№ 10089
с, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110151397 по описа за 2022 година
Производството е образувано, след като с Определение от 17.08.2022 г. по гр.д.
№ 1249/2021 г. на РС – г о исковата молба на П. Й. срещу В. А. и срещу „тм“ ЕООД по
чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и по чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД е изпратена по подсъдност на
СРС и производството е прекратено.
Съдът, след служебна проверка допустимостта на производството, намира
следното:
В определението на РС-г о е прието, че същият съд не е местно компетентен да
се произнесе по исковата молба, тъй като на основание чл. 105 ГПК седалището на
ответното дружество е в с, а на първия ответник В. А. връчването на съдебни книжа е
извършено по местоработата й при втория ответник в с.
На първо място, съдът счита за несъстоятелен мотИ. на РС-о, че след като
връчване на единия ответник е извършено на територията на съответно населено
място, където се намира и седалището на другия ответник, то местната подсъдност на
делото срещу този ответник следва да се определи по местовръчването нему. Нормите
на процесуалния закон са императивни, като липсва подобно правило относно
определянето на местната подсъдност на делата, при което определяща предпоставка
да е местовръчването на съдебни книжа.
Неоснователен е и мотивът на същия съд, че местната подсъдност в случая се
определяла по реда на чл. 105 ГПК, а именно – по постоянния адрес или седалището на
ответника.
С Разпореждане от 11.12.2022 г. съдът е констатирал, че в исковата молба, както
и в уточнителните молби към нея не е посочено в кое точно населено място ищецът е
прочел и възприел горепосочената статия, поради което на ищеца са дадени указания
да уточни изрично в кое населено място или именно на територията на коя община е
прочел и възприел процесната статия, за която твърди, че е била публикувана на
27.02.2018 г. в електронното издание на вестник "т". Видно от разписка към съобщение
от 04.01.2023 г. ищецът не е изпълнил указанията на съда, за което му е дадена
последна възможност с Разпореждане от 03.02.2023 г.
С молба от 14.03.2023 г. ищецът е посочил, че е прочел и възприел процесната
статия на територията на с. о, община с.
С Определение от 07.06.2021 г. по гр.д. № 887/2018 г. на РС – с производството
по гта искова молба е прекратено при липса на съдебен състав в същия съд да разгледа
делото по изложени в акта съображения и делото изпратено на основание чл. 23, ал. 3
ГПК на ОС – вт за определяне на друг равен по степен съд. С Определение от
15.06.2021 г. по в.ч.гр.д. № 480/2021 г. на ОС – вт делото е изпратено на РС – г о.
1
При подсъдност по местоизвършване на деянието по смисъла на чл. 115 ГПК
законът има предвид мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил
деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са
се проявили последиците от това деяние, защото вредите са елемент на деликта, който
е различен и отделен от самото деяние. Когато обаче деликтното деяние се изразява в
разпространяване на клеветнически твърдения или обиди чрез електронна
кореспонденция поради особеностите на електронната среда и многобройните
възможности за намеса в нея единствената сигурна връзка на такИ. деликти с
определено физически конкретизирано пространство е мястото на настъпване на
вредите, което в общия случай съвпада с местопребИ.ването на пострадалия, където
той е възприел направените изявления на ответника или разпространените в тази
виртуална среда информации от последния (Решение на съда на ЕС (голям състав) от
25.10.2011г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 (eD. A. G. и O. M. и R. M. срещу X
и M. L., по преюдициални запитвания, отправени от B. и от T. de grande instance de P.;
Определение от 12.12.2019 г. по ч. гр. дело № 14099/2019 г. на СГС-ІІ А възз. с-в,
Определение № 165/25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г. на ВКС-І г. о.,
Определение № 50216/29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2972/2022 г. на ВКС-І г. о.).
С оглед твърденията на ищеца за местонастъпване на деянието, а именно, че е
прочел и възприел процесната статия на територията на с. о, община с, съдът намира,
че местонастъпването на деянието е именно община с, поради което съдът по
местоизвършване на деянието е РС – с.
В разпоредбата на чл. 115 ГПК е уредена изборна местна подсъдност по
местоизвършване на деянието при искове за непозволено увреждане, каквито в случая
са предявени. Сам ищецът е избрал да дерогира общата подсъдност по чл. 105 ГПК и
да предяви исковете си именно пред съда по местоизвършване на деянието – РС – с,
като е депозирал исковата си молба пред него, като е упражнил процесуалната
възможност да избере пред кой от местно компетентните съдилища да предяви
исковете си. Следователно, местната компетентност на РС – с, съответно на РС – о с
оглед определянето му като друг равен по степен съд на основание чл. 23, ал. 2 ГПК е
обоснована от критерия по чл. 115 ГПК, а не от критерия по чл. 108 вр. чл. 105 ГПК.
Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращане на
делото на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност
(чл. 122 ГПК).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 51397/2022 г. на Софийски районен
съд, 31-ви състав.
ПОВДИГА СПОР за подсъдност между Софийски районен съд и РС – г о пред
Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА гр.д. № 51397/2022 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав на
Софийски градски съд за произнасяне по спора за подсъдност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2