№ 248
гр. Шумен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500225 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №182/14.03.2023г. по гр.д.№1791/2022г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявените от “Юробанк България” АД, ЕИК : ......, с адрес за призоваване – гр.
София, ул. “....” № 8, ет. 4, срещу Е. Б. А., ЕГН : **********, с адрес – гр. Шумен, ул. “.....”
№ 24, вх. 4, ет. 3, ап. 77, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за
установено, съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 4079 лева,
представляваща 2835,01 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски
кредит № 714- 80/2010 от 23.07.2010г.; 778,36 лева договорна лихва, за периода 13.12.2019г.
– 17.08.2020г.; 89,28 лева мораторна лихва, за периода 13.11.2019г. – 12.03.2020г.; 376,35
лева мораторна лихва, за периода 14.05.2020г. – 13.10.2021г. и законна лихва върху
главницата, считано от 28.10.2021г., до окончателното плащане, като неоснователни, осъдил
е “Юробанк България” АД, ЕИК : ......, с адрес за призоваване – гр. София, ул. “....” № 8, ет.
4, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 260 лева разноски.
Решението е обжалвано от ищеца “Юробанк България” АД гр.София, действащо,
чрез пълномощника си адв.Х. И. от АК-София, като неправилно и незаконосъобразно по
изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове и
да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемата страна Е. Б. А., действащ, чрез назначеният му особен
1
представител адв.А. П. от ШАК е депозирал отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решение. .
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от “Юробанк България” АД гр.София заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№1038/28.10.2021г. по ч.гр.д. №2891/2021г. по описа на ШРС за следните суми: 2835,01
лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 714-80/2010 от
23.07.2010г.; 778,36 лева договорна лихва, за периода 13.12.2019г. – 17.08.2020г.; 89,28 лева
мораторна лихва, за периода 13.11.2019г. – 12.03.2020г.; 778.36лв. мораторна лихва за
периода 14.05.2020г. – 13.10.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното плащане, като са присъдени и извършените в заповедното
производство разноски. С разпореждане от 12.07.2022г. по ч. гр. д. №2891/2021г. по
описа на ШРС на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на заявителя е даден едномесечен срок
за предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в
законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се разгледа.
Между страните по делото не е спорно, че са сключили договор за потребителски
кредит № 714-80/2010 от 23.07.2010г. за сума в размер на 6 000лв. за срок до 23.07.2018г.
при ГЛП в размер на 15.50% и при ГПР в размер на 17.57% . С връчена на 17.08.2020г.
покана, вземанията на банката били обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, в
съответствие с чл. 44 от общите условия към договора, поради преустановено погасяване на
уговорените месечни вноски, в приложения към договора погасителен план. Не е спорно ,че
на 29.02.2016г. между "Алфа Банк клон България" КЧТ и ищеца е сключен договор за
прехвърляне на предприятие по силата на който правата и задълженията по всички договори
сключени от "Алфа Банк клон България" КЧТ са прехвърлени на ищеца и ищеца е
конституиран като страна по всички договори за кредит по които страна е "Алфа Банк клон
България" КЧТ и до ответника е било изпратено писмо за уведомяване за това
прехвърляне.
От заключението на вещото лице по назначената пред ШОС се установи ,че
последните вноски за погасяване на дълга са от 13.07.2016г., задължението на ответника
към датата на депозиране на заявлението в съда е в размер на 2835,01 лева главница, 631,39
лева договорна лихва и 918,37 лева мораторна лихва. Според същото, размера на
2
договорната лихва, по падежиралите, до датата на предсрочната изискуемост вноски е
6566,15 лева, а законната лихва, върху предсрочно изискуемата главница, от тогава, до
предявяване на заявлението по споменатото ЧГД, е в размер на 343,06 лева, като общо
постъпилите суми от кредитополучателя са в размер на 10297,82 лева.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва и мораторна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и ответника са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена
по сметката на кредитополучателя. Поради забава в плащанията банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Дължимият от кредитополучателя ГЛП е регламентиран в чл.3.1 от договора и чл. 6.2 от
Общите условия, към която разпоредба препраща, уреждат дължимия от кредитополучателя
годишен лихвен процент. Той подлежи на промяна в зависимост от промяната и със
съответния размер на базисния лихвен процент на банката, който се определя от
компетентния орган и се формира, като сбор от определени пазарни компоненти. Така
уговорения годишен лихвен процент, подлежащ на едностранна промяна от кредитора, в
зависимост от неясни компоненти и относителни тегла на всеки от тях, в крайния резултат,
е в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договора за потребителски
кредит да съдържа „…периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент…“. Това изискване за съдържание е сред посочените в чл. 22 ЗПК, неспазването на
които правят договора недействителен. Съгласно ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС, ОСГТК съдът
е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или
на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства. Съдът е длъжен да се произнесе
служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и
формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Някои
от общите основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е
длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката
поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.
Следователно съдът следва в случая да констатира нищожността на процесният договор
поради противоречието му със закона и нарушаването на императивната правна норма на
3
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК установяваща задължителното съдържание на договора за кредит
относно начина на промяна на лихвения процент, което в настоящият договор липсва като
съдържание и същият е недействителен на осн.чл.22 от ЗЗП вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК .
На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая безспорно се установи, че ответника е изплатил по
кредита общо сумата от 10297,82 лева., а чистата стойност по кредита е в размер на
6 000лв. главница , поради което, съдът приема, че задълженията на ответника по договора
са изцяло изпълнени и предявените срещу него искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Предвид гореизложеното е безпредметно съдът да изследва дали клаузи от договора
са неравноправни , тъй като самият договор е нищожен на горепосоченото основание.
Във въззивната жалба жалбоподателят твърди ,че ШРС не бил посочил в докалада си
,че ще се произнесе по валидността на договора , което възражение съдът счита за
неоснователно предвид факта ,че доклада на ШРС е пълен и в него правилно и напълно е
била разпределена доказателствената тежест на страните и съдът е указал на ищеца ,че
следва да докаже по делото наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), което означава ,че съдът ще изследва неговата действителност съобразно
действащото законодателство вкл. и ЗЗП и ЗПК уреждащи различни хипотези за
недействителност на договорите. Същевременно ищецът е имал възможност и е взел
становище по наличието на основания за нищожност на договора във въззивната си жалба
до ШОС и по този начин становището му е било изразено пред съда.
Жалбоподателят счита ,че неправилно съдът го е осъдил с решението да заплати
сумата от 260лв. разноски за депозит за ССЕ по делото. Съдът счита това възражение за
неоснователно , предвид факта ,че ищецът е внесъл сумата от 260лв. на 31.03.2023г. , което е
след изтичането на едноседмичният срок даден му от ШРС и въпреки , че решението е било
постановено на 14.03.2023г. в крайна сметка към датата на изтичане на едноседмичния срок
е липсвало внасяне от ищеца на сумата от 260лв. и решението като краен резултат е
правилно .
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , като
въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №182/14.03.2023г. по гр.д.№1791/2022г. по описа на
4
ШРС .
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5