Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. В.Т., 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд В.Т. – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия
Банев Адм. д. № 834 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 211 и чл. 231 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба, подадена
от Н.Х.К. с ЕГН **********, адрес ***,
против Заповед № 366з-103/ 12.01.2017 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - гр. В.Т.. С оспорената
заповед, на основание чл. 203, т. 13 от ЗМВР, вр. с
т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, на Н.Х.К. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т.
8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на същия, считано от датата на
връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при допуснати
съществени нарушения на административно производствени правила и в противоречие
с материалноправните разпоредби на закона.
Конкретните оплаквания за допуснати процесуални нарушения са за неспазване на
реда за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като на
наказаното лице е бил връчен непълен екземпляр от същата, без една страница,
съдържаща подписа на издателя и кръгъл печат. Възраженията по същество се свеждат
до това, че не са налице кумулативно предвидени предпоставки за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР -
деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и с което е уронен
престижа на службата. Жалбоподателят счита, че в хода на дисциплинарното
производство не са събрани доказателства за неговата причастност
към соченото от дисциплинарно наказващия орган деяние, като по същество отрича
извършването на същото. Изтъква, че доказателствата на които се позовава
ответникът в основната си част са събрани в досъдебното производство по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление с идентичен фактически състав,
а не по реда на АПК от дисциплинарно разследващия орган. Намира за спорно дали
въпросните доказателства или някои от тях /напр. заключението на назначената в
досъдебното производство експертиза/ следва да бъдат ценени при разглеждане на
настоящия спор, но при всяко положение счита, че те не установяват по
еднозначен и категоричен начин извършването на деянието за което е ангажирана
отговорността му и най-вече неговото авторство. В тази връзка развива и
съображения, че оспорения акт е мотивиран основно с предположения относно
решаващи факти, а не с безспорно доказани такива. Акцентира върху обстоятелството,
че независимо от ползването предимно доказателства събрани в хода на
последното, в крайна сметка ДРО въз основа на тези доказателства е стигнал до
изводи за доказаност на противоправното
деяние, дееца и вината на последния, различаващи се от тези на тези на водещия
разследването. В тази връзка счита, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКЗПЧОС/ съгласно която всяко лице, обвинено в извършване на
престъпление се счита за невиновно до доказване на противното. С тези доводи,
развити в жалбата, чрез пълномощник в хода на устните състезания и в писмена
защита, от съда се иска да отмени
обжалваната заповед на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново и да постанови възстановяването на служителя на
предишната или на друга равностойна длъжност. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на
Областна дирекция на МВР – гр. В.Т., чрез пълномощник гл. ***Г., оспорва
жалбата като неоснователна. С позоваване на доводите изложени при
първоначалното разглеждане на делото, твърди неоснователност и недоказаност на жалбата. Намира оспорената заповед за издадена от
компетентен орган и в съответната форма, при спазване на установените за това
процедурни правила и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство
служителят е бил запознат с изготвената обобщена
справка и са му били поискани обяснения, но той не се е възползвал от
възможността да даде такива. От дисциплинарно разследващия орган са били
приобщени доказателства събрани в хода на водено досъдебно производство, вкл.
веществени доказателствени средства /3 броя CD/ и заключение на компютърна
експертиза, които като допустими и годни, не са оспорени от ответника и следва
да се ценят в настоящото производство. Изтъква, че първоначално от
жалбоподателя е направено признание на деянието, след което обаче същият оказал
съдействие на разследването, като не е предоставил пароли за достъп до
електронната му поща и Фейсбук, не се е подложил на
изследване с полиграф и не посочил други лица, които
посещават дома му и имат достъп до компютрите. По същество ответникът намира и
за безспорно установено нарушението, извършителят и вината му, като подробни
съображения в тази насока са изложени в хода на устните състезания и в
писмената защита при първоначалното разглеждане на делото. Развива и доводи за
съответствие на наложеното наказание е с вида и тежестта на дисциплинарните
нарушения, като изтъква, че наличието на неприключило наказателно производство
не е пречка за провеждането на дисциплинарното такова. С позоваване на
Тълкувателно постановление № 3/ 07.06.2007 г. сочи, че деянието е морално укоримо и с висока степен на обществена опасност, като
освен това е станало достояние на широката общественост и е довело до уронване
на престижа на службата.
С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане в полза на МВР на юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с чл. 78 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че от
10.092014 г. Н.Х.К. изпълнява длъжността „младши полицейски
инспектор“ в група „Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“ при
Районно управление – гр. В.Т. към Областна дирекция на МВР – гр. В.Т.. Преди
това, считано от 01.03.1999 г. същият е заемал различни длъжности в структурите
на МВР. Производството по издаването на оспорената заповед е
започнало във връзка с Докладна записка № 366р-21267/ 09.12.2015
г. /л. 333 от преписката/, подадена от началника на РУ на МВР – В. Търново до
директора на ОДМВР - В. Търново. Съгласно посоченото в докладната записка, на
08.12.2015 г. в дома на полицейския служител Н.К., с участието и на служители в МВР, вкл. от ГД „БОП“ и от дирекция
„Вътрешна сигурност”, са извършени процесуално-следствени действия по Досъдебно
производство /ДП/ № ЗМ-166/ 2015 г. по описа на ОДМВР – гр. В. Търново. В
резултат на тези действия е установено, че в твърдите дискове на два броя
компютърни конфигурации, находящи се на адреса са открити „торент тракове“, както и друга информация, свързана със снемане от
интернет на материали с порнографско съдържание, касаещо
малолетни лица. По случая в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В.Т.
е образувано сл. дело № 42/ 2015 г. по описа на отдела. С постановление от
09.12.2015 г., Н.К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
159, ал. 4, т. 1, във вр. ал. 2 от НК, като му е
взета мярка за неотклонение „подписка“.
Със Заповед № 366з-3084/ 09.12.2015 г. на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство
срещу К., същият е отстранен временно от длъжност, определен е
дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе производството – комисия от
шест души и срок за приключване на производството. Заповедта е съобщена на
държавният служител на датата на издаването й, същият не се е възползвал от
възможността да даде обяснения. В
хода на дисциплинарното производство срокът на разследване е бил удължаван неколкократно с мотиви, че не са събрани достатъчно
доказателства за приключване на същото, като съгласно отразеното в изготвените
етапни справки, е имало очаквания за попълването на дисциплинарната преписка с
нови такива, събрани в хода на следственото дело и при полифизиографско
изследване на К., на което последният в крайна сметка не се е явил /етапни
справки от л. 61 до л. 133 от преписката/. С Протокол рег. № 366р-22090/
09.12.2016 г. от дисциплинарно-разследващия орган са приобщени доказателствени материали от провежданото досъдебно
производство, от които се установява следното. В сектор „Киберпрестъпност”
при ГД „БОП“ в МВР са налични специализирани софтуерни програми, както и
специална машина, с които се осъществява постоянен мониторинг на различните Р2Р мрежи /peer-to-peer/,
използвани от потребители от цял свят за обмяна на файлове помежду им /машината
е дарение от ФБР/. Специализираните инструменти имат възможност по ключови думи
и последвала съпоставка с хаш-стойностите на
обменяните файлове с тези от базата данни на ФБР да засече тези от тях, които
представляват материали /видео и снимки/ с детска сексуална експлоатация. При
извършен мониторинг на Bittorent мрежата е засечен потребител от българското интернет
пространство, използващ IP адрес
95.158.182.128., който сваля файлове с посоченото съдържание, като това е извършвано нееднократно /справка за сесиите
на л. 243 и л. 244 от преписката/. При справка е било установено, че този IP адрес е част от интернет адресното пространство на
ДУИ „Новател” ООД
- доставчик на интернет на „Видеосат 21 век”
ООД - гр. В.Т.. Чрез опорния pool сървър, IP адресът е локализиран на територията на гр. В.Т., ул.
*********. Установено е, че лицето, сключило договор за доставка на интернет с
„Видеосат 21 век” ООД е Н.Х.К. и същият живее на този
административен адрес. На 08.12.2015 г. на посочения адрес са били проведени
процесуално-следствени действия, като са иззети по реда на НПК два броя
компютърни конфиурации, на които са налични
приложения /програма/, представляващи торент клиент
/µTorrent/ и торент тракери, които сочат, че са сваляни от интернет материали с
порнографско съдържание, касаещи малолетни лица. С Постановление от 08.01.2016
г., от органите на досъдебното производство е назначена компютърно-техническа
експертиза, заключението на която /л. 137 и сл. от преписката/, е постъпило в ОСлО при ВТОП на 01.11.2016 година. В заключението е
посочено, че харддисковете на двете компютърни конфигурации /настолен компютър
и лаптоп/ са съхранили данни за достъпвани сайтове с порнографски материали с
участието на малолетни лица и са сваляни, съответно записвани файлове с такова
съдържание. Според вещото лице, характерна функционалност на торент клиента е по време на тегленето на съдържанието и да
го разпространяват, като по този начин предоставят възможност и на други
потребители на мрежата да изтеглят части от файл, съдържанието на който е вече
изтеглено. В заключението е уточнено, че след изтеглянето на цялото съдържание торент клиентът остава автоматично в режим разпространение,
чрез който други потребители могат да теглят съдържанието от него. Макар по
подразбиране всички свалящи се
файлове да са с включено
разпространение, програмата позволява на потребителя да изключи функцията
разпространение на отделни свалени или свалящи се файлове. Същевременно е
посочено, че тази функция трябва да бъде включена от потребителя за всеки
отделен торент файл. Както се посочи, сред
предоставените доказателства по досъдебното производство се намира справка от
ГД „БОП“, съгласно която от адреса в гр. В.Т., ул. ********* са осъществени множество влизания от
посочения IP адрес в специализираната мрежа за обмен на файлове Bittorent с посочени дати
и часови диапазон на сесиите през втората половина на 2015 година. Установено
е, че семейството на служителя включва съпругата му К.К., син Б. К., към 2015 г. малолетен и дъщеря Ц.К.,
Към 2015 г. непълнолетна. Събрани са данни за трудовата и учебна заетост на
членовете на семейството на конкретни дати, тъй като няма данни на компютрите в
дома на К. да са създавани пароли, които да са ограничавали достъпа на някой от
членовете на домакинството. Изискана е справка от мобилен оператор за
местонахождението по клетки на сим-картите,
притежавани от К., съпругата му и пълнолетната му дъщеря, както и
такава за трафичните данни – справка на л. 253. Освен
това са снети сведения, от съпругата на К., от двамата служители на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР, присъствали при извършването на
процесуално-следствените действия на 08.12.2015 г. и е получена справка,
изготвена от Л.С.Т.- разузнавач на длъжност инспектор в ГД „БОП“, също
присъствал при провеждане на въпросните действия. В хода на досъдебното
производство са били са изготвени справки за периодите, в които Н.К. е
изпълнявал служебните си задължения и тези, в които е бил в отпуск за 2015 г.
/л. 245 от преписката/, приобщена е кадрова справка на същия, длъжностната
характеристика и протокол, съгласно който на дата 12.09.2014 г. служителят е запознат със Заповед № 8121з-348/
25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР и със съдържанието на самия
етичен кодекс. Н.К. е бил призован да се
яви на 18.08.2016 г. в 10:00 часа в Института по психология на МВР за
извършване на полифизиографско изследване, видно от
оформения /протокол на л. 227 от преписката/, като не се спори, че същият не се
е явил на такова изследване, включително след повторна покана за 21.12.2016
година. Освен това, макар да е посочил, че е ползвал електронна пощенска кутия
в abv.bg: ******@abv.bg,
служителят е отказал да предостави на дисциплинарно-разследващия
орган паролата за достъп до нея, както и паролата за регистрация в социалната
мрежа „Фейсбук”/л. 54 и л. 55 от преписката/. Както
се посочи, с множество етапни справки /практически ежемесечни/, последователно
е искано продължаване на срока на дисциплинарното разследване, последно до
09.01.2017 година. Мотивите са били, че не са събрани достатъчно доказателства,
и се очаква такива да бъдат събрани по следственото дело. За продължаването на
срока на досъдебното производство са издадени 12 броя заповеди на ДНО, на
основание чл. 46 от Инструкция № 8121з-470/ 27.04.2015 г. на МВР
/л. 3 до л. 14 от преписката/, с мотиви за възникнала
обективна невъзможност разследването да приключи в определените срокове.
Междувременно до служителя нееднократно са отправяни покани от ДРО да даде
обяснения /л. 48 и сл./, като К.. Същият е отказвал да съдейства, като в
последно даденото обяснение е направил изявления „Не знам”, „Не си спомням”,
„Няма да давам обяснения”.
В
крайна сметка за резултатите от разследването по дисциплинарното производство
ДРО е изготвил Обобщена справка УРИ 366р-22862/ 21.12.2016 г. /л. 26 и сл.
преписката/. Служителят е запознат със справката на 22.12.2016 г. в 13:00 часа,
като му е връчено копие от същата и му е разяснено правото в срок от 24 часа да
даде допълнително обяснения или възражения, съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР,
видно от разписката на л. 40. Съгласно данните в нарочно оформения за целта
протокол от дата 23.12.2016 г. в 14:00 часа /л. 213/ в предвидения срок не са
постъпили такива. В обобщената справка е
посочено, че ДРО счита събраните писмени и гласни сведения, веществените доказателствени средства и експертизата за установяващи
безспорно извършването на деянието, изразяващо се в сваляне и разпространение
чрез интернет на порнографски материали със сексуална експлоатация на малолетни
и непълнолетни лица. Според ДРО авторството на деянието се установява от
направеното от него признание при извършване на процесуално-следствените
действия на 08.12.2015 г., така и от система от косвени доказателства, чрез
които по метода на изключването е установено безспорно, че на дати 02.10.2015
г., 13.10.2015 г. и 16.10.2015 г. К. е бил сам в дома си, а съпругата и децата
извън дома, като при това има регистрирано влизане в сайтове в интернет с
порнографско съдържание. В подкрепа на извода за съпричастност на служителя е
посочено и обстоятелството, че той категорично е отказал да съдейства на
разследващия орган при провеждане на дисциплинарното производство. В справката
е отразено, че деянието е станало достояние на широк кръг лица чрез публикации
в областния всекидневник в. „Борба” , бр. 237 от 10.12.2015 г.: „Търновски
полицай арестуван за клипове с детско порно в интернет” и в. „Янтра днес“ от
същата дата – „Скандал! Арестуваха търновски полицай за разпространение на
детско порно”. По тези мотиви дисциплинарно-разследващият орган е преценил, че
служителят е извършил виновно вмененото му деяние. Поведението на К. е оценено
като нарушение на обществения ред с висока степен на обществена опасност,
несъвместимо е с морала и довело до уронване на престижа на службата. Прието е,
че е без значение дали постъпката на служителя представлява престъпление,
доколкото с нея се нарушава Етичния кодекс, като това поведение на служителя
макар и несвързано пряко със службата, съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина. На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, разследващият орган е
изготвил Становище УРИ 366р-23361/ 28.12.2016 г. за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя, с предложение на Н.К. да бъде наложено наказание
„уволнение“. До служителя е отправена покана рег. № 366000-481/ 09.01.2017 г.
/връчена на 10.01.2017 г./, с която същият е уведомен за развоя на
производството и е поканен да даде обяснения за неетичното си поведение. С
обяснение вх. № 366000-639/ 11.01.2017 г. К. е посочил, че е запознат със
справката и е заявил, че няма какво да добави и не смята, че ДРО би променил
решението си.
Въз основа на отразеното в Становище УРИ
366р-23361/ 28.12.2016 г., като е посочил, че възприема мотивите на ДРО,
директорът
на МВР – гр. В. Търново е издал Заповед №
366з-103/ 12.01.2017 г., с която на
основание чл. 203, т. 13 от ЗМВР, вр. с т. 19 и т. 20
от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, е наложил на Н.Х.К.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР
е прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на наказания служител на дата 13.01.2017 г. и е
оспорена по съдебен ред на 24.01.2017 г., видно от дадения от ответната
администрация входящ номер на жалбата.
С Решение № 160/ 05.06.2017 г., по адм. дело № 59/ 2017 г. по описа на Административен съд –
В. Търново, Заповед № 366з-103/ 12.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
гр. В. Търново е отменена като незаконосъобразна. С Решение № 14050/
15.11.2018 г. по адм. дело № 8008/ 2017 г. на
Върховен административен съд, е отменено посоченото решение на АСВТ и делото е върнато на същия съд, за ново
разглеждане от друг състав. В съдебната фаза на производството
при първоначалното разглеждане на делото, от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства извън тези, съдържащи се в административната препика. От
ответника са представени и са приети като доказателства по делото документи,
съдържащи се в административната преписка, коментирани по-горе в решението, а
също и веществените доказателствени средства,
намиращи се в тази преписка – снимки във вид на разпечатки от видеофайлове и
три броя CD, от които първият съдържащ видеофайлове, а
останалите два - разпечатки, предоставени от мобилния оператор за
проведените разговори от телефонните номера, ползвани от жалбоподателя
съпругата му и пълнолетната му дъщеря. Съдържанието на въпросните дискове не е
изрично оспорено от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото, при
повторното разглеждане е направено възражение срещу приемането им. Същото не е
уважено от съда, доколкото касае вече приобщени доказателства, за които не е
налице формално основание да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото, а годността им да установяват значими за спора факти
подлежи на преценка с крайния съдебен акт. При първоначалното разглеждане на
делото по искане на ответника са били изслушани свидетелските показания на Л.С.Т.- инспектор в ГД „БОП“, присъствал при извършеното на
08.12.2015 г. претърсване в жилището на К.. При повторното разглеждане
на делото от страните не са ангажирани нови доказателства, при указано от съда
разпределение на доказателствената тежест в
производството и липсата на възможност за разпит на свидетел, без такъв да е
поискан от страните.
При така установеното, съдът
прави следните изводи:
Доколкото с
решението на ВАС е отменено изцяло Решение № 160/ 05.06.2017 г., по адм. дело № 59/ 2017 г. по описа на Административен съд –
В. Търново, следва повторно да са посочи, че жалбата на Н.К., в частта й, съдържаща искане за възстановяване на заеманата длъжност след отмяна на
уволнението, е недопустима поради липса на правен интерес – основание по чл.
159, т. 4 от АПК. При отмяна на заповедта с която се прекратява служебното
правоотношение, вкл. на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, по силата
закона /чл. 232 от ЗМВР/ е дължима процедура за възстановяване на служителя на предишната му
длъжност, а ако тя не е вакантна - на друга длъжност в рамките на съответния
вид. Самата отмяна на заповедта е единствено и достатъчно
основание за възстановяването, като към него не е необходимо наслагването на
нарочно волеизявление на съда. Инкорпорираното в жалбата искане за възстановяване
на заеманата длъжност следва да бъде оставено без разглеждане, а производството
в тази му част – прекратено.
Жалбата срещу Заповед №
366з-103/ 12.01.2017 г. на директора на ОД
на МВР – гр. В. Търново е подадена от правоимащо лице, чиито
интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт и преди
изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен
срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
приложими по силата на чл. 211 и чл. 231 от ЗМВР. Посочените обстоятелства
обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършената
проверка съдът намира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е постановена от оправомощен орган и в
рамките на неговата материална компетентност. Със същата е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като съгласно чл. 204,
т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 от ЗМВР – за служителите на младши изпълнителски
длъжности. Както се каза, към 12.01.2017 г. Н.К. е заемал длъжност „младши полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“, сектор
„Охранителна полиция“ при Районно управление – гр. В.Т. към Областна дирекция
на МВР – гр. В.Т.. Длъжността е младши изпълнителска, съгласно т.
9 от Приложение № 2 на действащия към този момент Класификатор на длъжностите в
МВР /утвърден със Заповед № 8121з-212 от 24.02.2015 г. на министъра на
вътрешните работи/. В случая оспорената заповед е издадена от директора на
Областна дирекция на МВР – съответната териториална структура по чл. 37, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, в която К. е заемал посочената длъжност. Тоест дисциплинарното
наказание е наложено от орган притежаващ необходимите за това правомощия, което
прави същата валиден административен акт.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като са посочени извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които са извършени претендираните
нарушения, разпоредбите, които са нарушени, наложеното дисциплинарно наказание
и правното основание за налагането му, както и редът за обжалване на заповедта.
В хода на дисциплинарното производство са спазени изискванията на чл.
207, ал. 1, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, като заповедта за образуване на
дисциплинарно производство и обобщената справка са съобщени на служителя.
Първоначалната Заповед № 366з-3084/
09.12.2015 г. за
възлагане на проверка, както и последващите такива за
удължаване на срока на дисциплинарното производство, също са довеждани до
знанието на К. в съответствие с изискванията на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. На служителя е била предоставена възможност да вземе участие в това
производство, основно чрез покани за даване на писмени обяснения, същият е бил
запознат и с резултата от него.
Настоящият състав намира, че в хода на
административното производство са допуснати други нарушения на процесуални
правила, имащи характера на съществени такива.
В случая съобразно датата на
приобщаване на доказателствата от досъдебното производство, върху които
разследващият, а след него и наказващият органи са изградили своите изводи
относно /протокол № 366р-22090 от 09.12.2016 г. на
л. 134 от преписката/, е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Самото
приобщаване на някои от доказателствата събрани в досъдебното производство
обаче не е редовно по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. За редовно приобщени
следва да се приемат писмените доказателства, събрани от разследващите органи -
протоколи от разпит на свидетели, протокол
за претърсване и изземване, справки, докладни записки и т.н., събрани по реда
на НПК в хода на наказателното производство, водено срещу жалбоподателя за
престъпно деяние. Изброените писмени доказателства са събрани редовно в
производството пред административния орган, служителят е имал възможност да се
запознае с тях, да ги прегледа и да си води бележки, да иска копия например, в
съответствие с разписаното в чл. 34 , ал. 1 от АПК. Като надлежно приобщени
тези доказателства са станали част от съдържанието на административната
преписка, правилно са ценени от наказващия орган и съответно подлежат на
преценка от съда при проверка законосъобразността на административния акт,
съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК. Не така стои въпросът с предоставените от
разследващия орган данни на технически носители /три броя CD/, както и със
заключението на назначената в досъдебното производство техническа експертиза.
Безспорно чл. 39, ал. 1 от АПК, както и чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, като специален
закон, допускат доказване на относимите към
издаването на съответния административен акт, и конкретно към установяването на
състава на изпълнителното деяние и дееца в едно дисциплинарно производство, с
всички видове доказателствени средства, вкл. веществени
доказателствени средства, заключения на вещи лица и
други средства, които не са забранени със закон. Същевременно обаче
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от АПК изрично посочва, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени
при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в
специалните закони, а ЗМВР, като специален закон не предвижда някакви
отклонения от цитираното правило. В конкретния случай не се установява
съдържащите се в административната преписка 3 броя CD са постъпили по преписката със съдействието на
разследващите органи по наказателното производство - след разрешение на прокурора и по преценка на следователя. Не
се твърди на някой от въпросните технически носители да се съдържа електронен
документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис
/сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги/. Всъщност между страните не се спори изрично, че въпросните технически
носители са със съдържанието, посочено от органите на разследването и от ДРО –
видеофайлове за единия и разпечатки, предоставени от мобилен
оператор за проведени разговори от телефонните номера – на останалите два.
Действително видеофайловете, както и данните от
останалите два диска /фактически съдържащи справки по чл.159а от НПК във вид на
ексел таблици/, могат да представят информация относно
факти и обстоятелства, релевантни за делото. За да бъде ценена тази информация
в административното производство, е следвало въпросните записи, като веществени
доказателства и конкретно видеофайловете да бъдат надлежно приобщени към
преписката. Това е следвало да бъде извършено чрез предявяването на записа /чл. 284 от НПК/ от водещия
производството орган, в случая ДРО и преглеждането му в присъствието на
служителя, срещу когото се води дисциплинарното производство /чл. 285 от НПК/.
В случая няма данни приобщаването на видеозаписите и данните от мобилния
оператор да е било извършено по посочения ред. Обратно – при първоначалното
разглеждане на делото пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил, че
доверителят му не е бил запознаван със съдържанието на трите броя
CD, нито с начина, по който съдържащата се
в тях информация е закрепена върху оптичния носител и откъде произхожда, т.е.
нейния източник и механизма, по който е гарантирана достоверността ѝ –
твърдения, което не са били оспорени от ответника. При това положение
приобщаването на дисковете към преписката с цитирания по-горе протокол от
09.12.2016 г., не се явява извършено по съответния процесуален ред, съответно
съдържащите се на тях записи като доказателствени средства нямат доказателствена
сила пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК. Непредявяването на записите,
вкл. видеозаписите по съответния ред е процесуално нарушение, което в случая е
съществено, защото е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице, както и правата му по чл. 34 от АПК. Освен
това допуснатото нарушение, лишава от доказателствена
стойност както в дисциплинарното производство, така и в производството пред
съда записите, съдържащи се на трите броя
CD, доколкото те не представляват „събрани редовно” доказателства от
административния орган. В тази връзка настоящият състав не споделя виждането,
че след като няма данни за допуснати нарушения на НПК при събиране на
доказателствата в хода на ДП, те следва да се ценят като годни такива и в
административното, респ. съдебно-административното производство. В конкретния
случай няма данни коментираните веществени доказателствени
средства да са били предявявани на Н.К. във воденото срещу него наказателно
производство, и същият да се е запознавал с тях и да е имал възможността да ги
оборва, респ. да е извършена проверка за законосъобразността на процесуалните
действия по събирането им от компетентния за това наказателен съд. Ето защо не
може а приори да се възприеме становището, че те представляват
годни ВДС в административното производство. Поради това те е следвало да бъдат
надлежно събрани /приобщени/ от ДНО и предявени на служителя, срещу когото се
води дисциплинарното производство, вкл. с оглед упражняване процесуалните му
права в тази по същността си административна процедура. Евентуалното извършване
на оглед и предявяване на коментираните доказателства от съда не може да
преодолее допуснатите в в хода на дисциплинарното
производство нарушения. В производства от вида на настоящото съдът е контролно-отменителна инстанция, а не като такава по
същество, при което е недопустимо едва в съдебната фаза преписката да бъде
попълвана с доказателства за наличието на противоправно
деяние и неговия извършител, т.е. съществото на дисциплинарното производство.
Изложеното
по-горе важи и за приобщаването като доказателство в дисциплинарното
производство, на заключението от назначената в досъдебното наказателно
производство компютърно-техническа експертиза. В случая приобщения към
административната преписка екземпляр от експертното заключение по ДП, не носи
подпис на неговия съставител, а доколкото експертизата не е била назначена от
ДРО или ДНО и в хода на съдебното производство /при първоначалното и повторното
разглеждане/ не е представен подписан екземпляр от същото. По-същественото
обаче е, че експертизата не е възложена от административния орган, заключението
не е изготвено и представено по правилата на чл. 51, ал. 4 от АПК, екземпляр от
него не е връчен на жалбоподателя или поне няма такива твърдения, нито
обективиран отказ по чл. 207, ал. 9, вр. ал. 8 от ЗМВР,
т.е. служителят не е бил запознат със заключението на вещото лице. Същевременно
решаващи изводи на ДРО и ДНО относно доказателствени
и релевантни факти, са базирани именно на това заключение. Доколкото
експертизата не е назначена в административното производство, по арг. от чл. 171, ал. 1 от АПК, независимо от указанията в отменителното решение на касационната инстанция, за съда не
съществува процесуална възможност да изслуша непосредствено експерта, изготвил
заключението в качеството му на вещо лице. Въпреки указанията от настоящия
състав за разпределянето на доказателствената тежест
в производството, от ответника не беше поискан разпит на експерта по ДП в
качеството на свидетел, а съобразно чл. 171, ал. 2, вр.
с ал. 1, изр. второ от АПК, съдът не може служебно да разпитва свидетел, който
не е имал това качество в административното производство. Отделно от това
спорна би била и доказателствената стойност на
свидетелските показания на лицето, изготвило експертизата в ДП, дори такива да
бяха изслушани. Функцията на вещото лице е да изясни въпроси от областта на
науката, изкуството, техниката, занаятите и др. /чл. 195, ал. 1 от ГПК, чл.
144, ал. 1 от НПК, като същото подпомага съда със своите научно обосновани
знания относно определени явления и факти, и закономерностите на които се
подчиняват евентуалните причинни връзки между тях. Свидетелските показания
касаят единствено възпроизвеждане на факти и обстоятелства от обективната
действителност, непосредствено или косвено възприети от конкретното лице. При
тази разлика във допустимия предмет на доказване чрез всеки от коментираните
способи, разпитът като свидетел на ВЛ, изготвило експертизата в досъдебното
производство не би бил равнозначен на изслушване на експертизата, като съдът и
страните не биха могли да задават уточняващи или разясняващи въпроси относно
дадените в това заключение отговори, а страна, която не е съгласна с изводите
на вещото лице не би имала възможност да ги обори.
На последно място, в нарушение на чл.
206, ал. 2 от ЗМвР, от директора на ОД на МВР – гр.
В. Търново не е обсъдено цялостното поведение на Н.К. по време на
службата. Последно посочената императивна норма не предвижда изключения,
независимо дали служителят е наказан за нарушение по служба или за поведение което не е свързано пряко със службата,
какъвто е разглеждания случай. Поради това обсъждане на цялостното поведение на
К. е било дължимо от ДНО, независимо че се претендира единствено нарушение на
правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Както се
посочи, такова не се съдържа в оспорената заповед, като следва да се отбележи,
че съгласно кадровата му справка, за повече от 15 г. служба в системата на МВР Н.К.
не е бил наказван, бил е награждаван е шест пъти.
Неоснователни са направените в
първоначалното производство оплаквания за допуснато нарушение на
административно производствените правила, тъй като ДНО се е произнесъл по
въпроса за вината на служителя в извършване на деяние, което покрива състава на
престъпление и за което му е повдигнато обвинение, без да е налице влязла в
сила присъда. Отговор на тези оплаквания е даден в отменителното
Решение № № 14050/ 15.11.2018 г. по адм. дело 8008/
2017 г. на ВАС, с което делото е върнато за повторно разглеждане на настоящия
съд, чиито мотиви е ненужно да бъдат преповтаряни.
Крайният
извод от изложеното по-горе е за ограничаване правото на
участие на държавния служител в проведеното дисциплинарно производство, като
същият не е запознат с част от доказателствата събрани от ДРО, както и за
допускане от разследващия и наказващия орган на процесуални нарушения при
събирането на доказателства. Нарушенията са съществени и като краен резултат са
обусловили произнасяне на ДНО при неизяснена
фактическа обстановка относно съпричастността на наказания служител към претендираното нарушение по по чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
На следващо място съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна, доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява безспорен начин извършването от младши инспектор К. на соченото ответника дисциплинарно нарушение.
Съгласно мотивите на заповедта, жалбоподателят е наказан за деяние, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина и изразяващи се в неспазване правилата на Етичния кодекс, което е довело до уронване престижа на полицейската служба и до накърняване доброто име на институцията МВР. Дадената от наказващия орган правна квалификация на това деяние е по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и предполага кумулативното наличие на две предпоставки за налагане на процесното дисциплинарно наказание - неспазване на правилата за поведение на ЕК и това да е довело до уронване престижа на службата и институцията.
Посочено от ДНО деяние в
мотивите на заповедта, е извършването
на действия, съставляващи морално укоримо поведение -
разпространяването в Интернет чрез личен
компютър на файлове с порнографско съдържание, за чието създаване са експлоатирани
сексуално лица, които не са навършили 18 години или изглеждат като такива. От
наказващия орган е посочено и че арестът на служителя и тези му действия като
повод за задържането му, са станали достояние на обществеността чрез публикации
в местни медии. По този начин са били нарушени чл. 19 и чл. 20 от Етичния
кодекс, изискващи от служителя на МВР съответно да пази доброто име на
институцията, която представлява и да насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.
Наличните в преписката,
редовно събрани и годни доказателства, не установяват по безспорен и
категоричен начин, че соченото деяние -
разпространяването в Интернет на файлове с посоченото по-горе порнографско
съдържание, е действително извършено и то виновно именно от Н.К.. Между страните не е било спорно кога и как е създаден CD, съдържащ копие на
посочените файлове, и не се твърдят последващи
промени в съдържаната в него информация. Независимо от ненадлежното
приобщаване на този технически носител с видеофайлове, данни за съдържанието на файловете, се установяват от намиращите се в
административната преписка снимки /репрезентативно представени/, а и
обстоятелството, че въпросните видеозаписи представляват порнографски материали
не се оспорва от жалбоподателя. Оглед на тези файлове е извършен от вещото лице
по назначената в ДП техническа експертиза, като са изследвани наличните в дома
на служителя два броя компютърни конфигурации и са открити въпросните файлове.
Същевременно обаче не се твърди и не е установено въпросните видеозаписи да
дават конкретна информация за разпространяването на съответните файлове в
мрежата, и за извършителя на това деяние.
При първоначалното разглеждане на делото е извършен разпит като свидетел на
Л.С.Т., присъствал при претърсването и изземването на 08.12.2015 г. в жилището
на К.. От позицията на очевидец, с
непосредствени впечатления, същият като цяло потвърждава обстоятелствата, касаещи установяването на разпространение на
порнографски материали от IP
адреса в гр. В. Търново и предприетите във връзка с това действия, вкл.
извършените процесуално-следствени такива, така както са отразени в обобщената
справка и становището на ДРО по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Като служител,
занимаващ се преимуществено
с установяването на деяния от вида на процесното и
имащ съответната квалификация /л. 33 и сл. от адм. дело
№ 59 от 2017 г. на АСВТ/, същият е изразил и лично становище относно общите
условия за споделяне на файлове чрез торент тракери, вкл.
необходимостта потребителят
изрично да изключи функцията „разпространение“ на свалени или свалящи се
файлове, възможността от хакерско
проникване в неговите компютърни конфигурации и др. Показанията на свидетеля следва
да бъдат кредитирани, доколкото са дадени под угрозата от наказателна
отговорност и независимо че свидетеля е служител на МВР, в определени части тези показания не подкрепят версията на
обвинението, което сочи на липса на заинтересованост от изхода на спора.
Същите, извън отразеното в съответните съдържащи се в преписката документи,
сочат на възможност разпространението на видеофайловете да е извършено
неумишлено както и за такава от външно вмешателство, което да дава вид, че
разпространението е извършвано от конкретния IP адрес.
Неоснователни са доводите на
ответника, че в предоставените документи
от досъдебното производство се съдържа самопризнание на Н.К. за факта, че е
разпространявал файлове с порнографско съдържание в интернет докато е посещавал
специализирани сайтове и е свалял такова съдържание на домашния си компютър.
Действително, съгласно обясненията/справките /л. 261, л. 267 и л. 268 от
преписката/, дадени от трима
служители на МВР /от ГДБОП и дирекция „Вътрешна сигурност”/, които са участвали
при извършване на следствени действия в хода на досъдебно производство,
жалбоподателят е споделил, че е
свалял съдържание от порно сайтове, но случайно и щом установял, че са с деца
ги триел. Тези изявления обаче нямат характера на саморпризнание
или на обяснения на обвиняемия, доколкото не са дадени пред съответния орган и
в хода на разследването /чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от НПК/. Изявленията са
направени в хода на проведена от служителите на МВР оперативна беседа с цел К. да окаже съдействие за
установяване на автора на деянието,
като към този момент Н.К. не е имал качеството на задържано лице по ЗМВР, нито
му е предявено обвинение по НПК. При тази липса на яснота относно процесуалното
качество на К. е логично същият към него момент да не е бил наясно с правата и
задълженията си, както и с правните последици от изявленията си, тъй като
същите не са му били разяснени към него момент, нито той е бил представляван от
адвокат. Освен това при преценка на изявленията на служителя при претърсването
и изземването в дома му се установява, че те сочат на евентуално сваляне /от К.
е твърдяно, че по грешка/, но не и на разпространение на материали с инкриминираното порнографско съдържание по чл. 159,
ал. 4 от НК. Задържането на служителя е извършено на 08.12.2015 г., но в 17,00
часа /л. 299 от преписката/, т.е. след започналото претърсване в дома му в
16:35 часа /л. 319/ и след безуспешното приключване на коментираната беседа. В
качеството му на обвиняем К. е разпитан едва на 09.12.2015 г. /протокол на л.
327 от преписката/. В това му качество няма данни същият да е правил признание,
закрепено в писмена форма чрез протоколиране по съответния ред /арг. от чл. 279 от НПК/, което да служи като доказателствено средство в процеса пред съда. Обратно, в
приобщения и посочен по-горе протокол за разпит на обвиняем, Н.К. изрично е
заявил, че не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение.
По същество настоящият състав намира за безспорно установено, че е
извършено разпространение в интернет на порнографски материали /видеофайлове/,
за чието създаване са използвани лица, ненавършили 18 годишна възраст, без
обаче да е доказано по категоричен начин авторството на това деяние. Несъмнено,
разпространението е извършвано от IP
адрес: 95.158.182.128., като същият е
част от адресното пространство на доставчика на интернет на фирма „Видеосат 21 век” ООД - гр. В. Търново. Физически IP адресът
е локализиран на територията на гр. В.Т., ул. ******, а лицето, сключило
договор за доставка на интернет с тази фирма е жалбоподателят, живеещ на същия
адрес. Същевременно обаче IP адресът обаче сочи единствено място на устройство
в мрежата, а не конкретно лице, като в конкретния случай на посочения
административен адрес заедно с Н.К. са живеели и всички членове на неговото
семейство - съпругата му и двете им деца, едното от които на 11, а другото на
17 годишна възраст към момента на извършването на достъпа до порнографските
сайтове и разпространяването на тяхното съдържание. В хода на досъдебното
производство са приобщени данни от мобилен оператор за използването на
мобилните телефони на членовете на семейството на К.. На база тези данни и
местоположението на мобилните клетки, от които са били осъществявани
комуникации от тези телефони, е преценено като еднозначно че поне на три дати
достъпването и разпространяването на съответните файлове е извършено от К.. За
тези дати е /02, 13 и 16 октомври 2015 г./ е било установено, че служителят е в
отпуск по болест и е сам в къщи по време на влизането в сайтовете с
порнографско съдържание от неговия IP
адрес. Както се каза, въпросните доказателства не са надлежно приобщени към
административната преписка, за да бъдат ценени като годни такива в подкрепа на
дисциплинарното обвинение. Но дори да бъдат ценени същите, както се сочи от
защитата на жалбоподателя, съществува възможността на изброените дати същият да
е бил в района на мобилната клетка, но не и в дома си /данните са от
комуникацията със СИМ картата му/. Не е обърнато внимание и на обстоятелството,
че на друга дата, когато също е регистриран трафик в мрежата /18.09.2015 г./,
съгласно справката от мобилния оператор, СИМ картата на Н. е регистрирала
комуникации от центъра на гр. В.Т. – място значително отдалечено от дома му.
Тоест установена е възможност както за ползването в определени моменти на
телефона на служителя от друго лице /вероятно член на семейството му/, така и
за достъпване и разпространение на файлове от IP адреса му във време, когато се предполага че К.
не е у дома си. Коментираните обстоятелства разколебават ако не самата годност
на данните от мобилния оператор да установяват действителното местоположение на
дадено физическо лице към определен момент, то поне правилността на изводите на
ДНО относно авторството на претендираното деяние,
базирани единствено на тези данни. Както се посочи, не е установено за двете
компютърни конфигурации в дома на К. да са създавани пароли, т.е. да е
ограничаван достъпа до тях на някой от членовете на семейството /или на трети
лица/.
Извън посоченото, липсват данни в хода на дисциплинарното производство /а и
в ДП/, да е изследвана възможността от външно вмешателство, което да дава вид,
че разпространението е извършвано от IP адреса на Н.К. и което е посочено от
свидетеля Л. Т.като технически възможно. Предвид службата, която е заемал
жалбоподателят, версията за хакерско влияние, напр. с цел злепоставянето на
служител от МВР, не е изключена и по силата на житейската логика. Не се
установява проверка за такова вмешателство /посредством технически средства или
информационни технологии/ и за съхранени следи от него, да е извършена чрез
изследване на иззетия намиращ се в жилището рутер. На последно място, както е
отбелязано от съда при първоначалното разглеждане на делото, ноторно е, че съществува техническа възможност за поделяне
на интернет услуги между съседи след точката на рутера, без знанието на
доставчика. Евентуалното наличие на такова споделяне също не е било изследвано
в административната фаза на производството.
Крайният извод от изложеното по-горе е че
независимо от безспорната доказаност на морално
укоримото деяние /съставляващо и престъпление от общ
характер/, не е доказано по категоричен начин неговото авторство, и по-точно –
че то е извършено именно от лицето, на което е наложено процесното
дисциплинарно наказание, както и вината на това лице. В крайна сметка изводите
на ДНО, се основават в голямата си част на предположения, които макар и
логични, не са подкрепени в достатъчна степен от наличните в
делото годни доказателства. Очевидно до същия извод е достигнал първоначално и
самият дисциплинарно-наказващ орган, предвид съдържанието на писмата му до директора на Института по психология на МВР и до
наблюдаващия прокурор /л. 233 и л. 234 от преписката/, съгласно които „при
извършената проверка са събрани косвени доказателства, които не водят до
обоснован извод относно авторството на деянието от страна на К.“. Независимо от
това и без преписката да е попълнена с други годни доказателства въпреки
многократното удължаване на срока на дисциплинарното производство, в крайна
сметка ДНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя практически въз основа на
първоначално постъпилата информация, послужила за започване на производството.
На последно място, дори да се възприеме като доказано неспазването от К. на правилата за поведение по т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /да пази доброто име на институцията, която представлява и да дава личен пример с поведението си/, съдът не намира за доказано, че в резултат на това му поведение е уронен престижът на институцията и на полицейската служба. Действително, в преписката се съдържат данни за обществен отзвук /единствено медиен/, с отразени от местни ежедневници материали. Тези материали обаче, без изключение са публикувани след задържането на Н.К. на 08.12.2015 г. и де факто касаят именно това задържане, макар да са коментирани и основанията за извършването му. Няма данни за предхождащи задържането реакции на граждани по повод претендираното морално укоримо поведение на полицейския служител. Освен това не се установява по какъв начин въпросното задържане е станало достояние на медиите, а липсва логика то да е било доведено до знанието им от дамия задържан. Или в случая обществения отзвук не може да се приеме като пряка и непосредствена последица от евентуалните деяния на К., а като такава от действията на полицейските органи и тези на досъдебното производство, изразяващи се в неговото задържане и привличане като обвиняем.
По изложените съображения
съдът приема, че не е доказано от обективна страна описаното в мотивите на
оспорената заповед деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина,
поради което същото незаконосъобразно е било възприето като основание за
наложеното дисциплинарно наказание. При
липса на категорични доказателства в тази насока и предвид тежестта на
доказване на извършеното дисциплинарно наказание, не е обосновано извършено от Н.Х.К.
нарушение по чл. 203, т. 13 от ЗМВР, вр. с т.
19 и т. 20 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Липсата на
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ обосновава
незаконосъобразност и на прекратяването на служебното правоотношение на
основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Оспорената заповед на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото,
разноски на ответника не следва да се заплащат. На жалбоподателя следва да се
заплатят претендираните от него разноски, в размер на
общо на 410,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. - заплатено възнаграждение за един
адвокат, платено в брой, съгласно разписка на л. 21
от адм. дело № 59 от 2017 г. на АСВТ. Жалбоподателят не претендира
разноски за повторното разглеждане на делото и не представя доказателства за
сторени такива. Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на разноските, претендирани
от жалбоподателя поради високия размер на адвокатското възнаграждение. Според
чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая безспорно не е доказан
конкретен материален интерес на жалбоподателя, но заплатеното от него
възнаграждение е в минималния размер, определен с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При това настоящата инстанция
счита, че не е налице прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И
Отменя по жалба на Н.Х.К. с ЕГН **********,
адрес ***,
Заповед № 366з-103/ 12.01.2017 г., издадена от
директора на Областна
дирекция на МВР - гр. В.Т., с която на основание чл. 203, т. 13 от ЗМВР, вр. с т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс на държавните
служители в МВР, на Н.К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение
на същия, считано от датата на връчване на заповедта.
Оставя без разглеждане искането на Н.Х.К. с ЕГН **********,
при отмяна на уволнението му да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност или на друга равностойна длъжност в ОД на МВР – гр. В.Т..
Прекратява производството по адм. дело № 834/ 2018 г. по описа на АСВТ, в
тази му част.
Осъжда Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново да заплати на Н.Х.К. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по
делото в размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: