МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Обвиняемият бивш редник 3-ти
клас М.В.И. от военно формирование 54 140 - Стара Загора е завършил средно
образование. На кадрова военна служба постъпил на 13.01.2014 година. Проявявал
се като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. Познавал функционалните си
задължения и ги изпълнявал в пълен обем, като отдадените му заповеди и
разпореждания изпълнявал в срок. Работил добре с колегите си и се ползвал с
добро име в колектива. Веднъж е бил поощряван с „благодарност“, като не са му
налагани дисциплинарни наказания. Със заповеди № ЗЛС-3/23.02.2018 година и №
ЗЛС-4/28.02.2018 година на командира на военно формирование 54 140 - Стара
Загора, договорът за военна служба на редник И. е бил прекратен, а той
освободен от военна служба, отчислен от списъчния състав и зачислен в запаса,
считано от 01.03.2018 година.
Обвиняемият
гражданското лице Д.П.С. е завършил средно образование. Работил като
офис-мениджър във „Виктория – 111“ ЕООД – Ямбол. По местоживеене се проявявал
като потаен и затворен в себе си. При поискване на съдействие на органите на
МВР, в повечето от случаите отказвал такова. Не е имал регистрирани криминални
прояви.
На 26 ноември 2017 година около 03.00 часа, св. Р.Д.Р.
заедно със съпругата си – св. В.В.Р. и техните приятели - свидетелите Мирослав
Атанасов Георгиев и Кристиян Василев Василев се намирали в питейно заведение - клуб
„The Best“ в
град Ямбол. Компанията била настанена на второто ниво на заведението. По-късно
към тях се присъединили свидетелите Д.Р.Р. и Натали Янева Георгиева. Към 05.00 часа св. Д.Р. посетила тоалетната,
намираща се на първото ниво на заведението. В предверието пред тоалетните се
намирали обв. С. и св. Д.Й.М.. При влизането си в дамската тоалетна, св. Р.
затворила вратата, при което обв. С. я попитал защо блъска вратата и я нарекъл
„курва“. Свидетелката напуснала тоалетното помещение, върнала се при родителите
си и разказала на майка си за случилото се, като разговора им станал достояние
и на бащата – св. Р.Р.. Подразнена от поведението на свидетеля Д.М., с когото В.Р. се познавала от
дълги години и който знаел, че Д. ѝ е дъщеря, майката отишла при него за
да му поиска обяснение за случилото се в тоалетната и с надеждата да получи
извинение. По същото време св. Р.Р. се насочил към обвиняемия С., за да
разговарят по същия повод. След първите разменени между двамата реплики, обв. С.
се ядосал блъснал с ръце Радости Р., след което му нанесъл няколко удара с
юмруци в дясната половина на гръдния кош и на врата вдясно. В резултат на това
бил нарушен реда в заведението, случващото се станало достояние на намиращите
се на това ниво хора, при което св. М. също се насочил към Р. и се опитал да му
нанесе удар, но не успял. Виждайки случващото се, обвиняемия И. притичал до мястото,
където се намирал Р. и също му нанесъл удари в лицето. По време на инцидента в
непосредствена близост се намирали охранители от заведението - свидетелите Илчо
Атанасов Керменлийски и Ю.Г.И.. Двамата охранители, както и посетители се
намесили за да прекратят нарушението на обществения ред, като се стараели да
застанат между обв. С. и св. Р. и да предпазят последния от агресивното
поведение на обв. С., но не успели да предотвратят нанасянето на удари и
намесата на обв. И.. Едва след като още един охранител - св. Мирослав Георгиев М.
се притекъл на помощ на двамата си колеги, св. Р. бил изведен навън. Обвиняемите
С. и И., както и свидетеля Д.М. продължили да отправят обидни думи и закани към
свидетелите В.Р. и дъщеря ѝ Д.Р., наричайки ги „курви“ и „уличници“. Случилото
се нарушило обществения ред в заведението и посетителите го напуснали.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните в
съдебно заседание и на досъдебното производство свидетели, подкрепени от
приложения видеозапис от охранителни камери, от заключенията на вещите лица по
назначените съдебно-медицински и технически експертизи и приложените по делото
книжа. Както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, двамата
обвиняеми отказват да дават обяснения. По искане на защитата, четирима от
свидетелите бяха повторно разпитани в съдебно заседание, като при разпитите не
бяха поставяни въпроси за установяване на нови обстоятелства, а свидетелите
преразказаха пред съда, това което са разказали и на досъдебното производство.
По тези съображения и поради факта, че защитата искаше разпит и на други лица,
разпитани на досъдебното производство, за обстоятелствата по които те вече са
били разпитвани, а не за нови обстоятелства, съдът отхвърли това искане. Според
разпоредбата на чл. 378 ал. 2 и ал. 3 НПК, при разглеждане на делото могат да
се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се
събират нови доказателства, като съдът разглежда делото в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението. Не беше уважено и искането
за допускане на нови свидетели, което искане се прави за първи път повече от 19
месеца след датата на събитието, предмет на разглежданото дело, макар че тези
лица са били известни на защитата, а не се касае за установени в хода на
производството лица. На досъдебното производство в рамките от четири до осем
месеца са били разпитани лицата, присъствали в заведението по време на
инцидента. Девет от свидетелите-очевидци са разпитани пред съдия, а от останалите
седем разпитани свидетели някой са присъствали в заведението и са го напуснали
заради случилото се, без да са проследили развитието на инцидента, а останалите
изобщо не са се намирали в заведението.
Свидетелите Р.Р., Д.Р. и В.Р. са
в съпружески и родствени отношения помежду си. Това обаче не е основание за
изключване на показанията им, а за подлагането им на по-внимателна преценка.
Същото се отнася и за свидетелите Ю.И., Д.М., които са приятели на подсъдимите,
а свидетелите Илчо Керменлийски и Мирослав М. са били от охраната на
заведението и колеги на св. Ю.И.. Тези свидетели също са заинтересовани, било
поради приятелски отношения с подсъдимите, било поради факта, че именно
охранителите е следвало да не допуснат инцидента, който се е развил в
заведението. Показанията на тези свидетели, съдът също не прие безкритично, а
ги анализира и съпостави с останалия доказателствен материал. Свидетелите
Мирослав Георгиев, Натали Георгиева и Кристиян Георгиев са били в компанията на
сем. Радеви. Свидетелите Петко И. – служител в заведението и Станислав И., не
са видели детайлно инцидента, но след него компанията на Станислав И. е
напуснала заведението. Свидетелите Валентина Русева, Коста Гавов, Д. Василев,
Павлин Проданов и Веселин Кършев не са били в заведението, като свидетелстват
за обстоятелства, извън инкриминираните деяния. Всяка от групите свидетели,
присъствали на инцидента има своите мотиви поради родство, приятелство или
служебни ангажименти по опазване на реда да заемат определена позиция. Съдът
прецени позицията на коя от тези групи свидетели е достоверна с оглед
развитието и хронологията на събитията, както и цялостния доказателствен
материал.
Както беше посочено, обвиняемите не дават обяснения
пред съда, а също и на досъдебното производство. Свидетелите Р.Р., Д.Р. и В.Р.
разказват последователно и безпротиворечиво фактическата обстановка, като
незначителни разминавания в детайлите, относно възприемането на събитията,
съдът приема като нормално за ситуацията в която са се намирали – динамично
развиващи се, агресивни действия насочени срещу тях и най-вече срещу Р.Р..
Създала се е суматоха, имало е съборно обзавеждане, посуда и всичко това е
попречило за спокойно и последователно възприемане на детайлите. Възловите
моменти, относно това, кой е нанасял удари, кой е посягал да нанесе такива посочват
конкретно подсъдимите като двете лица нанесли удари и предизвикали с действията
си намесата на охранителите, на посетители и довели до нарушаване на
обществения ред в заведението. Тези техни показания се подкрепят от показанията
на свидетелите Натали Георгиева, Кристиян Георгиев и Мирослав Георгиев, които
са видели нанасяне на удари, агресивно поведение на обвиняемите и св. Д.М. и
кръв около устата на Р.. Свидетелят Д.М. потвърждава, че е срещнал Д.Р. до
дамската тоалетна, по повод на което по-късно св. В.Р., с която се познават е
разговаряла с него. Потвърждава и това, че е имало „сдърпване“, настанала е „суматоха“,
намесили са се охранители, но отрича да се е намесвал лично и да е правил опити
да удря Р.. Твърди, че е разтървавал хората, участващи в сдърпването, но не е
видял кръв по лицето на Р.. Свидетелите Керменлийски, Мирослав М. и Ю.И., имащи
пряко задължение да следят за реда в заведението и да не допускат конфликти,
твърдят че е имало „някакво спречкване, „сбутване“ (Керменлийски), „сдърпване“
(М.), „налитане на бой“ (И.), но никой от тях не посочи да е видял нанасяне на
удари или кръв по лицето на Р.. Никой от тези свидетели обаче не твърди, че не
е имало удари, а че не е видял такива. Последното означава, че може да е имало
нанасяне на удари, което да не е било възприето от тези свидетелите. При
преглед на видеозаписа от камерите в заведението, се вижда, че освен
„сдърпване“ и „сбутване“ е имало
нанасяне на удари, събаряне на обзавеждане, чаши и бутилки, цялостно нарушаване
на първоначалната обстановка, което е накарало посетителите да напуснат
заведението. На видео материала се вижда как Р. се връща да си вземе обувката и
по лицето му има следи от зацапване, което е възможно да бъде кръв, както
твърди той и свидетелите Д.Р., В.Р., Натали Георгиева, Мирослав Георгиев,
Кристиян Василев. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинските експертизи. На Р.Р. са били причинени разкъсно-контузна
рана с дължина 2-3 см. с неравни ръбове в областта на средата и лявата половина
на горната устна с травматичен оток около нея, отчупване на малък фрагмент с
размери около 2-3 мм. от коронката на горния десен централен резец, разклащане
на протезната конструкция върху втори и трети горни леви зъби и счупване на
третия горен ляв зъб, синкаво кръвонасядане в областта на дясната половина на
гърба върху площ с размери около 8-10 см. и охлузвания на кожата в областта на
предната повърхност на дясната китка и в областта на десния глезен с размери
около 1,5-2 см. със забелване на епидермиса на кожата и травматичен оток на
тъканите на охлузените места. Всичко това говори за нанесени удари по лицето и
тялото, като ударите по лицето са причинили кървящи рани. Видеозаписа показва
каква е била обстановката в заведението преди инцидента, как се е развил самият
инцидент и каква е била обстановката след него. Очевидно е, че обществения ред
е бил грубо нарушен, защото макар да се касае за нощно питейно заведение в
което „по дефиниция се пее и пие“, както посочи защитата, това не е място за
силово разрешаване на отношения, при което се нарушава спокойствието, здравето
и физическата неприкосновеност на останалите присъстващи. Вижда се, че при
възникналата саморазправа са били замесени много хора, които не са отишли в
заведението да гледат сбивания и да се полагат на риск да бъдат засегнати от
хора, които в яростта си повалят всичко пред себе си.
Съдът не уважи искането на защитата да се изключи от
доказателствения материал видеозаписа и изготвените по повод на него експертизи
и протоколи. Това искане е подкрепено с позоваване на чл. 163 ал. 7 НПК, която
разпоредба регламентира
изземването на компютърни информационни
данни, чрез запис върху хартиен или друг материален носител. В случая се касае
за действия по чл. 159 ал. 1 НПК и с протокол за доброволно предаване от
20.12.2017 година, адв. Ирена Славова е предала намиращият се у нея диск със
запис от охранителните камери на заведението. Това е материален носител с
намираща се на него информация от видео-регистратор, а не компютърни
информационни данни по смисъла на чл. 163 ал. 7 НПК, които тепърва следва да се
пренасят върху материален носител. В този смисъл дискът е веществено
доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, бил е описан, огледан и е бил подложен
на експертна проверка, за това дали е бил манипулиран. Освен това видеозаписите
не са в основата на постановяване на съдебното решение, тъй като то е взето с
оглед преди всичко на свидетелските показания и цялостния доказателствен
материал. Видеозаписа дава яснота, относно обстоятелството, коя група
свидетелски показания най-достоверно отразява случилото се в нощен клуб „The Best“ в
град Ямбол на 26.11.2017 година.
С деянията си обвиняемите бивш редник 3-ти клас М.В.И.
и гражданското лице Д.П.С. са осъществили от обективна и субективна страна,
състава на престъплението по чл. 325 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На
26.11.2017 година около 05:17 часа в нощен клуб „The Best“,
намиращ се в град Ямбол на ул. „Търговска“,
блъскали св. Р., нанесли му удари по лицето и тялото в присъствие на негови
приятели и близки, на персонала и посетители от заведението. Това представляват
непристойни действия, с които двамата грубо са нарушили обществения ред и са изразили
явно неуважение към обществото, действайки като съизвършители. Защитата навежда
доводи, че описаното в постановлението води до извода за извършено престъпление
по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 НК, тъй като се описва причинена лека телесна
повреда по хулигански подбуди, като се сочи съдебна практика в тази насока.
Съдът не споделя становището на защитата. В основата на конфликта са били
действия на обв. С. и св. Д.Й.М. пред дамската тоалетна спрямо св. Д.Р., и
последвалото тези действия искане на обяснения от страна на свидетелите Р.Р. и В.Р.
от обв. С. и св. Д.Й.М. за случилото се. Обв. И. се е намесил в подкрепа на
приятелите си. Налице е бил личен мотив, който е бил причина за инцидента, но в
последствие хулиганските действия са извършени на публично място, в присъствие
на много хора и в нарушение на правилата за поведение в обществото. Обвиняемите
са осъзнавали обстоятелството, че се намират на публично място, където
присъстват освен тях и обекта на агресията им, и много други хора, които нямат
отношение към личните им дразги. Осъзнавали са, че в заведението има охрана, към
която е следвало да се обърнат, ако са се почувствали засегнати. Осъзнавали са,
че физическата саморазправа не е обществено прието като допустимо средство за
уреждане на личните взаимоотношения, а прилагането ѝ на публично място, в
заведение ще наруши спокойствието не само на обекта на посегателство, но и на
всички останали присъстващи и ще наруши грубо обществения ред. Въпреки това
обвиняемите са прибягнали до употреба на физическа сила и при това в такава
степен, че първоначалната намеса на охранителите се е оказала безрезултатна и
се е наложила намесата и на други посетители, за да се преустанови конфликта. За
да се саморазправят със св. Р., те са допуснали и са се съгласили с нарушаването
на обществения ред, и са показали неуважение към обществото в лицето на
намиращите се в заведението посетители. За това, че се касае за грубо нарушаване
на обществения ред, показващо и явното им неуважение към обществото говори
факта за причинените телесни увреждания на св. Р., намесата на охранители и
граждани, напускането на посетители от заведението, както и обстановката след
приключване на инцидента, който няма нищо общо с нормална обстановка, дори в
питейно заведение. Видео-регистратора е запечатал моментите по какъв начин е
била обстановката преди инцидента и каква е тя след него. В т. I.4 от
Постановление № 2 от 29.VI.1974 година по н. д. № 4/74 година на Пленума на ВС,
е посочено че хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни
форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва
извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия, между
които и хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне
на обида или телесна повреда. По тези съображения съдът прие за правилна
квалификацията по чл. 325 ал. 1 НК. Престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 НК е налице, когато липсва личен мотив за причиняване на телесната повреда, а
действията на дееца са хулигански спрямо пострадалия, като те демонстрират грубо
нарушение на общоприетите обществени правила за взаимоотношение между хората и
изразяват явно неуважение към личността на потърпевшия, като част от обществото.
За извършеното умишлено престъпление, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“
две години или „пробация“, както и „обществено
порицание“. Обвиняемите И. и С. не са осъждани и освобождавани от наказателна
отговорност, а в резултат на извършеното не са настъпили имуществени вреди.
Налице са изискуемите по чл. 78а ал. 1 НК предпоставки, поради което те следва
да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“.
При определяне размера
на наказанието, съдът съобрази положителните характеристични данни за И. и
липсата на негативни такива за С.. От своя страна свидетелите Р.Р. и В.Р. също
не са потърсили съдействие от назначените за опазване на реда лица, които са
присъствали в заведението, а са решили лично да искат обяснения от обв. С. и св.
Д.Й.М.. Това направили въпреки, че според Р. още при влизането им в заведението
е имало размяна на реплики между него и С. в не особено дружелюбен тон, а
когато в пет часа сутринта в нощно заведение, където се употребява алкохол,
пристъпиш към подобни обяснения, е житейски логично да се очаква не разрешаване
на спора, а разрастване на конфликтната ситуация. По изложените съображения,
съдът освободи
двамата обвиняеми от наказателна отговорност и им наложи административно
наказание „глоба” в размер на по 1 000.00 (хиляда) лева за всеки от тях.
Предвид осъдителното решение, обвиняемите
следва да заплатят по сметката на Военна полиция – Сливен, направените на
досъдебното производство разноски във връзка с обвинението им в общ размер на
597.08 лева, като всеки от двамата следва да заплати по 298.54 (двеста
деветдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) лева.
След влизане на решението в
сила, вещественото доказателство - 1 бр. CD - марка „Verbatim“, съдържащ записи от охранителни камери
на клуб „The Best“ - гр. Ямбол от 26.11.2017 година, следва да остане към
делото.
Мотивите се написаха на 30.09.2019 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.