Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260032/23.2.2021г. 23.02.2021 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 15.12.2020 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
551/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ОБЩИНА "Тунджа", представлявана от Г.С.Г., чрез адв.К.К. ***, се обжалва решение № 409/22.07.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2607/2019г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца Х.И.Х., ЕГН ********** *** и ответника Община Тунджа, ЕИК **********, представлявана от кмета Г.С.Г., че договор № 7066/19.01.2017 г. за отдаване на наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, сключен между страните, не е прекратен на основание т.26.5 вр. с т.5 от същия договор, падежът на паричното задължение на наемателя по т.5 от договора за стопанската 2018/2019 г. настъпва на 30.08.2019 г. и не са налице основания за задължаване на ищеца да изпълни задължението си по чл.5 от договора преди датата на падежа - 30.08.2019 г. Оплакванията са, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване волята на страните и при липса на мотиви. Изложени са съображения, че ЯРС, за да стигне до заключението да уважи исковата претенция, е тълкувал повратно разпоредбата на чл.5 от договора. Въззивникът твърди, че тъй като предоставянето под наем на земи от общинския поземлен фонд по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ се извършва по описана в цитирания закон процедура на лица притежаващи селскостопански животни и с регистрирани животновъдни обекти, обичайна практика било, след разпределяне на земите-пасища, мери, от специална за целта комисия, наемателите да не се явяват за сключване на договора, с цел разсрочване във времето дължимата първа вноска като в конкретния случай ищецът се е явил едва месец януари за подписване на договора и тъй като в разпоредбата на чл.5 от договора е посочено, че първата вноска се заплаща при подписване на договора, първото плащане на наемателя е от дата 23.01.2017г. и се отнася за периода стопанската 2016/2017г. Следващата вноска за стопанската 2017-2018г. наемателят следва да направи в срок до 30.08.2017г., а същият, макар и със закъснение, е изпълнил задължението си на 13.12.2017г. Твърди, че за следващата 2018-2019 стопански години ищецът е следвало да извърши плащане на вноската до 30.08.2018г., което той не е изпълнил, което било основание общината след отправено писмено предизвестие да прекрати едностранно договора. Въззивникът възразява, че при прилагане на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, ЯРС е извършил неправилно тълкуване на волята на страните, като е приел, че след първата вноска, всяка следваща се прави след изтичане на стопанската година, а не до 30 август на предходната такава и с оглед на това неправилно е приел, че ищецът е изправна страна. Възразява, че видно от приложените разплащателни документи от ищеца, в същите самият той посочва за кои стопански години се отнасят - втората вноска, внесена макар и със закъснение от м. август до м. декември, ищецът е заплатил и е посочил, че се отнася за стопанската 2017/2018г. Неправилно първоинстанционният съд е изтълкувал, че всъщност падежа на тази вноска е до 30 август 2018г., а не до 30.08.2017г., и неправилно е приел, че ищецът не само не е изпаднал в закъснение, а е заплатил вноската осем месеца преди датата на падежа. Оспорва като неправилно приетото от ЯРС, че ищецът не е изпаднал в забава за плащане на вноската за 2018/2019 стопанска година, поради което не са налице предпоставките за неговото предсрочно прекратяване. Твърди, че внесената сума на 14.08.2019г., е внесена също извън срока, предвиден в договора. Моли ЯОС да отмени решението на ЯРС, постановено по гр.д. № 2607/2019г. на ЯРС и постанови друго по съществото на спора като приеме за установено, че Договор № 7066/19.01.2017г. за отдаване под наем на земеделски земи-пасища, мери - публична общинска собственост, в землището на с.Могила, общ. Тунджа, е прекратен на основание чл.26.5 вр. с т.5 от същия договор /поради неизпълнение на задължение за плащане на наемни вноски/.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемия Х.И.Х., чрез адв.П.Г. от АК - Бургас, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и излага съображения. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение и присъди на въззиваемия сторените разноски за двете инстанции.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Делото е образувано по искова молба от Х.И.Х. ***, с която се иска съдът да признае за установено, че договор № 7066/19.01.2017 г., сключен между страните, не е прекратен на основание т.26.5, вр.с т.5 от същия договор, падежът на паричното задължение на наемателя по чл.5 от договора за стопанската 2018/2019 г. настъпва на 30.08.2019 г. и не са налице основания за задължаване на ищеца да изпълни задължението си по чл.5 от договора преди датата на падежа - 30.08.2019 г. Изложени са фактите, че договорът е за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, че е било отправено волеизявление от 20.03.2019 г. за прекратяването му едностранно от ответника, без да са били налице основанията за това, тъй като ищецът не е бил неизправна страна за плащане на наемната цена. Падежът настъпва на 30.08.2019 г. В хода на делото е заявил, че в рамките на срока наемът е платен, за което е представил доказателства.
С ОИМ ответникът е оспорил иска като неоснователен. Признал е, че между страните има сключен договор за наем за срок от 5 години, по който обаче ищецът не е заплатил наемната цена за стопанската 2018/2019 г. на падежа - 30.08.2018 г., поради което наемодателят е прекратил договора.
Видно от договор № 7066/19.01.2017 г. за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, сключен между община Тунджа в качеството на наемодател и Х.И.Х. в качеството му на наемател, на наемателя са предоставени за временно възмездно ползване под наем земеделска земя от общинския поземлен фонд в размер на 456.000 дка в землището на с.Могила, общ.Тунджа, обл.Ямбол, подробно описани в самия договор, срещу годишен наем в размер 7лв./дка или общо 3192лв. (без ДДС). Не се спори, че договорът е сключен за срок от пет години, считано от 2016/2017 стопанска година. Договорът е вписан в службата по вписванията на 23.01.2017 г. с вх.рег.№ 194, том 1, стр.55.
От представените платежни нареждания от 23.01.2017 г. и 13.12.2017 г. се установява, че наемателят е платил наема за наетите земи по посочения договор за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г..
Видно от покана-предизвестие с изх.№ 9100-88 от 02.11.2018 г., наемодателят е уведомил наемателя, че според него по процесния договор наемателят дължи неизплатени наемни вноски и го поканил в 10-дневен срок да изпълни доброволно задължението си. В случай, че не изпълни задължението си, това писмо да се счита за отправяне на предизвестие за прекратяването на договора, съгласно предвидените в същия клаузи като ще пристъпи към принудително събиране на вземането си.
От наемателя Х.И.Х. ***, с копие до общинския съвет, получено на 03.12.2018 г., е постъпило възражение, в което заявява, че не счита поканата-предизвестие за покана за доброволно изпълнение. В т.5 на подписания договор са договорили, че годишната наемна цена за всяка следваща година се заплащала в срок до 30.08., като това означавало, че плащането на наемната цена за стопанската 2018/2019 г. по посочения договор била на 30.08.2019 г. С горепосочените аргументи и предвид, че изпълнявал добросъвестно правата и задълженията си по договора, уведомява община Тунджа, че не приема аргументите им за дължимост на посочената сума и не признава предизвестието за прекратяване на договора. Наемателят счита, че е изряден платец на задълженията си и към него момент не съществуват обстоятелства, които да дават основание на общината - наемодател за едностранна промяна на условията на сключения между тях договор.
От Община-Тунджа до наемателя е изпратено писмо изх.№ 9400-3114-/2/ от 17.12.2018 г., в което излагат съображения, че съгласно т.6 от договора, същият влизал в сила за стопанската 2016/2017 г. и стопанската година започва на 01.10. на съответната година. Договорът бил изготвен и въведен в системата на общината, бил подписан от наемателя на 19.01.2017 г. и бил в сила от 01.10.2016 г. Също така следвало да се приеме, че не дължи наем за 17.100 дка недопустим за подпомагане слой в размер на 119,70 лв. за стопанската 2016/2017 г. като надвнесената от него сума за двете стопански години била в размер на 290,47 лв.,която щяла да бъде приспадната от падежа за стопанската 2018/2019 г. Не се споделят твърденията му относно посочения в т.5 от договора срок за плащане на наемната цена като в цитираната разпоредба било предвидено и не по-късно от 30.08. на всяка стопанска година.
С писмо изх.№ 9100-1/02.01.2019 г. от общината-наемодател наемателят е уведомен, че във връзка с годишното приключване и инвентаризация на разчетите на Община Тунджа и съгласно чл.28, ал.1 Закона за счетоводството, го молят да потвърди остатъка по сметка 4110 „Вземания на клиенти“ за дължимата от него сума в размер на 3070,71 лв. към 31.12.2018 г. по договор № 7066/11.10.2016 г.. Писмото било връчено на наемателя чрез кмета на населеното място на 15.01.2019 г. Наемателят с възражение от 30.01.2019 г. уведомява кмета на общината, че е заплатил изцяло и в срок изискваните наемни цени по договора от 19.01.2017 г. за двете последователни стопански години и приложил съответните за това документи. Посочва, че в т.5 от договора се предвижда, че годишната наемна цена се заплаща в срок до 30.08. на всяка следваща стопанска година и падежът на задължението му за плащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г. по договора ще настъпи на 30.08.2019 г. Пише, че легалното определение за времетраеното за една стопанска година е в § 2, т.3 от ЗАЗ - от първи октомври на текущата година до първи октомври на следващата година. Излага, че разпоредбите на закона и на сключения между тях договор са недвусмислени и не дават възможност за различно тълкуване и прилагане на материалното право, както и за едностранно изменение на съществен елемент от него, какъвто е падежът на задължението му. Излага също, че ползва общински имоти по договори от 2002 г. и винаги бил изряден платец на задълженията си по тях.
Видно от писмо с изх.№ 9400-3114 -/3/ от 11.02.2019 г. от общината до наемателя, възраженията му не са приети и това писмо е предизвестие за прекратяване на договора за наем от 16.01.2017г. на основание т.26.5 вр. с чл.5 от договора. Наемателят изпратил възражение до кмета на общината на 08.03.2019 г., в което обяснява, че поддържа изцяло аргументите по представеното възражение от 30.01.2019 г. като отново поддържа становището, че падежът на задължението за заплащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г. по договора, която започнала да тече от 01.10.2018 г. и ще приключи на 01.10.2019 г., ще настъпи на 30.08.2019 г.
Общината изпраща до наемателя писмо с изх.№ 0400-3114-/5/ от 20.03.2019 г., с което го уведомява, че с писмо от 11.02.2019 г. е бил уведомен, че на основание т.26.5 вр. с чл.5 от Договора от 19.01.2017 г. му е отправено писмено едномесечно предизвестие, след изтичането на което договорът се прекратявал. Видно от известието за доставяне на уведомлението ищецът е узнал за същото на 18.02.2019 г. и срокът на предизвестието е изтекъл на 19.03.2019 г. С оглед на това го уведомяват, че договор № 7066/19.01.2017 г. с наемодател Община-Тунджа и наемател Х.И.Х., бил прекратен, на основание т.26.5 вр. с 5 от същия договор, както и че същият не може да бъде ползван като правно основание за кандидатстване по схемите за подпомагане на земеделските производители за стопанската 2018/2019 година.
С покана-предизвестие от 25.06.2019 г. наемателят е уведомен от ответната община, че по посочения договор за наем, едностранно прекратен на 18.03.2019 г., дължи неизплатени наемни вноски за периода 08.2018 г. до 18.03.2019 г. в размер на 1330,16 лв. и лихви за същия период в размер на 205,13 лв. като в 10-дневен срок следва да изпълни доброволно задължението си като при неизпълнение писмото да се счита за отправено предизвестие съгласно предвидените в договора клаузи и ще пристъпят към принудително събиране на вземането си.
От общината са представени и приети като писмени доказателства известие за доставяне до Х.И.Х. за получено от него писмо на 09.11.2017 г., протокол от 28.04.2016 г. на комисията, назначена със Заповед на Кмета на общината от 26.02.2016 г., които са разгледали комплекта подаден от ищеца, извлечение от програма за наеми „Акстър“.
Видно от преводно нареждане от 14.08.2019г., в срока до 30-ти август въззиваемият Х.И.Х. *** сумата 3192 лв. по договор № 7066/11.10.2016 г. за стопанската 2018/2019 година.
Видно от преводно нареждане от 27.08.2020г., в срока до 30-ти август въззиваемият Х.И.Х. *** сумата 3192 лв. по договор № 7066/11.10.2016 г. за стопанската 2019/2020 година.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на наемното правоотношение между страните. Съгласно чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Процесният договор за наем има предмет предоставяне за временно възмездно ползване на пасища, мери, които съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ са публична общинска собственост. Според чл.15, ал.3 от ЗОбС, наемните правоотношения по чл.14, ал.3 и 7 за имоти публична общинска собственост се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Така в Определение № 54/22.10.2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС по гр. д. № 39/2019 г. се приема, че при спорове за прекратяване на наемно правоотношение между страните е налице правен интерес за воденето на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за съществуване на наемното правоотношение. Предвид твърдението на въззивника-ответник, че договорът е прекратен на основание чл.26.5 от договора, поради неизпълнение на договорено задължение на наемателя за плащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г., и оспорването от наемателя, че това основание за прекратяване на договора съществува, предявеният установителен иск е допустим.
По делото няма спор, че между страните на 19.01.2017г. е сключен договор № 7066 за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд в размер на 456.000 дка в землището на с.Могила, общ.Тунджа, обл.Ямбол, подробно описани в самия договор, срещу годишен наем в размер 7лв./дка или общо 3192лв. (без ДДС). Не се спори, че договорът е сключен за срок от пет години, считано от 2016/2017 стопанска година. Спорно е кога и за какъв период наемателят дължи плащания на годишния наем, според договора за наем. В чл.5 от договора е уговорено, че наемателят се задължава при сключване на договора и не по-късно от 30 август на всяка следваща стопанска година, да внесе годишната наемна вноска по т.4, като представи на наемодателя оригинал или заверено копие от платежен документ.
Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Тълкувайки т.5 от процесния договор по реда на чл.20 от ЗЗД, ЯОС намира, че страните са договорили наемателят да плати при сключване на договора на 19.01.2017г. годишния наем за стопанската 2016/2017г. и да заплаща наема за всяка следваща стопанска година до 30-ти август. Наемателят е сторил с платежно нареждане от 23.01.2017 г. плащането на първата годишна наемна вноска за 2016/2017 стопанска година. Съгласно §2, т.3 от ЗАЗ, “стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. С оглед времетраенето на стопанската година през нея има само една възможна дата - 30-ти август, която е краен срок за плащане на годишния наем за съответната стопанска година. Така е уговорено плащането на наема за всяка следваща стопанска година - т.е. за стопанската 2017/2018г., за стопанската 2018/2019г., и за следващите. С платежното нареждане от 13.12.2017 г. наемателят в срока до 30.08.2018г. е платил наема за стопанската 2017/2018 г. Наемът за стопанската 2018/2019 година следва да се плати до 30.08.2019г. Към момента на завеждане на иска на 19.07.2019г. не е бил настъпил крайният договорен срок за плащане на наема за 2018/2019г. стопанска година. В хода на делото, видно от преводно нареждане от 14.08.2019г., в договорения срок - до 30.08.2019г., наемателят е внесъл в полза на наемодателя Община -Тунджа сумата 3192 лв. - годишния наем по процесния договор за стопанската 2018/2019 година, и на 27.08.2020г. заплаща годишния наем за стопанската 2019/2020 г.. Наемателят е изпълнил в срок задължението си за плащане на годишния наем за 2018/2019 стопанска година, както и за следващата стопанска година, и е изправна страна по договора. Изисквайки наема за стопанската 2018/2019 година преди падежа на 30.08.2019г. и обявявайки на наемателя, че договорът е прекратен на основание чл.26.5, поради неизпълнение на договорено задължение на наемателя за плащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г., общината-наемодател не е имала основание за прекратяване на договора. Падежът на задължението на наемателя за плащане на наема за стопанската 2018/2019г. е на 30.08.2019г. Наемателят не е бил в просрочие при изпълнението на задължението си за плащане на годишния наем за 2018/2019 стопанска година. Искът на наемателя е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията на въззивника, че ЯРС е тълкувал повратно разпоредбата на чл.5 от договора, че ЯРС неправилно е приел, че ищецът е изправна страна. Изводите на съда са обосновани и правилни.
При този изход на делото, на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното ЯОС,
РЕШИ:
Потвърждава решение № 409/22.07.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2607/2019г. по описа на ЯРС.
Осъжда Община Тунджа, ЕИК **********, представлявана от кмета Г.С.Г., да заплати на Х.И.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 600 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.