Решение по дело №498/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директор на Регионална дирекция по горите – [област] срещу Решение № 146/30.01.2024 г., постановено по а.н.д № 6390 по описа за 2023 година, на Районен съд [област] VI - ти наказателен състав, с което е Наказателно постановление № 145/25.10.2023г. на Директора на Регионална дирекция по горите – [област], с което на З. З. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], общ. Марица, на осн. чл.266 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и на осн. чл.266 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на съдебните разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – З. З. И., чрез процесуалния си представител - адв. К., оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че жалбата е основателна и оспореното съдебно решение следва да бъде отменено.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от З. З. И. срещу НП № 145/25.10.2023 г. на директора на РДГ – [област]. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 002885/16.03.2023г., съставен от С. Д. Д. – на длъжност главен инспектор в РДГ – [област]. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 16.03.2023г. около 08:00 ч. била извършена проверка от инспектори при РДГ – [област] в [населено място], общ. Марица, [улица], в имот, стопанисван от З. З. И., при която било констатирано, че в имота се съхраняват 1.00 простр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „полски ясен“, немаркирани с марка и без документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Констатациите са описани в констативен протокол № 008433/16.03.2023г., въз основа на който е съставен и АУАН № 002885/16.03.2023г. за извършено от И. деяние по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите.

С резолюция изх.№ РДГ 10-3053/22.03.2023 г. на директора на РДГ – [област] административно-наказателната преписка била прекратена на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН и е изпратена по компетентност на Районна прокуратура – [област], тъй като имало данни за извършено престъпление по чл.235 от НК.

С Постановление № 3532/03.02.2023 г. е отказано образуването на досъдебно производство по прок. пр.№ 3532/2023 г. на РП – [област], тъй като е прието, че няма данни за извършено престъпление и преписката е изпратена по компетентност на директора на РДГ – [област] за преценка за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя З. И..

Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл.266 ал.1 от ЗГ наложил на нарушителя две глоби в размер по 500 лева.

7. Преди издаване на наказателното постановление по преписката била представена служебна бележка от месец март 2023г., издадена от кмета на кметство [населено място], община „Марица“, област Пловдив, според която З. З. И. е извършил действия по почистване на гробищния парк от клони и е отрязал дърво акация, което пречи на паметна плоча.

8. Според съставена в хода на административната процедура експертна справка изх. № РДГ10-3602/07.04.2023г., установената в дома на И. дървесина е от вида „полски ясен“ и е на стойност 72,60 лева с ДДС.

9. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта. Също пояснява, че в хода на проверката И. посочил, че дървесината е придобита от гробищния парк на селото, но няма документ от общинската администрация.

Разпитана е и св. Т. М. Й., от чийто показания се установява, че З. И. му е роднина. Същият го повикал да помогне да отреже едно дърво, което се намира в гробищния парк и е паднало, при което счупило един гроб. Според свидетеля, служител от общината извикал З. И. да изреже дървото и да го прибере. След като отрязали дървото З. И. го прибрал, защото така му казал човекът от общината. Това се случило през 2018г. Дървото било складирано в двора на И., който към настоящия момент ползва климатици и не се топли на дърва.

10. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението не е установено безспорно от обективна страна, тъй като са налице доказателства, че И. е действал в изпълнение на поръчка от страна на администрацията на общината, която е имала задължение да извърши контрол и маркира дървесината, съгласно чл.207 от ЗГ и да издаде превозен билет, съгласно разпоредбата на чл.211 ал.4 от ЗГ, които действия не са извършени. В резултат на тези констатации съдът приел, че И. не следва да носи административно наказателна отговорност, тъй като е изпълнил възложените му задачи. Това дало основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

11. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилен изводи относно приложението на материалния закон, въпреки това постановеното решение като краен резултата се явява правилно.

С разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ се забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а според т. 2 - дървесина, непридружена с превозен билет.

Според правилото на чл.131б, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за горите, дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет.

Според §1а т.3 от ДР на ППЗГ "Добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството.

Безспорно е, че на посочените в АУАН дата, място и час в имота на И. са открити дърва за огрев, съхранявани без доказателства за спазване на процедурите по чл.213, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗГ. Тоест безспорно е доказано, че И. е реализирал състава на двете самостоятелни административни нарушения – съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен билет.

Изяснени са и фактическите обстоятелства, при които е извършено противоправното поведение, а именно в изпълнение на поръчка от страна на администрацията на кметството на [населено място]. Това смекчаващо обстоятелство е било известно на наказващия орган преди издаване на наказателното постановление. Последното има пряко отношение към задължението на органа преди налагане на наказанието да извърши преценка за прилагането на чл. 28 ЗАНН. В случая директорът на РДГ – [област] е счел за ненужно да цени този факт и е концентрирал вниманието си единствено върху отбелязаните като отегчаващи обстоятелства – ценност на засегнатите обществени отношения и обхват на неблагоприятното въздействие на деянието.

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН съдържат легално определение на понятието "маловажен случай" – това деяние, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание.

В горния аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института на „маловажния случай“, в каквато насока са съжденията на оспорващия. Възможността и задължението за индивидуална преценка по чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай на административно нарушение не се явява и в противоречие с приложимото европейско законодателство. За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка от районния съд не е извършена.

Данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се съобразят смекчаващите обстоятелствата, че нарушението е първо, вредните му последици са незначителни и най – вече поведението на дееца е продиктувано от валидно от външна страна нареждане на общинската администрация, който факт е потвърден с нарочно удостоверение. Това разкрива поведение на лицето, което не е насочено към нарушаване на установения ред на държавно управление. При така стеклите се обстоятелства отправянето на предупреждение до нарушителя би удовлетворило напълно целите на административното наказване.

Вярно е, че защитените от закона обществени отношения са от особена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган и съда за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и нарушител.

От изложеното до тук следва, че районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

12. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски пред се явява основателна. Същите се доказват в размера на 450 лева за адвокатска защита пред касационната инстанция. Жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска не се отклонява съществено от посочения размер. При това положение, отчитайки фактическата и правна сложност на делото и извършените от защитата на ответника процесуални действия, съдът намира, че заплатените разноски не са прекомерни и следва да бъдат присъдени в доказания размер. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Административен съд [област], ХIХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/30.01.2024 г., постановено по а.н.д № 6390 по описа за 2023 година, на Районен съд [област] VI - ти наказателен състав.

ПРЕДУПРЕЖДАВА З. З. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], общ. Марица, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – [област] да заплати на З. З. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], общ. Марица, сумата от общо 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.