Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Т. Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 5538 по описа за 2018
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Е.М.С., с ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление №
374274 –F416757/09.11.2018г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ на Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е
наложена „глоба” в размер на 9793,69 лева, за нарушение на чл. 180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателката С. е
депозирала жалба срещу издаденото наказателно постановление с молба наложената
й санкция да бъде отменена, като излага твърдения, че в случая размера на
приложимата санкция е неправилно установен, тъй като същият следва да бъде
изчислен въз основа на разликата между необлагаемия оборот до 50000лева и
действително установения за периода облагаем оборот.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се
явява лично и поддържа изцяло заявеното в жалбата, като допълва, че от текста
на НП не ставало ясен принципа на определяне на облагаемия оборот, не било
отчетено обстоятелството, че през месец юли 2018г. е била преустановена
дейността, както и че нарушението не било извършено умишлено.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна
моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На
23.07.2018г. в ТД на НАП, гр.Варна,
бул. „Осми Приморски полк“
№ 128, е извършена проверка
за наличие на основание за
регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция №032691801034485/16.05.2018г.,
на „ЕМС-12“
ДЗЗД с ЕИК *********, приключила с издаването на Акт
за регистрация по ЗДДС №030421801521809/ 23.07.2018г. връчен
на дата 08.08.2018г.
Осъществяваната дейност била продажба на закуски, като
доставките се извършвали
на територията на страната, същите
са облагаеми и формират облагаем оборот по ЗДДС. Приходите от дейността
постъпват в брой и се отчитат по
следните регистрирани
ЕКАФП: ФУ №3828764, въведено в експлоатация
на 19/06/2017 и ФУ
№3341683, въведено в експлоатация
на 03/04/2012г., в обект „Бърза закуска".
По данни от ЕКАФП с per. №3828764 и
per. №3341683 /месечни отчети/
при извършения анализ е установено, че за периода
от 01.05.2013г. до
30.06.2018г. ДЗЗД „ЕМС-12“ има реализиран облагаем оборот по чл.96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 50470,49 лв. и е следвало да подаде
заявление за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС в срок до 14.08.2017г.
В законоустановения срок от страна на ДЗЗД „ЕМС-12“
не е подадено заявление за регистрация
по ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко данъчно
задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече
за период не по-дълъг от
последните 12 последователни
месеца е длъжно в 14-дневен
срок от изтичането
на данъчния период, през който
е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква независимо от срока,
за който е достигнат облагаемия оборот, но не
и за период по-дълъг от 12 месеца. Съгласно разпоредбите на чл. 102, ал.З, т.1 от ЗДДС за периода
от изтичане срока, в който е следвало да бъде
издаден актът за регистрация по ЗДДС до датата
на фактическата регистрация (08.08.2018г.) т.е. от 29.08.2017г. до 07.08.2018г.,
ДЗЗД „ЕМС-12“ дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки.
За посочения период за ДЗЗД " ЕМС-12" е установен
реализиран облагаем оборот от продажба
на закуски, в размер на 58762.11 лв. (в т.ч.: за
периода 29.08.2017г. -
31.08.2017г. в размер на 1888,10 лв., за м.9/2017г. - 6520,90 лв., за м.10/2017г. - 5736,80 лв., за м.11/2017г. - 4816,25 лв., за м.12/2017г. - 5151,07 лв., за м.1/2018г. -2664,70 лв., за м.2/2018г. - 3528,10 лв., за м.3/2018г. - 5133,90 лв., за м.4/2018г. - 6411,10 лв., за м.5/2018г. - 6201,35 лв., за м.6/2018г. - 4939,90 лв. и за м.7/2018г. - 5769,94 лв.), като било изчислено, че неначисленият ДДС
е в размер на 9793.69 лв.
Поради изложеното органите на приходната администрация приели, че е нарушена разпоредбата на чл.180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а именно данъчно задълженото лице не е начислило
данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало в срок.
За посоченото на жалбоподателя е бил съставен
АУАН на 04.10.2018г., който й бил връчен същия ден.
На 09.11.2018г. било издадено и НП, което
възприело изцяло фактическите и правни констатации, извършени от
актосъставителя.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин
от показанията на св. Т. Атанaсова – актосъставител, както и от всички налични
по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви
противоречия.
При така приетото от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално
легитимирано лице (наказаното физическо лице) и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 374274 –F416757/09.11.2018г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно заповед № ЗЦУ - 17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.
Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере какво е обвинението и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че данъчните задължения винаги се отнасят за определен данъчен
период и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен
закон падеж.
В случая в постановлението са посочени всички относими
към административното нарушение факти- дата до която е следвало да се подаде
заявление за регистрация- 14.08.2017г., както и
период , в който лицето след като не се е регистрирало е формирало
оборот – 29.08.2017г. – 07.08.2018г. Посочени са също така размерите на
достигнатите обороти и дължим ДДС, изчислен в общ размер след сумиране на
отделните суми, формиращи облагаемия оборот за процесния
период.
В този смисъл съдът намира, че при издаване на постановлението не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и които да
са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което е
упражнено с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Действително в текстовата част на НП е погрешно изписан периода
29.08.2017г. – 31.08.2017г., като вместо 2017г. е била посочена 2018г.
Посоченото обаче съдът счита, че съставлява техническа грешка при изписването
на годината доколкото по-нагоре в текста на постановлението е ясно, че се касае
за период с начална дата 29.08.2017г. и именно за нега са налице представени по
преписката писмени доказателства, удостоверяващи размера на оборота.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел
изцяло обстоятелствата, сочени в акта.
Административно наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
От доказателствата по делото-тези по административно-наказателната
преписка, безспорно се установява, че въззивницата С.,
упражняваща дейност чрез ДЗЗД е достигнала облагаем оборот над 50 000лв. към
месец юли 2017г.
Този оборот е бил формиран от извършвана от въззивника
търговска дейност дейност продажба на закуски.
След като от доказателствата по
делото с категоричност се установява,
че към 31.07.2017г. въз. С. е достигнала
оборот от 50470,49лв., то на основание
чл.96 ал.1 от ЗДДС за нея е възникнало задължението да се регистрира по ЗДДС в
14 дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този
оборот.
До 14.08.2017г. от страна на въззивницата това обаче не е било направено, като именно
посочените обстоятелства- достигане на облагаем оборот над 50 000лв. и
неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения
срок, са било констатирано при извършената от данъчните служители проверката.
Същите са установили още, че в периода от 29.08.2017г. до 07.08.2018г.- ден
преди датата на извършената служебна регистрация по ЗДДС, въззивницата С. е
формирала облагаем оборот, за който
дължи съответен данък добавена стойност.
Правилно административнонаказващия
орган е приел и че извършеното нарушение осъществява състава на чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС,
тъй като това е разпоредбата, в която се предвижда санкция за данъчно
задължено по закона лице, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е
подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В
случая безспорно се установява, че от страна на С. заявлението и съответно
регистрацията по ЗДДС не е била направена в срок и респективно в този период не
е бил начислен и данък добавена стойност върху размера на облагаемият оборот.
Безспорен факт по делото е, че
периода за който се дължи данък е от 29.08.2017г. до 07.08.2018г.
Видно от наличните по делото писмени доказателства – представени отчети от
фискалното устройство, влязъл в сила акт за регистрация е, че общата стойност
на доставки за този период е 58 762,11лв.
Съобразно чл.53 ал.2 от ППЗДДС , приложим в случая тъй като данъкът се
приема за включен в посочената цена, размерът на ДДС се изчислява като
договорената цена се умножи по съответната данъчна ставка- 20 / 58 762,11х
20/ и получената сума се раздели на 100
плюс данъчната ставка, т.е. на 120.При така направеното изчисление се
установява, че размерът на неначисления ДДС върху оборота формиран само от
облагаеми доставки, е 9 793,69лв.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателката С.,
че размера на дължимия данък следва да се изчисли въз основа на разликата между необлагаемия
оборот до 50000 лева и действително установения за периода облагаем оборот,
същите не намират опора в правилата, установени от данъчното законодателство в
Република България, тъй като от датата на възникване на основание за
регистрация (т.е. достигане на размера на облагаемия оборот) лицето дължи ДДС
върху цялата стойност на оборота, като обстоятелството, че то не се е
регистрирало по ДДС фактически не му дава основание да дължи данък в по-нисък
размер от този ако се беше регистрирало.
Досежно възражението, че
по преписката не ставал ясен принципа на формиране на оборота, съдът на свой
ред не намира основание да сподели този извод, тъй като по преписката се
съдържат доказателства – отчети на фискалната памет на устройството, както и
влязъл в сила акт за регистрация от съдържанието на които се установяват както
стойностите на оборота по месеци, така и за целия отчетен период.
По отношение на възражението, че в периода не следвало да се включват
месеците юли и август 2018 година, тъй като по делото има данни, че жалбоподателката е преустановила дейността, съдът следва да
отбележи, че месец август не е включен в периода, а през месец юли има доказан
оборот до датата на извършения демонтаж на фискалната памет, извършена на
23.07.2018г. в 12.38 часа.
Що се отнася до твърденията, че нарушението не е било извършено умишлено,
съдът не може да сподели същите тъй като несъмнено се касае за резултатно
нарушение, довело до реализиране на вреда за фиска,
като дори да се приеме, че жалбоподателката не е била
наясно със задължението за регистрация, то незнанието на закона не е основание
за незачитане на неговите разпоредби.
Досежно размера на
дължимия данък доколкото същият се определя по математически път чрез
приложението на посочената по-горе формула, въпреки че се касае за първо нарушение
на жалбоподателката, съдът не притежава възможност да
редуцира размера на дължимата санкция, нито да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 374274 –F416757/09.11.2018г., издадено от Директора на дирекция
„Контрол“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр.
Варна, с което на Е.С. е наложена „глоба” в размер на 9793,69 лева, за
нарушение на чл. 180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: