РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Шумен, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
в присъствието на прокурора К. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630202086 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.378 от НПК.
На 02.10.2023г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесено в РС - гр.Шумен
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на С. Д. Б., ЕГН ********** за извършено от него престъпление от
общ характер по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият редовно призован, не се явява лично.
Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В
хода по същество пледира за налагане на административно наказание в минимално
предвидения размер.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
През 1997 г. обвиняемия С. Д. Б. напуснал пределите на Р България и заживял
постоянно в Република Турция в гр. Истанбул. От тогава той имал "обичайно пребиваване"
в посочената държава. В РБългария той се прибирал епизодично, като престоят му годишно
бил в рамките на няколко дни.
На 25.06.2023 г. обвиняемият се върнал в България, за да поднови СУМПС. На
следващият ден - 26.06.2023 г. той отишъл в сектор "ПП" при ОД МВР гр. Шумен, за да
подаде документи за издаване на СУМПС, въпреки, че обичайното му пребиваване не било в
Република България, а в Р Турция. Предвид наличната нормативна уредба - чл. 151, ал. 5 от
ЗДвП: "Свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация ..." същият трябвало да отговаря на това условие, за да му се издаде ново
българско свидетелство за управление на МПС, включително и дубликат.
Въпреки, че св. И.Г.И. - служител в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен
разяснил на обв. Б., когото знаел във връзка с работата си, че няма правото да подновява
българското си СУМПС след като живее в Р Турция, последният подал декларация на гише,
в която потвърдил неистина, а именно - удостоверил обстоятелството, че обичайното му
1
местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава -
членка на Европейския съюз. Посочената декларация обвиняемият подписал лично и я
подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС с № 3175/26.06.2023г. , като същите
били приети и обработени от служител в сектор "ПП" при ОДМВР - Шумен, а именно св.
М.В.Б.-К..
От заключението на изготвената от НТЛ при ОДМВР гр. Шумен съдебно - почеркова
експертиза - Протокол № 176/02.08.2023 г. се установява, че подписа срещу „Декларатор" в
Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина от 23.05.2018 г. принадлежи на обв. С. Д. Б..
Разпитан в хода на предварителното производство обв. Б. признава вината си и дава
обяснения.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които
са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда.
В §6 т.46 от ЗДвП се съдържа легалното определение на понятието „обичайно
пребиваване в Република България“. Въз основа на събраните доказателства по безспорен
начин се установява, че както личните, така и трудовите връзки на обвиняемия не са в
Република България. Установи се, че обвиняемият със семейството си живее извън Р
Турция от години, където и работи. В България се прибирал рядко за кратък период от
време. От приобщената справка за пътуване на лице – български гражданин е видно, че в
периода от 26.06.2022г. до 26.06.2023г., обвиняемият има следните регистрирани влизания
на територията на Р България и излизания от Р България:
- влизане на 17.03.2023г. - излизане на 19.03.2023г.;
- влизане на 28.04.2023г. – излизане на 30.04.2022г.;
- влизане на 25.06.2023г.;
Касае се за един много кратък период, който е значително по-къс от предвидения в
закона период от 185 дни, за да може да се приеме, че той е пребивавал обичайно на
територията на България към момента на подаване на декларацията. При тези обстоятелства,
към момента на подаване на декларацията, не може да се приеме, че обвиняемият е
пребивавал обичайно на територията на Р България, поради което съдът намира за
безспорно доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното пребиваване на
обвиняемият не е било в Р България, а в Р Турция, поради което от обективна страна е
осъществен състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.
Доказва се и субективна страна. Бланката на декларацията представлява
предварително утвърден образец, в който под формата на „забележка“ дословно е изписан
§6 т.46 от ЗДвП, съдържащ легалното определение на понятието „обичайно пребиваване в
Република България“, поради което обвиняемият е бил наясно с това понятие. От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че декларира неверни факти относно обичайното си
местопребиваване. Наясно е, че от години живее трайно на извън територията на Р
България със семейството си, но въпреки това е подписал изрична декларация, че
обичайното му пребиваване е в Р България. В тази връзка не се събраха, каквито и да е
доказателства.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1 от НК.
За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено,
Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.
Обвиняемият, която е пълнолетен, е осъждан за престъпление, но е реабилитиран, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в
резултат на деянието няма нанесени съставомерни имуществени вреди, поради което
следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С
оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не
2
представлява голяма обществена опасност, съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като
му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в
размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на
деянието, а именно - 1000лв. който размер е достатъчно висок за да превъзпита обвиняемия.
По преценка на съда с така наложеното на обвиняемия административно наказание ще се
постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства
поправително и превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и
по отношение на всички граждани, склонни към подобни деяния.
По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На обвиняемия следва да бъдат възложени и направените в досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 61.98 лева.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. Д. Б., ЕГН **********, роден на ****. в гр.Шумен, с
постоянен адрес в гр.Шумен, с местоживеене Р Турция, български гражданин, женен,
неосъждан, основно образование, работещ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 26.06.2023г. в
гр. Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на властта -
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Шумен по силата на закон - чл. 151 ал. 5 от ЗДвП
и чл.13 ал.1 т.6 от Наредба № I – 157от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
СУМПС, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - декларирал,
че е установил обичайното си местопребиваване в Р България - престъпление по чл. 313 ал.
1 от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1000 /хиляда / лева.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на
ОДМВР – Шумен направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 61.98, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист в полза на Районен съд – гр.
Шумен.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК пред ШОС
в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3