази насока, обаче следва да се има в
предвид, че ако е пропуснал да се произнесе с крайния си акт по въпроса за
разноските, въззивният съд може да се произнесе по реда на чл.306 от НПК само в
случаите на постановяване от него на нова присъда, а в останалите случаи не би
могъл да проведе процедурата по чл.306 от НПК, тъй като постановения от него
съдебен акт би се оказал изключен от инстанционен контрол, какъвто изрично е
предвиден за определението по ал.1, т.4 на чл.306 от НПК. При това положение,
компетентен да се произнесе по чл.306 ал.1, т.4 от НПК се явява съответния
първоинстанционен съд, който в случая е Районен съд – гр.Е. П.. Ето защо,
релевираният в жалбата довод за недопустимост на първоинстанционното
определение, е несъстоятелен и не намира законова опора.
По
същество – правилно и законосъобразно с проверяваното определение,
първостепенният съд е ангажирал отговорността на частния тъжител Г.Д. за
направените от оправдания подсъдим В.Ж. разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното съдебното производство, за сумата от 800 лева. Приел е, че е
налице пропуск в постановения от въззивната инстанция съдебен акт, по въпроса
за направените от страните разноски по делото и на основание чл.190 ал.1 НПК
/предвид изхода на делото пред двете съдебни инстанции/ съответно се е
произнесъл за присъждането им в полза на подсъдимия. Тези съображения на
районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт, са правилни и са в
съответствие с принципните положения, установени в процесуалния закон. Последният,
в разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК е предвидил, че „когато подсъдимия бъде
признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител”. Задължението за заплащане на
разноските е равно на размера на направените такива, като за дължима се приема
уговорената сума /вписана в пълномощното/ независимо от това дали тя е платена
или предстои нейното заплащане /в този смисъл Р. № 53/05.02.2013 г. по н.д. №
2200/2012 г. на ВКС, І н.о./. В случая, присъдената на подсъдимия В.Ж. сума от
800 лева за адвокатско възнаграждение на процесуалните му представители – адвокати
А. и Ж. не само, че е била уговорена в представения във второинстанционното
съдебно производство договор № 710380, но и реално е била заплатена от него по
договора за правна помощ. С оглед на това, първата инстанция законосъобразно е
приела, че частния тъжител дължи заплащането на направените от подсъдимия Ж.
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, поради което
постановения от него в този смисъл съдебен акт следва да бъде потвърден.
Въззивният
съд намира за несъстоятелно искането, заявено в жалбата на частния тъжител за
намаляване на присъдените по размер на подсъдимия В.Ж. разноски за адвокатска
защита, поради тяхната прекомерност.
Разпоредбата
на чл.301 ал.1, т.2 от НПК задължава съда да обсъди и реши въпроса „на кого да
се възложат разноските по делото“, като техния размер се определя от съда
според броя на подсъдимите и постигнатия резултат по предявените им обвинения
по правилата на чл.188-190 НПК. За разлика от изрично предвидената в
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК възможност за присъждане в по-нисък размер от
претендираните и доказани от страната разноски /в частта им за заплатеното
адвокатско възнаграждение/ при прекомерност с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, НПК не съдържа подобна уредба. Настоящият състав
на въззивния съд, обаче счита, че визираната норма на гражданския процесуален
закон не може да намери приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл.88 ал.1 от НПК /регулираща правилата за разглеждане на
предявения в наказателното производство граждански иск/ препраща за неуредените
въпроси към ГПК, но единствено относно реда за разглеждане на предявения иск,
но не и по въпроса на кого да се възложат разноските по делото и в какъв
размер. Въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес, са
уредени изрично в разпоредбите на чл.188-190 НПК, като закона не е предвидил
възможност при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, същото да
бъде намалено при направено възражение от противната страна. С оглед на това,
настоящият съдебен състав намира заявеното в частната жалба искане за намаляване
на присъденото на подсъдимия В.Ж. възнаграждение за адвокат, поради прекомерния
му размер, за недопустимо в наказателния процес.
Водим от
горното, Софийски окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло определение от 20.02.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановено по
н.ч.х.д. № 7/2019 г. по описа на същия съд, с което частния тъжител Г.Д.Д. е
осъден да заплати на подсъдимия В.Д.Ж. сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по в.н.ч.х.д. № 617/2019 г. по описа на Софийски окръжен
съд.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.