РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. гр. Хасково, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101472 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно и пасивно
субективно съединение, искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и
чл.26 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Л. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, ул*********, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ № 12, адв. И.К.
от АК – Пазарджик, срещу Е. Б. Р., ЕГН ********** и Ф. А. Р., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр.Хасково, ж.к. ********* съдебен адрес: гр.Хасково, *********, адв. М. Г. от АК –
Хасково.
В срока за отговор на първоначалната исковата молба, по реда на чл.211, ал.1 ГПК е
предявен насрещен положителен установителен иск от Е. Б. Р. и Ф. А. Р. срещу Л. Д. Б., с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата по първоначалните искове твърди, че със Заповед № 319/03.02.2020 г., влязла
в сила на 18.02.2021 г., на основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 ППЗСПЗЗ във
връзка с §4б, ал. 1 изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ на Кмета на Община Хасково, и било
възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
Решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.377,
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
63/05.10.2006 в ж.р. „И." с площ 1325 кв.м. в землище на гр. Хасково при граници и съседи:
77195.729.400, Улица; 77195.729.376, жил. територия; 77195.729.380, жил. територия;
77195.729.379, жил. територия; 77195.729.378. жил. територия.
Със Заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019 г. на Областният управител на Област Хасково на
основание §4 к, ал.6, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил одобрен плана на новообразуваните
имоти в землището на гр. Хасково, приети от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.
Заповедта на Кмета на Община Хасково и Заповедта на Областния управител не били
обжалвани от ответниците.
1
Поддържа се в исковата молба, че на 28.04.2022 г. ищцата била въведена във владение
на новообразувания имот с идентификатор 77195.729.377, във връзка с влязлата в сила
Заповед № 319/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, като към протокола за въвод във
владение бил приложен и трасировъчен карнет.
Ответниците отказвА. да освободят собствения й недвижим имот, легитимирайки се
като собственици по силата на нот.акт № ********* г., издаден от Служба по вписванията
гр. Хасково, на поземлен имот с пл. № 81 по плана на местността „И.", одобрен със заповед
№ 969/1998 г., който така описан имот съответствал на ПИ с идентификатор 77195.729.377.
Те не предприели никакви действия до момента, за да заявят собствеността си, нито
обжалвА. заповедите на Кмета на Община Хасково или на Областния управител, но се
противопоставили на изменението в КРНИ, като в отговор на Уведомлението от АГКК с
изх. № 24-24998-24.08.2022 г. било подадено становище с peг. № 05-11029/ 01.09.2022, в
което се възразявало срещу измененията в кадастъра. Ответникът Е. Б. Р. сочел себе си като
единствен легитимен собственик на имота. Въпреки, че в Уведомлението на СГКК изх. №
24-24998-24.08.2022 г. и в Уведомителното писмо от СГКК № 24-32618-02-11-2022 г. била
напомнена възможността на ответника, че заинтересованите лица, ако счетат, че са засегнати
от извършеното изменение, могат да защитят правата си с иск по общия гражданскоправен
ред, ответниците не подА. такава.
Според ищцата, нотариалното удостоверяване на въпросното право на собственост
към 2004 г. било в несъответствие с действителното правно положение, като според
обявление в ДВ бр. 49 от 28.05.1999 г., земите, за които нямало явили се заявители се
предоставяли за стопанисване от общината. Актът бил съставен в противоречие и
заобикаляне на нормативната уредба, съществувала към момента на сключване на сделката.
Ето защо ищцата счита нот.акт № ********* г., легитимиращ ответниците за съставен без
основание.
По тези съображение се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.
108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата собствеността и владението
върху имот с идентификатор 77195.729.377 в землището на гр. Хасково при граници и
съседи: 77195.729.400, 77195.729.376, 77195.729.380, 77195.729.379, 77195.729.378, както и
да бъде обявена нищожността на Нотариален акт № 140 том VI, peг. № 1815, дело № 1328 от
28.04.2004 г., вписан в Служба по вписванията гр. Хасково, поради липса на основание.
Претендират се и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран общ отговор на
първоначалната искова молба от двамата ответници чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, в който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен.
Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата върху ПИ 77195.729.377,
като твърдят, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния имот. На
първо място, към момента на образуване на ТКЗС, П.Г.Б. на когото била възстановена
процесната земеделска земя, претендирана от ищцата, не притежавал земеделска земя в
местността И., а ако притежавал, тя не била идентична с процесния имот. Цялата процедура
и всички актове и действия по признаване и възстановяване на собствеността на процесния
имот на наследниците на П.Г.Б. били нищожни и незаконосъобразни. Заповедта на Кмета на
Община Хасково за възстановяване правото на собственост върху процесния имот била
нищожна и издадена без да са нА.це предпоставките в ЗСПЗЗ, защото в полза на П.Г.Б. не
било признато право на собственост върху процесната земеделска земя. Посоченото
решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова било постановено) по заявление № 50261
било нищожно и незаконосъобразно. То било постановено в пълно противоречие и в
нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като извършените нарушения били
толкова многобройни и толкова съществени, че водели до резултат, който бил нетърпим от
2
гледна точка на действащия правов ред. В тази връзка и осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК се оспорва
вА.дността и законосъобразността на решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление
№ 50261 и на всички актове и действия на всички административни органи, с които е
признато и възстановено правото на собственост на процесния имот в нарушение на закона
и без да са били нА.це предпоставките за това, както и това, че наследодателите на ищцата
са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на процесния имот, който им е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците поддържат становището, че процесният имот никога не е бил включван
в блок на ТКЗС или ДЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение
на него били неприложими. Праводателят на ответниците владял и ползвал процесния имот
до датата на продажбата му през 2004 г., след което владението продължило от тях и
продължавало и понастоящем. В тази връзка за П.Б. не съществувало правото на признаване
право на собственост по отношение на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и се оспорва
вА.дността и материалната законосъобразност на решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по
заявление № 50261, с искане да бъде проведен косвен съдебен контрол за вА.дността и за
материалната му законосъобразност, т.е. дА. при издаването му са спазени и действащите
материални разпоредби. Процесният имот не бил идентичен със земеделската земя, заявена
като собствена на П.Б., поради което за ищцата не било нА.це законово основание за
възстановяване на собствеността върху този имот.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че до момента на възстановяване правото
на собственост с решение на ПК - Хасково имотът е бил общински, поради което
„нотариалното удостоверяване на въпросното право на собственост към 2004 г. е в
несъответствие с действителното правно положение" и е съставен в противоречие и
заобикаляне на нормативната уредба, която е съществувала към момента на сключване на
сделката. Изложеното се отнасяло за нотариален акт № ********* на СВп Хасково, по
силата на който ответниците закупили процесния имот от А.В.Х., Т.Х. КА.нова и З.Х.К. - А.
(наследници на Х.К.Х.), т.е. нотариалният акт имал основание и в тази връзка твърдението
било несъстоятелно.
Оспорва се твърдението, че ищцата била въведена във владение на ПИ с
идентификатор 77195.729.377 с Протокол за въвод във владение на новообразуван имот
77195.729.377 ж.р. „И.", землище на гр. Хасково, от 28.04.2020г. Ответниците заявяват
насрещно твърдение, че такъв въвод реално не бил извършван, тъй като ответниците били
във владение на процесния имот, което владение било присъединено към владението на
техните праводатели, и никога не били загубвА. това владение, считано от придобиване на
правото на собственост. В тази връзка се оспорва и представения Протокол за въвод с датата
28.04.2020 г. с твърдения, че е с неистинско съдържание и че лицата извършили въвода, като
представители на Община Хасково, са действА. без правомощия и компетентност.
Ответниците заявяват, че са собственици на процесния имот, придобит чрез покупко-
продажба от наследниците на Х.К.Х. - А.В.Х., Т.Х. КА.нова и З.Х.К., извършена с
нотариален акт № ********* на СВп Хасково. Това обстоятелство било удостоверено при
одобряване плана на новообразуваните имоти за местността И., в разписният лист към
който, като собственик на новообразувания ПИ 77195.729.377 бил посочен и Х.К.Х.
(наследодател на продавачите на ответниците по нот. акт № ********* на СВп Хасково).
Х.К.Х. бил посочен като собственик и в скица № 4100/28.01.2020 г., въз основа на която била
издадена заповед № 319/03.02/2020 г., от която ищцата черпела правото на собственост
върху процесния имот. Във връзка с изложеното, се оспорват твърденията в исковата молба,
че нотариален акт № ********* на СВп Хасково е без основание, издаден при заобикаляне и
в противоречие със закона и искането за признаването му за нищожен.
С решение на Общински съвет Хасково № 67/29.02.2000 г. процесният имот бил
включен в строителните граници на града, определени с околовръстен полигон и придобил
3
статут на урбанизирана територия. Имотът бил индивидуА.зиран и обособен в реални
граници с кадастралния план на местността И., одобрен със заповед на Кмета на Община
Хасково през 1988 г. и бил заснет като имот пл. № 81. В тези реални граници праводателите
на ответниците владели имота и в тези реални граници владението продължило от
ответниците след закупуването му през 2004 г. и продължавало и понастоящем. Никой, вкл.
и П.Г.Б. или неговите наследници, не оспорвА. това владение, с претенции за собственост
или други права върху имота. Имотът бил деклариран от ответниците в Данъчна служба при
Община Хасково и те заплащА. дължимите данъци за него. Като собственици на поземлен
имот с идентификатор 77195.729.377, ответниците построили в него законно, двуетажна
жилищна сграда, напълно завършена до етап подписване на акт обр. 16 и въвеждане в
експлоатация, както извършили сондиране за вода, изградили кладенец, трайна ограда и
настилки на терена.
С оглед изложеното, при условията на евентуалност ответниците заявяват, че са
придобили собствеността на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на осн. чл. 78 ЗС или на осн. чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС, тъй като същите,
вкл. и техните праводатели владели и продължавА. да владеят процесния имот в реални
граници и никога не били загубвА. това владение. Имотът бил деклариран в Данъчна служба
при Община Хасково и ответниците редовно заплащА. дължимите за него данъци и такси.
Ищцата, въпреки твърденията си, че била собственик на процесния имот, не била
декларирала процесния имот в Данъчна служба Хасково и не била заплащала данъци за него
от датата на издаване на заповед № 316/03022020 г., от която черпела правото си на
собственост.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответниците по първоначално
предявения иск и обективиран в отговора на първоначалната искова молба, с който въз
основа на посочените по-горе обстоятелства и съображения предявяват насрещен иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК против Л. Д. Б., с който молят съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че Е. Б. Р. и Ф. А. Р. са собственици на поземлен
имот с идентификатор 77195.729.377 по КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ж.р.
„И.", с площ 1325 кв.м, с предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план: 81, при
съседи:77195.729.380, 77195.729.379, 77195.729.378, 77195.729.400, 77195.729.376, на
основание покупка, извършена с нот. акт № 140, том 6/ 28.04.2004 г. на СВп Хасково и/или
Заповед № 529/02.04.2013 г. на Кмета на Община Хасково, вписана в СВп Хасково под №
161, том 9, peг. № 3238/17.04.2013 г., издадена на осн. чл. 16, ал. 5 ЗУТ, а при условията на
евентуалност и на основание давностно владение.
В случай, че се установи, че праводателите на ответниците по нотариален акт
********* г. на СВп Хасково не са били собственици на процесния имот или че за
ответниците не са възникнА. права на собственост въз основа на покупко- продажбата,
извършена с нот. акт ********* г. на СВп Хасково и/или със Заповед № 529/02.04.2013 г. на
Кмета на Община Хасково, вписана в СВп Хасково под № 161, том 9, peг. № 3238/17.04.2013
г., издадена на осн. чл. 16, ал. 5 ЗУТ, както и въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, при условията на евентуалност се прави възражение за признаване в полза на
ответниците по първоначални иск на право на задържане на процесния имот, до заплащане
на сумата от 320 000 лева, представляващи направени подобрения в имота, изразяващи се в
законно изграждане на двуетажна жилищна сграда, напълно завършена до етап подписване
на акт обр. 16 и въвеждане в експлоатация на стойност 260 000 лева, сондиране - на
стойност 10 000 лева, изграждане на кладенец - на стойност 20 000 лева, разходи за
проектиране на жилищната сграда, на ПУП за имота, такси за одобряване на проектите -
общо на стойност 10 000 лева, изграждане на външна водопроводна връзка през недвижим
имот общинска собственост - на стойност 10 000 лева, изграждане на ограда - на стойност 10
4
000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на отговора на
исковата молба – 07.09.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.
Искането се обосновава със следните обстоятелства:
Като собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.729.377, ответниците по
първоначалния иск построили законно двуетажна жилищна сграда и извършили подобрения
в имота, както следва: С разрешение за строеж № 332/28.08.2008 г. построили едноетажна
жилищна сграда в поземления имот, по одобрен инвестиционен проект. Във връзка със
строителството, със заповед № 1096/28.08.2008 г. на Кмета на Община Хасково, в тяхна
полза било учредено възмездно право на прокарване на външна водопроводна връзка през
недвижим имот - общинска собственост, а строителните работи за реА.зиране на връзката
били финансирани от ответниците. Със заповед № 529/02.04.2013 г. издадена на осн. чл. 16,
ал. 5 ЗУТ били определени за собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.729.377
с площ 1325 кв.м. На осн. чл. 16, ал. 6 ЗУТ въз основа на влязлата в сила заповед, станА.
собственици и на определеният им имот. Заповедта била вписана в СВп Хасково под № 161,
том 9, peг. № 3238/17.04.2013 г., с което била завършена процедурата, предвидена в чл. 16
ЗУТ за възникване право на собственост в тяхна полза. Със заповед № 1625/09.10.2013 г. на
Кмета на Община Хасково по искане на ответниците бил одобрен ПУП - ПР за поземлен
имот с идентификатор 77195.729.377, като за него бил образуван самостоятелен УПИ IX, с
предназначение „за жилищни нужди". По искане на ответниците, на 09.10.2013 г. бил
одобрен инвестиционен проект за надстрояване на едноетажна жилищна сграда в поземлен
имот с идентификатор 77195.729.377 и издадена заповед № 344/28.10.2013 г., за допълване
на Разрешение за строеж № 332/27.08.2008 г., с която се разрешава извършването на
съответните СМР състоящи се в надстройка на един етаж на построената едноетажна
жилищна сграда. Така до предявяване на иска в процесния имот, ответниците извършили
законно подобрения в имота, разходите за които възлизА. на стойността 320 000 лева, което
обосновавал правния им интерес от предявяване на възражение за признаване в тяхна полза
право на задържане на имота, до заплащане на сумата от ищцата.
Претендира се присъждане на разноски по настоящото дело, вкл. и за предявения
насрещен иск и за възражението за признаване право на задържане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 319/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7
от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. “И.“, землище на гр.Хасково, одобрен
със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, решение по
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от
ЗСПЗЗ и скица № 4100/28.01.2020 г. е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на П.Г.Б. върху
недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2020 г. на Общински съвет - Хасково с
идентификатор 77195.729.377, ж.р.“И.“, землище на гр.Хасково, с площ 1235 кв.м., при
граници и съседи: 77195.729.400, улица; 77195.729.376, жил.територия; 77195.729.380,
жил.територия; 77195.729.379, жил.територия и 77195.729.378, жил.територия, заедно с
построената в имота сграда: № 77195.729.377.1 – 1 етаж, селскостопанска сграда, 60 кв.м. В
заповедта е посочено, че ограничения на собствеността няма. Приложена е скица №
4100/28.01.2020 г., цитирана в заповедта на кмета на общината.
Със Заповед № 1718/29.09.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка е
допусната поправка в Заповед № 319/03.02.2020г. на Кмета на Община Хасково за
възстановяване правото на собственост на наследниците на П.Г.Б. върху новообразуван имот
5
77195.729.377 по ПНИ на ж.р.“И.“, одобрен със Заповед №ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен
управител на Област Хасково, както следва: В заповедта на стр. първа, ред 9-ти, отдолу
нагоре, текста „Заедно с построената в имота сграда“ да се чете „В имота има една сграда“.
За процесния имот с идентификатор 77195.729.377 е приложена и Скица на поземлен
имот № 15-1384086-28.11.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр.Хасково, в която като собственици на имота по данни по КРНИ са посочени като
собственици: 1. Е. Б. Р., въз основа на нотариален акт № 140, том.VІ, рег. 1815 дело 1323 от
28.04.2004 г., издаден от Служба по вписванията гр.Хасково и Заповед № 529 от 02.04.2013 г.
по чл.16 ал.5 от ЗУТ, влязла в сила на 03.04.2013 г., № 161 том IX, рег. 3219 дело 1110 от
17.04.2013 г., зидаден от СВп. гр.Хасково и 2. наследниците на П.Г.Б. при посочени 1/1
ид.части от имота с площ 1325 кв.м. от правото на собственост, като основание на същата е
посочена Заповед на основание параграф 4к ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ № 319 от 03.02.2020 г.,
издадена от Кмет на Община Хасково и заповед за поправка на заповед № 319/03.02.2020 г.
№ 1718 от 29.09.2020 г., издадена от Кмет на Община Хасково. Отразено е, че няма данни за
носители на други вещни права по данни от КРНИ. В скицата е посочено,че върху имота
попада сграда 77195.729.377.1, застроена площ 60 кв.м., брой етажи 1, предназначение
селскостопанска сграда.
В Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. №
**********/18.07.2023 г., издадено от Община Хасково, като собственици на поземлен имот
с идентификатор № 77195.729.377, са вписани отново ответниците.
По делото е представен протокол за въвод във владение на новообразуван имот
77195.729.377, ж.р.“И.“, землище на гр.Хасково, от който е видно, че на 28.04.2022 г. ищцата
Л. Д. Б. е въведена във владение на горецитирания имот по влезлия в сила ПНИ, одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, като към същия
е приложен и трасировъчен карнет.
Приложена е от ищцата електронна разпечатка от Плана на новообразуваните имоти
па земи по §4 от ЗСПЗЗ /л.101 по делото/, в която срещу номера на процесния имот са
посочени имената на Х.К.Х. и П.Г.Б..
Безспорно е обстоятелството, а и това се установява от приложеното по делото и
издадено от Община Хасково, удостоверение за наследници изх.№ ГРАОН1*********, че
ищцата Л. Д. Б., е единствен наследник на Г.П.Б., доколкото дъщеря й Р.Г. Б. се е отказала от
неговото наследство съобразно приложеното по делото удостоверение с изх. № 39-
2760/22.05.2020 г., издадено от Районен съд Хасково, а същият от своя страна според
удостоверение за наследници № 769/13.09.1991 г., издадено от Общински народен съвет –
Хасково и удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-3554 от 18.11.2022 г., е също
единствен наследник /син/ на П.Г.Б. починал на 21.09.1963 г.
За установяване на твърдените собственически права върху процесния имот от страна
на ответниците по първоначално предявените искове е представен нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *********, съставен на 28.04.2004 г. от нотариус Христина
Колева с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, с район на действие –
района на Хасковски районен съд, по силата на който А.В.Х., З.Х.К. – А. и Т.Х. КА.нова
продават на Е. Б. Р. следния съсобствен недвижим имот, а именно: неурегулиран поземлен
имот с площ 1259,91 кв.м. по скица, а по нотариален акт № 137 том I дело № 282/1999 г. на
Нотариус № 081, вписан в ХРС под № 45 том VI/25.02.1999 г. – 1300 кв.м. с планоснимачен
№ 81, заснет по кадастралния план на м.“И.“, Хасковско землище, одобрен със заповед №
969/1988 г., при граници на имота: път и имоти пл. №№ 79, 80, 82, 83 за сумата от 5373,70
лева.
Страните не спорят, че към 2004 г. купувачът Е. Б. Р. се е намирал в граждански брак с
Ф. А. Р., за което е приложено и Удостоверение с изх. № ГРАОН2********* г., издадено от
6
Община Хасково, за съпруга и родствени връзки на Е. Б. Р..
От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
СЛУЖЕБНО*********, издадено от Община Хасково на Х.К.Х., починал на 31.10.1998 г., се
установява, че негови наследници по закон са продавачите по посочения НА, а именно
А.В.Х. – съпруга; Т.Х. КА.нова и З.Х.К. – дъщери.
Със Заповед № 529 от 02.04.2013 г., издадена от Кмета на Община Хасково, на
основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.16, ал.5 ЗУТ и влязъл в сила подробен устройствен план –
план за улична регулация на ж.р.“И.“ гр.Хасково, одобрен с Решение № 703 от 04.02.2011 г.
на Общински съвет – Хасково, Е. Б. Р. е определен за собственик на поземлен имот с
проектен идентификатор 77195.929.377 по кадастралната карта на гр.Хасково с площ 1325
кв.м. при граници: от север поземлен имот с идентификатор 77195.729.376; от изток – улица
с идентификатор 77195.729.400; от юг - поземлени имоти с идентификатори 77195.729.378 и
77195.729.379 и от запад - поземлен имот с идентификатор 77195.729.380.
Със Заповед № 1625 от 09.10.2013 г., издадена от Кмета на Община Хасково, на
основание чл.129 ал.2, чл.150, чл.17 ал.1, чл.109 ал.2, чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ и Решение № 35
от Протокол № 23 от 01.10.20213 г. на ЕСУТ е одобрен подробен устройствен план – план за
регулация за поземлен имот № 77195.929.377, кв.803, жилищен район „И.“ гр.Хасково като в
кв.803 по регулационния план на ж.р.“И.“ гр.Хасково за поземлен имот № 77195.929.377 се
образува самостоятелен урегулиран поземлен имот – УПИ IX, с конкретно предназначение –
за жилищни нужди.
Не е полемично на следващо място обстоятелството, а и от представените от
ответниците по първоначално заявените претенции, респ. ищци по насрещния иск писмени
доказателства – Разрешение за строеж № 332/27.08.2008 г. на Главния архитект на Община
Хасково; Заповед № 344/28.10.2013 г. за допълване на разрешение за строеж №
332/27.08.20008 г. на Главен архитект на Община Хасково и Заповед № 1096/28.08.2008 г. на
Кмета на Община Хасково, се установява, че те са построили едноетажна жилищна сграда в
поземления имот, по одобрен инвестиционен проект. Във връзка със строителството, в тяхна
полза е учредено възмездно право на прокарване на външна водопроводна връзка през
недвижим имот - общинска собственост.
За посочения имот ищцата прилага Декларация от Х.К.Х. от дата 20.05.1986 г., с която
същият декларира притежавани от него и семейството му полски имоти в землището на
гр.Хасково, а именно имот с площ от 1100 кв.м. с № 81 в кв.“И.“ до Хлебозвода, закупен с
договор от 1975 г. от К.А.М.
По отношение обосноваване възражението си за право на задържане и извършените
подобрения в имота от страна на ответниците са представени множество писмени
доказателства, които са приети в с.з., проведено на 15.11.2024 г., в т.ч. и за конкретно
извършени разходи от тяхна страна.
Представени по делото от страна на ищцата са и доказателства за притежаваните от
наследодателя й П.Г.Б. права на собственост върху нива от 11.1 дка, находяща се в
местността „*********“, Хасковско землище, при описани граници, която същият е закупил
по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 1*********. от 17.04.1940 г. на
Нотариус при Хасковския областен съд, придружен със записка на нотариалния акт № 118,
том 1, от същата дата - 17.04.1940 г. Като доказателство по делото е приложен и частен
договор за продажба от 28.03.1941 г., видно от който Л.Д. продава на П.Г. 3,358 дка от нива в
местността „*********“, Хасковско землище. Този частен писмен договор с дата 28.03.1941
г. е вписан със Записка за вписване частен писмен договор за продажба на недвижим имот,
съгласно чл.26 от Закона за допълнение на Закона против спекулата с недвижими имоти с №
*********
Видно от приложения по делото Протокол № 6 от 19.04.1958 г. на местната ТПС
7
комисия –Хасково за отчуждаване и причисляване към държавен поземлен фонд на
собствени имоти на стопаните, от П.Г.Б. от кв.*********, е отчуждена нива от 5 дка в
местността „*********“, при граници: дере, път и Д.Т..
По повод Заявление от 04.07.2006г. до Община Хасково от Г.П.Б., като наследник на
П.Г.Б. за издаване на удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ, Кмет на Община Хасково с писмо
изх. № 94Г-1019-1/06/270112 е уведомил Г.П.Б., че общината е заявила пред Областен
управител необходимостта от изработване на планове на новообразуваните имоти за
територия по §4 от ПЗРЗСПЗЗ, в т.ч. в ж.р. „И.“, както и че Заповеди по §4к ал.7 ПРЗ на
ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост ще бъдат издадени след влизане в сила
на ПНИ.
Като писмено доказателство по делото бе приета и Докладна записка за Изпълкома на
Градски народен съвет от Р.И.П. – Началник Отдел „Селско стопанство“ относно
безвъзмездно предаване на пасищата и мерите в изпълнение постановлението на МС от
22.03.1958 г., съгласно която се предават безвъзмездно за вечно ползване пасищата и мерите
от района на ГНС Хасково, Болярово, на ТКЗС Хасково, ТКЗС Болярово, ДЗС – Хасково и
Селскостопански техникум като конкретно съгласно т. IV в докладната записка е записано,
че на Селскостопански техникум се предават 100 дка от местността „*********“.
По заявление № 50261/20.09.1991 г. за възстановяване правото на собственост на
наследниците на П.Г.Б. е постановено неподписано Решение /дубликат/ № 36-51 от
01.04.1998 г. на Поземлена комисия-Хасково за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково
на наследниците на П.Г.Б. с което се признава и възстановява правото на собственост на
наследниците на П.Г.Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три
имота, находящи се в терен по §4 в местността „*********“, а именно – две ниви от 5.000
дка и една нива от 3.360 дка. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при
условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия
в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Според писмо от 14.02.2022 г. до ищцата Л. Д. Б. на Общинска служба „Земеделие“
Хасково, в архива на службата не е нА.чен оригинал на решението за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на град Хасково. Посочено е, че решенията и протоколите с подписи на
членовете на комисията в О“СЗ“ са издадени в един оригинал и са връчени на лицето, като
след това се издават дубликати на тези решения. Освен това, с писмо от Общинска служба
„Земеделие“ Хасково ищцата е уведомена, че от специА.зиран програмен продукт „Фарма 3“
може да бъде изготвен единствено дубликат на решение № 36-51 от 01.04.1998 г., заместващ
оригинала при необходимост.
Представен е също Протокол № 36-1 от 06.02.1993 г. за размера и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на град Хасково, на ПК-Хасково, с който след разглеждане на
преписката по заявление № 50261/20.09.1991 г. от Г.П.Б. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на П.Г.Б. ПК е взела решение с което признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне –3
броя ниви с обща площ от 13.358 дка, в местността „*********“, като е отразено, че същите
се възстановяват при условията на чл.15, ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ.
С Протокол № 36-24 от 21.12.1994 г. за размера и категориите на земеделските земи,
правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на град Хасково, на ПК-Хасково, след разглеждане на преписката по заявление
№ 50261/20.09.1991 г. от Г.П.Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците
на П.Г.Б. ПК е взела решение с което отказва да признае правото на възстановяване на
8
собствеността с план за земеразделяне на –3 броя ниви с обща площ от 13.358 дка, в
местността „*********“, като е отразено, че същите се възстановяват по параграф 4.
В представената и от Общинска служба „Земеделие“ - Хасково, административна
преписка по заявление № 50261/20.09.1991 г. за възстановяване правото на собственост на
наследниците на П.Г.Б. се съдържат освен посоченото Решение № 36-51 от 01.04.1998 г.,
също така и Заявление вх.№ 288/20.09.1991г. от Г.П.Б. като наследник на П.Г.Б. до
Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково, ведно с Декларация вх.№
288/20.09.1991 г. и Удостоверение за наследници № 769/13.09.1991 г.; Записка за вписване
частен писмен договор за продажба на недвижим имот, съгласно чл.26 от Закона за
допълнение на Закона против спекулата с недвижими имоти с № *********; Записка за
вписване на нотариален акт за продажба № 418 от 17.04.1940 г.; Нотариален акт за покупко-
продажба № 1*********. от 17.04.1940 г. на Нотариус при Хасковския областен съд, както и
Нотариален акт за покупко-продажба № ********* г. от нотариус при Хасковски областен
съд, с който П.Г.Б. продава на Г.П.Б. лозе от 1.8 дка и нива от 0,2 дка, съставляваща част от
нива от 11.1 дка, находяща се в местността „*********“, Хасковско землище, при описани
граници на цялата нива.
В представеното от Община Хасково Удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ с изх.
№ К-18 от 08.01.2009 г. по подаденото заявление от Г.П.Б., е удостоверено, че в действащия
кадастрален план на местност „И.“ гр.Хасково, одобрен със заповед № 969/1988 г. не е
нанесен бивш имот нива от 5.00 дка с пореден № 1, нива от 5.00 дка с пореден № 2 и нива от
3.360 дка с пореден № 3, от заявление № 50261. Отразено е, че бившите имоти са нанесени в
помощния план по чл.13а ал.1 от ППЗСПЗЗ с номер 8-50261 от кадастрален район № 504 и е
записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците на П.Г.Б. като е посочено,
че 1323 кв. м. от поземлен имот с номер 77195.729.377 с площ 1340 кв.м. при описани
граници според НА № 140/28.04.2004 г. е собственост на Е. Б. Р. и не може да бъде
възстановен. Към удостоверението е приложена и скица № 675/22.10.2008 г. на бивш ПИ №
8-50261.
От Община Хасково са представени извадка от помощния план за м. „И.“ по данни на
КК на гр.Хасково за процесния имот, Протокол № 99 за приемане на КК на гр.Хасково,
копие от регистър на ПНИ за м. „И.“ по плана от 1988г. и копие от разписен лист към плана
от 1988 г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства Техническо задание за
изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р.
„Орфей“, ж.р. „И.“, ж.р. „Куба-1“ и местност „ХА.лово-юг“ в землището на гр. Хасково,
община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и
ХА.лово юг;
Приложени са и Протокол № 1 от 26.02.2019 г., от заседание на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от
14.03.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед
№ РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „И.“, ж.р.“Куба I“ и местност „ХА.лово юг“
гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; Протокол № 3 от 23.04.2019 г. от заседание на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на
Областен управител на Област Хасково.
От представения Протокол № 4 от 16.05.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б,
9
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът
на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и
графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „И.“, ж.р.“Куба I“ и
местност „ХА.лово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в
графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. На това заседание на комисията е
определила срок до 30.05.2019 г. за окончателно предаване от изпълнителя на ПНИ и
материА.те към него. Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от
заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.
Цитираната в Заповед № 319/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, Заповед №
ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е издадена на основание
§4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на
представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания
и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на
новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „И.“, ж.р.
„Куба-1“ и местност „ХА.лово – юг“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият е обнародван в
ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е
обжалвана от страна на ответниците.
В извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност
„И.“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение земеделска, НТП за
имотите „За земеделски труд и отдих“ фигурира и процесният новообразуван имот №
77195.729.377 с площ от 1325 кв.м., със стар № 81 по КП, одобрен със заповед № 969/88г.,
без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с посочени
имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на
помощния план – Х.К.Х. и П.Г.Б.; с посочен за акт за собственост към датата на приемане на
помощния план – договор от 1975 г., без отразени данни за удостоверение за ползване,
издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ;
с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50261;
име на стария собственик – П.Г.Б.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.; пореден номер на
имот от решението на ОК/ОСЗ – 1, 2, 3; № по помощен план – 8 и площ по помощен план в
кв.м. общо 13016.
От Областна администрация –Хасково са предоставени също така графиците за
анкетиране и протоколите от проведените основно и допълнително анкетиране на
собствениците /наследниците/ на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПРЗ на
ЗСПЗЗ за землище град Хасково, местности „ХА.лово“, „И.“,“Орфей“, „Куба-1“, „Куба-2“ ,
„Кенана“, „Кекличево стопанство А и Б“, „Туристическа хижа“ и „Каменец“, проведени
съответно от 07.06. до 18.07.1999г. /основно анкетиране/ и от 18.08.1999г. до 31.08.1999г.
/допълнително анкетиране/. Заявление с вх.№ 50261 в протокола от анкетиране на
собствениците е отразено на три реда, като в първия от тях в графа „собственик“ е посочено
името на П.Б., като в графата „дка“ е посочено печатно 5.000 и дописано на ръка 5.700 и
3360, вид – ниви, категория – V, в местност по решение „*********“, „местност по §4“ –
„И.“. В графа „попадащ в кадастрален номер по §4“ е отразено: „с поправка
75,76,77,78,79,80,81,82,83, 84,85,86“, а в графа „Име на анкетирания“ са посочени имената
на Г.П.Б.. На следващите два реда са нА.це задрасквания в графа „дка“, а в графа „попадащ
в кадастралния номер по §4“ на първия е отбелязано „ в един имот“.
Представена е от Областна администрация – Хасково извадка от ККП на ПНИ
относно процесния имот, която ще бъде коментирана от съда ведно със заключението на
10
вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Във връзка с прилагането на Плана на новообразуваните имоти на ж.р. „И.“ –
Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област -
Хасково е изпратено уведомление от Служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково
до наследниците на П.Г.Б. и останА.те заинтересовани лица, в т.ч. до ответника Е. Б. Р., с
изх. № 24-32614-02.11.2022 г.
Представени по делото са още Копие от общия устройствен план, одобрен със заповед
№ 853/28.02.1957 г., в частта на имот пл. № 1566г.; Протокол № 24/06.06.1951 г. на комисия
по чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС за формиране на блокове на ТКЗС;
Протокол № 16/21.07.1958 г. за безвъзмездно оземляване на училищата в гр. Хасково,
Протокол от 21.11.1957 г. за разширяване стопанския двор на ССТ в местността „Бузлука“,
Протокол № 28 от 21.11.1957 г. за причисляване към ДПФ на 10 дка от държавната мера в
местността „Бузлука“. Приета като доказателство по делото е и Заповед № 853/28.02.1957 г.
на Министерство на комунално стопанство и благоустройството, с която се одобрява Общия
регулационен план на гр.Хасково, Хасковска околия.
Към доказателствения материал са приобщени и нотариални актове, за извършени от
П.Б. продажби на недвижими имоти, а именно – ниви в местността „*********“, Хасковско
землище.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********6 г. , П.Г.Б.
продава на Г.Г.К. нива от 1 декар в местността „*********“, при граници: наследници на
М.П., път и П.Б., при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********* г., П.Г.Б.
продава на К.К.К. нива от 0.5 декар в местността „*********“, Хасковско землище, при
граници: Г.К., П.Б. и път.
С нотариален акт за покупко-продажба № ********* г., П.Г.Б. продава на Д.И.П. нива
от 0.6 дка, съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността „*********“,Хасковско
землище, при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере, при граници на
продадената част: от три страни П.Б. и път.
С нотариален акт за покупко-продажба № ********* г. от 27.03.1958 г., П.Г.Б. продава
на И.Б.Ж. нива от 0.6 дка, съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността
„*********“, Хасковско землище, при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и
дере, при граници на продадената част: К.К.К., П.Б. от две страни и път.
С нотариален акт за покупко-продажба № ********* г., П.Г.Б. продава на Р.С.П. нива
от 400 кв.м., съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността „*********“, при
граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере, при граници на продадената част:
път, от две страни П.Г.Б. Р.Х. и Д.И.
С нотариален акт за покупко-продажба № ********* г., П.Г.Б. продава на Р.Х.
Георгиев нива от 300 кв.м., съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността
„*********“, Хасковско землище, при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и
дере, при граници на продадената част: П.Г.Б. от две страни, Р.С.П. и Д.И.
С нотариален акт за покупко-продажба № ********* г., П.Г.Б. продава на П.П.С. нива
от 0.4 дка, заедно с построената на него къща (вила) застроена на 16 кв.м., съставляваща част
от нива цялата от 11.1 дка в местността „*********“ при граници на продадената част: насл.
на М.П., от три страни П.Г..
Приобщени са още и Протокол № 26/20.09.1958 г. на местната ТПС комисия в
гр.Хасково, в т. 6 от който е посочено, че Т.Р.О отстъпва нива от 3 дка в местността „Ючките
лозя“, а получава нива от 2 дка в местността „Бузлука“, при граници: път, дере, К.А. бивша
11
собственост на П.Г.Б. и Протокол № 29/20.09.1958 г. на същата комисия, в т. 6 от който е
посочено, че Д.Й.Д. отстъпва нива от 2 дка в местността „Еламата“, а получава нива от 2 дка
в местността „Бузлука“, при граници: път, дере и К.А. бивша собственост на П.Г.Б..
Представени са и други документи, които според настоящия съдебен състав са
ирелевантни към предмета на настоящия спор и чието съдържание не следва да бъде
обсъждано.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ответната страна, съдът
назначи и изслуша две съдебно-технически експертизи, чиито заключения приема като
компетентно и обективно дадени, от вещи лица, притежаващи нужните знания и опит.
В заключението, изготвено от инж. С. С., вещото лице посочва, че с Решение №
67/29.02.2000 г. от протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Хасково, проведено на
29.02.2000 г., на основание чл.105 ал.3 ППЗТСУ е одобрен околовръстиният полигон на
земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ като местност „И.“ е включена в строителните граници
на гр. Хасково. Към 1999 г. – 2000 г., когато е изработен т.нар. помощен план, ПИ с
идентификатор 77195.729.377 е представлявал земеделска земя, част от крайградските зони
за отдих, извън строителните граници на гр. Хасково, а към 2019 г., когато е изработен ПНИ,
същият е част от урбанизираната територия на гр. Хасково, с начин на трайно ползване „за
ниско жилищно застрояване“.
Съгласно заключението, определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е
извършено около 1997 - 1998 г., когато са извършвани дейностите по изготвяне на плана за
земеразделяне на гр. Хасково, като за териториите, в които не всички имоти били
предоставени за ползване, в т.ч. - местност „И.“, от Община Хасково не били предоставени
данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
което в картата по чл. 18г е била отразена цялата местност, а не само имотите по §4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Според заключението на вещото лице инж. С. С., процесният имот попада в местност
„И.“ (ж.р. „И." след 2000 г.), в чиято територия има имоти, предоставени за ползване по
силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но вещото лице не е установило
решение за утвърждаване на границите на отделните видове територии. Установено е, че в
картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ земите по §4 не са отразени детайлно, като зоните, в които
са предоставяни имоти за ползване, общо са определени като територии по §4, въпреки, че
не всички имоти са били такива, в т.ч. и процесният имот с идентификатор 77195.729.377,
върху който не е било предоставяно право на ползване с някои от посочените в §4 актове.
Разяснява се в експертизата, че помощният план е изготвен за цялата територия на
местност „И.“, а не само върху имотите, попадащи под разпоредбите на §4, и същият
съдържа два слоя - кадастрален план на съществуващото положение и план на старата
собственост. Вещото лице е установило, че според кадастралния план, имот с пл.№ 81 е
записан на Х.К.Х., с документ за собственост договор за покупка от 1975 г. и посочва, че
този имот представлява част от имот № 8-50261, заявен за реституция от наследниците на
П.Г.Б..
Съгласно заключението, процесният поземлен имот с идентификатор 77195.729.377
не е отразен с границите си в картата по чл.18г от ППЗСПЗЗ. Помощният план по §4к ал.2
от ЗСПЗЗ, съответно по чл.28 ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ, според отразеното, съдържа данни
както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществувА. преди
образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски
стопанства. Вещото лице е категорично, че имот с пл.№ 81 е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 77195.729.377 по действащата кадастрална карта и не е предоставен за
ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е част от имот №
8-50261, заявен за реституция от наследниците на П.Г.Б.. От протокола за проведена анкета
12
на собствениците или техните наследници на имотите, съществувА. преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства (лист
420 от делото), Г.П.Б. е посочил, че обединените три ниви с обща площ 13.360 дка в
местност „*********“, включват поземлени имоти с пл.№№ от 75 до 86, като за верността на
посочените данни се е подписал, а отделно от това според кадастралния план на гр. Хасково,
одобрен със заповед № 853/1957 г., процесният имот представлява част от имот пл.№ 1566,
собственост на П.Г.Б. (Приложение 3 от заключението).
Вещото лице инж. С. С. е анА.зирало, че с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на
основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, Поземлена комисия Хасково е възстановила правото на
собственост на наследниците на П.Г.Б. върху три отделни ниви в местността „*********“,
Хасковско землище, с обща площ 13.360 дка, като собствеността върху двете ниви от по
5.000 дка е доказана с нотариалния акт № ********* г., в който е описана една нива от 11.1
дка, а в преписката в Общинска служба по земеделие Хасково не се съдържат данни каква е
причината за несъответствието между броя и размера на заявените за възстановяване две
ниви от по 5 дка и доказателството за собственост - нотариален акт № ********* г. за една
нива от 11.1 дка, част от която в размер на 2.000 дка продадена на Г.П.Б., за което е съставен
Нотариален акт№ 188/13.09.1958 г.
Вещото лице посочва, че при направена справка в Държавен архив Хасково, не е
открило други относими документи, освен приложения по делото Протокол на ТПС комисия
№ 6/19.04.1958 г. за отчуждаване и причисляване към Държавния поземлен фон на земи на
стопани, с който имотът на П.Г.Б. е описан като „нива от 5 дка в местността „*********" при
граници: дере, път и Д.Т.", но при тези данни имотът не може да бъде идентифициран, тъй
като в списъка на „старите собственици“ в местността „И.“, както и в разписния списък към
кадастралния план от 1957 г., в частта за имотите в близост, липсвало име Терзиев или
подобно.
Така вещото лице е установило, че процесният поземлен имот с идентификатор
77195.729.377, възстановен на наследници па П.Г.Б. със Заповед № 319/03.02.2020 г. на
Кмета на Община Хасково, изменена със Заповед № 1718/29.09.2020 г. представлява част от
имот пл.№ 1566 по плана одобрен със заповед № 853/1957 г., собственост на П.Г.Б. и описан
в Нотариален акт № ********* г. Сочи, че същия е идентичен с имот пл.№ 81 по
кадастралния план одобрен със заповед № 969/1988 г., като разписния лист към този план, за
собственик на имот пл.№ 81 е вписан Х.К.Х., с документ за собственост договор за покупка
от 1975 г., а според данни от кадастралната карта към месец юни 2019 г. поземлен имот с
идентификатор 77195.729.377 е собственост на ответника Е. Б. Р., с вписани документи за
собственост нотариален акт № 140/28.04.2004 г. и Заповед № 529/02.04.2013 г. по чл.16 ал.5
от ЗУТ с дата на регистрация на данните за собственик и документи за собствеността е
извършена на 27.05.2013 г.
Мнението на вещото лице е, че не може да се твърди, че процесния имот с
идентификатор 77195.729.377 е идентичен или е част от някой от имотите, описани в
Протокол № 36-1 от 06.02.1993 г. и в Решение на № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена
комисия - Хасково, по Заявление № 50261.
Експертизата е категорична, че поземлен имот с идентификатор 77195.729.377 е
включен в т.нар. „Помощен план“ и съответно в плана на новообразуваните имоти, въпреки
че в Община Хасково е била нА.чна цялата информация за това, че имотът не е предоставен
за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е следвало да е част от този план. В този
смисъл и предвид описаното в констативната част на заключението, вещото лице счита, че
техническите изисквания към плановете по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46-
494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 22.08.2003 г. на МРРБ не са спазени.
13
Сочи се в писменото заключение, че процесният имот с идентификатор 77195.729.377
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, изменени със Заповед № КД-14-26-311/08.05.2013 г. на
Началника на СГКК Хасково, е разположен в ж.р./м. „И.". Имотът е с площ 1325 кв.м и
съдържа две сгради, едната от които не е нанесена в действащата кадастрална карта. Със
Заповед № 561/16.05.2008 г. на кмета на Община Хасково е бил одобрен план за застрояване
на процесния имот, с който е определено предназначение на имота „за жилищни нужди" в
устройствена зона Жм - жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина,
плътност и интензивност. Според плана за улична регулация, одобрен с Решение №
703/04.02.2011 г. на Общински съвет Хасково, поземленият имот попада в квартал 803.
Уличната регулация е приложена. Със Заповед № 1625/09.10.2013 г. на кмета на Община
Хасково (лист 62 от делото) е бил одобрен подробен устройствен план - план за регулация, с
който процесният имот се урегулира в УПИ IX, като вътрешно-регулационните линии се
поставят в съответствие с имотните граници. Според предварителния проект за Общ
устройствен план на община Хасково, имотът попада в жилищна зона с преобладаващо
застрояване с малка височина - Жм. Освен отразената в кадастралната карта едноетажна
селскостопанска сграда, със застроена площ 60 кв. м, вещото лице е установило, че в
процесния имот е изградена двуетажна жилищна сграда, в съответствие с приложените към
делото разрешение за строеж № 332/28.08.2008 г. и Заповед за допълване на РС №
344/28.10.2013 г.
При изслушването си вещото лице в съдебно заседание, проведено 24.01.2025 г.
уточнява още, че не е установена връзка между двете възстановени на наследодателя на
ищцата П.Г.Б. ниви – две от по 5 дка и другата от 3,358 дка и нивата от 11.1 дка, но инж.С.
С. е категорична, че нивата от 11,1 дка и тази от 3,358 дка общо представляват имот № 1566
по плана, одобрен със Заповед № 853/1957 г., който е с площ малко над 15 дка.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Т. М., след извършен оглед на место, в процесния поземлен имот с
идентификатор 77195.729.377 са построени двуетажна жилищна сграда, съдържаща един
жилищен и един мансарден етаж, на основание одобрен инвестиционен проект от 03.07.2008
г. и издадено разрешение за строеж № 332/28.08.2008 г. от Гл. архитект на Община Хасково
на възложителя Е. Б. Р.. Надстройката /мансарден етаж/ е построена на основание изготвен и
одобрен проект от 15.07.2013 г. и допълнение към издаденото разрешение за строеж по
чл.154 от ЗУТ. Вещото лице е установило, че първият етаж на жилищната сграда е в напълно
завършен вид и се обитава от декември месец 2024 г., а мансардният етаж е в незавършен
вид: изградена конструкция и зидове, с прозорци, без вътрешни врати, без мазилка,
шпакловка и боядисване, без настилки и облицовки, прекарани инсталации до етажа.
Направена е и външна топлоизолация, минерална мазилка по фасадите на сградата.
Констатирано е, че в имота има построена стопанска сграда със застроена площ 60 кв.м,
която е съществувала в имота преди закупуването му от настоящия собственик. Извършен
бил ремонт през 2016 г. с подобряване на конструкцията й. Сградата била в груб строеж, без
дограма и довършителни работи.
В заключението се посочва още, че в дворното място има изградени сонда за питейна
вода с дълбочина 60 м. с тръбна инсталация и хидрофор, кладенец за поливни нужди с
дълбочина 8 м., стоманобетонна настилка на площ от 80 кв.м, огради, пътна врата и трайни
насаждения.
Вещото лице е изчислило и стойността на строителните работи (по пера) за
изграждане на сградите и подобренията в имота, с печалба за изпълнител и без ДДС,
определени в констативната част на заключението и същата възлиза на 120 622,11 лева за
жилищната сграда; 19 602,00 лева за стопанската сграда, 28 507,10 лева за подобренията и
947,60 лева за трайните насаждения. Експертизата счита, че стойността на имота е
14
увеличена с определената стойност на извършеното строителство, подобрения и нА.чните
трайни насаждения, възлизаща на 169 705,81 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на първоначално и последващо обективно кумулативно и
пасивно субективно съединение искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД, респ.
насрещен иск по реда на чл.211 ал.1, вр. чл.124 ал.1 ГПК, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първоначално предявените искове се явяват изцяло
неоснователни, а насрещният положителен установителен иск е изцяло основателен като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС
невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на
своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на
вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са нА.це три предпоставки: Да
се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на
твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се
владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта;
Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без
правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за
едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно
право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер като с оглед
конкретиката на настоящия казус и предвид заявеното при условията на евентуалност
възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза, респ. в полза на техния праводател
придобивна давност, следва да се установи, че не са нА.це и фактическите предпоставки на
чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС.
От друга страна, за да бъде уважен предявен положителен установителен иск за
собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху
имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на
вещноправните му последици. Когато се позовава на изтекла в негова полза или в полза на
негови праводатели придобивна давност, с оглед на заявеното при условията на
евентуалност придобивно основание, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато
не е нА.це хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Освен това владението следва да е явно, спокойно,
несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки
заинтересуван, вкл. и пред собствениците на присвоения имот.
В конкретния случай, ищцата по първоначалния иск основава твърдяното право на
собственост върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.729.377 с влязлата в сила
Заповед № 319/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. “И.“, землище на гр.Хасково, одобрен
със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, решение по
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от
ЗСПЗЗ и скица № 4100/28.01.2020 г., поправена със Заповед № 1718/29.09.2020 г., респ.
съставения въз основа на нея протокол за въвод във владение на 28.04.2020 г., който обаче не
е осъществен реално и фактически, доколкото страните не спорят, че владение върху имота
и понастоящем в режим на СИО осъществяват съпрузите Е. Б. Р. и Ф. А. Р..
Страните не спорят, че със заявление по преписка № 50261, подадено на 20.09.1991 г.
от Г.П.Б., като наследник на П.Г.Б. е поискано възстановяване на: Нива 5 дка в местността
15
„*********", нива от 5 дка в местността „*********" и нива от 3.360 дка „*********". Към
заявлението за установяване правото на собственост на наследодателя П.Б. заявителят
********* е представил записка от 22.04.1943 г. за вписване на частен писмен договор от
28.03.1941 г. , с който Л.Д. продава на П.Г. Б. Нива от 3.358 дка в местността „*********" и
Нотариален акт № 163, том I, от 17.04.1940 г. , с който П.Г.Б. купува Нива от 11.1 дка в
местността „*********", както и Нотариален акт № 188, том III от 13.10.1958 г., с който
П.Г.Б. продава на Г.П.Б. Лозе от 1.8 дка и нива от 0.2 дка, съставляващо част от нива цялата
от 11.1 дка в местността „*********".
Тук е мястото само за пълнота на изложението да се посочи, че съгласно §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4,
се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който съгласно ал.6 се
одобрява от областния управител. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че
възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава
по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
заповедта се прилага скица на имота. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ „С плана на
новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се
изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и
номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните
улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на
имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.". Следователно, за да
бъдат възстановени в полза на бивш собственик на земеделски земи, какъвто в случая
ищцата претендира, че е нейният наследодател П.Г.Б. следва с одобрения план на
новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е определен имот със съответните
граници, който да бъде възстановен на наследниците по реда на §4к, ал.7, като в регистъра
на плана, който е неразделна част от него следва да се съдържат данни, че П.Г.Б. е
собственик или неговите наследници са собственици на тези имоти. Т.е с издаване на
заповедта за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Община - Хасково, по
същество завършва реституционната процедура и с който се възстановява правото на
собственост.
Във връзка с доводите на ответната страна, следва да се допълни, че в действителност
съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на
констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено
от скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно производство
по спор за собственост. Това касае обаче случаите, при които реституцията
/възстановяването/ става в стари реални граници или с план за земеразделяне – чл.14, ал.1,
т.2 ЗСПЗЗ, но не и по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяването на тези земи завършва с
издаване на заповед за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на
съответната община, въз основа на влезлия в сила ПНИ и този административен акт
притежава конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. Производството
по възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно
- постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на §
4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирА. земеделските земи и
16
издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която
имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива
от ползвателя поради изкупуване на имота при нА.чие на предпоставки по §4а или §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в
сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се
възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи.
Ответниците по първоначално заявените претенции обаче са оспорили вА.дността и
законосъобразността на Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково, както и издадените
въз основа на него Заповед № 319/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково и заповед №
ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково. Според настоящия
съдебен състав, в случая са нА.це основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол
върху вА.дността и законосъобразността на посочените административни актове, доколкото
оспорващите не са били участници в административното производство по издаването и
обжалването им, а и липсват данни да е бил упражнен пряк съдебен контрол по отношение
на тях, в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за вА.дност и материална
законосъобразност. Това е така, тъй като съгласно чл.17 ГПК, при разрешаване на
гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат
значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дА. е извършено престъпление.
Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по вА.дността на административен акт, когато
този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дА.
актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на
административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай.
Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен
контрол, предвид правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК,
решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт
имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК.
Затова в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСТК
е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това
обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно
производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за лицата, които
черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. За третите
лица обаче, които не черпят права от държавата, противопоставяйки свои права на
административния акт това не се отнася. Те не са участвА. в административното
производство по постановяването и обжалването на административния акт, а нормата на чл.
17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по вА.дността на
административните актове, независимо от това дА. те подлежат на съдебен контрол.
Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния
гражданско правен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива
на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само
административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване
на правилата на АПК. В тази насока е и практиката на ВКС - Решение № 230 от 31.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г.
о., ГК и др.
В случая, въпреки нА.чието на представената и влязла в сила заповед на Кмета на
Община Хасково, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на П.Г.Б.
върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.729.377, от коментираните по-горе на
17
съответното място писмени доказателства и от кредитираното заключение по назначената
СТЕ с вещо лице инж. С. С. се установява, че този имот не е идентичен или е част от някой
от имотите, описани в Протокол № 36-1 от 06.02.1993 г. и в Решение на № 36-51/01.04.1998 г.
на Поземлена комисия - Хасково, по Заявление № 50261, въпреки че представлява част от
имот пл.№ 1566 по плана одобрен със заповед № 853/1957 г., собственост на П.Г.Б. и описан
в Нотариален акт № ********* г. В случая, освен приложения от ищцата Протокол на ТПС
комисия № 6/19.04.1958 г. за отчуждаване и причисляване към Държавния поземлен фон на
земи на стопани, с който имотът на П.Г.Б. е описан като „нива от 5 дка в местността
„*********" при граници: дере, път и Д.Т.", от нейна страна не са ангажирани други
доказателства, които да позволят той да бъде идентифициран, а нА.чните препятстват тази
възможност. Допълнителна индиция за извода, че не са били нА.це основания за
възстановяване на собствеността на наследниците на П.Г.Б. върху процесния поземлен имот,
доколкото претендираната по преписка № 50261 земеделска земя, не е била собствена на
наследодателя П.Б., към момента на обобществяване на земеделските земи, поради което не
е била отнемана от него и не може да бъде признато правото му на собственост върху нея, са
представените седем на брой нотариалните акта от 1956 г. и 1958 г., видно от които
наследодателят на ищцата П.Б. се е разпоредил с притежаваната от него земеделска земя,
предмет на Решение № 36-51/01.04.1998 г. като е продал на трети лица общо 5.8 дка от
нивата с площ 11.1 дка, закупена с нот. акт № 163, том I, от 17.04.1940 г., както и нА.чните
протоколи на ТПС комисия, видно от които са били заменени общо 4 декара от същия имот,
в т.ч. и осмия нотариален акт, с който П.Г.Б. продава на сина си Г.П.Б. лозе от 1.8 дка и нива
от 0.2 дка, съставляващо част от цялата нива от 11.1 дка в местността „*********".
Въз основа на тези данни следва да се приеме, че представените към преписката по
заявление вх. № 50261 от 20.09.1991 г., на ОСЗ - Хасково, документи за собственост, не
легитимират наследодателя П.Б. като собственик на общо 13.360 дка земеделска земя,
поради извършени разпореждания с нея. С оглед на това следва да се приеме, че неправилно
е възстановена собствеността вкл. и върху процесния имот, респ. че неправилно имотът с
идентификатор № 77195.729.377 е включен в разработката на ПНИ за съответната местност.
Освен това, съобразно кредитираното заключение на коментираната СТЕ и тъй като
процесният имот не е бил предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е
следвало да е част от този план. Съгласно изричната разпоредба на §4к, ал.8 ПЗРЗСПЗЗ,
влязъл в сила план на навообразуваните имоти може да се измени, когато помощният план,
въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор
за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. В
настоящия случай се касае именно за спор за материално право, тъй като насрещните страни
претендират изключителни права на собственост върху процесния поземлен имот. В същото
време, без основание според настоящия съдебен състав, в помощния план и от там в плана
на новообразуваните имоти тези имоти се възстановяват на наследниците на П.Г.Б.. В
настоящия случай, идентичността на ПИ 77195.729.377 съгласно плана на новообразуваните
имоти, с имотите, възстановени на П.Б. с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ПК - Хасково,
не се базира на данните от стари планове и карти, въпреки съществуващия такъв от 1957 г., а
единствено на извършено анкетиране на бившите собственици или техни наследници,
извършено през 1999 г. Съгласно относимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ обаче,
установяването на границите на подлежащите на възстановяване имоти е допустимо да се
извършва чрез анкетиране, при липса на информация за това в други източници - напр.
аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и
други графични материА. и данни. По делото е установено категорично, че по общия
регулационен план на гр. Хасково от 1957 г. е бил заснет имот на П.Б., но в нарушение на
закона, данните от този план не са ползвани за установяване на границите на подлежащите
на възстановяване имоти. Това обуславя извода за незаконосъобразност на приетия в тази
част ПНИ, одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област
18
Хасково. В този смисъл следва да се приеме, че в действителност техническите изисквания
към плановете по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл.28 от ППЗСПЗЗ и техническите
изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед
№ РД-02-14-454 22.08.2003 г. на МРРБ не са спазени, респ. че издадените въз основа на тях
Заповед № 319/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, поправена със Заповед №
1718/29.09.2020 г. на Кмета на Община Хасково и заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областния управител на Област Хасково са незаконосъобразни.
От друга страна, ответниците – съпрузи и ищци по насрещния иск се легитимират
като собственици на процесния ПИ с идентификатор № 77195.729.377 на основание
сключения с наследниците на Х.К.Х., починал на 31.10.1998 г. - А.В.Х., З.Х.К. – А. и Т.Х.
КА.нова нотариален акт за продажба на недвижим имот № *********, съставен на
28.04.2004 г. от нотариус Христина Колева с рег. № 081 по регистъра на НК на Република
България, с район на действие – района на Хасковски районен съд като след закупуване на
имота на основание одобрен инвестиционен проект от 03.07.2008 г. и издадено разрешение
за строеж № 332/28.08.2008 г. от гл. архитект на Община Хасково са реА.зирА. такъв като са
построили двуетажна жилищна сграда, съдържаща един жилищен и един мансарден етаж.
По делото се съдържат данни, вкл. и отразени в регистъра към ПНИ, че Х.К.Х. е
закупил имот с площ от 1100 кв.м. с № 81 в кв.“И.“ до Хлебозвода, с договор от 1975 г. от
К.А.М. Обстоятелството, че се касае именно за процесния ПИ с идентификатор №
77195.729.377, се потвърждава и от заключението по назначената СТЕ, а и от писмените
доказателства по делото, видно от които, имотът е идентичен с имот пл.№ 81 по
кадастралния план, одобрен със заповед № 969/1988 г. като в разписния лист към този план,
за собственик на имот пл.№ 81 е вписан Х.К.Х., с документ за собственост договор за
покупка от 1975 г.
В този смисъл неоснователни се явяват твърденията на процесуалният представител
на ищцата, че нотариалния акт от 28.04.2004 г., легитимиращ ответниците като собственици
на процесния имот въз основа на сделката с транслативен ефект е нищожен поради липса на
основание. Наред с това се твърди, че НА е издаден в противоречие и заобикаляне на закона.
Тези твърдения се опровергават изцяло от описаните по-горе писмени доказателства. При
нА.чието на тези многобройни писмени доказателства по делото, съдът намира за
неоснователни наведените доводи за нищожност на атакувания нотариален акт поради липса
на основание за неговото съставяне, тъй като се изяснява, че праводателите на ответниците
са притежавА. собственически права върху процесния недвижим имот още от 1975 г., а
доколкото нито те, нито наследодателят им е губил владението върху него, следва да се
приеме, че в периода от 1975 г. от момента на предявяване на иска – 12.07.2023 г. единствено
те са осъществявА. и фактическата власт върху имота. Ето защо следва да се приеме, че към
момента на съставяне на нотариален акт № 405 от 28.04.2004 г. е било нА.це правно
основание за издаването му.
Поради нА.чието на основание за съставянето на НА и доколкото ищцата по
първоначалните искове не установи нА.чие на основание, за да се приеме нищожност на
същия, предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД като неоснователен и недоказан,
следва да бъде отхвърлен. По изложените по-горе съображения и предявеният
ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен, тъй като ищцата не установи нА.чието едновременно и на трите предпоставки,
изводими от разпоредбата на чл.108 ЗС.
В заключение може да се обобщи, че от събраните по делото доказателства не се
установява ищцата Л. Д. Б. да притежава право на собственост върху процесния ПИ с
идентификатор № 77195.729.377, а ответниците в режим на СИО владеят имота като са го
придобили на годно правно основание, поради което предявените обективно съединени
искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
19
неоснователни и недоказани, а предявеният положителен установителен иск по чл.124 ГПК
от Е. Б. Р. и Ф. А. Р. да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК, в полза на
ответниците и ищци по насрещния иск ще следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 3372,92 лева, представляващи 257,20 лева за заплатена държавна
такса по насрещния иск и 25,72 лева за вписването й, общо 1590,00 лева за възнаграждение
за вещи лица и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените
доказателствата за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
ул*********, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ № 12, адв. И.К. от АК –
Пазарджик, против Е. Б. Р., ЕГН ********** и Ф. А. Р., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Хасково, ж.к. ********* съдебен адрес: гр.Хасково, *********, адв. М. Г. от АК –
Хасково, обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД, а
именно да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата собствеността и владението
върху имот с идентификатор 77195.729.377, ж.р.“И.“, землище на гр.Хасково, с площ 1325
кв.м., при граници и съседи: 77195.729.400; 77195.729.376; 77195.729.380; 77195.729.379;
77195.729.378, както и да се обяви за нищожен нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ********* от 28.04.2004 г. на Христина Колева - нотариус с рег. № 081 по регистъра
на НК на Република България, с район на действие – района на Хасковски районен съд,
вписан в Служба по вписванията гр.Хасково с вх. № 1815 от 28.04.2005 г., акт № *********
г., поради липса на основание, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Л. Д. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул*********, съдебен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“Шейново“ № 12, адв. И.К. от АК – Пазарджик, ЧЕ Е. Б. Р., ЕГН ********** и Ф. А. Р.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Хасково, ж.к. ********* съдебен адрес: гр.Хасково,
*********, адв. М. Г. от АК – Хасково, са собственици в режим на СИО на следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.729.377 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, одобрени със Заповед № РД
- 18- 63/05.10.2006 г. на ИД на АК; адрес на поземления имот: град Хасково, ж. р. „И."; площ
на имота: 1325 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 81; със съседи - поземлени имоти с идентификатори с номера:
77195.729.380; 77195.729.379; 77195.729.378; 77195.729.400; 77195.729.376, на основание
договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
********* от 28.04.2004 г. на Христина Колева - нотариус с рег. № 081 по регистъра на НК
на Република България, с район на действие – района на Хасковски районен съд, вписан в
Служба по вписванията гр.Хасково с вх. № 1815 от 28.04.2005 г., акт № ********* г.
ОСЪЖДА Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул*********, съдебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ № 12, адв. И.К. от АК – Пазарджик, на основание чл. 78
ал.1 и ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.К., ЕГН ********** и А. СА.м К., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Хасково, ********* съдебен адрес: гр.Хасково, *********, адв. М. Г. от
АК – Хасково, сумата от общо 3372,92 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
20
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
21