Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир,
гражданско отделение, II-ри състав, в
открито съдебно заседание 23 септември две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 34 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.240, вр.
чл.92, вр. чл 79 и чл. 86 ЗЗД..
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „С.в.” АД,
***, ЕИК *********, със седалище ***, сгр.24, срещу К. М.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заявление в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от СРС. Твърди, че между страните били налице фактически отношения, свързани с доставянето на В и К услуги до имот с адрес: гр. София, ул. „Ш.“ № .. (ПИ, пл. № .., идентификатор …..), на който ответника бил собственик. Твърди, че за предоставените В и К услуги били начислени суми по фактура № . от 23.04.2019 г. Сочи, че М. имал качеството „потребител“ на В и К услуги за посочения имот, по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗР на ЗРВВУ, чл.З, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл.2 от действащите по силата на чл.8 от Наредба № 4, публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К услуги, поради което твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение. Твърди, че за процесния период по партидата на имота била открита договорна сметка № ……, отнасяща е за просрочените задължения на ответника в размер цената на иска, на основание чл.7, т.6 вр. чл.31 от ОУ, като ищецът редовно е издавал ежемесечни фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния имот за периода от 23.04.2019 г. - 23.05.2019 г., която не била платена, и на стойност от 1505.65 лева.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1505.65 лева, начислена по фактура № ….. от 23.04.2019 г. за периода от 23.04.2019 г. до 23.05.2019 г. и периода на фактурираните и неплатени В и К услуги от 22.06.2019 г. до 30.06.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, като им се присъдят направените по делото разноски, както и по заповедното производство.
В срока за отговор, ответника К. М.М. чрез пълномощникът си адв. Е.М. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск. В отговора е заявил становище, че исковата молба е правно недопустима и неоснователна, като е заявил, че е правно недопустима, тъй като изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Твърди, че фактурата се отнася за периода от 18.01.2017 г. до 10.04.2019 г., като според ответника същата представлява документ с неистинско съдържание. Сочи, че фактурата не му била връчена по съответния ред, като по този начин бил лишен от възможност да изложи възраженията си срещу нея, била издадена без засичане на измервателния уред, като между страните имало договорни отношения от 2008 г., като от тогава до датата на депозиране на отговора на исковата молба били извършване само две проверки на измервателния уред на абоната, за който се претендирало, че се дължи заплащане на потребено количество вода. Сочи, че през 2017 г. била извършена смяна на измервателния уред - водомер, което следвало да бъде отразено с надлежен протокол в системата на ищеца, като сочи, че може би през 2018 г. и през 2019 г. били последвали две проверки на годността на измервателния уред от длъжностни лица, представители и служители при ищеца, които съставили необходимите протоколи, които следвало да бъдат приобщени към партидната история на ответника. В отговора е заявил становище за неоснователно на иска, тъй като процесната фактура е за период от 18.01.2017 г. до 10.04.2019 г. Заявил е становище предявеният иск да бъде отхвърлен и оставен без разглеждане.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Твърденията в
исковата молба на ищеца са свързани с това, че ответникът е потребител на
питейна вода, като между него и ищеца са възникнали актически отношения,
свързани с доставянето на ВиК услуги до еговия имот, находящ се в гр.София,
ул.”Ш.” № .., с идентификатор ......., на който са начислени суми по фактура № …./23.04.2019
г.
Ответникът не е
оспорил твърдението, че е собственик на процесния имот. Оспорва се начина на
отчитане и размерът на задълженията.
Във връзка с
възраженията на ответника съдът по искане на ищеца е допуснал изслушване на комплексна
съдебна икономико- техническа експертиза. Според заключенията на експертите, които
са го изготвили след запознаване с наличната документацияпо делото и след
провелка ва „С.в.” АД, *** и по местонахождението на имота, безспорно се
установява наличие на фактически отношение за предоставяне на ВиК услуги, т.е.-
ответникът потвърждава, че имотът е водоснабден. Това се потвърждава и от
заплащаните суми, плащани за ВиК услуги в имота до 08.02.2017 г., отразени в
таблицата към заключението. Съгласно предоставените копия на протоколи на „С.в.”
АД: ./15.08.2016 г., отчет- няма; ./05.10.2018 г.- отчет . и ./2019 г., отчет ..
Към момента на състовяне на протоколите демонтираните прибори не подлежат на
съхранение. Посочените измервателни уреди /водомери/ са разрешени за използване
в Р.България.
Според
експертите, стойността на доставената вода от „С.в.” АД ***, но незаплатена от
ответника от договорна сметка ….. по фактура № ../23.04.2019 г., с период на
фактурата 23.04.2019 г.- 23.05.2019 г. е в размер на 1505.65 лв. Абонатът
заплаща само стойността по цени отпеределени от ДКВР през целия период плюс ДДС.
Предвид горното
съдът намира, че ищецът изцяло е доказал исковата претенция и искът следва да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан. От страна на ответника не са
оборани горните доказателства, като съдът е дал възможност на същия предвид
наравено негово искане, да внесе депозит за допълнително заключение. Депозитът
не е внесен в срок, предвид което съдебното дирене е приключено и е даден ход
на устните състезания.
С оглед
акцесорността на иска за лихви следва да бъде уважен и искът за лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончетилвотно изплащане на сумата.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по заповедното и исковото производство,
съгласно искането, отправено в исковата молба. Разнските по заповедното
производство възлизат на 80.11 лв., а по исковото производство- общо на 500 лв., от които- 75 лв.- платена
държавна такса по исковото производство на 530.11 лв.- 30.11 лв.- държавна
такса и 400 лв.- изплатен депозит за възнаграждения на вещите лица. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, с оглед направеното искане, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на ищеца, дъразмерно с уваженоата част на иска,
което съдът определя на 150 лв. или общо 680.11 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника К. М.М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, че дължи на ищеца „С.в.” АД, ***, ЕИК …., със седалище ***, сгр.24, сумата в размер на 1505.65 лева /хиляда петстотин
и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, начислена по фактура № …… от 23.04.2019
г. за периода от 23.04.2019 г. до 23.05.2019 г. и периода на фактурираните и
неплатени В и К услуги от 22.06.2019 г. до 30.06.2019 г., както и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 07.08.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Константин
М.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „С.в.” АД, ***, ЕИК ……, със седалище ***, сгр.24, сумата в размер на 80.11 лв.
/осемдесет елва и единадесет стотинки/- направени разноски по ч.гр.д. №
46071/2019 г. на СРС и сумата от 680.11 лв. /шестстотин и осемдесет лева и
единадесет стотинки/- направени разноски по
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР: /И.С./