РЕШЕНИЕ
Номер 21708.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Димитър М. Ковачев
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500399 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: адв. Лора Томанова – особен представител на В. Я. Я.
ПРОТИВ: Решение № 701 от 29.05.2020 г. по гр.д. № 3040/2019 г. по описа на РС-
Перник
С което е признато за установено по отношение на В. Я. Я. , че дължи на
„Топлофикация – Перник“ ЕАД сумата от 541,45 лв., представляваща стойност на ползвана
топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот, находящ се в ****, за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 58,14 лв., за
периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.12.2018 г. до
окончателното й изплащане. В тежест на жалбоподателя са възложени сторените в
производството разноски в размер на 622.00лв.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост,
жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу В. Я. Я. искове да бъдат
отхвърлени, а при условията на евентуалност да бъде частично отменено при съобразяване с
обстоятелството, че ответникът не е единствен собственик на процесния имот. Обосновава
се, че ответникът няма качеството „потребител“ на предоставените услуги, чието заплащане
се претендира. Оспорва се изводът на съда, че ответникът е едноличен собственик на
процесния имот, който според жалбоподателя не намира опора в данните по делото, като се
развиват подробни съображения за значението на декларирането пред данъчните служби
относно правото на собственост. В тази връзка се сочи, че имотът е съсобствен и приложение
намира разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС. На следващо място, жалбоподателят изразява
1
несъгласие с извода на съда за установеност на размера на доставяната топлинна енергия от
страна на ищцовото дружество за процесния период. Поддържа, че ответникът не е живял на
посочения адрес и съответно не е ползвал топлинна енергия, такава не му е доставяна. Не
били ангажирани доказателства от ищеца за надлежно престиране, а именно съответствие на
доставената енергия с критериите, заложени в чл. 18 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –Перник“ ЕАД. Жалбоподателят
излага съображения за липса на изискуемост на вземанията, поради липса на уведомяване на
длъжника. Сочи, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не
изградил вътрешното си убеждение въз основа на всички доказателства по делото и не е
обсъдил доводите, наведени в отговора на исковата молба, с което допуснал нарушение на
принципа на състезателност, прогласен в чл. 8 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ ЕАД в срока по чл. 263, ал.1 ГПК
не е взела становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез особения си представител адв.Т. подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемото дружество
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител писмено становище преди
съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде уважено по
съображения, изложени в отговора на въззивната жалба
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната
жалба.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд приел, че от приетите като писмени
доказателства декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ и Нотариален акт №68, том VI, дело
№1882/1977г., се установявало, че ответника е собственик на топлоснабденото жилище на
осн. чл.289 ал.2 ППЗТСУ /отм./, предвид което съдът приел за доказано, че ответника е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ. В тази връзка отбелязва, че
в нотариалния акт, като съсобственик било посочено лицето Т. Б. Я., докато в декларацията
по реда на чл.14 от ЗМДТ, ответника декларирал имота, като негова изключителна
собственост. Съдът приема, че ответника бил изключителен собственик на топлоснабденото
жилище тъй като цитираната декларация била последваща по време от посочения
нотариален акт, представлявала извънсъдебно признание и евентуалното непогасяване на
съсобствеността подлежало на доказване от ответната страна което не било сторено.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч гр.дело №08739/2018г. по описа на ПРС от
което се установява, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството
ищец била издадена заповед за изпълнение за сумите 541.45 лева, представляваща стойност
на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за периода 01.05.2017г. до
30.04.2018г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 58.14 лева за периода от
09.07.2017г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на заявлението до окончателното и изплащане. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във
2
вестник „Новинар“ от 29.04.2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението
между доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на
топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че
ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен
размер.
Посочил е, че видно от заключението на съдебно техническа експертиза през
процесния период посочения в исковата молба топлоснабден имот находящ се в ***, бил
свързан със сградната инсталация за топлоснабдяване.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил съобразил заключението на
вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на
потребената топлинна енергия е в размер на сумата от 541.45 лева, представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия по отделни компоненти без битово
гореща вода, отопление, корекция на сметките, дялово разпределение на етажната
собственост и такса мощност/ образуващи цената подробно посочени от вещото лице и
лихва за забава на месечните плащания в размер на 58.14 лева, за периода от 09.07.2017г. до
27.11.2018г., Посочените суми се потвърждавали и от заключението на съдебно –
техническата експертиза, видно от което същите били начислени правилно при спазване
изискванията на действащата нормативна уредба, съобразно изготвени изравнителни сметки
от фирмата за дялово разпределение за процесния период.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 8739 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК
съдът дал указания до кредитора да предяви иск за вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от
ГПК е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този,
който бил изключителен собственик на процесния топлоснабден имот в процесния период и
дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно не бил ползвал енергия, тъй
като не бил живял в процесния топлоснабден имот, реално не му била доставяна и реално
отчитана топлинна енергия и не се намирал в облигационна връзка с ищцовото дружество.
3
Поради което и не дължал претендираните суми.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на
ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени
сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта
е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната
енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни
отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ -
колективно да се декларира писмено това, пред топлопреносното предприятие и да се
поиска прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя като собственик на имот в такава сграда
е ползвал топлинна енергия..
Относно наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството
„потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника В. Я. Я. , наведени и като
възражения с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, следва да
се посочи, че действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия
възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост -
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т.
дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице, като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
От приложения като писмено доказателство по делото Нотариален акт за
собственост на апартамент по чл. 289, ал.2 от ППЗУТС и чл. 134, ал.5 от ЗУТ ***, дело
№***г. съставен от нотариус при Пернишки районен съд, се установява, че ответникът В. Я.
Я. и Т. Б. Я., като членове на *** представляващ процесния топлоснабден недвижим
4
находящ се в адрес ***.
От представената декларацията по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 4636/07.04.1998г.,
подписана лично от ответника В. Я. Я. се установява, че той подава декларацията в
качеството си на собственик на 1/1 идеални части от имот находящ се **** придобити по
наследство.
С оглед трайно установената съдебна практика Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
представлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържа признание относно
притежаваното право на собственост, както и относно факта, че страната държи
доказателства, на които е основала правото на собственост върху декларирания имот. От
което по правилата на правната логика се налага извода, че ответникът В. Я. Я. не би могъл
да се противопостави на обвързващата го доказателствена сила на изходящия от него частен
документ, установяващ неблагоприятен за него факт. По делото липсват твърдения от
страна на ответника, както и липсват и доказателства, че след декларирането на имота го е
отчуждил. Поради което, вземайки предвид и приетото в определение № 220 от 01.03.2017г.
по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав
намира, че по делото е установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия.
Позоваването на практика на ВКС, че такава декларация не служи за доказване право на
собственост важи само в хипотеза, при която декларатора се опитва с подадената от него
декларация да доказва спрямо трети лица, че е собственик на недвижим имот-тоест когато
иска с един частен, изходящ от него самия документ да доказва изгоден за себе си факт. В
обратния случай обаче, когато частният документ удостоверява неизгоден за своя издател
факт и този документ е автентичен, се ползва с обвързваща съда сила относно
удостоверените неизгодни за неговия издател факти. В случая удостовереното с
декларацията, подписана от ответника право на собственост върху имота се явява неизгоден
за него факт, защото води до възникване по силата на закона на облигационно отношение,
съответно задължение за плащане на ползвана ТЕ съгласно закона за енергетиката.
Поради което съдът приема, че между ответника В. Я. Я. , в качеството му на
собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното
дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата
на закона.
Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че
ответника В. Я. Я. е придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е задължил да
заплаща изцяло стойността на топлинната енергия доставена до посочения в исковата молба
топлоснабден имот.
По делото се установи, че ищецът е приел Общи условия, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, като от прието по делото заключение по
техническата експертиза се установява, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана
ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, поради което и съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008 г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не се твърди и не се установява ответникът да
е предложил други условия по договора с ищеца, поради което и за процесния период съдът
приема за установено по делото, че ОУ са обвързвали страните.
Съдът приема, че качествените параметри на договора за доставка на топлинна
енергия са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал. 1
от ЗЕ вменява, като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в
съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ.
5
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, а именно: Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа
на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен
график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на
ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата в чл. 18 и 19 от Общите
условия на доставчика на топлинна енергия е вменено задължение да осигурява в
абонатната станция топлинна енергия, съгласно хидравличен режим и температурен график.
Хидравличния режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система.
Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в
зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на
предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца, като продавач на
топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния
график на топлопреносната мрежа. Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително
посочени критерии.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която изцяло
кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за
посочения в исковата молба топлоснабден имот - потребената топлинна енергия е с общ
размер от 541.45 лв. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване
истинността, а и автентичността на регистрационните листа, изравнителните сметки и
отчетни карти изготвени от ФДР за отчет, поради което и съдът приема, че разпределената
топлинна енергия въз основа на показанията в тези протоколи е правилна.
Правилно районния съд е съобразил изравнителните сметки, заключението по
техническата експертиза и периода на вземанията, за които е уважил иска, като е определил
и размер на задълженията съобразно чл. 162 от ГПК и събраните доказателства. Без
значение по делото е обстоятелството дали третото лице е разполагало с право да извършва
дялово разпределение на енергията, съответно дали е избрано от ОС на ЕС, дали срок на
договор е обхващал и процесния период. От значение по делото е дали същата е
разпределена правилно. Последното се установи от прието по делото заключение по
техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като неопровергано от другите
доказателства по делото. По делото се установи от прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, че сградата е топлозахранена, присъединена е към
топлопреносната мрежа на ищеца, че в нея се потребява енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване, поради което и съдът приема, че ищецът е носител на вземане към
потребителите й за заплащане на стойността й. Релевантно за дяловото разпределение на
енергията е показанието на общия топломер в абонатната станция, свързан с отчитане
потреблението на топлинната енергия и показанията на същия са съобразени от вещото
лице.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на Пернишкия
районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на
Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
6
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в хода
на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия.
Настоящия съдебен състав намира своевременно направеното възражение за
прекомерност на претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение, за неоснователно.
Тъй същото се определя от настоящия състав в минималния размер, предвид оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и правилото възнаграждението да
съответства на изискванията за разумен и справедлив размер на възстановимите разноски от
гледна точка на обективни критерии – правната и фактическата сложност на делото,
продължителност на производството и качеството на положения труд, изразяващо се във
времето нужно за подготовка на процесуалния представител. Поради което следва да бъде
присъдено в посочения от въззивния съд размер от 100.00 лв., отразяващ адекватно реалните
разходи, които са били направени от ответното дружество във връзка с това, че негов
служител, който получава работна заплата, е използвал работното си време, за да се подготви и
осъществи процесуално представителство по конкретното дело. В този смисъл е
задължителната съдебна практика /Решение № 189 от 20.06. 2014 г. по гр.д. № 5193 / 2013 IV
г.о., ВКС/.
С оглед на така определения размер на дължимите се разноски за настоящото
производство, същите следва да бъдат възложени в тежест на В. Я. Я. .
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА : Решение № 701 от 29.05.2020 г. по гр.д. № 3040/2019 г. по
описа на РС- Перник.
ОСЪЖДА В. Я. Я. с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”
АД, ЕИК ***, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 100.00 лв. / сто лева /
представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7