РЕШЕНИЕ
№ 20670
гр. С, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гжданско дело № 20251110129849 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на Гва тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на М. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в гр. С, ул. “Б” № ..., действащ чрез адв. С. Д., насочена срещу
ответниците Н. С. И К, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, общ. С,
обл. С, ж.к. "Г М", бл. ..., както и И. Л. К., с ЕГH: **********, с постоянен
адрес в гр. Л, ул. ,,Н П" № ...., съдържаща претенция за съдебна защита, а
именно ответните страни да бъдат осъдени да заплатят на ищеца както следва:
първият ответник сума в размер на 6 625,69 лв., ведно със законната лихва от
момента на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането, а
вторият ответник сума в размер на 5 290.93лв., ведно със законната лихва от
момента на завеждане на иска до окончателното погасяване на вземането, като
тези задължения се твърди, че представляват приспадащите се части на всеки
от ответниците като солидарни съдлъжници по заплатената от ищеца, отново в
качеството му на солидарен длъжник, на обща сума по акт за начет с №
.../22.01.2025 г. и заключение по него с рег. № .../08.04.2025 г. В исковата молба
са наведени следните твърдения - ищецът заемал длъжността на директор в
1
„ДКИС“ - МВР до 2022 г., като след проведено начетно производство бил
издаден акт за начет с № .../22.01.2025 г., в който било констатирано, че били
неправомерно преведени по банковата сметка на Н. С. И -К - бивш служител
на ДКИС МВР, суми за обезщетение при прекратяване на трудовото й
правоотношение в МВР. В съставения акт за начет било констатирано, че и
ответниците по делото носят пълна имуществена отговорност за преведените
суми, в качеството им съответно на “експерт” в сектор „К Д О" в ДКИС-МВР
за първия ответник и на “финансов контрольор” в “ДКИС” за втория ответник.
Ищецът по делото заплатил изцяло задълженията, описани в акта, срещу който
възразил безуспешно, поради което сега иска ответниците, в качеството им на
солидарно задължени лица по констатираните парични задължения, да
заплатят приспадащите им се части, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда. Ищецът претендира разноски, представя
писмени документи, които цели да бъдат приети като писмени доказателства
по делото.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от И. К.,
действаща чрез адв. К. С., в който отговор се признава за проведеното
контролно производство и издадения акт за начет, но се твърди, че тя
изпълнила всички служебни задължения и не е нарушила нормативен или
вътрешноведомствен акт и не следва да носи имуществена отговорност.
Излага фактически и правни съображения относно недължимост на
процесната сума, които по съществото си са възражения срещу констатациите,
направени в акта за начет, като се акцентира, че И. К. е била в обективна
невъзможност сама да определи размера на четирите брутни възнаГждения,
както и основанията за заплащането им по КТ и КТД, като самата заповед от
20.12.2021 г. била изготвена и съГсувана от лица, чиито служебни задължения
включвали именно определянето на обезщетения при прекратяване на трудово
правоотношение, като преценката на К. била само от външна страна - тя
трябвало само да съобрази дали заповедта е издадена от компетентен орган и
дали същата е съГсувана от компетентните за това лица, като за нея не
съществувала материална компетентност да преценява крайните заключения,
още повече, че нямала и достъп до кадровите досиета на служителите.
Изрично се оспорва И. К. да е действала с умисъл за причиняване на
имуществена вреда, като се цитира съдебна практика на ВКС. Акцентира се,
че разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД в случая била неприложима. Оспорва се и
2
дължимостта на лихва за забава. Отправя се искане за отхвърляне на иска като
неоснователен и се претендират разноски. Представя писмени доказателства и
на основание чл. 192 ГПК моли съдът да задължи длъжностните лица към
Дирекция “К И С” към МВР да предоставят документи и информация.
Постъпил е в срок отговор и от страна на Н. И - К, действаща чрез
процесуалния си представител адв. М. К., с който се оспорват всички
твърдения на ищеца. Възразява се, че представеният акт за начет е издаден от
некомпетентен орган. Срещу констатациите в него страната подала изрично
възражение на 03.04.2025 г. Представят се правни съображения срещу
изводите на съставителите, в това число се твърди, че е законосъобразно
извършеното заплащане на процесните суми за трудови обезщетения. Отправя
възражение и за погасителна давност. Представя писмени доказателства,
които моли да бъдат приети, отправя доказателствено искане за представяне
на документи от трето неучастващо по делото лице. Претендира разноски.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения:
Не е спорно между страните в производството, че срещу Н. И - К, бивш
служител на ДКИС - МВР, К С, Я Г и М. П., е образувана материална
проверка за причинена вреда в размер на 3 807.06 лева относно начислена,
одобрена и изплатена сума при прекратяване на трудово правоотношение на
служител в ДКИС - МВР - Н. К; както и че е образувана материална проверка
по реда на ЗДФИ срещу Н. И - К, И. Л. К., на длъжност "финансов
контрольор" в ДКИС - МВР, Я П Г, М. П. - директор на дирекция “К И С” към
МВР до 05.04.2022 г., за причинена вреда в размер на 15 228.24 лева относно
начислени, одобрени и изплатени суми при прекратяване на трудовото
правоотношение на служителя Н. И К. Проверката била образувана на
основание чл. 21, ал. 1 - 4 във вр. с чл. 23, т. 3-5 от ЗДФИ и с оглед заповед на
министъра на вътрешните работи от 24.09.2024 г. Безспорно е също така, че Н.
К била назначена на длъжност “експерт” в сектор “К Д О” в ДКИС - МВР,
като на 21.12.2021 г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ правоотношението
й било прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Във връзка с последното обстоятелство, в полза на
ответницата Н. И - К било изплатено на 29.12.2021 г. обезщетение в размер на
3 807.06 лева, като в акта за начет било констатирано, че такова обезщетение
3
не се дължало, тъй като противоречало на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ,
тъй като освободеният служител придобил право на пенсия при условията на
чл. 68а и чл. 69б от КСО при прекратяването й на първоначално
съществуващото служебно правоотношение. В т. 2 от представения акт за
начет било описано още, че финансовият контрольор на ДКИС - МВР -
ответницата И. К., определила и одобрила още допълнителни четири брутни
месечни възнаГждения по чл. 222, ал. 3 КТ, изплатени на 24.01.2022 г. и в общ
размер от 7 615.32 лева, като на 25.02.2022 г. били заплатени още 7 612.12
лева, на основание чл. 42, ал. 2 от колективен трудов договор от 27.12.2019 г.,
въпреки че посоченият договор не позволявал събиране на стаж, определен по
двата приложими закона - КТ и ЗМВР, поради което цитираната разпоредба
нямало как да намери приложение, тъй като служителката нямала 25 години
стаж в системата на МВР. Всички страни в производството отправили
възражения срещу издадения акт за начет, които обаче не били уважени.
Отделено като безспорно е и обстоятелството, че на 11.04.2025 г. ищецът П.
заплатил обща сума в размер на 26 502.81 лева, от които 19 035.30 лева -
неправомерно преведените по банкова сметка на Н. И - К суми за обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ, както и законна лихва в размер на 7 467.51 лева.
Не е спорно между страните обстоятелството, че Н. И - К била назначена на
длъжност “инспектор ОПС”, считано от септември 1986 г. до 1989 г., като от
1989 г. до 1993 г. е заместник - началник на отделение МНО, освободена през
април 1993 г., а в периода от 1993 г. до 31.07.2007 г. е системен организатор в
СДВР на основание трудов договор №.. от 22.04.1993 г., като през август 2007
г. е била назначена на длъжност “специалист” в дирекция “Свръзки” на МВР и
освободена през декември 2016 г. поради навършване на 60-годишна възраст,
на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Н. И - К е била назначена през
декември 2016 г. на длъжност “експерт” в ДКИС - МВР по силата на трудово
правоотношение, като същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ през декември 2021 г. Изрично се признава от Н. К извънсъдебно в
изготвеното възражение срещу акта за начет, като се установява и от приетото
разпореждане за отпускане на пенсия, че на 06.02.2017 г. ответницата е
упражнила правото си на пенсия на основание параГф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО,
като в писмо от 13.12.2024 г. на директор на дирекция “К И С” се отбелязва, че
от 06.02.2017 г. служителката е с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 КСО. Не е оспорено и отразеното в акта за начет обстоятелство, че на
4
19.12.2016 г. в полза на Н. К е изплатено на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР
обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаГждения.
От правна страна съдът съобразява следното:
Чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция
повеляват, че за противоправно причинени вреди на организациите,
установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна
имуществена отговорност, когато вредата е от липса, като когато вредата е
причинена от няколко лица, те отговарят солидарно. Според чл. 21, ал. 3 от
ЗДФИ лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат
от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като
отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е
възнаГждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение,
получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Лица, които са
разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена
отговорност солидарно с лицата, получили недължимо платеното. Чл. 22, ал. 5
от ЗДФИ въвежда презумпцията, че фактическите констатации в акта за начет
се смятат за истински до доказване на противното. СъГсно т. 12 от ППВС № 5
от 15.12.1955 г. фактическите констатации в ревизионния акт относно
непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и
настъпилата щета, размерът /паричната стойност/ на щетата и др. се считат за
истински до доказване на противното. Ревизионният акт има пълна
доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Констатираните в
ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е
редовен-съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по
формите, предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран,
когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона
доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа
възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за
установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по
финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства,
допустими от ГПК, при оГниченията, предвидени в този кодекс /т.14/. В
Решение № 128 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 6/2020 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение е възприето, че опровергаването на фактическите
5
констатации в акта за начет е задължение на лицата, срещу които е съставен
актът за начет. Само доколкото те успеят да докажат възраженията си по акта
за начет, съдът може да приеме за установено нещо различно от установеното
в акта.
Възраженията, отправени от ответниците във връзка с фактическите
констатации в съставения акт за начет, следва да бъдат приети за разглеждане
в настоящото производство, доколкото съдлъжниците могат да
противопоставят срещу суброгиралия се в правата на кредитора съдлъжник
всички възражения, които те имат срещу първоначалния кредитор.
ВъздиГто е възражение от страна на ответницата Н. И - К, че актът за начет е
издаден от некомпетентни длъжностни лица. СъГсно Заповед от 24.09.2024 г.
на министъра на вътрешните работи, е възложено извършване на тематична
материална проверка на дейността на материалноотговорните лица в сектор
“Ф О” към отдел “Р О” при дирекция “К И С” - МВР, като т. 3 възлага
проверката на И Ч - държавен инспектор към Звено за материални проверки,
като с последваща заповед от 06.11.2024 г. в състава на проверяващата
комисия са включени още О Н - Г и Р И, държавни инспектори към
посоченото звено, допълнен е и предметният обхват на проверката - а именно
да бъде извършена проверка на изплатените еднократни обезщетение по чл.
234 ЗМВР, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 42 от колективния трудов договор, със
срок на проверката до 31 януари 2025 г. СъГсно чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ
министърът на вътрешните работи организира звено за материални проверки в
подчинените му структури, като тези контролни органи проверяват
събирането, съхраняването, разходването и отчитането на поверените им
активи чрез материални проверки (ал. 2 на чл. 31 ЗДФИ) и ал. 4 изрично
предвижда, че разпоредбите на Гва трета от ЗДФИ се прилагат и в случаите,
когато служителите на звената по ал. 1 извършват материални проверки в
структурите на съответното ведомство (така изрично и чл. 52 от Правилника
за приложението на Закона за държавната финансова инспекция). Чл. 6, ал. 1
от Вътрешните правила за извършване на материални проверки в МВР
повелява, че държавните инспектори следва да установяват нарушения на
нормативни и вътрешноведомствени актове, както и да разкриват причинени
вреди на имуществото. Ето защо съдебният състав намира, че проверката е
извършена от надлежно легитимирани длъжностни лица, след издаване на
6
заповед на министъра на вътрешните работи по реда на чл. 10 от цитираните
вътрешни правила, като същата е извършена в съответния за това срок и в
рамките на определената задача, като съдът приема, че в правомощията на
определените служители е именно извършване на проверка за наличие на
възникнала имуществена вреда за бюджетното учреждение, чрез съпоставяне
на нормативните изисквания за съответната дейност и действително
разходваните средства, поради което дейността им попада в дефиницията на
§1, т. 5 от ДР на ЗДФИ.
Така според чл. 68, ал. 1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените. От 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години
за жените - ал. 2 на чл. 68 КСО. § 4., ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда, че до 31
декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години
и 8 месеца за жените при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за
жените при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените. Чл. 222, ал. 3 от КТ посочва, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаГждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години
трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаГждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея
може да се изплаща само веднъж.
Н. К признава констатацията в акта за начет, че на 29.12.2021 г. е получила
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни заплати,
общ размер от 3 807.06 лева, като на база изложените по-горе факти съдът
приема, че това обезщетение е правилно заплатено в полза на ответната
страна. Както бе посочено по -горе от фактическа страна, ответницата е
заявила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през февруари 2017 г.,
тоест по време на действие последно сключения от нея трудов договор. Или
7
налице са всички предпоставки, определени в разпоредбата на чл. 222, ал. 3
КТ, а именно прекратяване на трудовото правоотношение (с нарочна заповед
през 2021 г.) и придобиване на право на пенсия (още през 2017 г.). Заплащане
на обезщетението по реда на чл. 234, ал. 1 ЗМВР - поради прекратяване на
предходно същестувалото служебно правоотношение, е без никакво правно
значение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, предвид
различието на основанията и реда, при които се заплащат съответно двете
обезщетения. Ето защо в тази си част актът за начет е явно необоснован,
постановен при несъобразяване на относимите доказателства и приложимите
правни норми, защото ответницата при прекратяване на служебното
правоотношение не е получила обезщетение поради достигане на пенсионна
възраст, като тя е упражнила правото си на пенсиониране след, а не преди
сключването на трудовия договор от 2016 г., като са без значение основанието
и възрастта, дали основание за придобиване на пенсията - в този смисъл са и
Решение № 262121 от 31.03.2021 г. по в. гр. д. № 5799 / 2020 г. на Възз. III-в
състав на Софийски Гдски съд, Определение № 60888 от 14.12.2021 г. по гр. д.
№ 2238 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение №
49 от 05.04.2017 г. по гр.д №3521 по описа за 2016 г. на ВКС, Решение № 417
от 19.12.2013 г. по гр.д. № 61 от 2013 г. на ВКС, в които изрично е прието, че
за приложението на чл. 222, ал. 3 КТ е от значение както придобиването, така
и упражняване на правото на пенсия. Видно от приложената кадрова справка,
че ответницата е работила в различни структури на МВР от 1984 г. насам без
прекъсване - 37 години трудов и осигурителен стаж, поради което правилно е
поискала и получила на това основание по-късно още 4 брутни заплати (общо
шест). По приложението на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от колективния
трудов договор е налице тълкувание в Решение № 262121 от 31.03.2021 г. по в.
гр. д. № 5799 / 2020 г. на Възз. III-в състав на Софийски Гдски съд, като в
мотивите към решението ясно е прието, че с разпоредбата на чл.42, ал.2 от
колективния трудов договор се предвижда възможност за получаване на един
вид допълнително обезщетение, представляващо също "Гтификационно"
обезщетение, извън законовото такова по чл.222, ал.3 от КТ при следните
условия - "при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието,
служителят има право на допълнително обезщетение в размер на брутното
трудово възнаГждение в размер за четири месеца, ако има трудов стаж в МВР
8
над 25 години". За получаването на допълнителното "Гтификационно"
обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаГждения са въведени
следните предпоставки: 1.трудовото правоотношение на служителя да е
прекратено; 2.служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст; 3.служителят да има трудов стаж в МВР над 25 години.
Съставът е приел, че се взима предвид както трудовото, така и служебното
правоотношение, поради което и в тази част актът за начет противоречи на
закона, затова и съдът намира, че и тази сума е заплатена с основание на
ответницата К .
Изложеното дотук мотивира съда, че исковете на ищеца са неоснователни и
подлежат на отхвърляне, като същият по исков ред може да иска
възстановяване на заплатеното от него без основание в полза на третото за
спора лице, макар същото да не е обвързано от решаващите констатации в
мотивите на решението, доколкото то не е привлечено в процеса като страна.
При този изход на спора, разноски се следват на ответниците. Претендираните
от тях размери на възнаГждения, с оглед предмета на производството и
големия брой на приети писмени доказателства, които са изискали
допълнителна подготовка от адвокатите в хода на производство, намира да са
съответни на положения труд и не подлежат на изменение.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание по
чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД от страна на ищеца М. Д. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес в гр. С, ул. “Б” № ..., срещу ответниците Н. С.
И - К, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, общ. С, обл. С, ж.к. "Г М",
бл. ..., както и И. Л. К., ЕГH: **********, с постоянен адрес в гр. Л, ул. ,,Н П"
№ ...., за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: Н. С.
И - К сума в размер на 6 625,69 лв., ведно със законната лихва от момента на
завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането, а И. Л. К. сума в
размер на 5 290.93лв., ведно със законната лихва от момента на завеждане на
иска до окончателното погасяване на вземането, които парични задължения
представляват приспадащи се части на всеки от ответниците - като солидарни
съдлъжници по заплатената от ищеца, отново в качеството му на солидарен
9
длъжник, на обща сума по акт за начет с № .../22.01.2025 г. и заключение по
него с рег. № .../08.04.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. П., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на Н. С. И - К, ЕГН ********** адвокатско възнаГждение за
настоящата инстанция в размер на 965 (деветстотин шестдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. П., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на И. Л. К., ЕГH: ********** адвокатско възнаГждение за
настоящата инстанция в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Гдски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10