Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 5192 по описа за 2021г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „Ю.Б.“ АД против Д.Д.Т. осъдителни искове за сумата 42 284 евро, частично от 45 036.53 евро на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 18.02.2008г. и допълнителни споразумения към него; 11 026.24 евро на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща възнаградителна лихва за периода
10.05.2018г.-18.04.2021г.; 4 008.40 евро на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода
10.05.2018г.-18.04.2021г.; 84.93 евро, представляваща застраховка по договора за
периода 18.02.2019г.-18.04.2021г. и сумата 92.20лв., представляваща разходи за нотариални
такси за периода 26.06.2020г.-18.04.2021г., ведно
със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответника договор за потребителски
кредит № HL32712/18.02.2008г., по
силата на който му предоставил сумата
40 000 евро с поето задължение за връщане
на равни месечни вноски всяка по 281.44 евро в срок до
27.02.2033г. За предоставения
кредит ответникът следвало да заплаща
възнаградителна лихва от 6.35%, както
и годишна такса за управление от
0.3% върху непогасения размер на главницата,
включени в погасителните вноски. С договор за цесия от
09.04.2008г. прехвърлил вземанията
си на „Б.Р.С.“ АД, а впоследствие с друг договор за цесия
от 26.11.2019г. това дружество му ги
прехвърлило обратно. Твърди с ответника да са
били сключени няколко допълнителни споразумения към договора за кредит,
с които уговорен облекчен ред за
издължаване на сумите и служебно преоформяне размера на главницата чрез
натрупване към нея на непогасени
лихви и такси. Поради неизпълнение на поетите задължения
с исковата молба ищецът обявява кредита за предсрочно
изискуем, което да се счита
съобщено на ответника с връчване на препис от
нея.
Ответникът не е подал писмен
отговор в законовия срок, не се явява или представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по исковете.
Съдът, след като разгледа
исковата молба и съобрази доказателствата по делото, намира следното:
На 18.02.2008г. между „Ю. И Е.Д.Б.“
АД /с правоприемник ищеца „Ю.Б.“ АД/ и Д.Д.Т. е
сключен договор, по силата на който банката предоставя кредит за текущи нужди в
размер на 40 000 евро с поето от кредитополучателя задължение за връщане
на равни месечни вноски всяка по 281.44 евро с падежна дата 27-мо число на
месеца за срок от 300 месеца с крайна дата на погасяване 27.02.2033г. съгласно
погасителен план /стр.10-15 и стр.37-46/. Кредитът е усвоен изцяло на
27.02.2008г. чрез заверяване банковата сметка на ответника.
С чл.3, ал.1 от договора е
уговорено заплащането на възнаградителна лихва 6.95%,
формирана от базов лихвен процент на банката за кредити в евро, към датата на
сключването в размер на 6.35%, и надбавка от 0.6%. В чл.3, ал.5 е предвидено,
че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила чрез обявяването му на
видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора
при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно ал.2 при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Кредитът е обезпечен с договорна
ипотека върху собствен на ответника недвижим имот, учредена на 22.02.2008г. с
НА № 125, том II, рег.№ 2947, дело № 292/2008г.
С договор за цесия от
09.04.2008г. банката прехвърлила вземанията си по договора за кредит към
ответника, ведно с обезпечението на „Б.Р.С.“ АД.
На 16.05.2009г. между ответника и
цесионера „Б.Р.С.“ АД е подписано допълнително
споразумение към договора за кредит, в който е посочено, че към датата на
подписването му задълженията възлизат на 39 876.27 евро, от които 42.09
евро-просрочена главница, 281.27 евро-просрочена лихва, 39 375.23
евро-редовна главница и 177.68 евро-редовна лихва. Съгласно т.IV от него сумите за просрочена лихва и просрочена главница
се преоформят чрез натрупване към редовната главница.
С допълнително споразумение от
18.05.2009г. е констатирано, че към датата на подписването му задълженията по
договора са в размер на 39 895.01 евро, от които 42.09 евро-просрочена
главница, 281.31 евро-просрочена лихва, 39 375.23 евро-редовна главница и
196.38 евро-редовна лихва. В т.IV е предвидено
сумите за просрочена лихва и просрочена главница да се преоформят чрез натрупване към редовната главница. Уговорен
е 12-месечен период на облекчено погасяване на равни месечни вноски по съставен
към споразумението погасителен план, след изтичането на който се погасява на
равни месечни вноски по същия план.
На 26.11.2009г. е сключен договор
за цесия, по силата на който „Б.Р.С.“ АД прехвърля вземанията по договора за
кредит към ответника на Ю. И Е.Д.Б.“ АД /с правоприемник ищеца „Ю.Б.“ АД/.
С допълнително споразумение от 10.06.2010г.
между ответника и банката е констатирано, че към тази дата задълженията по
кредитния договор са 48.44 евро- просрочена главница, 294.60 евро-просрочена
лихва, 7.67 евро-просрочени такси и 40 713.75 евро-редовна главница. В
чл.3, ал.1 от него е предвидено просрочените суми за главница, лихви и такса да
се преоформят служебно от банката чрез натрупване към
редовната главницата. В чл.3, ал.2 и сл. е предвиден 12-месеченпериод на
облекчено погасяване на равни месечни вноски съгласно съставен към споразумението
погасителен план, в който период се заплаща фиксирана годишна лихва от 4.97%.
След изтичането на този период върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчението лихва /чл.5/, а след изтичане на същия
този период задължението се олихвява с годишна лихва в размер на действащия на
банката БЛП в съответната валута заедно с договорна лихвена надбавка от 0.83
пункта /чл.6/.
С допълнително споразумение от
29.11.2010г. е постигната съгласие за прекратяване периода на облекчено
погасяване, като натрупаните, но неплатени лихви за редовна главница се преоформят в дължими, а върху задължението се начислява
годишна лихва, съответстваща на договорената за периода след изтичането на
действащия към момента период за облекчено погасяване.
С последващо
допълнително споразумение от 01.12.2010г. е констатирано, че към деня на
подписването му ответникът дължи 381.63 евро-просрочена лихва, 14.84
евро-просрочени такси и 41 186.36 евро-редовна главница. В чл.3 е
предвидено преоформяне чрез натрупване на
просрочената лихва и такси към редовната и непогасена главница. Уговорен е
6-месечен период на облекчено погасяване на равни месечни вноски при лихва от
3.12%. След изтичането му върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
през този период лихва, а върху общия размер
след натрупването се начислява годишна лихва в размер равен на сбора от
действащия БЛП в съответната валута с надбавка от 0.98 пункта.
Съгласно допълнително
споразумение от 20.07.2011г. към тази дата задълженията по кредита са 105.02
евро-просрочена лихва, 4.11 евро- просрочени такси и 41 778.74 евро- редовна главница. С чл.3
просрочените лихви и такси са преоформени чрез
прибавяне към редовната главница. Предвиден е 6-месечен период на облекчено
погасяване с плащане на намалени месечни вноски, след изтичането на който върху
дълга се натрупва начислена, но непогасена през този период лихва, съответно
кредитът се погасява на месечни вноски при лихвени условия на договора и последващите допълнителни споразумение. С това споразумение
е изменена падежната дата на вноските на 2-ро число от месеца.
Съгласно допълнително
споразумение от 16.02.2012г. задълженията към датата на подписването му са
54.53 евро-просрочена главница, 213.91 евро-просрочена лихва, 5.13
евро-просрочени такси и 43 168.25 евро-редовна главница. Просрочените
лихви и такси са преоформени чрез натрупване към
редовната главница и уговорен 6-месечен период на облекчено погасяване с
плащане на вноските в намален размер, след изтичането на който погасяването се
осъществява по същия начин, както е посочено в предходните споразумения.
С последното допълнително
споразумение от 29.08.2012г. е констатирано, че задължението на ответника е в
размер на 44 764.78 евро-редовна главница. Уговорен е 6-месечен период на
облекчено погасяване, в който се начислява лихва от сбора на действащия на
банката БЛП в съответната валута намален с 4.83 пункта, а след изтичането му задължението
се олихвява с годишна лихва в размер на действащия БЛП-8.45% и надбавка от 1.38
пункта. Изменена е падежната дата на вноските на 10-то число на месеца.
Според приетото и неоспорено от
страните заключение на вещо лице по ССч.Е ответникът
е в неизпълнение на погасителни вноски за периода 10.03.2013г.-10.04.2021г. Главницата
възлиза на сумата 45 802.16 евро, от която 40 000 евро по сключения
договор за кредит, 5 699.19 евро капитализирани просрочени лихви и такси и
102.97 евро капитализирани просрочена част от главница. По договора са
начислени 45 802.16 евро-главница, 47 199.44 евро възнаградителна
лихва, 5 870.99 евро-наказателна лихва, 791.72 евро-такси и 321.36 евро-застраховки
или общо 99 985.67 евро. В периода 2008г.-2016г. ответникът извършвал
плащания в общ размер на 16 243.67 евро, от които погасени 765.63 евро от
главница, 14 891.66 евро възнаградителни лихви,
1.85 евро наказателна лихва, 516.37 евро такси по договора и 68.16 евро за застраховки.
След приспадане на погашенията задължението за главница е в размер на
45 036.53 евро, за възнаградителна
лихва-32 307.78 евро, наказателна лихва-5 869.14 евро, такси по
договора- 275.35 евро и застраховки-253.20 евро или общо 83 742 евро.
Според заключението на вещото
лице след сключване на договора лихвеният процент по кредита е изменян с
промяна на базовия лихвен процент /БЛП/ и допълнителните споразумения към него,
като видно от таблицата на стр.19 от него към 27.02.2008г. е била 6.95% /датата
на сключване на договора/, а към 10.03.2013г. в размер на 9.58 %. При
съобразяване първоначално уговорените с договора условия, извършените от
ответника погашения и без капитализираните с допълнителните споразумения лихви
размерът на дължимата към 20.04.2021г. главница възлиза на сумата 38 014.04
евро; възнаградителна лихва от 23 465.31 евро,
наказателна лихва от 4 926.95 евро, такси по кредита от 986.64 евро и
застраховки от 253.20 евро.
Въз основа тези доказателства
съдът обоснова от правна страна следното:
При сключен договор за банков
кредит с предоставяне на паричната сума, в тежест на кредитополучателя възниква
задължението да я върне /чл.430 ТЗ/. Когато кредитополучателят е в неизпълнение
банката разполага с възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем и да
поиска заплащането на всички произтичащи от договора суми.
По договора за кредит от
18.02.2008г. ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
сумата от 40 000 евро, който дължи нейното връщане при уговорените срок и
условия. След сключването му банката прехвърлила вземанията си на „Б.Р.С.“ АД,
а след това последното ги прехвърлило обратно на банката. Доказателства за уведомяване
на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД не са представени, но предвид липсата на
оспорване и при съобразяване, че част от допълнителните споразумения е сключил
с банката, а друга част с посоченото дружество следва да се приеме, че е знаел
за цесиите, поради което са произвели действие спрямо него и кредитор на
вземанията по договора е ищецът.
В т.2 от ТР № 3/2017г.
и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че предсрочната изискуемост на
вземане по договор за кредит, уредена в чл.432 ТЗ, е по правната си същност
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните. Изменението засяга срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като от
срочен договорът се преобразува в безсрочен с отпадане занапред действието на
погасителния план, ако е било уговорено кредитът да се връща на вноски. Предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично от деня на неизпълнението, а трябва да е
обявена, като волеизявлението на кредитора следва да достигне до длъжника и
поражда действие при наличие обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В този случай,
поради изгубване преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи
изпълнение на всички задължения по договора.
Относно начина на обявяване е формирана съдебна практика,
според която исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчване на препис от нея тя се
счита съобщена на ответника /длъжника/, ако относимите
към настъпването й факти са се осъществили към деня на подаване на исковата
молба /Решение № 77/10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г., ВКС, ІІ т.о., Решение №
10/25.02.2020г. по т.д.№ 16/2019г. на ВКС, II т.о. и др./.
По делото е установено, че
ответникът е преустановил плащанията по кредита, считано от м.10.2013г. и
поради неизпълнението на повече от три последователни вноски е налице
основанието по чл.18, ал.2 от договора за предсрочна изискуемост. Ищецът не твърди
и не е представил доказателства преди образуване на делото да е обявил
предсрочна изискуемост, но доколкото изявление в тази посока е обективирано в исковата молба, с връчване препис на
ответника на 02.09.2021г. е достигнало до знанието му и в този смисъл произвело
правно действие. Следователно е налице предсрочна изискуемост.
Ответникът не е противопоставил
възражение, но на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Кредитополучателят има качеството потребител по смисъла
на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката-ищец търговец по §13, т.2 от ДР на ЗЗП,
поради което сключеният договор за кредит от 18.02.2008г. се определя като
потребителски и спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-19
хипотезите, при които е налице такава неравноправност, без то да е
изчерпателно. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с
изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално. По аргумент от
чл.146, ал.2 ЗЗП последното означава клаузите от договора да са последица от
насрещно съгласувана воля на страните, формирана на база проведени преговори и
информиран избор. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на
договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/.
В константната практика на ВКС, обективирана
в множество постановени съдебни решения, се приема, че уговорката в договор за
банков кредит, която предвижда възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова изменение не е свързано
с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по общата дефиниция на чл.143 ЗЗП. Методът на изчисление на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за критериите,
обективните фактори и начина, по който банката може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката по свои вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
не може да се счита за добросъвестна с оглед чл.143 ЗЗП.
С чл.3, ал.1 от договора ответникът поел задължение да
заплаща възнаградителна лихва от 6.95%, формирана от
сбора на два компонента-базов лихвен процент /БЛП/ в размер на 6.35% към датата
на сключването и надбавка от 0.6%. В ал.5
е предвидено, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страната без да са посочени основанията или причините, които
налагат такава промяна, а съгласно чл.6, ал.3 в случай, че по време на
действието на договора банката промени БЛП размерът на погасителните вноски се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят дава своето
неотменимо и безусловно съгласие.
Съдът намира, че клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 са неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП, защото дават възможност на банката едностранно да
изменя размера на възнаградителната лихва на
непредвидени в договора обстоятелства. По
делото не са събрани доказателства по какви причини след сключване на договора възнаградителната лихва е била увеличена, нито са наведени
твърдения от ищеца това увеличение да се дължи на обстоятелства, върху които не
би могъл да влияе и стоят извън неговата воля, поради което не е налице
изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП. Не е ангажирал и доказателства клаузите да са
били индивидуално уговорени. Поради това на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожна
и не пораждат действие в отношенията между страните. Съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД
по отношение дължимата възнаградителна лихва следва
да се съобрази уговорения в чл.13, ал.1 от договора размер 6.95%.
На следващо място, с анексите към договора е извършено преоформяне на кредита чрез капитализиране на просрочени
лихви към главницата, върху която също се начисляват лихви. По този въпрос е
формирана съдебна практика /Решение № 66/29.07.2019г. по т.д.№ 1504/2018г. на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/20.05.2020г. по т.д.№ 739/2019г. на ВКС, I т.о. и
др./, според която уговарянето с допълнителни споразумения към договор за
кредит прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай. Следователно клаузите по т.IV от допълнително споразумение от 16.05.2009г., от
допълнително споразумение от 18.05.2009г., по чл.3 от допълнително споразумение
от 10.06.2010г., от допълнително споразумение от 01.12.2010г., допълнително
споразумение от 20.07.2011г., от допълнително споразумение от 16.02.2012г. и от
29.08.2012г. в частта, с която към главницата са капитализирани лихви са
нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.10,
ал.3 ЗЗД.
Също според посоченото Решение № 66 по т.д.№ 1504/2018г.
на ВКС олихвяването на просрочено задължение за такси, включително чрез
прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм
по чл.10, ал.3 ЗЗД, поради което в тази част клаузите не са
недействителни. По отношение прибавянето
на просрочена /неплатена/ част от главницата към общия размер на редовната
такава следва да се посочи, че не води до нейното увеличаване спрямо първоначално
отпуснатия размер.
По изложените съображения размерът на дължимите суми
следва да се определи според първоначално уговорените с договора условия, без
капитализирането на лихви и при настъпила предсрочна изискуемост, които
съобразно заключението на вещото лице по ССч.Е са в
размер на 38 014.04 евро- главница; 6 086.46 евро-възнаградителна
лихва за периода 10.05.2018г.-18.04.2021г. и 958.41 евро-наказателна лихва за
периода 10.05.2018г.-18.04.2021г. До тези размери исковете са основателни, като
за разликата до пълните предявени размери подлежат на отхвърляне.
Съгласно чл.10, т.3 и т.5, чл.14, ал.4 и ал.5 от договора
ответникът се задължил да поеме разноските по застраховане на обезпечението по
кредита, в тази част да заплаща застрахователните вноски във връзка с него,
което за периода 18.02.2019г.-18.04.2021г. не е изпълнил и дължи на банката
сумата 84.93 евро.
Във връзка с последното заявено парично вземане за сумата
92.20лв. по делото не са представени доказателства за заплатени от ищеца
нотариални такси за връчване покана до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, поради което в тази част искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
от 7486.40лв. съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 38 014.04 евро
на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, представляваща
главница по договор за кредит № HL32712/18.02.2008г.; сумата от 6 086.46 евро
на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.05.2018г.-18.04.2021г.; сумата от 958.41 евро на основание
чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 10.05.2018г.-18.04.2021г. и сумата
84.93 евро, представляваща неплатени застрахователни вноски за периода
18.02.2019г.-18.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-20.04.2021г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за главница по чл.79 ЗЗД вр. 430, ал.1 ТЗ за разликата
до пълния предявен размер 42 284 евро, иска по чл.430, ал.2 ТЗ за
договорна лихва за разликата до пълния предявен размер 11 026.24 евро,
иска по чл.86 ЗЗД за лихви за забава за разликата до пълния предявен размер
4 008.40 евро и иска за разходи за нотариални такси за сумата 92.20лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление
***, разноски
по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 7486.40лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: