Р
Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Разград, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 10 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от ЕТ „Н. – Р. Н.“,
ЕИК *******, подадена чрез адв. Д. Д. от АК – София,
против Решение № 1012-16-290/1 от 20.12.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-16-0123 4342 от
09.11.2022 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград, за заличаване
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на лицата Г. В. Г., Д. Н. Ц., П. Г. Й., А. Р. Р., Б. Е. И. и М. М. А. В жалбата се сочи, че оспореното решение е
незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че с посочените лица са
сключени трудови договори, регистрирани в НАП; че редовно са начислявани и
внасяни дължимите осигуровки и е изплащано трудово възнаграждение, с оглед на
което се оспорва заключението на административния орган, че лицата не са
работили във фирмата. Според жалбоподателя, след като ръководителят на ТП на
НОИ приема, че горните лица не са полагали трудова дейност, по същество твърди,
че трудовите договори са недействителни, поради което и съгласно чл. 74, ал. 3 КТ е следвало да сезира съда да се произнесе по тяхната действителност, което
не е било сторено. Моли решението да бъде отменено, като бъдат отменени и
потвърдените с него задължителни предписания. Претендира разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа доводите си за потвърждаване
на задължителните предписания, като счита, че лицата, за които е указано
заличаване на подадените данни, не са осигурени лица по смисъла на КСО, тъй
като реално не са упражнявали трудова
дейност. Сочи, че не е изразявал становище за недействителност на трудовите
договори, а за липса на престиран труд по тях.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По реда на чл. 108, ал. 1 КСО инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Разград е извършил проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на ЕТ „Н.-Р. Н.”- гр. И., ЕИК *******, вписан в
Търговския регистър на 20.06.2014 г. При проверката е установено, че основната
икономическа дейност на осигурителя е счетоводни и одиторски дейности, данъчни
консултации с код НКИД 6920. Дейността се извършва в офис, находящ се в гр. Исперих,
ул. „Христо Смирненски“ № 29. Помещенията в офиса са три стаи, от които едната
е работна, две стаи се ползват за архив и едно санитарно помещение. Установено
е, че от започване на дейността до момента на проверката са подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за назначени по трудов договор 35 лица.
Преобладаващо лицата са наети на длъжност „отчетник-счетоводство",
„деловодител“, „счетоводител“, „чистач/хигиенист“, „специалист труд и работна
заплата“, един „главен счетоводител“ и един „общ работник“. Във фирмата са
назначавани лица, които са осигурявани за кратък период /до един месец/, на
лицата са изплащани парични обезщетения за бременност и раждане, отглеждане на
дете до 2 г. възраст, като трудовото им правоотношение е прекратено след
изтичане срока на отпуска, след което им е изплатено и парично обезщетение за
безработица, а именно:
1. Г. В. Г. ЕГН **********, в трудово
правоотношение за периода от 08.02.2018 г. до 03.03.2020 г. Лицето е осигурено
за 3 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане
на дете до 2 г. възраст от 13.02.2018 г. до 03.03.2020 г.;
2. Д. Н. Ц., ЕГН **********, в трудово
правоотношение за периода от 07.06.2016 г. до 13.08.2018 г. Лицето е осигурено
за 13 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане
на дете до 2 г. възраст за периода от 26.06.2016 г. до 13.08.2018 г.;
3. П. Г. Й., ЕГН **********, в трудово
правоотношение за периода 07.01.2019 г. до 07.05.2021 г. Лицето е осигурено за
4 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2 г. възраст от 14.01.2019 г. до 30.04.2021 г. На лицето е изплатено и
парично обезщетение за безработица от ТП – Варна;
4. А. Р. Р., ЕГН **********, в трудово
правоотношение за периода 25.06.2014 г. до 07.09.2016 г. Лицето е осигурено за
13 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане
на дете до 2 г. възраст от 12.07.2014 г. до 07.09.2016 г. На лицето е изплатено
и парично обезщетение за безработица от ТП – Силистра;
5. Б. Е. И., ЕГН **********, в трудово
правоотношение за периода 10.09.2018 г. до 13.01.2021 г. Лицето е осигурено за
4 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2 г. възраст от 17.09.2018 г. до 13.01.2021г. На лицето е изплатено и
парично обезщетение за безработица от ТП – Разград;
6. М. М. А., ЕГН **********, в трудово
правоотношение от 20.08.2021 г. Лицето е осигурено за 3 дни, изплатени са парични
обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст от
02.09.2021 г. до настоящия момент. По време на проверката е констатирано, че
лицето е назначено на длъжност „чистач/хигиенист“ при положение, че има друго
лице (Р. С. Ш.), назначено на същата длъжност, което не е ползвало
някакъв вид отпуск. Отбелязано е, че предвид дейността на фирмата и малката
площ на офиса не е било необходимо да се назначава още едно лице да извършва
тази дейност.
Общата сума на изплатените парични
обезщетения за фонд „общо заболяване и майчинство“ за периода м.06.2014 г. – м.03.2022
г. е в размер на 76 378 лв.
Изплатените парични обезщетения за фонд
„безработица“ за периода м.06.2014 г. – м.03.2022 г. са за общо 19 лица.
Горните обстоятелства са отразени в Констативен
протокол № КП-5-16-01117471 от 19.04.2022 г., съставен от гл. инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ – Разград.
С оглед на установените факти и
обстоятелства в хода на проверката, поради съмнения, че фиктивно се назначават
лица по трудови правоотношения с цел придобиване на осигурителни права, е била
уведомена Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград за предприемане на действия
по компетентност.
Видно от писмо изх. № 22069657 от 29.07.2022 г. от
ДИТ-Разград, при извършената проверка не са били констатирани груби нарушения
относно възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения
и изплащането на трудовите възнаграждения на назначените лица в ЕТ „Н. – Р. Н.“.
На основание чл. 108а КСО контролният орган на ТП на
НОИ – Разград е сезирал Окръжна прокуратура – Разград, която е възложила на
ОДМВР – Разград извършване на предварителна проверка.
В хода на проверката са били изискани трудовите
досиета на горепосочените шест лица и са били снети обяснения от Р. Н., от Г. В. Г., А. Р. Р., Б. Е. И. и М. М. А. В обяснението си Н. е
потвърдила, че е назначила тези лица формално, направила им услуга и на
практика те не са работили във фирмата. В същата посока са и обясненията на А.Р., Б.И., Г.Г. и М.А.
С постановление от 26.09.2022 г. прокурор от Окръжна
прокуратура – Разград е приел, че по преписката не се съдържат данни за престъпление
от родовата подсъдност на окръжен съд, респ. окръжна прокуратура, поради което
е отказал да образува наказателно производство и е изпратил преписката на
Районна прокуратура – Разград по компетентност с оглед на престъпления по чл.
212 НК.
С постановление от 26.10.2022 г. прокурор от Районна
прокуратура – Разград е преценил, че не са налице достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер. Счел е, че трудовите договори не са неистински,
преправени или документи с невярно съдържание, като единствено липсва положен
труд по тях. Поради това е постановил отказ да образува досъдебно производство
и е прекратил преписката.
При посочените факти и на основание чл. 108, ал. 1, т.
3 КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт контролен орган при ТП на НОИ – Разград е
издал Задължителни предписания № ЗД-1-16-01234342
от 09.11.2022 г., с които е указал на ЕТ„Н.
– Р. Н.“ да заличи данните, подадени по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на:
1. Г. В. Г. за периода
08.02.2018 - 02.03.2020, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;
2. Д. Н. Ц. за периода
08.06.2016 - 12.08.2018, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;
3. П. Г. Й. за периода
08.01.2019 - 06.05.2021, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;
4. А. Р. Р. за периода
25.06.2014 - 06.09.2016, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;
5. Б. Е. И. за периода
11.09.2018 - 12.01.2021, с вид осигурен
01, декларация образец № 1;
6. М. М. А. за периода
30.08.2021 - 30.09.2022, с вид осигурен 01, декларация образец № 1.
Контролният орган се е мотивирал, че лицата не са
упражнявали трудова дейност в ЕТ „Н. – Р. Н.“ и не отговарят на изискванията по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 във вр. с чл. 10 КСО.
Задължителните предписания са били оспорени
пред ръководителя
на ТП на НОИ – Разград, който ги е потвърдил с обжалваното пред съда Решение
№ 1012-16-290/1 от 20.12.2022 г. Решаващият орган е изложил съображения, че е налице
нарушаване на осигурителното законодателство, посочените лица не са престирали
труд, нямат качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО, осигурителните вноски за тях не са дължими, подадените от осигурителя
данни по чл. 5, ал. 4 КСО са некоректни и следва да бъдат заличени. Органът е
отхвърлил довода на жалбоподателя, че основанието за издаване на предписанията
е недействителност на трудовите договори, като е подчертал, че се касае до
неупражняване на трудова дейност. Посочил, че е налице валидно възникнало
трудово правоотношение, но само по себе си то не е основание за начало на
осигуряването. Позовал се е на чл. 10 КСО, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започнат реално да осъществяват трудова дейност.
По делото не се спори, че между ЕТ„Н. – Р. Н.“ и посочените в предписанията 6 лица са били
сключени трудови договори, за които са били подадени уведомления по чл. 62, ал.
5 КТ в НАП. Безспорно е, че е било извършено осигуряване за съответните периоди.
Спорен е въпросът дали назначените на работа лица реално са упражнявали трудова
дейност.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че
трудовият договор с Г. В. Г. е бил сключен на 08.02.2018 г., от
13.02.2018 г. е била в отпуск за раждане на дете, на 02.03.2018 г. е родила
дете, ползвала е отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишна
възраст до 02.03.2020 г. и от 03.03.2020
г. трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие.
Трудовият договор с Д. Н. Ц. е бил сключен на 07.06.2016 г., от 26.06.2016 г. е била в
отпуск за временна неработоспособност, родила е дете на 12.08.2016 г., ползвала
е отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишна възраст до
12.08.2018 г. и на 13.08.2018 г. трудовото правоотношение е било прекратено по
взаимно съгласие.
Трудовият договор с П. Г. Й. е бил сключен на 07.01.2019 г., от 14.01.2019
г. е била в отпуск за временна неработоспособност, родила е дете на 07.05.2019
г., ползвала е отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишна
възраст и на 07.05.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено по
взаимно съгласие.
Трудовият договор с А. Р. Р. е бил сключен на 25.06.2014 г., от 12.07.2014
г. е била в отпуск за временна неработоспособност, родила е дете на 04.09.2014
г., ползвала е отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишна
възраст и на 07.09.2016 г. трудовото правоотношение е било прекратено по
взаимно съгласие.
Трудовият договор с Б. Е. И. е бил сключен на 10.09.2018 г., от
17.09.2018 г. е била в отпуск за временна неработоспособност, родила е дете на
12.01.2019 г., ползвала е отпуск за отглеждане на детето до навършване на
2-годишна възраст и на 13.01.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено
по взаимно съгласие.
Трудовият договор с М. М. А. е бил сключен на 20.08.2021 г., от
02.09.2021 г. й е бил разрешен отпуск за отглеждане на дете, родено на *** г.,
до навършване на 2-годишна възраст, до 17.03.2023 г. А. е назначена на длъжност „чистач/хигиенист“, на
каквато длъжност е била назначено и лицето Р. С. Ш. с трудов договор от 16.07.2021 г.
Предвид горните факти съдът приема, че посочените 6
лица изобщо не са започвали работа при ЕТ. Пет от тях са били бременни жени, на
които е предстояло раждане, а едната е била майка на 5-месечно дете. Налице са
писмени доказателства, установяващи, че трудовите договори са били сключени и е
извършено осигуряване за дни като „услуга“ на лицата, за да не останат без
средства по време на майчинството.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен
административен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл.
117, ал. 1, т. 3 КСО се произнася по жалби против задължителни предписания на
контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.
Актът е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо по чл. 59, ал. 2 АПК, и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания не противоречат на материалния
закон.
Понятието „осигурено лице“ е
определено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО като физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за
които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й.
Анализът на горните
разпоредби сочи, че осигурено е това лице, което извършва трудова дейност и за
което са внесени дължимите осигуровки. По отношение на посочените в
задължителните предписания лица тези кумулативно дадени предпоставки не са
налице. Установено е, че с лицата са били сключени трудови договори, но не е доказано да е престиран
труд по тези договори. Формално са създадени трудови правоотношения, но реално
не е осъществявана трудова дейност. След като
лицата не са упражнявали трудова дейност
съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, не могат да се считат за осигурени лица по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и подадените за тях данни за
осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО следва да бъдат
заличени. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не
може да бъде осигурено лице, независимо дали има валиден трудов договор, дали
му е начислявано възнаграждение и дали за него са внасяни осигурителни вноски.
В подкрепа на горните изводи
е съдебната практика, изразена в Решение
№ 11005 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2021 г., VI о., Решение № 2353
от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 147/2022 г., VI о., Решение № 6954 от
11.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2022 г., VI о., Решение
№ 12074 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2022 г., VI о..
Съдът не споделя тезата по
жалбата, че, отричайки полагането на труд, административният орган е отрекъл
валидността на трудовото правоотношение, а редът за установяване на
недействителност на трудовите договори по чл. 74, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ не е
бил приложен.
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов
договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги
заобикаля, е недействителен. В ал. 2 е указано, че трудовият договор се обявява
за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. А съгласно ал. 3 в
случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той
незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор.
Разглежданият случай не попада
в хипотезата по чл. 74, ал. 3 КТ. Нито в констативния протокол за извършената
проверка по разходите на ДОО, нито в задължителните предписания, нито в
потвърждаващото ги решение не се съдържа твърдение за недействителност на
трудовите договори между ЕТ и шестте лица. Не са оспорени формата или
съдържанието на договорите. Не е направена констатация, че противоречат на
закона или го заобикалят. Мотивът да се предпише заличаване на подадените данни
за осигуряване е, че назначените работници не са упражнявали трудова дейност,
т.е., че липсва изпълнение по договорите. В оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ – Разград изрично е признал валидността на трудовите
правоотношения, при което той няма задължението по чл. 74, ал. 3 КТ. Затова
съдът намира за неотносимо позоваването на Решение № 3076 от 26.02.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 13622/2019 г., VI о., Решение № 14279 от 18.11.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 3782/2020 г., VI о., Решение № 11755 от 18.11.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 6921/2021 г., VI о. Отделен е въпросът, че процесните трудови
правоотношения са прекратени, а обявяването на
недействителността няма обратно действие.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„Н. – Р. Н.“, ЕИК ******* против Решение
№ 1012-16-290/1 от 20.12.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с
което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-16-0123 4342 от 09.11.2022
г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.