Р Е Ш Е Н И Е
Номер
15 Година
07.01.2020 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2763 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.197 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Алексиев-76“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“
бл.7, вх.4, ет.8, представлявано от управителя И. Тодоров А., чрез адв.И.К. ***,
със съдебен адрес *** против решение № 128/17.10.2019г. на директора на ТД на
НАП гр.Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени решението, като
неоснователно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при нарушение на
материални и процесуални разпоредби на закона. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа жалба и прави искане да бъде уважена и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Директора на ТД на НАП гр.Бургас,
редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
недоказана и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
С искания за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000219002526-039-001/26.09.2019г.
от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас е поискано да бъдат наложени мерки
за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизията възложена на „Алексиев-76“ ЕООД, със заповед за възлагане
на ревизия № Р-02000219002526-020-001/16.04.2019г.. В мотивите на искането е
посочено, че при извършване на ревизията на дружеството са установени
неотчетени приходи в размер на 4 965 750,00 лева, както и
обстоятелства за определяне на основата за облагане с данъци/осигурителни
вноски по реда на чл.122 от ДОПК. Дружеството притежава имущество/активи
съгласно приложени справки от № 1 до № 5 за активи и декларации за ликвидни и
изискуеми задължения. Притежава ППС с отчетна стойност 95 401,70 лева,
няма недвижими имоти, стоки, машини и оборудване и има открити банкови сметки в
„УниКредитБулбанк“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД. Очаквания размер на
задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт е за корпоративен
данък – 40 826,00 лева и лихва 7 531,00 лева и за ДДС –
993 150,00 лева и лихва 261 279,00 лева, като лихвите са изчислени
към датата на искането. Налагането на предварителните обезпечителни мерки е
необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено.
С постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С-190002-023-0002875/30.09.2019г.
на публичен изпълнител, за обезпечавана на бъдещо публично вземане, на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление,
находящи се в „УниКредитБулбанк“ АД BIC ***,00
лева.
Постановлението е връчено на 02.10.2019г.,
видно от приложеното известие за доставяне и е обжалвано по административен ред
с жалба вх.№ ИТ-00-10323/09.10.2019г., подадена в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
С решение № 128/17.10.2019г. на директора на
ТД на НАП гр.Бургас жалбата е оставена без уважение, като неоснователна. В
мотивите на решението е прието, че са неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че постановлението не е мотивирано, тъй като в него а посочено,
че се издава съгласно мотивирано искане на инспектор по приходите, на когото е
възложена ревизията, обстоятелствата свързани с издаването му и правното
основание за това. За неоснователни са приети и възраженията за противоречие на
постановлението с чл.6 от АПК и чл.195, ал.7 от ДОПК, поради свръхобезпеченост,
тъй като предполагаемият размер на задължението е 1 302 786,00 лева и
дружеството не е поискало замяна на обезпечителната мярка с друго равностойно
обезпечение, с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция на основание
чл.199, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Не е поискано и издаване на разрешение за
неотложни плащания на основание чл.229 от ДОПК, с което да му се предостави
възможност да продължи разплащането по банков път, независимо наложения запор
на банковите сметки и да не се препятства дейността му.
Решението е връчено на 24.10.2019г. и е
обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-10328#3/31.10.2019г.,
подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Съдът, предвид установената фактическа
обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата
за неоснователна.
Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С-190002-023-0002875/30.09.2019г.
е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Бургас,
съобразно правомощията му по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196 от ДОПК
писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително
обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е
възложено да извърши ревизия на „Алексиев-76“ ЕООД.
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като
съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195
с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. В ал.3
на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност.
Видно от изложеното, законодателят е
предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при обжалване на
наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните
условия - представяне от длъжника на
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК.
В случая от дружеството-жалбоподател
не се предлага и предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, въпреки изрично дадените му указания
в този смисъл с постановено по делото определение № 2656/25.11.2019г..
В нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност в
хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, тоест законодателя е призумирал
наличието на изпълнително основание.
В случая безспорно е налице възложена ревизия
на „Алексиев-76“ ЕООД, която към момента на издаване на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки не е приключила и от органа по приходите е
направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на
предварителни обезпечителни мерки.
Искането за налагането на обезпечителни мерки
е обосновано с наличието на предполагаеми задължения на за корпоративен данък –
40 826,00 лева и лихва 7 531,00 лева и за ДДС – 993 150,00 лева
и лихва 261 279,00 лева или общо 1 302 786,00 лева. Обезпечението
е наложено по искане направено по реда на чл.121 от ДОПК, тоест за обезпечаване
на бъдещи задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като размерът
на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, като
публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с
правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на
административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията,
с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето
защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието
обезпечение е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.
В рамките на производството по издаване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121,
ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката
за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на „Алексиев-76“ ЕООД
в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето.
В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания,
достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт.
Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена
преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с
разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самият
жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество
над 1 302 786,00 лева, колкото е общия размер на предполагаемите
задължения, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде
невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателят, че с наложения
запор върху банковите сметки в тази банка предприятието не може да функционира,
не се установява от събраните доказателства. По делото не са ангажирани
доказателства, че това е единствената банкова сметка ***, съответно че всички
негови плащания се извършват само по банков път, по тази банкова сметка, ***езпечителните
мерки е посочено наличието на банкова сметка *** „Обединена Българска Банка“
АД. Също така, следва да се има предвиди и това, че в случай на неотложни
плащания във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността
предвидена нормата на чл.229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител
може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по
сметките които са запорирани, да се оставят на негово временно разпореждане.
Тази възможност, дори му е изрично указана и в обжалваното решение.
Неоснователно и е възражението, че е нарушен
принципа за съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като видно от самото
постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършения запор е до сумата
от 1 302 786,00 лева, тоест до предполагаемия размер на задълженията
които ще бъдат установени, а не въобще за всички постъпващи и налични суми. В
случай, че по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер
няма пречка дружеството да оперира с тях, поради което не е налице
несъразмерност на наложеното обезпечение и то не засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от тази необходимото за целта за която се налага
обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните задължения
на дружеството, които ще бъдат установени в хода на образуваното ревизионно
производство.
С оглед на изложеното обжалваното решение и
потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на
закона и не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата на
„Алексиев-75“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изхода на спора и на основание чл.143, ал.3
от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК, в полза на ТД на НАП гр.Бургас следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка
с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
На основание чл.197, ал.4 от ДОПК, решението
по делото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Алексиев-76“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“
бл.7, вх.4, ет.8, представлявано от управителя И. Т. А.против решение № 128/17.10.2019г.
на директора на ТД на НАП гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Алексиев-76“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.7, вх.4, ет.8,
представлявано от управителя И. Т. А. да заплати в полза на Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите гр.Бургас, разноски по делото в
размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: