РЕШЕНИЕ
№ 8387
гр. С, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110150637 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу А. Р. М. и малолетната Б. Л. Н., действаща
чрез законния й представител Л. Ц. Н.. Конкретните претендирани суми срещу всеки един
ответник са конкретизирани с уточнителна молба с вх. на СРС № 288388 от 12.09.2024 г.,
както следва:
1. от А. Р. М. се претендират ½ част от общия размер на начислените вземания, а
именно: 1865,44 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2024 г., 277,47 лв. мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 14.08.2024г., както и 0,26 лв.- лихва за забава върху цената за доставена
услуга дялово разпределение с лихвен перид от 15.09.2022г. до 14.08.2024г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането;
2. от Б. Л. Н., действаща чрез законния й представител Л. Ц. Н. се претендират ½ част
от общия размер на начислените вземания, а именно: 1865,44 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2024 г., 277,47
лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.08.2024г., както и 0,26 лв.- лихва за
забава върху цената за доставена услуга дялово разпределение с лихвен перид от
15.09.2022г. до 14.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответниците отговарят за задълженията за цената на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С на адрес ул. К г като наследници
по закон на Р. Т. М.. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало с условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период топлинна енергия за топлоснабдения имот, с аб. № *** като
1
потребителите не му заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок, при което като не
е изпълнили паричното си задължение, ответниците изпаднали в забава.
Ответниците А. Р. М. и Б. Л. Н. чрез законния й представител Л. Ц. Н. са подали
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Излагат, че целият дълг е поет от ответника А. Р. М., който
сключил споразумение с ищцовото дружество, с което плащането на задълженията било
разсрочено. Твърдят, че А. Р. М. започнал да погасява с регулярни плащания исковите суми
съгласно уговорените падежни дати по споразумението.
В молба вх. № 148655/28.04.2025 г., както и в открито съдебно заседание ищецът
уточнява, че дългът е поет изцяло от ответника А. Р. М., с когото действително е подписано
извънсъдебно споразумение за разсрочване погасяването му. Признава, че към момента на
приключване на устните състезания по делото ответникът А. М. е заплатил на дружеството
сума в общ размер от 4023,34 лв., при което останала непогасено само част от вземането за
главница за цената на доставената топлинна енергия на стойност 524,12 лв. Отправя искане
за постановяване на решение, съобразено с извършените плащания – за частичното
отхвърляне на исковете и за присъждане на сумата от 524,12 лв. и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът А. Р. М., се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че всички
суми по постигнатото между страните споразумение са заплатени, с изключение на
посочената от ищцовото дружество част от последната погасителна вноска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявеня иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; че през исковия
период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
докаже: съществуването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответниците е да докажат плащане на задълженията.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
2
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото са
отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на
процесните вземания за главница и лихва за забава, а именно, че: 1) през исковия период
ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) налице е забава по отношение задължението
за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума;
5) ответникът А. Р. М. е поел изцяло дълга и е подписал извънсъдебно споразумение за
разсрочване на погасяването му на 28.10.2024 г.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания за стойност на доставена топлинна енергия,
мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Такива безспорно представляват
поемането на дълга от единия от ответниците, с което ищецът е изразил съгласие, като е
подписал споразумението от 28.10.2024г., и извършено от ответника А. Р. М. доброволно
плащане на част от исковата сума в хода на исковия процес.
Ето защо ответникът Б. Л. Н. не е материално легитимирана да отговаря по
предявените срещу нея искове, които поради това се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
По исковете срещу ответика А. Р. М.:
По делото е безспорно, че по силата на сключено извънсъдебно споразумение от
28.10.2024 г. ответникът А. Р. М. е заплатил на ищеца вземанията, предмет на процесните
искови претенции, включително и съдебните разноски за държавна такса, като неплатена е
останала единствено сумата от 524,12 лв. като част от последната погасителна вноска по
споразумението, чиито падеж е настъпил на 28.04.2025г., което е преди приключването на
устните състезания по делото.
Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представените и
приети по делото декларация за поемане на дълг споразумение от 28.10.2024 г., сключено
между "Т С " ЕАД и А. Р. М. на основание чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 1 от
последното негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 50637/2024 г.
Признато е, че към датата на споразумението ответникът дължи сума в общ размер от
4546,48 лв., включваща сумата от 3730,89 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С на адрес ул. „*****, сумата от 555,47 лв. – лихва за
забава върху главницата от 14.09.2022 г. до 14.08.2024г., сумата от 88,67 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до
датата на сключване на споразумението и сумата от 171,45 лв. за съдебни разноски.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан
погасителен план, чрез седем вноски, от които първа в размер от 1363,94 лв., платима в деня
на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 530,42 лв. с падеж на
последната вноска на 28.04.2025 г. В споразумението е посочно, че е дължимо и
юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответникът А. Р. М. е признал
съществуването на процесните задължения към ищеца, по което страните не спорят.
Безспорно е и че последното е изпълненявано точно от ответника, чрез заплащане на
3
първите шест уговорени вземания, за което свидетелстват и представените от ответника и
приети по делото платежни документи.
С оглед изложеното, предявеният иск за главницата за цената на доставената
топлинна енергия за исковия период ще се уважи частично – за сумата от 524,12 лв. и ще се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Като погасени с плащане в хода на
процеса ще се отхвърлят останалите искове срещу ответника А. М..
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната
страна вреди.
Към момента на завеждане на делото ответникът А. М. е бил в забава в плащането,
доколкото ищецът е бил носител на неудовлетворени и изискуеми парични вземания, чиято
дължимост ответникът е признал със сключване на споразумението от 28.10.2024 г., както и
с извършените по него плащания в хода на процеса. При определяне на отговорността за
разноските, извършеното в хода на процеса плащане на задължението не следва да бъде
разглеждано като основание за освобождаване на ответника от заплащане на свързаните с
погасеното задължение разноски. Плащането е извършено след предявяване на иска и при
положение, че ответникът вече е изпаднал в забава, поради което с поведението си е станал
повод за завеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на
ищеца се следва сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от
съда при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
разясненията на определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на
ВКС, IV г. о., според които законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е
ниска.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. М. с ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „***** да заплати на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я****, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 524,12 лв. – главница за стойността на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес ул. „К г, с аб. №*** за
периода от м.05.2021 г. до м. 04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.08.2024 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1865,44 лв., ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за сумата от 277,47 лв. за
периода от 15.09.2022г. до 14.08.2024г., ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от
0,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2022г. до
14.08.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т С" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
4
управление в гр. С, ул. "Я" № *** срещу Б. Л. Н. с ЕГН **********, действаща чрез
законния й представител Л. Ц. Н. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите от 1865,44 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот, находящ се в гр. С,
на адрес ул. „*****, с аб. №*** за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2024 г., 277,47 лв. мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.08.2024г., както и 0,26 лв.- лихва за забава върху цената
за доставена услуга дялово разпределение с лихвен период от 15.09.2022г. до 14.08.2024г.
ОСЪЖДА А. Р. М. с ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „****** да заплати на "Т
С" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я" № ***на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5