Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1568/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Олива” АД, ЕИК *********
гр. Кнежа 5835, общ. Кнежа, ул. „Марин Боев” №1 срещу „Агропрестиж”
ЕООД, ЕИК
********* с. Добри дол, община Аврен и Д.Б.Д.
с ЕГН
********** ***, в условията на кумулативно субективно
съединяване искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 46 777,93 лева, представляваща неплатен остатък от главница
по запис на заповед от 27.08.2018 г. с падеж 30.09.2018г., издаден за сумата от
70000 лева от „Агропрестиж”
ЕООД в полза на „Олива” АД и авалиран от Д.Б.Д., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
25.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. 3040/2019 г. на ВРС.
Ищецът поддържа, че в негова полза длъжникът „Агропрестиж” ЕООД е издал на 27.08.2018 г. запис на
заповед, с който едностранно и безусловно се е
задължил да му заплати сумата от 70000 лева, платима
на падеж
30.09.2018г. Записът на заповед е авалиран от ответника Д.Б.Д., който се е задължил да
отговаря солидарно за задължението. Менителничният ефект е предявен за плащане
на 01.10.2018г. Поради изпадане на
длъжниците в забава, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която
ответниците са подали възражение. След завеждане на заповедното производство от
страна на поемателя по записа е постъпило частично плащане. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на неплатения остатък.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Д.Б.Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът е
частично неоснователен за разликата над 23200 лева. Излага, че процесният запис
на заповед обезпечава задължения по договор за доставка на селскостопански
култури №0-118-367-AS/23.08.2018г., сключен между
представляваното от ответника дружество „Агропрестиж”
ЕООД и ищеца „Олива” АД. По силата на
този договор ответното дружество получило авансово от ищеца сумата от 53200
лева, представляващи 90% от стойността на договора, срещу задължението му да
предаде 100 тона маслодаен слънчоглед. В деня на сключване на договора
ответникът бил принуден да подпише запис на заповед за сумата от 70000 лева,
като управител и като авалист, като бил уверен, че записът няма да се ползва, а
ще служи единствено за обезпечение. Поради форсмажорни обстоятелства – валежи,
които не позволявали жътва, е изготвен анекс, с който срокът за предаване на
слънчогледа е удължен до 25.11.2018г. Поради ниските добиви ответното дружество
възстановило част от сумата в размер на 30000 лева. Независимо от това ищецът е
предприел действия за снабдяване с ИЛ за сумата от 70000 лева, каквато не е
получавана по договора. Оспорва, че дължи сумата от 30.09.2018г., тъй като
падежът на задължението е удължен на 25.11.2018г. Признава иска до размера от
23200 лева и моли за отхвърлянето му за разликата до 46777.93 лева, като
недължима.
Ответникът „Агропрестиж”
ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 367 ГПК.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която признава, че процесният запис на заповед обезпечава задължение по договор
№0-118-367-AS/23.08.2018г., както и че с Анекс №1 от 28.09.2018 г. към договора
срокът за предаване на договореното количество стока е удължен до 25.11.2018 г.
Не оспорва и факта, че авансово заплатената цена по договора е в
размер на 53200 лева, представляваща 95% от продажната цена, за което е
издадена фактура №120/27.08.2018г. Поддържа, че на основание чл.9.1., буква
„а" от договора записът на заповед обезпечава не само задължението за
връщане на авансовото плащане, но и всички стокови и парични вземания на
купувача, включително неустойка по чл. 8.1.(2) от договора в размер на тридесет
процента от договорената цена и начислена законна лихва от датата на
извършеното авансово плащане до датата на възстановяването му. Твърди, че
договорът е развален поради виновно неизпълнение на задължението на продавача
за доставка на договорените количества слънчоглед, с едностранно изявление на
ищеца, получено от ответното дружество на 05.01.2019 г. След развалянето на
договора ответното дружество е заплатило сумата от 30000 лева с банков превод
от 10.04.2019 г., с което е погасена лихва за периода 27.08.2018г. –
10.04.2019г. в размер на 3339.78 лв. (от датата на аванса по разваления договор
до датата на плащането), част от дължимата главница в размер на 8469.22 лева,
обезщетение по чл.8.1, ал.2 договора в
размер на 16800,00 лв.; такса за заповедно производство в размер на 1400,00 лв. Неплатеният
остатък от задълженията по договора възлиза на 46 777,93 лева, от който: 44
739.78 лева - главница, невъзстановено авансово плащане и 2 038, 15 лева -
лихва за периода от 11.04.2019 г. до 20.09.2019 г.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът Д.Б.Д. е депозирал
отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа вече изразеното
становище по иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 3040/2019г. на
ВРС, че по заявление на „Олива” АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е издадена Заповед № 1627/26.02.2019 г., с която е разпоредено ответниците
„Агропрестиж” ЕООД и Д.Б.Д. да заплатят солидарно
сумата 70000
лева, представляваща главница по запис на заповед от 27.08.2018 г. с падеж
30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 25.02.2019г. до окончателното изплащане.
По
заповедното производство е представен запис на заповед, издаден на 27.08.2018 г., по силата на който „Агропрестиж” ЕООД се е
задължило да заплати на падеж 30.09.2018г., на „Олива” АД сумата 70000 лв. Ценната книга е
авалирана от ответника Д.Б.Д. с ЕГН **********. Посочено е, че записът на
заповед се издава във връзка с договор за покупко-продажба на маслодаен слънчоглед бъдеща реколта 2018г. №0-118-367-AS/23.08.2018г.
По делото
е представен и договор за покупко-продажба №0-118-367-AS/23.08.2018г., сключен между „Олива” АД като купувач и „Агропрестиж” ЕООД като продавач, с предмет 100
тона маслодаен слънчоглед бъдеща реколта 2018г. със срок за изпълнение
15.09.2018г. - 30.09.2018г. при цена 560 лв. за метричен тон, като 95% от
цената за тон договорено количество се заплаща на продавача авансово след
представяне на издадени от него проформа фактура и запис на заповед. Съгласно чл.9.1., буква „а“
от договора продавачът издава на купувача запис на заповед за стойността на авансовото
плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30%. С Анекс №1 от 28.09.2018г. срокът за предаване на
договореното количество стока е удължен до 25.11.2018г.
От заключението на назначената ССЕ се
установява, че полученият от „Агропрестиж”
ЕООД аванс по договора за покупко-продажба е в
размер на 53200 лева, заплатени по банков път на 27.08.2018г., за което същият
е издал проформа фактура 120/27.08.2018г. Доставка на слънчоглед по договора не
е извършвана. Размерът на уговорената неустойка по чл.8.1. (2) от договора при
съобразяване стойността на недоставеното количеството и предвидения в клаузата
минимален размер на обезщетението от 30% възлиза на 16800 лева. На 10.04.2019г.
„Агропрестиж” ЕООД е възстановил част от аванса в размер на 30000 лева с посочено
основание за плащането – кредитно известие. С извършеното частично плащане в
счетоводството на „Олива” АД
са погасени вземанията за неустойка в размер на 16800 лева, за разноски по заповедно производство – 1400 лева, лихви за
забава за периода 27.08.2018г. – 09.04.2019г. в размер на 3339,78 лева и
главница до размера от 8460.22 лева.
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Искът е предявен
по реда на чл.422 от ГПК от заявителя срещу длъжниците в изискуемия срок, което обуславя извод за допустимост на
производството.
По предявените субективно
съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, обективирано в заповедта за изпълнение
и по-конкретно наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който
ищецът се явява поемател, а ответниците съответно – издател и авалист, настъпването на
изискуемостта на задължението и неговия размер, а в тежест на ответниците е да
установяват изпълнение на задължението си ценната книга.
Настоящата
инстанция намира, че представеният по делото запис на заповед е редовен от
външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка.
Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от
ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в
самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 70000 лева, падеж на определен ден, място
на плащане, датата на издаване и подпис на издателя. Автентичността на
документа не е оспорена в предвидения в чл.193 от ГПК императивен срок, поради
което същият се ползва с формална доказателствена сила. Посочената в записа на
заповед добавка
досежно основанието за издаването му сама по себе си не опорочава формата на
записа на заповед, нито поставя под условие безусловния характер на поетото
задължение за плащане, поради което и следва да се счита за неписана.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузалното правоотношение, по повод на което е
издаден записът на заповед. В случай, че ответникът докаже връзката на
менителничния ефект с конкретно каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да
установи неговото съществуване или правоизключващите си възражения срещу
въведената от ответника каузална сделка.
В случая липсва въведено каузално правоотношение от ответника „Агропрестиж” ЕООД -
издател по записа на заповед, поради
което в производството по предявения срещу него иск не подлежи на изследване
стоящото извън записа на заповед основание за издаването му.
Доколкото вземането по
записа на заповед се претендира както от издателя, така и от менителничния поръчител (авалист),
следва да се посочи, че уреденото в чл. 483 – 485 ТЗ менителнично поръчителство
е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно
волеизявление на авалиста и независимо от задължението, което обезпечава.
Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице (авалист)
поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице (хонорат). За
разлика от договора за поръчителство авалът се различава от него по начина на
учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което
задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект или върху
прикрепен към него лист (алонж). В този смисъл съдът намира, че авалът е
надлежно учреден от страна на ответника
Д.Б.Д.,
съгласно разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ. С него по законова дефиниция е
обезпечено плащането по процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид
нормата на чл. 484, ал. 3 ТЗ, в случая
авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. Между страните не е
спорна и автентичността на изявлението на ответника.
Така очертаният
самостоятелен и неакцесорен характер на менителничното поръчителство е
основанието за последователно застъпваното в правната теория и константна
съдебна практика виждане, че авалистът не може да противопоставя на приносителя
на менителничния ефект възражения, които би могъл да му противопостави самият
хонорат (издател на записа на заповед) - както абсолютни възражения за
недействителност на ефекта (с изключение на възражение за неспазване на
изискуемата форма), така и лични възражения, произтичащи от каузално
правоотношение между приносителя и хонората. Разбира се тази забрана не е
приложима в случаите, когато авалистът сам е страна по каузалното
правоотношение. Практиката последователно се придържа и към разбирането, че
възражения основани на съществуването или несъществуването на задължение по
каузалното правоотношение, биха били допустими от страна на авалиста само в
хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с
право от страна на приносителя, изводими от систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 465, вр. с чл. 485, ал. 2 и чл. 289 ТЗ, вр. чл. 8 и чл. 63,
ал. 1 ЗЗД. (така Р № 17/21.04.2011 г., т.д. № 213/2010 г., Р № 120, т.д. №
988/2009 г., Р № 21, т.д. № 1091/2010 г., Р № 26, т.д. № 1027/2013 г., Р № 2,
т.д. № 984/2012 г., всички на ВКС и др.).
Възраженията на ответника –
авалист в настоящото производство се свеждат единствено до основани на
каузалното правоотношение оспорвания на вземането по размер и твърдения за
изменен падеж. Не се твърди, а и не се установява, ответникът да е страна по
каузалното правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед. Не са
релевирани и обосновани възражения за недобросъвестност при придобиването или
злоупотреба с право от страна на ищеца. Липсват представени доказателства в
тази насока въпреки дадените изрични указания по разпределение на доказателствената
тежест. Издаването на записа на заповед в изпълнение на поето договорно
задължение (чл.9.1., б.„а“) и в рамките на уговорения размер, включващ главница и
неустойка, изключва вероятността за недобросъвестност при придобиването му. Както
бе посочено кредиторът не е длъжен да посочва дали ценната книга има
обезпечителен характер, поради което признанието на ищеца за съществуване на
каузалното правоотношение не представлява основание за въвеждането му в процеса
при липса на проведено от ответника доказване на специалните предпоставки за
това.
Горните фактически и правни констатации обуславят извода, че
процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане в полза на
ищеца, чиято изискуемост е настъпила на посочения падеж. Оспорването на
падежната дата, освен, че се основава на стоящото извън предмета на доказване
каузално правоотношение, не би опровергало формирания извод за изискуемост на
вземането, тъй като твърдяният по-късен момент също е настъпил към момента на
настоящото произнасяне.
При определяне размера на претенцията следва да бъде съобразно
предприетото от ищца признание, че извършеното в хода на процеса от ответника „Агропрестиж” ЕООД частично плащане е
във връзка именно с процесното менителнично правоотношение. След приспадане на
частичното плащане в размер на 30000 лева от общия размер на главницата – 70000
лева, непогасеният остатък от менителничното задължение възлиза на 40000 лева,
до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните 46 777,93 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба, върху главницата е дължима и
законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 25.02.2019г.,
от когато по аргумент от фикцията по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявяван
искът, до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над предявения
- 46
777,93 лева до пълния
размер от 70000 лева издадената Заповед №
1627/26.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3040/2019г. на
ВРС, подлежи на обезсилване от съда, който я е постановил, поради непредявяване
на иска по чл.422 от ГПК.
По отговорността за разноски:
Съобразно разрешението
дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Предвид изхода от спора, последните се явяват дължими в полза на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от материалите по заповедното производство направените
разноски са в размер на 1400.00 лв. – държавна такса, които следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца изцяло, независимо, че вземането не е предявено по
исков ред в пълния му посочен в заявлението размер, доколкото това се дължи на извършеното
от длъжника частично плащане след издаване на заповедта за изпълнение, т.е. в
хода на процеса.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в първоинстанционното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 1142.04 лева от общо 1335.56 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (935.56 лева) и депозит за вещо лице (400 лева).
Разноски не се присъждат в
полза на ответниците поради липса на направено искане и представени
доказателства за сторени такива в настоящото производство.
На основание чл.77 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 100 лева,
представляваща разлика между първоначално внесения депозит и определения
окончателен размер на възнаграждението за вещо лице.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Агропрестиж” ЕООД, ЕИК *********
с. Добри дол, община Аврен и Д.Б.Д.
с ЕГН
********** ***, дължат солидарно на „Олива” АД, ЕИК *********
гр. Кнежа 5835, общ. Кнежа, ул. „Марин Боев” №1, сумата от 40000 лева, представляваща
неплатен остатък от главница по запис на заповед от 27.08.2018 г. с падеж
30.09.2018г., издаден за сумата от 70000 лева от „Агропрестиж” ЕООД в полза на „Олива”
АД и авалиран от Д.Б.Д., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 25.02.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 3040/2019 г. на ВРС, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40000 лева до 46 777,93 лева.
ОСЪЖДА „Агропрестиж”
ЕООД, ЕИК
********* с. Добри дол, община Аврен и Д.Б.Д.
с ЕГН
********** ***, да заплатят на „Олива” АД, ЕИК *********
гр. Кнежа 5835, общ. Кнежа, ул. „Марин Боев” №1, сумата от 1400 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 3040/2019 г. на ВРС и сумата
от 1142.04 лева, представляваща разноски в исковото
производство за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Олива”
АД, ЕИК
********* гр. Кнежа 5835, общ. Кнежа, ул. „Марин Боев” №1, да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 100 лева, представляваща разлика
между първоначално внесения депозит и определения окончателен размер на
възнаграждението за вещо лице, на основание чл.77 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: