№ 186
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:С. Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500401 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4414/30.06.2022 г. (подадена по пощата на
28.06.2022 г.) от С. А. З. ЕГН********** против решение № 195/19.06.2022 г., постановено
по г. д. № 724/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик в частта му, с която е признато за
установено, че С. А. З. ЕГН********** дължи на П. Н. К. ЕГН ********** сумата от
93 000.00 лева, представляваща неиздължен остатък, съобразно нотариално заверена
спогодба от 09.06.2015 г. от нотариус М.К., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, във връзка с което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
260180/06.04.2021 г. по ч. г. д. № 269/2021 г. по описа на РС-Велинград.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск за заплащане на парична сума с правно основание нотариално заверена
спогодба от 09.06.2015 г. и с правна квалификация чл. 365 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК .
Предявен от П. Н. К. ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“ № 300, със съдебен
1
адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 18, ет. 1, чрез адвокат Л. К. против С. А. З. ЕГН ********** от гр.
В., ул. „П.Б.“ № 58а, със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.“ № 31, ет. 2, офис 6, чрез адвокат
И.Й..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът и дължи, сумата 153 000.00 лева, представляваща неиздължен остатък,
съобразно нотариално заверена спогодба от 09.06.2015 г. от нотариус М.К., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, във връзка с което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 260180/06.04.2021 г. по ч. г. д. № 269/2021 г. по описа на РС-
Велинград. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска.
За разликата над присъдената сума от 93 000.00 лева до пълния предявен размер
от 153 000.00 лева, решението на първоинстанционният съд е влязло в сила. Ето защо
предмет на въззивното производство е само вземане в размер на 93 000.00 лева.
І. по допустимостта:
Видно от приложеното ч. г. д. № 269/2021 г. по описа на РС-Велинград, на
15.03.2021 г. П. Н. К. ЕГН ********** е подала заявление и е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260180/06.04.2021 г., постановено
по ч. г. д. № 269/2021 г. по описа на РС-Велинград, с разпореждане длъжникът С. А. З. ЕГН
********** да заплати на П. Н. К. ЕГН ********** сумата от 153 000.00 лева, по договор
спогодба от 09.06.2015 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
3 060.00 лева - държавна такса и 3 000.00 лева – адвокатски хонорар. В заповедта е
посочено,че вземането произтича от документ по чл. 417, т. 3 от ГПК с нотариална заверка
на подписите.
Депозирано възражение вх. № 263115/01.07.2021 г. по реда на чл. 414 от ГПК от
С. А. З..
С разпореждане от 02.07.2021 г. е указано на длъжника З. да представи поканата
за доброволно изпълнение, с цел установяване на коя дата е била връчена заповедта.
С молба вх. № 263595/09.09.2021 г. е представено копие на известие от което е
видно, че ответникът е уведомен чрез неговата майка, която е получила поканата за
доброволно изпълнение на 01.06.2022 г.
Видно от представеното писмо вх. № 263644/17.09.2022 г. от ЧСИ Г.З., рег. № ...,
поканата за доброволно изпълнение, както и издадената заповед за незабавно изпълнение,
ведно с изпълнителен лист до длъжника З. е връчена редовно на 01.06.2021 година.
Следователно е спазен едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК от длъжника
(редакцията ДВ бр. 100/2019 г.).
Издадено е разпореждане № 260951/16.09.2021 г., с което е указано на заявителят,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
2
съобщението. Това разпореждане е връчено на ищцата К. на 29.09.2021 г. Исковата молба е
депозирана пред ОС–Пазарджик на 22.10.2021 г. – срокът е спазен.
Налага се изводът, че така предявеният иск е допустим.
ІІ. по същество:
В исковата молба се твърди, че, на 09.06.2015 г., между страните е сключена
спогодба, заверена нотариално от нотариус М.К., по силата на която страните се
споразумяват, че С. А. З. ЕГН ********** дължи на П. Н. К. ЕГН ********** сумата от
153 000.00 лева, представляваща неизплатена част от продажна цена, договорена с
предварителен договор от 09.08.2012 г.
Това твърдение е основателно и се доказва от представените преписи от
цитираните предварителен договор и спогодба (л. 7 9 8 и 9 – 10 от делото на ОС).
Както вече беше посочено, за тази сума е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260180/06.04.2021 г. по ч. г. д. № 269/2021 г. по
описа на РС-Велинград.
Ответникът твърди, че част от тази сума в размер на 60 000.00 лева е вече платена
на ищеца. Това твърдение се признава от ищеца и се доказва от представените платежни
документи (л. 68 – 71 от делото на ОС), в което изрично е посочено, че плащанията са с
основание „10 вноски по спогодба“, както и от заключението на счетоводната експертиза (л.
74 – 78 от делото на ОС). На 22.12.2015 г. са преведени 30 000.00 лева, представляващи 10
вноски за периода от 01.06.2015 г. до април 2016 г., а на 04.01.2016 г. са преведи отново
30 000.00 лева, представляващи още 10 вноски от 01.04.2016 г. до 30.01.2017 г.
включително.
При това положение е останала неизплатена сумата от 93 000.00 лева.
Ответникът прави възражение, че вземането в този размер е погасено по давност.
Това възражение е неоснователно.
На първо място, в случая се прилага общата 5-годишна давност, а не кратката 3-
годишна, тъй като уговореното заплащане на задължението по спогодбата представлява
единна сума, макар и на вноски, а не периодични плащания и не попада в приложното поле
на нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността тече от моментът, в който вземането е
станало изискуемо. В конкретният случай, след като става въпрос за единно задължение,
чието изпълнение е разсрочено по определен от страните план, с ежемесечни вноски, следва
извода, че давността започва да тече от настъпването на изискуемостта на цялото вземане,
т.е. от 05.07.2019 г., освен ако страните не са уговорили друго.
В процесната спогодба е уговорено друго. Съгласно § 5 от нея, цялото вземане
става предсрочно изискуемо, при неплащане на която и да е сума по спогодбата, без да е
необходимо страните да отправят допълнителни волеизявления.
Както вече беше прието за доказано, последното плащане е направено на
3
04.01.2016 г., за сумата от 30 000.00 лева, но с основание, че се заплащат 10 вноски до месец
януари 2017 г. включително. При това положение вземането е станало изискуемо изцяло,
без изрични действия от страна на страните на 05.02.2017 г. и този момент започва да тече
погасителната давност.
Заявлението по реда на чл. 417 от ГПК е подадено пред РС-Велинград на
12.03.2021 г. и давността е прекъсната преди изтичане на 5 годишен срок, считано от
05.02.2017 г.
При това положение е останала неизплатена сума в размер от 93 000.00 лева и
следва да бъде признато, че ответникът дължи същата на ищеца.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден С. А. З. ЕГН
********** да заплати на П. Н. К. ЕГН ********** сумата от 3 500.00 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/19.06.2022 г., постановено по г. д. № 724/2021
г. по описа на ОС-Пазарджик в частта му, с която е признато за установено, че С. А. З.
ЕГН********** дължи на П. Н. К. ЕГН ********** сумата от 93 000.00 лева,
представляваща неиздължен остатък, съобразно нотариално заверена спогодба от 09.06.2015
година от нотариус М.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, във връзка с което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260180/06.04.2021 г. по ч. г. д. №
269/2021 г. по описа на РС-Велинград.
ОСЪЖДА С. А. З. ЕГН ********** от гр. В., ул. „П.Б.“ № 58а, със съдебен адрес:
гр. П., бул. „П.“ № 31, ет. 2, офис 6, чрез адвокат И.Й. да заплати на П. Н. К. ЕГН
********** от гр. В., бул. „С.“ № 300, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 18, ет. 1, чрез
адвокат Л. К. сумата от 3 500.00 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5