№ 10
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500582 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Е. Д. Х.
от с. Срацимир, общ. Силистра чрез адв. Т. Г., насочена против решение №
109/21.10.22г., постановено по гр. д. № 268/21г. на ОС-Силистра, в частите
му, с които са били отхвърлени исковете на въззивницата с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ срещу Гаранционен фонд, гр. София,
БУЛСТАТ ********* и при участието на страната на ответника на третото
лице-помагач П. И. С., за заплащане на разликата над присъдената сума от
2 000 лв. до претендираната сума от 20 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от получени телесни увреждания при ПТП
от 08.09.18г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.21г.
до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 000 лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт
на Е.И.Х., вследствие на ПТП от 08.09.18г., с когото тя е живяла на
съпружески начала, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.03.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че обжалваното решение
е необосновано, тъй като съдът не е анализирал събраните по делото
доказателства при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от получените при процесното ПТП телесни
увреждания – относно броя, вида и тежестта на получените наранявания и
продължителността на лечебния и възстановителния период, относно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на увреждането и инфлационните процеси; нивата на застрахователните суми
и присъжданите обезщетения по сходни казуси. Оспорва се решаващият
1
извод на съда относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Е.И.Х., че не е доказано по делото двамата да са живели
на съпружески начала. Счита се, че в тази част решението отново е
необосновано, тъй като не са обсъдени писмените и гласни доказателства
относно релевантния факт. Претендира се отмяна на решението в
обжалваните му части и уважаване на предявените искове в пълните им
размери, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С депозирана пред
настоящия съд писмена молба въззивницата чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба
В предвидения срок е депозиран отговор от ответника Гаранционен
фонд, гр. София чрез адв. М. П., с който се счита въззивната жалба за
допустима, но неоснователна. Счита се, че първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно и обосновано, тъй като по делото е било
установено, че телесните увреждания на ищцата от процесното ПТП не са
били значителни по обем, нито тежки. Лечението им е било само
консервативно и няма доказателства за настъпили усложнения след
болничния престой от 6 дни в лечебното заведение. Споделя се извода на
първоинстанционния съд за липсата на доказателства за фактическо
съпружеско съжителство на ищцата с починалия при същото ПТП Е.Х., а
именно: да е била налице трайна връзка, основана на общо съжителство, общо
домакинство, постоянни взаимни грижи и взаимна привързаност между
двамата. Изразено е становище за прекомерност на претендираните
обезщетения като некореспондиращи с принципа за справедливост, прогласен
с нормата на чл. 52 от ЗЗД.
В депозираното пред настоящата инстанция писмено становище
въззиваемият Гаранционен фонд чрез процесуален представител поддържа, че
нараняванията на ищцата не представляват опасност за живота й; липсват
доказателства за твърдяното от нея изпадане в безсъзнателно състояние или
данни за наличието на остатъчни оплаквания, които да са свързани с
травмите, получени от процесното ПТП. Споделя се извода за адекватност на
присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 2 000 лв. като
обезщетение за тези вреди. Излага се, че при липсата на доказателства за
съвместно съжителство с починалия Е.Х., както и за естеството и трайността
на техните взаимоотношения, то и обезщетение за неимуществените вреди от
неговата смърт, не се дължи на ищцата. Претендира се въззивната жалба да
бъде отхвърлена.
В указания срок отговор на въззивната жалба е подаден и от третото
лице-помагач на ответника – П. И. С. чрез адв. А. Т., с който същата е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение. Поддържа се, че чрез заключението на СМЕ е било установено, че
нараняванията на ищцата не са били толкова сериозни, че да са й причинили
болки и страдания, които да бъдат обезщетявани с парична сума в
претендирания от ищцата пълен размер. Счита се, че определеното от съда
обезщетение от 2 000 лв. е справедливо. Оспорва се извода на съда, че не е
имало съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като
липсата на предпазни колани и липсата на нормативно изискване за
наличието на такива в превозното средство, в което ищцата е пътувала, не
2
изключват нейното поведение да е спомогнало за по-тежките й травми.
Споделя се извода на съда, че ищцата не е установила по делото да е живяла
на съпружески начала с починалия от същото ПТП Е.Х., предвид
заинтересоваността на разпитаната в тази връзка като свидетел нейна дъщеря.
В депозираното писмено становище чрез адв. Т., третото лице-помагач на
ответника поддържа изразените в отговора правни съображения и доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт.
Поради това въззивната жалба се явява допустима.
Поради липсата на подадената въззивна жалба против осъдителната
част на решението за присъждане на сумата от 2 000 лв. като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди от получени травматични
увреждания от ПТП, настъпило на 08.09.18г., ведно със законната лихва от
22.03.21г. до окончателното изплащане на сумата, решението в тази му част е
влязло в сила.
За да се произнесе настоящият състав на съда приема следното от
фактическа и правна страна:
С оглед релевираните от ищцата твърдения по фактите в исковата
молба и отправените до съда искания за осъждане на Гаранционния фонд, гр.
София (поради това, че е отказал да заплати по извънсъдебно предявената до
него претенция) да й заплати обезщетения за претърпените от нея
неимуществени вреди от телесните й увреждания от ПТП, настъпило на
08.09.18г. на пътя Разград-Попово, както и за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на Е.И.Х., с когото тя е живяла на
съпружески начала, настъпила вследствие на същото ПТП, причинено от
виновното и противоправно поведение на водача на МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, правната квалификация на иска е по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ.
Наведените от ищцата твърдения в исковата молба от 03.08.21г. са
свързани с това, че при настъпило на 08.09.18г. на пътя Разград-Попово ПТП,
причинено от водача П. И. С., управлявал т.а. марка „Щаер“, модел „19С46“ с
ДК № РР8772ВК (без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието ), с
което той е ударил челно автомобилът марка „Форд“, модел „Транзит“, в
който са се возили ищцата, Е.И.Х. и други пътници, ищцата е получила
мозъчно сътресение без вътречерепна травма, а Е.Х. е починал на 01.10.18г.,
вследствие на получените травми. С последния ищцата е живяла на семейни
начала. В резултат на причиненото й телесно увреждане и смъртта на Е.Х.,
ищцата е претърпяла физически болки и страдания и тежки психически и
други негативни преживявания. Във връзка с претърпените неимуществени
вреди ищцата е предявила на 22.03.21г. претенция пред Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетения. По образуваната щета с № 20210073/12.04.21г.
фондът на 28.06.21г. е постановил отказ за изплащане на обезщетения.
Поради това се претендира осъждането му да й заплати сумата от 100 000 лв.
като обезщетение за претърпените й болки и страдания от смъртта на мъжа, с
3
когото ищцата е живяла на семейни начала; сумата от 20 000 лв. като
обезщетение за претърпените й неимуществени вреди в резултат на
получените при процесното ПТП телесни увреждания, ведно със законните
лихви върху двете главници, считано от 22.03.21г.до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът Гаранционен фонд, гр. София е оспорил предявените искове
по основание и размери, поддържайки, че не са налице доказателства относно
механизма на настъпване на описаното ПТП, респ. на получени от същото
травми и причинена смърт. Релевирано е и възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата и Е.Х., които в нарушение на нормата на чл. 137а от ЗДвП
са пътували в автомобила без поставени обезопасителни колани. Оспорено е и
твърдението, че ищцата и починалото лице са живели във фактическо
съпружеско съжителство. Предявените размери на обезщетенията са
намерени за прекомерни спрямо принципа за справедливост и
задължителната съдебна практика по приложението на нормата на чл. 52 от
ЗЗД. Оспорена е била и началната дата за присъждане на лихва за забава, тъй
като се твърди, че фондът е бил уведомен на 12.04.21г., а освен това ищцата
не е представила поисканите й доказателства, необходими за определянето на
обезщетение.
С депозирано на 16.09.21г. становище ищцата е посочила, че с молба от
28.04.21г. е предоставила на Гаранционен фонд исканите доказателства –
постановена осъдителна присъда спрямо водача П. И. С. по НОХД № 296/19г.
на ОС-Разград и копие на документи от наказателното производство,
относими към претенциите.
Чрез депозиран отговор на исковата молба конституираният като трето
лице-помагач на ответника – П. И. С. е изразил становище по предявените
искове, като ги е оспорил като неоснователни. Поддържало се е, че по делото
липсват доказателства относно механизма на причиняване на ПТП и вината
на С. за възникването на последното. Релевирано е било възражение за
съпричиняване на вредите от починалия Е.Х., който е пътувал в автобус
„Форд Транзит“ с рег. № СС4314СВ без поставен обезопасителен колан и в
неизправно транспортно средство. Предявените размери на обезщетенията са
били оспорени като прекомерни, а освен това се счита, че липсват
доказателства това, че ищцата е живяла с починалия на семейни начала.
Оспорена е била претенцията и за присъждане на законни лихви от датата на
уведомяването на ГФ.
С определение № 258/22.06.22г. първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпросите по чл. 140 от ГПК като е съставил проект за доклад,
който в първото по делото с.з. на 26.09.22г. е обявен за окончателен. Срещу
доклада страните не са направили възражения и в същия съдът е приел за
безспорни следните факти: че ищцата е пострадала при ПТП, настъпило на
08.09.18г. като пътник в автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №
СС4314СВ; по повод на инцидента е било образувано НОХД № 296/19г. на
ОС-Разград, по което е постановена присъда, с която П. И. С. (водачът на
товарния автомобил „Щаер“ е признат за виновен за процесното ПТП); че за
т.а. „Щаер“, модел „19С46“ с ДК № РР8772ВК не е била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
4
С цитираното по-горе определение съдът е указал на ответника, че е
негова доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се
основава възражението му за съпричиняване, както и че на стр. 32 от
мотивите на присъдата по цитираното НОХД е било установено, че в ППС, в
което е пътувала ищцата, не е имало предпазни колани. В тази връзка
(предвид необвързващата сила на мотивите на присъдата) на ответника е била
дадена възможност да заяви дали поддържа искането си за назначаване на
САТЕ, формулирано в отговора на исковата молба. В първото с.з. на
26.09.22г. процесуалният представител на ответника не е възразил по доклада
на съда. Освен това е направил изявление, че доказателствените искания на
третото лице-помагач за назначаване на САТЕ за установяване на
техническата изправност на автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №
СС4314СВ и наличието на предпазни колани в същия, които да са били
ползвани от пътниците съобразно техническите изисквания за техния монтаж
и експлоатация, не биха допринесли за изясняване на обективната истина.
Други искания за събиране на доказателства ответникът и третото лице-
помагач не са направили.
Видно от решение № 97/07.06.22г., постановено по н.д. № 195/22г. на
ВКС, І н.о., че е било изменено въззивното решение с № 110/13.12.21г.,
постановено по ВНОХД № 242/21г. на ВАпС, като са били намалени
наложените на подсъдимия П. И. С. наказание лишаване от свобода и
лишаване от правоуправление на МПС от 5 на 3 години и половина. В
мотивите на решението на ВКС е посочено, че с присъда от 23.04.21г. по
НОХД № 296/19г. на ОС-Разград (копие от същата е приложена на л. 17-20 от
първоинстанционното дело) подсъдимият С. е признат за виновен в това, че
на 08.09.18г. на път ІІІ-204, км. 4+706, в посока гр. Попово -гр. Разград, при
управление на МПС със скорост 83.3 км/ч., на т.а. „МАН", модел „Щаер 19 С
46“ , с прикачено към него ремарке, при сигнализиран с пътен знак „B26“
участък - забранено е движението със скорост по-висока от означената 60
км/ч., нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП и чл.75, ал.1 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта
на повече лица: на Е.И.Х. (настъпила на 01.10.2018г. – копие на препис-
извлечение от акта му за смърт е на л. 12 от първоинстанционното дело) и
на С. С.а Й. (настъпила на 08.11.2018г.) и средни телесни повреди на повече
лица (подробно изброени поименно и с вида на телесните увреждания,
измежду които не е ищцата Е. Д. Х.), поради което и на основание чл. 343, ал.
4, във вр. с ал. 3, б. „А“ и б. „Б“, във вр.с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, е
осъден на 5 години лишаване от свобода, а на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 и чл. 49 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 години.
С въззивното решение с № 110/13.12.21г., постановено по ВНОХД №
242/21г. на ВАпС е била изменена горната присъда от 23.04.2021 г. по НОХД
№ 296/19 г. на Окръжен съд-Разград, като съдът е приел, че подсъдимият П.
И. С. е извършил деянието поради нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП, а след
това е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалите, поради което извършеното деяние е преквалифицирано като е
приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 343а, ал.1, б. „Г“,
пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
и подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за нарушения по чл.
5
20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, по чл.75, ал.1 от ППЗДвП В останалата част
присъдата е била потвърдено.
В представените от ищцата мотиви към присъдата от 23.04.21г. по
НОХД № 296/19г. на ОС-Разград действително е прието, че в микробус
„Форд Транзит“, преустроен в пътнически автобус, не е имало предпазни
колани (л. 52 на гърба от първоинстанционното дело и стр. 32 на гърба от
мотивите).
От копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
на 28.09.18г. за процесното ПТП от 08.09.18г., се установява, че като
пострадало лице е посочена и ищцата Е. Д. Х., която е била откарана в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ (л. 9-10). От издадената й Епикриза от Отделение по
хирургия на посоченото лечебно заведение се установява, че ищцата е
постъпила на 08.09.18г. и е била изписана на 14.09.18г. с окончателна
диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Намереното
и описано обективно състояние е за жена в увредено общо състояние, с
контузни наранявания и палпаторна болезненост в областта на главата.
Пациентката е съобщила, че е претърпяла ПТП, при което си е ударила
главата; загубила съзнание; имала гадене и повръщане. При извършените
медицински изследвания и образна диагностика не са намерени данни за
травматични изменения или хематомни колекции в черепната, гръдната и
коремната кухини. При консултация с невролог не е установена огнищна
неврологична симптоматика. На 10.09.18г. под локална анестезия е
извършена ексцизия (изрязване, отстраняване) на чужди тела върху главата
(corpus alienum capitis). След проведено медикаментозно лечение ищцата е
била изписана в задоволително общо състояние и без оплаквания.
От заключението на СМЕ, изслушано пред първата инстанция се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузия на
главата, сътресение на мозъка и контузни рани в областта на главата. По
своята съвкупност уврежданията на ищцата обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В кориците по делото липсват
доказателства за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в
смисъла на мозъчна кома. По време на болничния престой е била извършена
хирургична обработка на раните на главата с отстраняване на чужди
предмети, обикновено парчета от счупени стъкла, забити в кожата на главата.
По думите на прегледаната от експерта ищца, същата е търпяла болки и
страдания до момента на зарастване на раните й, като най-силна и
продължаваща е психическата й болка и празнота от загубата на партньора й
в живота. Не са съобщени поява на усложнения или оплаквания, свързани с
получените травматични увреждания. Не са налице и остатъчни прояви или
оплаквания от понесените травми. Не се е налагало след изписването от
болницата ищцата да получава помощ от близки при самообслужването си.
Не са установени следи от наранявания, причинени от поставен
обезопасителен колан. Травмите в областта на главата са били причинени от
удара й в стъкло, което ако се е намирало в непосредствена близост на
мястото, на което е седяла в автомобила, най-вероятно не би могло да се
избегне чрез поставянето на двуточков обезопасителен колан. И обратно – ако
мястото е било отдалечено от стъкло – при поставен колан травмите в
областта на главата са щели да бъдат избегнати.
6
В с.з. вещото лице е допълнило, че самите травми не предполагат
появата на ранни или късни усложнения при напускане на лечебното
заведение. Тя не е била с предпазен колан, тъй като не е имало такова
изискване.
От показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата В. Х.
(които съдът преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на Е. Х.), се
установява, че на 08.09.18г. майка й се е обадила по телефона и съобщила за
претърпяната катастрофа. Звучала уплашено и споделила, че е охлузена и със
стъкла по главата, имала сътресение, краката й били подути и не можела да
върви. Споделила за чичо Е. (както го нарича свидетелката), че бил в кома, от
което е била много разтревожена. При изписването от болницата лицето на
ищцата било охлузено, куцала и краката й били сини и подути. Понеже
двамата с Е. живеели на село, свидетелката е ходела да се грижи за
животните, които те притежавали. След смъртта на Е. ищцата се чувствала
много зле, което принудило свидетелката и съпругът й да я посещават по-
често на село и да я подкрепят. Излага, че на майка й е било много мъчно и
постоянно е говорела за чичо Е., питала се защо е станало това и как все още
го виждала паднал в автобуса. Оплаквала се от безсъние и болки в главата.
Изписали й антидепресанти, които тя приемала около 3 месеца. Свидетелката
описва и взаимоотношенията на майка й с починалия Е.Х. – познавали се
много отдавна, тъй като вилата на Е. и къщата на Е. били през една къща.
След смъртта на съпругата на Е. през 2007г., той започнал да посещава дома
на Е. и да й помага за по-тежките неща. Около 2 години били нещо като
приятели като ищцата му носела храна. През 2009г. майката на свидетелката
споделила, че се мести при Е. и двамата заживели щастливо – имали си
приятели, с които си ходели на гости, правели почти всичко заедно (работели
градината и имали животни). Имали са и група в читалището, с която заедно
ходели на всички културни събития. Живеели си като семейство.
Свидетелката споделя още, че от 2016г. тя и съпругът й започнали по-често да
ходят на вилата на село и майка й идвала да ги види. На десетата минута
идвал и Е., за да я потърси, от което свидетелката съди, че двамата били
много щастливи заедно. Излага, че ден преди произшествието Е. е споделил с
брат си, че иска да изненада Е. като й предложи брак след връщането им от с.
Садина, закъдето пътували в деня на инцидента.
В подкрепа на твърдението на ищцата, че е живяла съвместно с
починалия Е.Х., е представена служебна бележка, издадена от кмета на с.
Срацимир, общ. Силистра, в която е удостоверено, че ищцата за периода от
12.03.15г. до 15.11.18г. е била регистрирана с настоящ адрес в с. Срацимир, на
ул. „Четвърта“, № 34. За последния се твърди, че е адресът на Е.Х..
Видно от представената с исковата молба писмена застрахователна
претенция, предявена от Е. Д. Х. до Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от телесните увреди от
ПТП от 08.09.18г. и от загубата на починалия при същото ПТП Е.Х., с когото
фактически е съжителствала на съпружески начала, че документът е постъпил
при ответника на 22.03.21г. (л. 15). С него са били представени копие от
Констативния протокол за процесното ПТП, на удостоверение за банковата
сметка на Х. (приложено на л. 11 от делото), извлечение от акта за смърт на
Е.Х., служебна бележка за настоящ адрес от 09.01.19г., съвпадащ с този на
7
починалия, копие на епикризата от 14.09.18г. Видно от представената на л. 36
молба, подадена от ищцата до ответника, че тя в отговор на писмо от
12.04.21г., е представила на Гаранционния фонд и заверени копия на
присъдата от 23.04.21г. по НОХД № 296/19г. на ОС-Разград, на протокол за
оглед на местопроизшествие, на автотехническа експертиза, изготвена в
досъдебното производство, на СМЕ-аутопсия на трупа на Е.Х.. С писмо от
28.06.21г. (л. 16) ответникът е уведомил ищцата, че отказва изплащане по
образуваната по нейно искане щета за неимуществени вреди, тъй като не е
била представена влязла в сила присъда срещу сочения за виновен за
процесното ПТП водач.
Предвид установеното по-горе от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК, предвид влязлата в сила на
07.06.22г. осъдителна присъда по НОХД № 296/19г. на ОС-Разград, с което е
прието, че процесното ПТП на 08.09.18г. е виновно (по непредпазливост)
причинено от П. И. С., който при управлението на описания по-горе товарен
автомобил е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с което
деяние е осъществен престъпния състав по чл. 343а, ал.1, б. „Г“, пр. 1, вр. чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК - причинена е
смъртта на повече лица (едното от които е Е.И.Х., настъпила на 01.10.2018г.),
както и на средни телесни повреди на повече лица, които са били пътници в
насрещно движещият се автомобил.
Няма спор между страните по делото, че към момента на реализиране на
ПТП – 08.09.2018г., водачът П. С. е управлявал описаното МПС - т.а. „МАН",
модел „Щаер 19 С 46“ , с прикачено към него ремарке, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По иска на ищцата за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получените
травми.
При посоченото ПТП ищцата също е пътувала като пътник в
реконструирания като автобус т.а. „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №
СС4314СВ и са й причинени контузия на главата, сътресение на мозъка и
контузни рани в областта на главата. Отразеното в епикризата за загуба на
съзнание, гадене и повръщане е по снета анамнеза на ищцата като липсват
други доказателства в тази насока. Същата е била лекувана в болнично
заведение за период от 6 дни, при който й е било назначено медикаментозно
лечение, а на 10.09.18г. е била извършена хирургична обработка на раните на
главата с отстраняване на чужди предмети (най-вероятно парчета от счупени
стъкла, забити в кожата на главата, според вещото лице). Болките са
продължили до момента на зарастване на раните и липсват усложнения или
оплаквания във връзка с травматичните увреждания след това. Показанията
на дъщерята на ищцата, че са били предписани и майка й е приемала за около
3 месеца антидепресанти, не са подкрепени от други доказателства по делото
(всички описани медикаменти в терапевтичната схема в епикризата са или
противовъзпалителни средства с аналгетично и антипиретично действие, или
инфузионни разтвори). Не се е налагало след изписването от болницата
ищцата да получава помощ от близки при самообслужването си. Според
8
експерта получените травми не предполагат появата на ранни или късни
усложнения след напускане на лечебното заведение.
Имайки предвид характера на получените при процесното ПТП и
описани по-горе травми (които не са средни или тежки, а напротив – леки по
своя характер травматични увреждания), вида и продължителността на
проведеното лечение (медикаментозно и консервативно, 6-дневен болничен
престой); пълното възстановяване за срока на зарастване на раните по кожата
на главата и липсата на всякакви усложнения, които да са изисквали или да
изискват понастоящем или в бъдеще допълнителни изследвания, лечение,
поддържане или допълнителна чужда помощ; възрастта на ищцата към
момента на получаване на травматичните увреждания (на 67 години и в добро
общо здравословно състояние); като се вземе предвид и икономическата
конюнктура в страната (към момента на настъпване на вредите минималната
месечна работна заплата за страна е била 510 лв., а средният паричен годишен
доход на едно лице по данни на НСИ за 2018г. е бил 5 940 лв.). При това
положение съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществените
вреди следва да е в размер на 2 000 лв. (около 4 минимални работни заплати
за страната към момента на получаване на травмите и около 1/3 от средния
годишен доход на едно лице за цялата 2018г.).
Възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата
от самата ищца, релевирано с отговора на исковата молба, което е
поддържано и от третото лице-помагач на ответника в изразеното по делото
становище в първото по делото с.з., са допустими за разглеждане от
настоящия съд. Това е така, защото влязлата в сила присъда, решение, респ.
споразумение пред наказателен съд, не би следвало да се възприема като акт,
с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението,
за което подсъдимият е признат за извършител, не обхваща във фактическия
си състав и поведението на пострадалия. Поради това и изследването на
приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е на общо основание допустимо.
Както се посочи и по-горе обаче, първоинстанционният съд е посочил,
че приема от фактическа страна липсата на оборудване на пътническия
автобус с предпазни колани, давайки възможност на ответника при правилно
разпредЕ. доказателствена тежест да ангажира доказателства за установяване
наличието на такива колани, както и дали ищцата, респективно Е.Х. са били с
поставен предпазен колан чрез ангажирането на поисканата САТЕ.
Доказателства от ответника и третото лице-помагач за доказване
основателността на релевираното възражение не са ангажирани по делото,
поради което и съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД.
Върху сумата се дължи законна лихва, считано от предявяване на
извънсъдебната претенция на ищцата до ответника – 22.03.21г., до
окончателното й изплащане.
По иска на ищцата за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на
Е.Х..
Съгласно задължителната практика на ВС, обективирана в
9
Постановление № 5/1969г. за допълване на т. 2 от раздел III от Постановление
№ 4/61 г. на Пленума относно кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, има право на
обезщетение за неимуществени вреди и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Това съжителство следва да се
характеризира с трайно установени близки отношения, които съответстват на
връзката между съпрузи във всичките й проявления – емоционална близост,
взаимно уважение, подкрепа и взаимопомощ, съвместно живеене и изградени
отношения с роднински и социален кръг, общ бит и взаимодействие за
осигуряване на общото благополучие, отношения на равенство и взаимност,
обща грижа. Единствената разлика спрямо отношенията на партньорите при
брачния съюз е липсата на съответното правно оформяне на връзката чрез
сключен граждански брак.
В настоящия случай съдът приема въз основа на показанията на
дъщерята на ищцата (която макар и заинтересована от изхода на делото в
полза на своята майка, излага непосредствените си впечатления, които са
последователни, логично обосновани и свързани, а освен това и не са
опровергани чрез насрещно доказване, поради което следва да се кредитират),
че след като през 2007г. е починала съпругата на Е.Х., двамата с майка й Е.
Х., живеейки съвсем наблизо един от друг в селото, са започнали взаимно да
си помагат. Тези взаимоотношения постепенно прераснали в по-близки и през
2009г. Е. се преместила в дома на Е. (твърденията на ищцата, че посоченият в
служебната бележка на л. 13 адрес, на който тя се е регистрирала като
настоящ през 2015г. и същият съвпада с този на Е.Х., не бяха опровергани) и
двамата заживели като едно семейство – имали общо домакинство,
отглеждали животни, грижели се за градината, имали приятели, с които
взаимно са си гостували, членували в група за самодейност в селското
читалище и участвали в организираните културни събития. Това продължило
и до момента на катастрофата на 08.09.18г., или за период от около 9 години.
Към 2009г. ищцата е била на 58г., а Е.Х. на 71 години – хора, които са
натрупали житейски опит и създали в миналото свои семейства и деца, но
случаят ги е събрал, за да продължат и завършат живота си във взаимна
подкрепа и уважение. Свидетелските показания обаче останаха неподкрепени
от други доказателства, досежно намеренията на Е.Х. да предложи
сключването на брак на ищцата, които той е споделил с брат си. Показателно
обаче за отношенията между двамата е изложеното от свидетелката, че майка
й е била притеснена за състоянието на Е. след инцидента, тъй като той е бил
изпаднал в кома. Освен това след настъпилата смърт ищцата се чувствала зле
и е говорела постоянно за Е. и за начина, по който го е видяла за последно в
автобуса. При прегледа на вещото лице по първоинстанционното дело ищцата
отново е споделила, че най-силна и продължаваща е психическата й болка и
празнота от загубата на партньора й в живота, а не толкова болката от
получените от нея наранявания.
Имайки предвид горните конкретни обстоятелства по настоящото дело,
както и възрастта на ищцата към момента на настъпилото ПТП и смъртта на
Е.Х. (тя е била на 67 години, а той е бил на 80 години – напреднала възраст),
10
както и продължителността на съвместния им живот, наличието на собствени
деца на ищцата и получавана подкрепа от тях, липсата на промени в общото
здравословно и психическо състояние от претърпяната загуба на близкия
човек, описаната по-горе икономическата конюнктура в страната (по данни на
НСИ), съдът намира, че макар и несъвършено, но единствено възможно
обезщетение на негативните преживявания на ищцата, е паричното такова и
то в размер на 20 000 лв. (около 40 бр. минимални работни заплати за
страната и около 3.4 средни парични годишни доходи на едно лице към
2018г.). Върху сумата следва да се присъди и законната лихва, считано от
22.03.21г. (датата на извънсъдебната претенция до ответника, по която е
налице отказ) до окончателното й изплащане.
Относно релевираните от ответника и третото лице-помагач възражения
за съпричиняване на вредите от починалия Е.Х. чрез неспазване на
изискването за поставяне на обезопасителен колан, съдът препраща изцяло
към изложеното по-горе относно идентичното възражение спрямо ищцата.
Същите са неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено първоинстанционното решение следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е.Х. за сумата до 20 000
лв. и вместо това да й се присъди обезщетение в този размер.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частите, с които са
отхвърлени исковете на ищцата за присъждане на обезщетения за
неимуществените й вреди от телесните увреждания за разликата над 2 000 лв.
до предявения размер от 20 000 лв.и за присъждане на обезщетение за
неимуществените й вреди от смъртта на Е.Х. за разликата над дължимия
размер от 20 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.
По разноските.
За първата инстанция и за въззивната инстанции процесуалният
представител на ищцата е претендирал присъждането на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., предвид предоставената
безплатно адвокатска помощ, за което са представени доказателства.
За да определи дължимото възнаграждение за първата инстанция по
реда на Наредба № 1 на ВАС в редакцията й, действаща към 21.09.22г.,
съдът съобрази нормите й на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 4. При това положение
минималното адвокатско възнаграждение по единия иск възлиза на 1 130 лв.,
а по втория иск - на 3 530 лв. Съразмерно на уважената част от първия иск (в
размер на 2 000 лв. от 20 000 лв.) на адв. Г. се дължи сумата от 113 лв., а
съразмерно на уважената част от втория иск (в размер на 20 000 лв. от
предявени 100 000 лв.) на адв. Г. се дължи сумата от 706 лв. След като с
първоинстанционното решение в полза на адв. Г. е присъдена сумата от 330
лв. (в тази връзка в първоинстанционното решение е налице очевидна
фактическа грешка, като вместо формираната воля в мотивите за присъждане
на сумата от 330 лв., в диспозитива е присъдена сумата от 3 330 лв., тази
грешка е компетентен да отстрани сам първоинстанционния съд), то на същия
следва да се присъди сума в размер на още 489 лв.
Дължимото на адв. Г. адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция съдът определя съобразно актуалната редакция на Наредба № 1 на
11
ВАС, като съобразно уважената част от втория иск на същия се дължи
съразмерна част възлизаща на 1 730 лв. (минималното възнаграждение е
8 650 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата).
Въззиваемата страна Гаранционен фонд не е претендирал присъждането
на разноски за въззивната инстанция и такива не следва да й се присъждат.
На осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач разноски не се
дължат.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на първоинстанционния съд сума в размер на още 800 лв.,
представляваща ДТ върху уважената част от втория иск, както и сумата в
размер на 400 лв. в полза на въззивния съд като ДТ върху уважената част от
втория иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/21.10.22г., постановено по гр.д. №
268/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете по
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ на Е. Д. Х., ЕГН **********
от гр. Силистра против Гаранционен фонд, гр. София, БУЛСТАТ *********
при участието като трето лице-помагач на ответника – П. И. С., ЕГН
**********, за заплащане на:
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
получени телесни увреждания при ПТП от 08.09.18г. за разликата над
присъдения размер от 2 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.21г. до окончателното
изплащане на сумата;
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта
на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е.И.Х., настъпила
на 01.10.18г., вследствие на ПТП от 08.09.18г., за разликата над
дължимия размер от 20 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.21г. до окончателното
изплащане на сумата;
ОТМЕНЯ решение № 109/21.10.22г., постановено по гр.д. № 268/21г.
на ОС-Силистра, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ на Е. Д. Х., ЕГН ********** от гр. Силистра
против Гаранционен фонд, гр. София, БУЛСТАТ *********, при участието
като трето лице-помагач на ответника – П. И. С., ЕГН **********, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е.И.Х.,
настъпила на 01.10.18г., вследствие на ПТП от 08.09.18г., за сумата до 20 000
лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
12
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.
4, БУЛСТАТ *********, при участието като трето лице-помагач на ответника
– П. И. С., ЕГН **********, да заплати на Е. Д. Х., ЕГН ********** от гр.
Силистра сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди лева) лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на
мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е.И.Х., настъпила на
01.10.18г., вследствие на ПТП от 08.09.18г., ведно със законната лихва,
считано от 22.03.21г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдената сума може да се изплати по посочената от ищцата
банкова сметка с IBAN BG98 UNCR 7000 2523 2741 47.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.
4, БУЛСТАТ *********, при участието като трето лице-помагач на ответника
– П. И. С., ЕГН **********, да заплати на адв. Т. К. Г. от АК-София, личен №
**********, сумата в размер на още 489 (четиристотин осемдесет и девет
лева) лв., представляващи адвокатско възнаграждение за първата инстанция
и сумата в размер на 1 730 лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева),
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.
4, БУЛСТАТ *********, при участието като трето лице-помагач на ответника
– П. И. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОС-Силистра, по
бюджета на съдебната власт, сума в размер на още 800 (осемстотин) лева и
по сметка на Апелативен съд-Варна, по бюджета на съдебната власт, сума в
размер на 400 (четиристотин) лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13