№ 331
гр. С.З., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20225500100784 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.87, ал.3 и чл.88 от ЗЗД във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила първоначална Искова
молба вх.№ 13544/12.12.2022г., съгласно която ищецът по делото Т. И. Р. от
гр.С.З. твърди, че той се явявал единствен наследник на своята майка М. И.
Р.- ЕГН **********, починала на ***г. в гр.С.З. съгласно Удостоверението за
наследници изх.№ 1632/04.04.2018г. от Община- С.З., но доста преди това на
***г. майка му М. И. Р.а/като прехвърлителка/ и лицето К. И. И.- ЕГН
**********, б.ж. на гр.С.З., починал на ***г./като преобретател/ били
сключили договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 109, том
IV, peг.№ 7484, дело № 394 от ***г. на нотариус Бойко Георгиев- С.З., вписан
под № 394 в регистъра на Нотариалната камара. По силата на който договор
М. И. Р.а била прехвърлила на К. И. И. ¾ / ид.ч. от апартамент, находящ се в
***, застроен върху 51, 94 кв.м., заедно с ¾ ид.ч. от едно избено помещение
№ 16 от 6 кв.м., 3/4 ид.ч. от 0, 800 % ид. части от общите части на сградата,
3/4 ид.ч. от общите помещения и ¾ ид.ч. от 0.800 % ид.ч. от отстъпеното
право на строеж върху общинско място, в което е построен жилищния блок,
цялото от 6 778 кв.м., находящо се в гр. ***, представляващ парцел I- 227 в
1
кв.223 по ЗРП и кадастрален план, одобрени през 1990г., блок 12 по плана на
града, съгласно Схема № 15-219270/11.04.2018г., издадена от СГКК- гр.С.З.,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.513.357.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД- 18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1. Твърди, че срещу
получените в собственост ¾ ид.ч. от подробно описания недвижим имот,
третото за спора лице К. И. И.- ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал на
***г., бил поел „пожизнено задължение за гледане и издръжка“, което щяло
да се дава от приобретателя на прехвърлителката, като издръжката се
изразявала в заплащането на всички консумативи, вкл. осветление, отопление,
вода, данъци, лекарства и храна, а гледането, което ще се осъществява лично
от приобретателя, а при невъзможност от негова страна от трето лице,
одобрено от прехвърлителката, което ще се изразява в: основно почистване
на жилището, пране и гладене два пъти седмично, а при заболяване и
старческа немощ или при поискване от страна на прехвърлителката:
постоянно и пълно обслужване, изразяващо се в почистване, пране, гладене,
осигуряване на медицински грижи.“ Според договора прехвърлителката си
запазвала правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на
целия апартамент, като при настъпване на условията, които изискват
постоянно гледане, приобретателят или одобреното от прехвърлителката
трето лице щели да обитават апартамента, заедно с прехвърлителката. И с
оглед обстоятелството, че недвижимият имот е бил прехвърлен по време на
брака на К. И. И. и Г. Т. И., правото на собственост било преминало и по
отношение на съпругата Г. Т. И.- първата ответница. Заявява, че на
19.01.2018г. около 20.10 ч. станало известно, че прехвърлителката М. И. Р.а
имала сериозен здравословен проблем, била намерена паднала на пода в
апартамента, извикали са линейка от спешния център и са я закарали там.
След изписването й от болница К. И. И. и Г. Т. И. я били завели за един ден в
дома й, но тъй като са отказали да я гледат, синът на К. намерил евтин по
неговите думи хоспис в ***, където са я закарали и след по- малко от 1 месец
на ***г. М. И. Р.а била починала, като никой не се бил обадил на сина й, за да
го уведоми. Твърди, че в конкретния случай било налице пълно неизпълнение
на пожизненото задължение за гледане и издръжка, поето от К. И. И. към М.
И. Р.а, по време на брака на приобретателя със съпругата му Г. Т. И.. От
2
датата на сключване на договора до няколко месеца преди смъртта й,
прехвърлителката сама била заплащала всички консумативи за осветление,
отопление, вода, данъци, лекарства, храна и др., а гледане от страна на
приобретателите изобщо е липсвало, тя сама се била грижила за почистването
на жилището си, сама била перяла, гладела и осигурявала всички свои битови
потребности, била е жизнена, сама е ходила да си закупува хранителни
продукти. Още по- драстично било неизпълнението на договорните
задължения при влошаването на здравословното състояние на майката на
ищеца, тъй като тя била открита в дома си в безпомощно състояние, паднала
на пода, като единствено обстоятелството, че съсед е подал сигнал, е
предотвратило опасността за живота й. След изписването й от болницата,
нито приобретателят, още по- малко трето лице са заживели заедно с
прехвърлителката в нейното жилище и вместо да изпълнят договорните си
ангажименти към прехвърлителката, ответниците са я настанили в хоспис,
където тя скоро е починала. Няколко години по- късно на ***г.
приобретателят К. И. И. бил починал, като оставил за свои наследници сина
си С. К. И./втория ответник/ и преживялата си съпруга Г. Т. И./първата
ответница/, като след смъртта на приобретателя К. И. И., собственици на
прехвърлените ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот/апартамент/ били
двамата ответници Г. Т. И. с 9/16 ид.ч. и С. К. И. с 3/16 ид.ч. Моли настоящия
първоинстанционен съд да постанови решение, с което на осн. чл.87, ал.З от
ЗЗД да развали по отношение на ответницата Г. Т. И. 9/16 ид.ч. и по
отношение на ответника С. К. И. 3/16 ид.ч. от недвижимия имот/апартамент/,
договора за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, със законните последици от това.
Претендира разноските си по делото, за което представят Списък по чл.80 от
ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат
по делото. Не е представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен
срок.
Двамата ответници- Г. Т. И.- майка и С. К. И.- син/и двамата от гр.С.З./
са подали общ писмен Отговор вх.№ 2039/14.02.2023г. на ИМ в законните 1-
месечни срокове по чл.131- 133 от ГПК, съгласно който оспорват изцяло
исковата претенция против тях по фактическо и правно основание, възразяват
против изложените от ищеца житейски и юридически доводи, възразяват
против част от доказателствените искания на ищеца и молят исковата
3
претенция против всеки един от тях двамата да се отхвърли изцяло, като
напълно неоснователна и недоказана, ведно със законните последици от това.
Претендират разноските си по делото, за което представят Списък по чл.80 от
ГПК. В същия смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител-
адвокат, както и предварителната им писмена Защита по делото.
СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковите молби
претенции, с Отговорите на всеки един от двамата ответници, със
становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :
С оглед цената на иска и местоположението на недвижимия имот,
предмет на атакувания договор, искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД е родово и местно
подсъден на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З., като първа
съдебна инстанция. Исковата молба е вписана в Сл.Вп.- С.З. по
местонахождението на недвижимия имот и искът е предявен в предвидения
законов 5- годишен срок за това. Поради което исковата претенция по чл.87,
ал.3 от ЗЗД следва да се разгледа и реши по същество в настоящото
първоинстанционно съдебно производство и с настоящото
първоинстанционно съдебно Решение.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :
Не се спори между страните по делото, че видно от събраните по делото
многобройни писмени доказателства- Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 66/13.01.1984 г.,
Удостоверение за наследници изх. № 352/23.01.2018 г. на Община – С.З.,
Удостоверение за наследници изх. № 1632/04.04.2018 г. на Община – С.З.,
Препис – извлечение от акт за смърт № 298/***г. на Община – С.З.,
Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 109/*** г., Схема № 15-219270-
11.04.2018г. на СГКК – С.З., Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
от ДОПК на Община – С.З., Вписана искова молба с акт № 136/13.12.2022 г.
на Служба по вписванията – С.З., представени доказателства 158 бр. от адв.
Н. с отговора към исковата молба под опис/находящ се на л.39- л.41 от
4
делото/, Амбулаторни листи № 749/16.02.2017г., № 3659/15.09.2016г., №
1990/18.05.2015г., № 5070/18.12.2014г., № 2762/01.08.2013 г., №
219/16.01.2012г. и № 2656/20.06.2011г., ищецът- пълнолетния български
гражданин Т. И. Р. от гр.С.З. се явява единствен наследник по закон на своята
майка М. И. Р., починала на ***г. в гр.С.З. съгласно Удостоверението за
наследници изх.№ 1632/04.04.2018г. на Община- С.З.. Още на ***г. майка му
М. И. Р.а/като прехвърлителка/ и третото за спора лице И. И.- ЕГН
**********, б.ж. на гр.С.З., починал на ***г./като преобретател/ били
сключили договор за прехвърляне на идеални части от недвижим
имот/апартамент в гр.С.З./ срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 109, том IV, peг.№ 7484, дело № 394 от
***г. на тогавашния нотариус Бойко Георгиев- С.З., вписан под № 394 в
регистъра на Нотариалната камара- София. По силата му М. И. Р.а е
прехвърлила на К. И. И. ¾ ид.ч. от жилището/апартамента/, находящ се в ***
с площ от 51, 94 кв.м., заедно с ¾ ид.ч. от избеното помещение, от 0, 800 %
ид.ч. от общите части на сградата, от общите помещения и от 0.800 % ид.ч.
от отстъпеното право на строеж върху общинското място с общо 6 778 кв.м., в
което е бил построен жилищния блок. Видно от текста на самия договор,
срещу получените в собственост ¾ ид.ч. от подробно описания недвижим
имот, третото за спора лице К. И. И. е поел „пожизненото задължение за
гледане и издръжка“, което щяло да се дава от приобретателя на
прехвърлителката, като издръжката трябвало да се изразява в заплащането на
всички консумативи, вкл. осветление, отопление, вода, данъци, лекарства и
храна, а гледането, което щяло да се осъществява лично от приобретателя/а
при невъзможност от негова страна- от друго трето лице, одобрено от
прехвърлителката/, което щяло да се изразява в основно почистване на
жилището, пране и гладене 2 пъти седмично, а при заболяване и старческа
немощ или при поискване от страна на прехвърлителката в постоянно и
пълно обслужване, изразяващо се в почистване, пране, гладене и осигуряване
на медицински грижи. Според клаузите на договора прехвърлителката си
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на целия
апартамент, като при настъпване на условията, които изискват постоянно
гледане, приобретателят или одобреното от прехвърлителката трето лице
щели да обитават апартамента, заедно с прехвърлителката. Тъй като
недвижимият имот е бил прехвърлен по време на брака на К. И. И. и Г. Т. И.,
5
същият представлявал за тях СИО, като правото на собственост е преминало
и по отношение на съпругата Г. Т. И.- първата ответница. Безспорно се
установи, че на 19.01.2018г. около 20.10 ч. прехвърлителката М. И. Р.а е
имала сериозен здравословен проблем, била намерена паднала на пода в
апартамента, извикана е била линейка от спешния център и са я закарали там,
а след изписването й от болницата лицата К. И. И. и Г. Т. И. я били завели за
един ден в дома й, после я настанили в евтин хоспис в ***, където след по-
малко от 1 месец на ***г. тя е починала. Няколко години по- късно на ***г.
приобретателят К. И. И. също починал в гр.С.З., като оставил за свои
наследници сина си С. К. И./втория ответник/ и преживялата си съпруга Г. Т.
И./първата ответница/, в резултат на което което след смъртта на
приобретателя К. И. И., собственици на прехвърлените ¾ ид.ч. от процесния
недвижим имот/апартамент/ били двамата ответници Г. Т. И. с 9/16 ид.ч. и С.
К. И. с 3/16 ид.ч.
От събраните по делото 2 бр. гласни доказателства- показанията на 2 бр.
свидетели/пълнолетни български граждани/ се установява следното :
В показанията си свидетелката М.Т.Г./дъщеря на ищеца Т. И. Т./ заявява,
че М. Р.а й е била баба, до 1999 г. тя живеела на село, после се преместила в
С.З.. Последно я е виждала, когато една вечер през м.01.2018г. й се обадили
от полицията и отишла да отключи апартамента на баба си. Там били
полицаите, извикания ключая и съседката от дясната страна, която била
повикала полицията. Те нямали ключ за апартамента. Присъстващите
отключили едната врата и разбили другата. Разбрали, че баба й е вътре жива,
паднала на пода и извикали линейка. По думите й съседката от дясната страна
била повикала полиция, и тя била на вратата. Съседката й казала, че от 2- 3
дни не била виждала баба й, не я била чувала и затова извикала полицията.
Звъннали са на някакви наследници, но те не са отговорили и затова се
наложило да звъннат на нея. Втората врата била с ключ отвътре и затова се
наложило да я разбият. По- късно след около 2 г. тя разбрала, че баба й е
починала.
Съгласно показанията на свидетеля С.Х.Я./без родство и отношения със
страните по делото/, той познава страните по делото от около 25- 30 г., тъй
като неговата бивша жена живела в техния вход и затова ги познавал. Само
един път бил живял около 6 месеца в апартамента, който впоследствие
6
продали. През периода 2007г.- 2018г. бил живял в гр.С.З., на ***, като
блоковете срещу *** бил отсреща. Виждал бил С. И. и вече покойния му
баща, но майка му не бил виждал. Като бивши познати и бивши колеги били
разговаряли и тогава разбрал, че имат леля в съседния блок и че те отивали
при нея. Бащата на С. бил виждал по- често, а С. бил виждал по- рядко, по
случайност, като при общите приказки му казвали, че отиват при лелята. След
като се развел, не е живял там след 2013г. В периода от 2007г. до 2018г.
бащата на С., неговата майка и самия С. живеели в *** на гр.С.З., като той
бил контактувал основно със С.. Виждал бил, като минава редовно баща му с
колелото, понеже имал пряка видимост от неговата тераса към тяхната
тераса. Не било ставало дума какво конкретно ще правят при лелята. Те само
минавали и отивали при лелята, но какво са правели там не знае. Тази леля я
бил виждал на терасата, но отдалеч, а и да я бил видял на улицата, нямало да я
познае. Не знае дали лелята е живяла сама. Само му казвали „леля“ в
единствено число. Той се преместил да живее на друго място и по- късно
научил, че тази леля е починала. Но докато е живял там, тя е била още жива,
макар че рядко я е виждал, когато тя излезе на терасата си.
Съдът кредитира в различна степен показанията на тези общо 2 бр.
свидетели, като в по- малка степен кредитира показанията на първата
свидетелка М.Т.Г., тъй като тя е дъщеря на ищеца Т. И. Т. и е възможно да
бъде евентуално пряко или косвено заинтересована от изхода на спора по
делото. А кредитира в по- голяма степен показанията на втория свидетел
С.Х.Я., който е без каквото и да е родство и/или особени отношения с която и
да е от страните по делото, и по делото липсват каквито и да са преки и/или
косвени данни той да е пряко или непряко заинтересован от изхода на спора
по делото.
По делото не е имало искания от никоя от страните и няма искани,
допускани и събирани каквито и да са други писмени и гласни доказателства,
извън вече горепосочените и гореописаните.
От така изложените множество факти и обстоятелства следва единствено
възможния фактически и правен извод, че ответницата Г. И. и приживе
нейният съпруг Н. И./докато е бил жив/, за периода от датата на сключване
на договора/***г./ до смъртта на М. Р.а/***г./ праводателят на двамата
ответници и с тяхна помощ е изпълнявал точно задълженията си по този
7
договора, като по отношение на издръжката е заплащал консумативни
разходи за осветление,отопление, което се доказва от запазените квитанции за
заплатена ел.енергия, заплащал е изразходваната от М. Р.а вода, такси за
ползвания от М. Р.а стационарен телефон с № ***, кабелна телевизия към
оператора БУЛСАТКОМ, и мобилен телефон с № *** към Мобилтел/сега А1/,
и е заплащал местните данъци и такси за имота, ползван от М. Р.а, което се
установява и доказна от представените и приети без възражения от ищцовата
страна писмени доказателства на ответниците. С оглед качеството на М. Р.а на
ползвател, партидите за всяка услуга (с изключение на тази към А1 ,където е
ползвана предплатена услуга - „боб“, която е неперсонифицирана) до
м.февруари 2018г. са се водили на името на М. И. Р.а, което дава възможност
да се установят с точност извършените плащания. Наред с това от част от
представените писмени доказателства се установява, че в един и същ ден и на
една каса са заплащани и услуги, ползвани от приобретателя К. И., неговият
син- ответникът С. И. и М. И. Р.а, което доказва, че плащанията са били
извършвани лично от К.И. и/или от сина му. Също така са били закупувани
всички лекарства, необходими на М. Р.а, което се установява от рецептурната
й книжка от НЗОК № 5967731 за периода 2015г.- 2018г. Безспорно
задължените по договора за издръжка и гледане редовно са я посещавали и са
я осигурявали с хранителни продукти и отделно при поискване, което се
установи от разпита на св.С.Я., който заявява, че е виждал К. И. да минава „ с
колелото редовно“. Закупени са били електроуреди- прахосмукачка,
ел.конвектор, готварска печка, бойлер, телевизор, газов котлон с газова
бутилка. Като тази ел. уреди са закупувани в периода от 2008г. до м.декември
2017г., което доказва, че до последния момент ответниците са изпълнявали
задълженията си по договора в пълният им обем.
Доказа се в хода на съдебното дирене, че договорно задължените
лица/ответниците/ са били осигурили непрекъснато адекватно медицинско
наблюдение, осъществявано от личния лекар д-р Диана Лапарева/ видно от
приетата рецептурна книжка № 5967731, издадена на НЗОК- С.З./, съгласно
която лекарското наблюдение и помощ е била изключително необходима,
понеже конкретно при М. Р.а са били констатирани през 2015г. предсърдно
мъждене и треперене, явяващи се последици от други и неуточнени мозъчно
съдови болести и исхемична кардиопатия, а през 2017г. хипертонично сърце
без ( застойна ) сърдечна недостатъчност и други видове стенокардия, за
8
лечение на които заболявания са изписвани съответните лекарство- които са
били закупувани незабавно и предавани на М.Р.а. Във всички случай, когато
това се е налагало, М.Р.а е била водена на изследвания и консултации със
специалисти- видно от представените рецепти, издадени от д-р Н. и от д-р
Цолова/и двамата невролози). Посещенията при личен лекар/GP/ също са
били извършвани редовно- видно от представените от д-р Лапарева
амбулаторни листове, установяващи ежегодни профилактични прегледи от
2012г. до 2017г. включително. Също така ответникът заедно със съпругата си
редовно е вземел и изпирал дрехите и спалното бельо на М. Р.а,почиствал е и
заедно със сина си е поемал ремонтите в дома на Р.а. Горното се потвърждава
напълно от показанията на разпитания по делото втори свидетел С.Х.Я.,
който е живеел в съседният жилищен блок на адрес на ***, познаващ от
преди цялото семейство на ответниците, и съгласно който К. И. и сина му С.
И. редовно са посещавали М. Р.а. Видно от рецептурната книжка на М.Р.а, за
последен път личният лекар д-р Лапарева е изписала лекарствата, ползвани от
М.Р.а на 15.01.2018г. и те са били закупени от аптека „Марешки“ на 15 и
16.01.2018г., след което са били предоставени на 16 или 17.01.2018г. на М.
Р.а, когато същата е била във видимо добро здравословно състояние, без да се
оплаква от някаква конкретна болка. С това се опровергават твърденията на
ищеца, че М. Р.а е била изоставена сама да се грижи за себе си в
продължителен период от време. Същевременно от разпита на свидетелката
М.Г. се установи, че макар да е внучка ма починалата М. Р.а, тя не е говорила
с нея изобщо и я е срещала само няколко пъти и то извън дома й.
Единственият обективен факт, върху който ищецът основава исковата си
претенция за неизпълнение на договора е по време на единствения известен
по делото медицински инцидент, случил се на 19.01.2018г., когато около 21 ч.
( само дни след като са й били изписани и предоставени посочените по- горе
лекарства) от полицията са се обадили на ответника С. И. и той заедно с баща
си е отишъл на място. Пред апартамента е заварил полицаи и 3- 4 човека,
които не познавал. Отворили са външната метал на врата, с ключа който имат,
но втората външна дървена врата е била заключена с ключ отвътре в
ключалката, което е наложило тя да бъде разбита. В апартамента са намерили
М. Р.а седнала на пода, в състояние, което не й позволява да стане, повикали
са бърза помощ и след идването й С. И. и лекаря са свалили М.Р.а до
линейката, като тази фактическа обстановка се потвърждава изцяло и от
9
показанията на свидетелката М.Г./внучка на М.Р.а/. Същевременно съгласно
Епикризата на УМБАЛ„Проф. д-р Ст. Киркович“- АД, гр.С.З. е видно, че М.
Р.а е претърпяла мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални
артерии- средно тежък, поради което е хоспитализирана за период до
23.01.2018г. След изписването си от болничното заведение с частна линейка
М.Р.а е била закарана до дома й/процесния апартамент/, в периода 23-
25.01.2018г. К. И., съпругата му и сина му са закупили изписаните
лекарства(видно от рецептата от 23.01.2018г.), грижили са се в дома й за нея
и едновременно с това са търсили медицински специалист, който да обгрижва
М.Р.а поне по 8 ч. дневно и да подпомага рехабилитацията й след
претърпения инсулт. Такъв не е бил намерен, поради което и на 26.01.2018г.
тя е била настанена в лечебно заведение „Хоспис -ЗН“- ***,
ул.“Освобождение“ № 1, за което са заплатили 650 лв. месена такса- видно от
приложени и приети по делото, като доказателства декларация, квитанция от
26.01.2018г. и служебна бележка. Посоченото здравно заведение е било
избрано от тях, тъй като същото предлагало добри битови условия- видно
представеното извлечение от интернет сайта му.
Веднага, тогава- още на 25.01.2018г. М.Р.а е упълномощила с нотариална
заверка на подписа си(в конкретния случай с поставяне на отпечатък от
палеца в присъствието на 2 бр. свидетели), извършена от Нотариус
Р.Богданова- С.З., рег.№ 655/25.01.2018г., втория ответник С. И. да я
представлява пред медицински органи, медицински дружества и личен лекар,
пред РЗИ, РЗОК, НЗОК, ТЕЛК, НЕЛК, Общинска и Областна администрация,
ДСП за получаване на технически помощни средства и парични помощи, пред
НОИ и РУСО и др. за правни и фактически действия във връзка с промяна на
размера на получаваната пенсия, както и да получава пенсията й, което по
безспорен начин доказва факта, че настаняването е станало с нейно съгласие,
и доверието, с което са се ползвали брат й К. И. и семейството му,
практически до края на живота си и представлява негласна оценката на М.Р.а
относно полаганите грижи в изпълнение на атакувания пред съда договор.
Наред с това безспорно към момента на подаване на исковата молба в
съда/м.декември 2022г./ ответниците са придобили по силата на изтекла
законова придобивна давност въз основа на тяхно добросъвестно владение,
продължило непрекъснато и необозпокоявано повече от 10 г. процесиите ¾
ид.ч. от собствеността върху недвижимия имот/апартамент/, тъй като
10
сделката за прехвърлянето на собствеността е била сключена още на ***г .
Следователно, дори да е било налице някакво неизпълнение по процесния
договор, то до разместване на имуществени права няма как да се е
достигнало.
Следователно не са налице никое от законовите условията за разваляне
на съответните идеални части или целия договора за издръжка и гледане
поради виновно неизпълнение на задълженията по същия от страна на който и
да от длъжниците- приобретатели/ответниците по иска/. От всичко
гоизложеното се установи и доказа, че К. И. К. в продължителен период от
повече от 10 г. е изпълнявал точно задълженията си по договор за
прехвърляне на 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот/апартамент в гр.С.З./,
поради което искът по чл.87, ал.2 от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и
недоказана, и следва изцяло да се отхвърли, със законните последици от това.
Ето защо предвид всичко горепосочено съдът счита, че в конкретния
случай не са налице никоя от законовите предпоставки за разваляне на
процесния Договор за издръжка и гледане- от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи категорично по несъмнен и безспорен
начин, че не се доказа по какъвто и да е несъмнен и безспорен начин, че е
налице съзнателно, продължително и виновно неизпълнение на задълженията
от страна на длъжниците/приобретателите/ - ответници по делото. Дори и да е
било налице някакво евентуално неизпълнението, то е било очевидно
незначително, частично и непълно. Поради което и Договорът за издръжка и
гледане не се явява съществено нарушен, обсъжданото неизпълнение по
процесния договор не се доказа да е виновно извършено, тъй като не се доказа
длъжникът да не изпълнява поетите задължения поради причина, за която той
отговаря по аргумента на чл.87 от ЗЗД.
Предвид което процесния договор прехвърляне собствеността върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не следва да бъде
развален по съдебен ред относно процесните ¾ ид.ч. с настоящото изцяло
негативно за ищеца първоинстанционно съдебно Решение, ведно с всички
законни последици от това.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 и 3 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на двамата ответници всички
направени от тях разноски по делото в размер на общо 2 005 лв., от които
11
2 000 лв. за адвокатски хонорар на един общ техен пълномощник- адвокат и
ДТ- 5 лв. за издаване на поискано от тях и издадено им съдебно
удостоверение.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в
законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна
жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред
въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето защо водим от гореизложените мотиви и на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД
във вр. с чл.124 и чл.78, чл.80 и чл.81 от ГПК, първоинстанционният ОС-
С.З.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по Искова молба вх.№ 13544/12.12.2022г. на Т. И. Р.-
ЕГН ********** от гр.*** срещу Г. Т. И.- ЕГН ********** и С. К. И.- ЕГН
**********/и двамата с общ адрес ***/ за разваляне по реда на чл.87, ал.З от
ЗЗД на договор за прехвърляне на ¾ ид.ч. от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 109, том
IV, per. № 7484, дело № 394 от *** г. на нотариус Бойко Георгиев, с район на
действие района на РС- С.З., вписан под № 394 в регистъра на Нотариалната
камара- гр.София, поради твърдяно тяхно неизпълнение, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Т. И. Р.- ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Г. Т. И.- ЕГН
********** и С. К. И.- ЕГН **********/и двамата с общ адрес в ***/ общо
сумата 2 005 лв./две хиляди и пет лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му
на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
12