Р Е Ш Е
Н И Е
№158 30.06.2020
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова и с участието
на прокурора Петя Драганова като
разгледа докладваното от
съдия Д. Драгнева КАН дело №111 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против решение №3/06.01.2020г., постановено по АНД №1061/2019
г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменен Електронен фиш серия К №2799225
издаден на 09.06.2020г от ОД МВР гр. Стара Загора с наложена на К.Х.К. глоба в
размер на 100лв. на основание чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.21
ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП за това, че на 09.06.2019г. в 10.03ч в област Стара
Загора, община Мъглиж, път І-5, км.213+400, разклон – с. Ягода, управлява
собственото си МПС Ф.П.с рег. №**** със скорост от
85км/ч при разрешена скорост от 60км/ч, въведено ограничение с Пътен знак В26,
заснето с мобилна радарна система TFR1 – M657 и отчетен
километров толеранс от -3км. На водача е връчено на 05.08.2019г копие на
електронен фиш, разпечатано от служител по контрола на пътното движение от
таблет, снабден с принтер, при което автоматично в системата АНД, без намесата
на служителя се отбелязва датата на връчването. Във връченото на водача копие
не е вписана разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, за разлика от представения с
преписката ЕФ, съставен на 09.06.20219г.
За използване на АТСС при контрол върху скоростта на движение на
посочените дата и място е съставен Протокол на 09.06.2019г. с регистрационен
номер 2076 от 10.06.2019г., в който не е вписано разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС в метри. Налични са доказателства за техническата
годност и изправност на използваната мобилна радарна система, чрез която е
изготвено веществено доказателствено средство – клип с №12059 от 09.06.2019г
час -10.03.13ч, с посочени координати на мястото на контрол, регистрационния
номер на моторното превозно средство, измерената скорост, въведеното
ограничение, превишената скорост, посоката на движение – приближаващи автомобили.
В административно наказателната преписка е налична и Заповед
№8121з-746/01.06.2017г на Министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП на основание чл.186 и
чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37 ал.1 буква „б“ и чл.47 ал.2 вр. с ал.1 буква
„а“ от ЗАНН, чл.45 ал.2 т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР и
чл.33 т.9 от ЗМВР. С тази заповед Министъра на вътрешните работи е определил да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят актове за установяване на административните нарушения по ЗДвП полицейски
органи, заемащи конкретно изброени длъжности.
С въззивната си жалба К. е твърдял, че наложената
му глоба е незаконосъобразна, поради липса на видимост на пътния знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта под 90км/ч извън населено място, колкото е
позволено по силата чл.21 ал.1 от ЗДвП. За своевременното възприемане на пътния
знак от водачите, които се движат с 90км/ч, е необходимо знакът да е на разстояние
150метра преди началото на зоната, в която действа. Тази видимост не е била
осигурена, тъй като знакът е частично закрит от гъста растителност и клони,
което затруднява неговото виждане. Този знак не е дублиран над или отляво на
платното за движение, а контролните органи не са сигнализирали съответните
служби, които стопанисват пътя за нарушената видимост, преди да осъществят
контрол върху спазването на ограничението за скорост на движение. Като
доказателствено средство за установяване на твърдяната липса на видимост на
знака е представил снимки при движение в посока към знака, за да онагледи, че
същият не се вижда преди да бъде достигнат и така се навлиза с не разрешена
скорост в зоната на неговото действие. Въззивния съд е предявил на страните
изготвените в хода на административното наказателно производство веществени
доказателствени средства и представените от жалбоподателя снимки.
За да отмени електронния фиш, РС Казанлък е приел,
че скоростта на движение е измерена в зона, намираща се непосредствено след
знак В-26, но той е бил невидим за водачите, поради непочистената растителност пред
знака. Освен това Заповед №8121з-746/01.06.2017г, издадена от Министъра на
вътрешните работи, не е действаща към 09.06.2019г, тъй като е отменена повече
от година преди това. Следователно електронния фиш е издаден от материално
некомпетентно лице, при грубо нарушение на чл.47 ал.1 от ЗАНН. В ЕФ е записано,
че е отчетен километров толеранс от -3км, но не е посочено времето, поради
което не става ясно дали се отнася за скоростта като мярка. Приложените копия
на електронния фиш – връчен на жалбоподателя и представен от АНО нямат едно и
също съдържание, тъй като в копието връчено на жалбоподателя липсва чл.189 ал.4
от ЗДвП, вписан като основание за налагане на санкция, наред с чл.182 ал.2 т.3
от ЗДвП в приложения на стр.7 по делото документ. В протокола за използване на
АТСС не е вписано разстоянието между пътния знак и използваното средство за
измерване на скоростта. От посочените факти съдът е стигнал до правния извод за
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно изискването за пълно описание на
мястото на нарушение и обстоятелствата по извършване на деянието.
С касационната жалба се твърди, че тези правни
изводи противоречат на материалния закон и сочат на неправилното му приложение
спрямо фактите, а приетия за установен от въззивния съд факт на закриване на
знака от растителност и оттук субективна неспособност на водачите да го
възприемат е формиран при нарушаване на
правилата за доказване в НП. Представените от санкционираното лице снимки не
могат да бъдат средство за доказване на твърдения от него факт за растителност,
закриваща знака, дори само поради това, че са направени в един по-късен момент
от датата на нарушението. Представената Заповед №8121з-746/01.06.2017г. на
Министъра на вътрешните работи няма отношение към компетентността на ОД на МВР
да издават електронни фишове по чл.189 ал.4 от ЗДвП и нейното прилагане към
преписката не би следвало да има значение по въпроса за компетентността на
контролните органи. След като е установил, че скоростта е отчетена в зоната на
действие на знака, то би следвало да приеме, че нарушението е доказано. От съда
се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с
което електронния фиш да бъде потвърден.
Ответникът К.Х.К. в писмено становище по същество
оспорва основателността на касационната жалба с доводи, че нарушението не е
установено по съответния ред и иска от съда да бъде оставен в сила въззивното
съдебно решение.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище
за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение, тъй като при издаване на
ЕФ не са допуснати нарушения на производствените правила. Водачът трябва да
съобразяват поведението си с поставените пътни знаци. Предлага да бъде отменено
въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване
на електронния фиш.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна
страна, за която съдебното решение се
явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние / действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по
админстративен ред. Деянието
е човешко волево поведение,
което противоречи на правилата
за поведение, чрез които се спазва
установения ред на държавно поведение. За да бъде
правно квалифицирано като
административно нарушение е необходимо да бъде обявено за наказуемо, което се извършва
с административно наказателни разпоредби, но освен това трябва
да е виновно. По аргумент от чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за администратвино
нарушение / тоест не всяко, което нарушава
реда, а само онова, което е
въздигнато в обективен елемент на административно наказателна
разпоредба/ е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо. При умишлените
деяния, деецът съзнава всички обективни факти от състава на
административно наказателната разпоредба, но въпреки това предприема
действие или бездействие, което противоречи на установения ред на държавно управление. Непредпазливостта
като форма на вина има два основни вида според съзнаването /самонадеяност/ или несъзнаването на другите обективни факти от състава на административното
нарушение, но във всички
случаи, непредпазливия деец
не съзнава връзката между поведението си и забранения резултат. Поради това и непредпазливите деяния са винаги резултатни-
деецът отговаря за реално настъпилите и забранени фактически промени, чрез
които се засяга защитения обект, когато е бил длъжен и могъл да ги предвиди.
Поради това и резултатните
нарушения /правна квалификация на виновното
деяние/ са описани задължително според съставомерния
резултат, за който дейците имат представи
– при умисъл, или не го предвиждат, несъзнавайки причинно-следствената
връзка между поведението си
неговите присъщи, забранени последици. При формалните административни нарушения, деянието
е описано като противно поведение на диспозицията на онази правна норма от установения ред на управление, която предвижда задължения за действия
или бездействия. Оттук и
извода, че не спазването на ограниченията
за скорост на движение на моторните
превозни средства е умишлено
деяние, което е въздигнато във
формално по своя вид административно нарушение – водачът знае закона, поради което
не би могъл да се позове на небрежност. Съответно то само по себе си уврежда
защитения обект – установения ред на управление, и
не би могло да има фактически резултат,
а ако има такъв и той е забранен /противоправен/, то резултатния състав поглъща формалния, а последния обикновено се съдържа като конкретно изпълнително
деяние на поглъщащото резултатно
административно нарушение. Виновното нарушаване на правилата за скорост може да бъде изключено като субективен признак на деянието, когато деецът не е имал способността да възприеме другите фактически обстоятелства,
а за случая това е въведеното с пътен знак
ограничение, различно от законоустановеното за съответното място на управление. Ако липсва пътен
знак, водачът като длъжен да знае закона, възприел вида на пътя, по който се движи и знаейки, че управлява МПС,
действа умишлено – съзнателно
не съобразява законовите
ограничения на скоростта, тоест
ограничението като обективен съставомерен елемент му е известно. Но, ако пътния знак въвежда отклонение от законоустановения
лимит, то за да бъде виновно деянието
е необходимо да се установи субективната способност за възприемането му от водача. По аргумент от
чл.15 НК вр. с чл.11 НК тази субективна
неспособност, когато не засяга признатата физическа и психическа пригодност за правоуправление, ще изключи вината
като признак на деянието, а
оттам ще липсва и субективен елемент на административно наказателния
състав тоест то не би могло правно да се квалифицира като административно
нарушение и няма да ангажира
отговорността на водача. На
тази липса се е позовал и санкционирания водач, която неправилно
в касационната жалба се иска да бъде
възложена в негова тежест. Всички съставомерни елементи са факти
от обективната действителност,
дори и вината, макар да е субективен, но се извлича от доказателствата за тяхното
съзнаване, или от преценката,
че е могло да се знаят. Ето защо АНО доказва конкретната фактическа обстановка
и я описва, за да е възможно
да се прецени има ли
деяние, виновно ли е извършено, от кого. Субективната способност за възприемане на пътните знаци има значение за фактическия извод, че деянието е
виновно, тъй като вината също е съставомерен
признак, макар и субективен
на всяко деяние, без който то не би могло да бъде основание за налагане на
административно наказание, дори да е обявено за административно нарушение – аргумент от чл.7 ЗАНН. След като водачът е твърдял, че е нямал видимост към пътния
знак, то е следвало не той, а АНО да ангажира доказателства за поставяне на знака на място,
което позволява своевременното му възприемане преди зоната на действие с възможност
за намаляване скоростта на
движение от разрешената до лимитираната
след него. Дори да е имал субективна способност за вярно възприемане на фактическите обстоятелства от състава / ограничението е било
видимо своевременно/, която се изисква
по аргумент от чл.15 НК вр. с чл. 11 ЗАНН, липсата на
посочено разстояние между
АТСС и знака, е
препятствие пред правото на защита. Това е така, защото
точно разстоянието между АТСС и пътния
знак позволява да се провери
дали скоростта се измерва в
зоната на действие на знака.
Ето защо не е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при установяване
на фактическите обстоятелства
от страна на въззивния съд. Допуснато е нарушение на правилата
за формиране на вътрешното
убеждение, което не се е отразило на правилното
приложение на материалния закон. Въззивния
съд е констатирал липсата в протокола за използване на АТСС на разстоянието
между пътния знак и средството
за измерване на скоростта,
но позовавайки се на изготвеното
веществено доказателствено
средство е приел, че нарушението
е установено в зоната на
действие на знака. Неправилно е приложен материалния закон към установените факти относно липсата на чл.189 ал.4 от в копието от електронния фиш, връчено на наказаното лице. Нормата не е административно наказателна,
тя е с процесуален характер
и сочи реда, по който е установено административното
нарушение, а той от своя страна е различен от реда за
налагане на глоби с издаден
на място фиш, за който заповедта на Министъра на вътрешните работи определя компетентните длъжности. Тя е правно
неотносима, тъй като по
аргумент от чл.189 ал.4 от , в ЕФ се посочват данните за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението тоест ЕФ се издава от съответната областна дирекция. Ето защо правния извод за липса на компетентност сочи на неправилно
приложение на материалния закон, което не се е
отразило на решаващия за незаконосъобразност
на електронния фиш като
издаден при съществено нарушение на производствените правила, установени
в чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
В заключение следва да се каже, че разпечатаното копие на ЕФ съдържа административно наказателната разпоредба
на чл.182 ал.2 точка 3 от , която
като описавща формално административно нарушение е конкретна – посочва всички обективни съставомерни факти, чрез описание на деяние, отклоняващо
се от диспозицията на правните
норми, изискващи друго поведение – това са нарушените разпоредби, също посочени във връченото
копие на ЕФ серия К
№2799225. Представения оригинал на същия номер ЕФ съдържа вписване и на чл.189 ал.4
от ЗДвП, което не нарушава правото на защита, тъй като не е относимо към изискванията да се посочи правната квалификация на деянието,
а именно кое нарушение на установения ред на държавно управление е осъществено от субективна и обективна страна, при съзнаване /умишлено/ или не съзнаване, но
при възможност и задължение
да се знаят фактическите обстоятелства, които му принадлежат. Тази принадлежност определя и кое
административно нарушение е извършено, чрез конкретно
описаното деяние. Ето защо чл.57 от ЗАНН изисква пълно описание на всички обективни факти и обстоятелствата по извършване на нарушението, за да е възможно съответствието между право и факти,
необходимо за спазване на принципа
за налагане на онова
наказание, което е предвидено за извършеното
административно нарушение, а не за осъщественото от обективна страна – нарушението винаги е виновно деяние, обявено
за наказауемо. Връзката
между обективната промяна в
реалността /деянието/, дори когато се касае за формални нарушения и правната квалификация като
административно нарушение е съзнанието – вината. След като не може да се установи и не
е установено, че водачът е управлявал с посочената скорост в зоната на знака, то се налага извода, че административното
обвинение за умишлено деяние не е доказано.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/06.01.2020 год.,
постановено по АНД №1061/2019 год. по описа на районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.