№ 27054
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110160992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. С. срещу „Стик - кредит“ АД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2025г.
от 13,30 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване
нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит №
1033853/2.01.2024г., респ. на клаузата на чл. 29 от същия, предвиждаща заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № 1033853/2.01.2024г., по силата на който последният му е
предоставил сумата от 400 лв., със срок на погасяване 30 дни, при посочени в договора
ГПР 42,58% и ГЛП 36,00%. В чл. 19 от договора е предвидено обезпечаване на
кредита с поръчителство от физически лица, отговарящи на определени условия, или
банкова гаранция. Съгласно чл. 29 от договора в случай, че не предостави обезпечение
по реда и условията на чл. 19, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0,9%
от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено съобразно приет погасителен
план. Ищецът поддържа, че тъй като не е обезпечил кредита съгласно предвиденото в
1
договора, му е начислена така договорената неустойка в размер от 108 лв. Навежда
подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл. 29 от
същия, са нищожни. В тази връзка поддържа, че не е спазена предвидената от закона
форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа
също нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на
ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече
недействителност на договора. Счита, че клаузата е и неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди още, че договорената
неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се
заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият
надхвърля законово допустимия размер. Твърди и заобикаляне разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради накърняване на
добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и
добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Отделно от горното, твърди
нищожност на договора поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
позовавайки се на неяснота относно дължимата за срока на кредита възнаградителна
лихва и съотнасянето й с ГПР, както и счита, че същата е в размер, противоречащ на
добрите нрави. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената
искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на процесния договор, който поддържа, че е сключен при
спазване изискванията на ЗПК, като излага подробни аргументи, че договорът, вкл.
оспорената клауза от него не страдат от сочените в исковата молба пороци. Моли за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: сключен между страните договор за кредит с посоченото в исковата
молба съдържание и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ.
на оспорената клауза от същия.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, което с оглед становището на ответника намира, че не е
необходимо за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение за послужване пред Дирекция „Регистри“ при БНБ, касаещо
обстоятелства, които не са относими към предмета на правния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на доказателства
по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, касаещо документи, представени с исковата молба и
неоспорени от ответника.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3