Присъда по дело №2336/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 54/16.09.2021 г. по НОХД 2336/2021 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Г. М. С. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че на 18.02.2020 година в
гр. Бургас ж.к. „Меден рудник“, в лек автомобил марка „БМВ 5“ с рег. № А 63 96 КМ ,
паркиран между бл. 29 и бл. 30, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30
от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал. 1 от
ЗКНВП, в маловажен случай, е държал в себе си високорисково наркотично вещество по см.
на Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния им ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно - 1,700 гр.
коноп със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 9,10 %, на стойност 10,20
лв., определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3,
предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички необходими и относими доказателствени материали.
Подсъдимият С. депозира обяснения, в които отрече да е държал в себе си забранени
вещи или вещества.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Намира, че обективните и субективни признаци на
престъпния състав са доказани по безспорен начин, Счита, че случаят не е малозначителен,
като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, който намира
за справедлив и достатъчен за постигане на целите на наказанието.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С.К. - БАК счита, че от събраните
доказателства не може да се направи обоснован извод за съпричастност на подзащитния му
към инкриминираното деяние. Заявява, че в протокола за личен обиск не е описано
наркотичното вещество, което е намерено при огледа на автомобила, поради което и няма
нищо, което да свърза С. с инкриминираното вещество. Счита, че не следва да се кредитират
показанията на полицейските служители, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото
„Димитър Митев срещу България“. В заключение обобщава, че няма безспорни
доказателства, които да позволяват постановяването на осъдителна присъда, поради което и
пледира за признаването на С. за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че моли за справедлива
присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
1

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. М. С. с ЕГН: ********** е роден на * г. в *. Той е българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, работи. До дата на деянието С. е
бил освобождаван веднъж от наказателна отговорност по НАХД № 678/14 г. на РС-Несебър,
в сила от 13.11.2014 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК и веднъж
е бил осъждан по НОХД № 983/2015 г. на РС-Бургас, в сила от 11.03.2015 г. на наказание
„Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца. Видно
от отбелязването в справката му за съдимост – това наказание е било изтърпяно на
26.11.2015 г., поради което и на основание чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК на
26.11.2017 г. е настъпила пълна реабилитация по право за него.
Около 19.30 - 20.00 часа на 18.02.2020 г. служители на 04 РУ-МВР Бургас -
свидетелите Д., К., И. й Н., установили лек автомобил марка «БМВ», модел «5», с рег. № А
6396 КМ, сив металик на цвят, собственост на св. Г.К., служител на Затвор Бургас, паркиран
между бл. 29 и бл. 30 на к-с „Меден Рудник“ на гр. Бургас. Понеже полицейските служители
имали предварителна оперативна информация, че К. употребява и разпространява
наркотични вещества те решили да извършат проверка на автомобила и лицата в него. Св. К.
застанал пред лекия автомобил, докато в това време св. Д. се приближил до шофьорската
врата и я отворил. По същото време св. Н. и И. се насочили към пасажерската врата и също
я отворили. В автомобила били установени: шофьор - Г.К. и пътник на предна дясна
седалка - подс. Г.С.. Св. Д. извършил проверката на Г. К.. Установил в дясната му ръка част
от найлонова розова торбичка със суха тревна маса, която имала специфичен мирис на
марихуана. К. потвърдил, че това е марихуана и на въпрос дали има и друга, той извадил
изпод седалката си кръгла кутия от хранителна добавка, за която казал, че в нея има още
вещество, както и ножички. По разпореждане на св. Д., К. оставил веществото, което държи
в ръцете си в кутията, а самата кутия на таблото в колата. През това време св. Н., след като
отворил пасажерската врата и се легитимирал установил, че подс. С. бил скръстил ръце
пред тялото си. Свидетелят Н. го предупредил, че ако притежава забранени вещества, следва
да ги покаже, а след това поискал от подсъдимия да разтвори ръцете си. Подсъдимият се
подчинил и го направил, като тогава в скута му, свидетелите Н. и И. видели розов
полиетиленов къс - от същия цвят и вид като найлоновата торбичка на Г.К.. В този
полиетиленов къс се намирали 1,700 гр. суха тревна маса, която имала специфичния мирис
на марихуана. По разпореждане на служителите на МВР подсъдимият поставил на капака на
автомобила вещите, които се намирали в него – връзка с ключове, банкнота от 20 лева,
мобилен телефон и полиетиленовия къс, съдържащ 1,700 гр. суха тревна маса със
специфичния мирис на марихуана.
Полицейските служители сигнализирали за случая, като на място била изпратена
огледна група от 04 РУ-Бургас. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който на
капака били намерени и фиксирани описаните вещи. От тях бил иззет само полиетиелновия
къс, а останалите вещи били върнати на подсъдимия и в последствие описани в протокола
му за личен обиск по ЗМВР. Протоколът от извършеното процесуално- следствено действие,
в частта на изземването, бил одобрен от съдия при PC- Бургас.
За случая било образувано досъдебно производство, в хода на което била назначена
СФХЕ. Съгласно Протокол № 163 от 09.03.2020 г.на БНТЛ-Бургас, от извършена химическа
експертиза, сред представените за изследване вещества е установено :
2

Под обект № 1 запечатан е описан и подписан стикер за ВД № Е 2866 прозрачен
полиетиленов плик „клипс“ с размери 11,1/16см., в който се намирала разкъсана опаковка от
розов на цвят полиетилен с неправилна форма, съдържаща суха, зелена на цвят, растителна
маса - 2 бр. връхчета. Нетото тегло на растителната маса е 1,700гр. Същото се определя като
коноп .Съдържанието на активното вещество тетрахидроканабинол в него е 9,10 %.
С постановление от 22.12.2020 г. С. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит заявил, че няма спомен какво е било намерено в автомобила и отрекъл
да е държал инкриминираното наркотично вещество.
Като обвиняем бил привлечен и св. К., като в последствие по отношение на него
производството приключило с одобряване на споразумение от БОС. След одобряване на
споразумението делото било върнато на ОП-Бургас за продължаване на разследването по
отношение на подс. С.. Наблюдаващият прокурор от ОП-Бургас преценил, че
престъплението, за което е привлечен този подсъдим е подсъдно на БРС, поради което
изпратил делото по компетентност в РП-Бургас, където то било прието и в последствие
прокурорът от РП-Бургас внесъл в съда и обвинителния акт, въз основа на който било
образувано настоящето съдебно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производство доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите К.И. (л. 33 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 42 от ДП); от показанията на
разпитания по реда на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК Г.К. (л. 33 гръб от съдебното производство);
С.И. (л. 42 гръб – 43 от съдебното производство); Г.К. (л. 43 от съдебното производство);
В.Н. (л. 43 гръб от съдебното производство); Г.Д. (л. 43 гръб – 44 от съдебното
производство); от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания от
досъдебното производство на Д.Х. (л. 41 от ДП) и частично от обясненията на подсъдимия
Г.С. (л. 33 гръб - 34 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство);
справки от ТД на НАП (л. 12-14 от съдебното производство и л. 168 от ДП); заповед за
задържане по ЗМВР (л. 100 от ДП) и протокол за личен обиск по ЗМВР (л. 101 от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 12-17 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 49-52 от ДП), включително
и от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 32 гръб от съдебното
производство).
Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали както
по отделно, така и съвкупно и достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото не
3

констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Всички разпитани
свидетели заявяват добросъвестно възприятията си по случая - (св. К.И. и св. Д.Х. от
позицията им на поемни лица), а св. (Д., К., Ст. И. и Н. – от позицията им на полицейски
служители, извършили проверката), като съдът не констатира съществени разминавания във
възприятията на тези свидетели. Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема
позицията на защитника, че показанията на полицейските служители не следва да се взимат
предвид, която позиция се обосновава с решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев
срещу България“. В действителност решението на ЕСПЧ касае забрана за подмяна на
първични доказателства с производни (забрана за подмяна на обясненията на обвиняемия,
чрез преразказ на казаното от него от полицейските служители, които са беседвали с
обвиняемия, нещо което отдавна е възприето и от съдебната ни практика - Решение №
247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н.о.), а не за изключване на полицейските
служители въобще от кръга на свидетелите по делото. Такава забрана не съществува и по
вътрешното ни право, като настоящият състав счита, че няма никаква процесуална пречка да
цени показанията на полицейските служители, досежно възприетите от тях факти и
обстоятелства. В случая именно от показанията на тези четирима свидетели се установява,
че при извършване на полицейската проверка подс. С. е държал в скута си полиетиленов
къс, който по разпореждане на полицаите е бил поставен от него на капака на автомобила,
където по време на оглед на местопроизшествие е бил фиксиран, описан и иззет. От
показанията на св. К.И. и Д.Х. пък се установява, че са участвали при оглед на
местопроизшествие като поемни лица и също са видели въпросният полиетиленов къс, както
и че при извършения полеви нарко-тест веществото е реагирало с характерно оцветяване за
коноп. Че веществото е наркотично категорично се доказва и от назначената СФХЕ, която
потвърждава, че става дума за коноп с тегло от 1,700 гр. Тази стройна верига от
взаимосвързани и хармониращи доказателствени материали допълнително се подкрепя от
показанията на св. К., който заявява, че са се събрали с подсъдимия в неговия автомобил
именно с цел да „изпушим по една трева“. Действително този свидетел заявява, че не е
видял дали подсъдимия държи в себе си наркотични вещества или не, но това не означава,
че такива не е имало, а само че свидетелят не е видял дали е така, което пък е лесно
обяснимо с обстоятелството, че самият той е бил обект на полицейска проверка и
вниманието му е било фокусирано другаде. Вярно е, че в протокола за личен обиск по ЗМВР
полицейският служител не е описал намереното наркотично вещество, но този пропуск се
преодолява от описаните по-горе доказателства, които водят на единствени извод за
упражняване на фактическа власт от подсъдимия върху инкриминираното вещество към
началото на полицейската проверка. Видно е, че в протокола са описани всички вещи на
подсъдимия (ключове, телефон, банкнота), които са били поставени от него на капака на
автомобила, без полиетиленовия къс, който е бил иззет при огледа на местопроизшествие,
което е лесно обяснимо с обстоятелството, че реално протоколът за обиск е бил съставен
след приключване на огледа в сграда на 04 РУ-Бургас, когато късът вече е бил иззет и не е
бил наличен у подсъдимия и вероятно това е причината да не фигурира в протокола. Дори
обаче да се касае за грешка при описване на вещите, както стана дума – тя успешно се
преодолява посредством показанията на разпитаните свидетели, поради което и съдът не
споделя тезата на защитата за недоказаност на обвинението от обективна страна.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия С. и то само в частите, в
които той признава, че на процесната дата и място се е намирал в автомобила на св. К. и че
му е била извършена полицейска проверка. В тези части обясненията му напълно
хармонират с останалия доказателствен материал, поради което и съдът няма причина да не
им се довери. Не така стои положението по отношение на заявеното от обвиняемия, че в
него не е имал забранени предмети и вещества. В тези им части обясненията на С.
категорично се оборват от обсъдените вече доказателствени материали и най-вече от
показанията на полицейските служители, поради което и съдът не им дава доверие в тази им
4

част. Неотклонно в теорията и практиката се възприема, че обясненията имат двойствена
природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото
на защита. Доколкото в обсъдената част обясненията категорично се оборват от другите
доказателствени материали, то и настоящият състав е на мнение, че се касае именно за опит
за изграждане на защитна позиция от страна на С., която обаче не се възприема от съда.
Съдът кредитира и заключението на изготвената СФХЕ, която намира за пълна,
задълбочена и обоснована.
Настоящият състав цени и всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са оспорени
по никакъв начин от страните и напълно хармонират с останалите материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият ФОРМАЛНО е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното
държане на наркотични вещества.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на С., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичното вещество са е намирало в скута на подсъдимия и той е упражнявал
фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с
поведението си С. е „държал” наркотичните вещества, поради което и е осъществил
горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че
безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесното вещество е коноп (марихуана) и поне към настоящия момент няма
легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият С. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
5

поведението му формално консумира престъпния състав от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като С. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в скуата си, той упражнява
фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за
това, като от волева страна С. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Въпреки това и въпреки че формално са налице всички признаци на състава на
престъпното държане на наркотични вещества, настоящият състав е на мнение, че
обществената опасност на конкретното деяние е явно незначителна, поради което и са
налице основанията за квалифицирането му като „малозначително“ по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК.
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено
качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може
да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения (Тълкувателно
решение № 113/16.12.1982 г. на ОСНК). От тези принципни положения следва, че
малозначителността на деянието е в зависимост не само от размера на вредните последици,
но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за
малозначителност, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. Преценката дали едно деяние
представлява малозначителен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното. Преценката всеки път е индивидуална и комплексна, като няма
как предварително изчерпателно да се дефинират всички обстоятелства, които подлежат на
преценка, нито тяхната относителна тежест. Именно поради това в съдебната практика се
наблюдават различия относно крайния извод за наличие или отсъствие на предпоставките на
чл. 9, ал. 2 НК, що се касае до държане на наркотични вещества, доколкото всеки път
фактите по конкретния казус са различни и поради това е напълно възможно при сходно
количество на наркотичното вещество изводът за малозначителност да е различен,
изхождайки от останалите обстоятелства, влияещи на обществената опасност на
конкретното деяние. Следва да се има предвид и че, разпоредбата на чл. 354а НК безспорно
защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Това
обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на
държането на високорискови наркотични вещества. За да бъде определено като престъпно
обаче конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на
засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционите средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В случая при преценката за
наличие на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 НК съдът отчита, че се касае за
държане на наркотично вещество за лична употреба и то в много малко количество – 1,7
грама, на стойност само 10,20 лева (60 пъти под минималната работна заплата за страната
към датата на деянието, която съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. е била в размер на 610,00
лева). Самото наркотично вещество е със сравнително нисък процент на активно
действащия компонент, а отделно от това конопът е „най-лекият“ сред високорисковите
наркотични вещества и се определя като т.нар. „мека дрога“, която засяга в най-малка
степен общественото здраве и вероятно поради тази причина употребата му е легализирана в
6

редица страни, включително и в ЕС. С. е държал наркотикът в лек автомобил и поради това
фактът на държане не е могъл да стане достояние на широк кръг от хора, респективно
деянието притежава твърде нисък потенциал да засегне защитаваните обществени
отношения. Личността на подсъдимия също не навежда на извод за завишена степен на
обществена опасност. Каса е се за млад мъж за когото няма данни да страда от наркотична
зависимост или да е автор на други противообществени прояви. Към датата на деянието С. е
бил неосъждан (реабилитацията по предходното осъждане кара настоящият състав да го
третира като неосъждан), трудово ангажиран. Самият той е оказал съдействие на
полицейските служители, като стриктно е изпълнявал указанията им и не е направил
никакви опити за скриване на веществото или осуетяване на проверката. Вярно е, че в хода
на производството той не е признал вината си, но това няма как да се отчете в негативен
план за него, доколкото никой не е длъжен да съдейства за уличаването си, а и законът дава
право на обвиняемия да откаже да дава обяснения. Възползването от тези права няма как да
се интерпретира като отегчаващо обстоятелство, както пледира прокуратурата. Между
другото единственият факт, който може да се разгледа на плоскостта на отегчаващите
обстоятелства е това, че през 2014 г. С. е бил освободен от наказателна отговорност с
прилагане на чл. 78а НК по отношение на сходно деяние. Действително това може да се
третира като недобри характеристични данни, но в конкретния случай отегчаващото
обстоятелство е с твърде нисък относителен интензитет имайки предвид, че се касае за
случай от преди 6 години. Именно поради това единственото отегчаващо обстоятелство не
може да се противопостави на множеството смекчаващи и не влияе на крайният извод на
съда за незначително засягане на обществените отношения.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав
сочи на явно незначително засягане на обществените отношения, защитавани от
инкриминираната правна норма, поради което и деянието следва да се квалифицира като
„малозначително“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а от там и като непрестъпно. Поради тази
причина съдът следва да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение.
С оглед пълнота и въпреки казаното по-горе за различията в съдебната практика,
настоящият състав не може да не посочи и няколко решения, включително на ОС-Бургас и
ВКС, в които при сходна обстановка съдилищата са приемали, че се касае именно за
малозначителност на деянието:
Решение от 14.08.2020 г. по в. адм. н. д. № 717 / 2020 г. на Окръжен съд – Бургас
(марихуана с тегло 2,032 гр. на обща стойност 12,19 лв.); Решение № 602/09.01.2014 г. по
н.д. № 1673/2013 г. на II н.о. на ВКС (амфетамин с тегло 1,08 гр. на стойност 32,40 лв.);
Решение № 133/06.06.2018 г. по н.д № 359/2018 г. на II н.о. на ВКС (амфетамин с тегло
0,354 грама на стойност 10,62 лв., държан от осъждано лице); Решение № 53/2011г. по н.д.№
760/2010г. на III н.о на ВКС (марихуана с тегло 1,75 гр, на стойност 10,50 лева /в решението
цената е изчислена неправилно/); Решение № 870/17.10.2005 г. по н.д. № 242/2005 г. III
н.о.на ВКС (марихуана с тегло 1,29 грама на стойност 7,74 лева); Решение № 148/18.06.2013
г. по н.д. № 370/2013 г. на I н.о. на ВКС (марихуана с тегло 1,714 гр. на стойност 10,28 лв.);
Решение № 72/27.07.2020 г. по н. д. № 245/2020 г. на II н. о. на ВКС (марихуана с тегло 2,8
гр. на стойност – 13,08 лв.); Решение № 148/18.06.2013 г. по н. д. № 370/2013 г. на I н. о.на
ВКС (марихуана с тегло 1,714 гр. на стойност 10,28 лв.) и много други.

По разноските:
7

Предвид оправдаването на подсъдимия и на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските
следва да останат в тежест на държавата.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ, които независимо от оправдаването на подсъдимия на
основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с чл. 112, ал. 2 НПК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящата присъда.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

8

Номер на акта:	54
Дата:	16 септември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120202336
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Присъда по дело №2336/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите