Р Е Ш Е Н И Е 260012
гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Д.
при секретаря Ана Ненчева, разгледа
докладваното
от съдия Д. т. д. N 3 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два иска, субективно
съединени при условията на евентуалност от ищеца Г.Т.К. против ЗК“Уника“ АД
/посочен като главен ответник/ и „Пътна
инфраструктура“ – гр. София /ответник по евентуалния иск.
Обстоятелства, на които се основават
исковете са следните:
На 30.10.2018 г. ищецът пътувал заедно
със свои колеги в пътнически микробус, управляван от Д.С.Н.. По пътя между гр.
Панагюрище и гр. Пловдив около км. 88-566 на един от завоите, преминавайки през
пътен участък с разлято гориво или масло, микробусът поднесъл и шофьорът не могъл
да овладее управлението му. В резултат от това автомобилът се преобърнал по
таван в крайпътната канавка, след което застанал на колела.Всички пътуващи в
микробуса били ранени, а ищецът – откаран в болница в гр. Панагюрище в тежко
общо състояние и след преглед и рентгенография – настанен в отделението по
неврохирургия. Установено било, че *** наложило оперативно лечение, както и ***, все в причинно-следствена връзка с
пътния инцидент.
Операцията била извръшена на
02.11.2018 г. под пълна анестезия, като се касаело да интервенция с голям обем
и сложност, след която пациентът останала 4 дни под наблюдение в болницата.
Тези дни ищецът описва като най-тежките в живота си, в които изпитвал постоянна
болка, пречеща му дори да спи, въпреки вливаните обезболяващи. Не можел да се
храни, нито облича сам.
В къщи продължил да приема
обезболяващи, а съпругата му се грижело денонощно за него. Освен силните болки,
изпитвал все още стрес, поради шокът, който изживял, че може да загуби живота
си, а това го правело депресиран и лишен от сили за възстановяване. Последвал
4-месечен болничен, по времето на който ищецът станал нервен и раздразнителен,
поради притесненията и неизвестността дали ще се възстанови изобщо и кога това
ще стане. Безпокояла го и зависимостта от близките му, както за физическите
грижи, от които се нуждаел, така и във финансово отношение.
При последния преглед на ищеца на
22.01.2019 г. /почти 3 месеца след инцидента/ се установява, че
възстановяването не е приключило, а той изпитва все още ***. Назначена му е медикаментозна
терапия и поредните изследвания, а болничния е продължен.
Според твръденията в исковата молба,
лечението продължило повече от 11 месеца, но се уточнява до кога и какво е
състоянието на пострадалия към датата на подаване на исковата молба, което
става повече от 2 години след катастрофата.
В исковата молба има твърдение, че
водачът на микробуса е бил виновен за пътния инцидент, при който ищецът е
пострадал, като което почива единствено на данни от експертиза, която била
изготвена в хода на образуваното досъдебно производство. Ищецът твърди, че в
нея бил отразена като причина за ПТП, несъобразената от страна на водача
скорост с пътната обстановка и метеорологичните условия.
Изяснявайки служебно въпроса дали има висящо
съдебно-производство за реализиране на наказателна отговорност на водача Д.С.Н.
/като основание за евентуално спиране на настоящото дело/, съдът получи
информация, че ДП е прекратено, а материалите са изпратени на РУ-Панагюрище за
реализиране на административно-наказателна отговорност. Издадено било
наказателно постановление по чл. 179,ал.2, предл.1-во от ЗДвП и му е наложено
глоба за административно нарушение.
Тъй като автомобилът, управляван от Н.,
имал застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество, пред него
била предявена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Това станало на 23.05.2029 г., но поради отказа на
застрахователя за изплащане на обезщетения, се предявява иска срещу него само
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., заедно със
законна лихва от деня на деликта – 30.10.2018 г.
При отхвърляне на иска за ангажиране
отговорността на главния ответник /застрахователя/ ищецът предявява евентуален
иск против Агенция „Пътна инфраструктура“, като в първоначалната искова молба
излага твърде общи обстоятелства за това, че тя има задължението да поддържа
републиканските пътища и пр. След оставяне на исковата молба без движение
обстоятелствата, на които се основава евентуалния иск са конкретизирани, в
смисъл че причина за пътния инцидент е нерегламентиран разлив на
гориво/смазочни материали в зоната на завоя, където водачът е загубил контрол
на управлявания от него микробус. От там се прави извод, че евентуалният ответник
не е изпълнил вменени му от закона задължения да поддържа пътя, който е част от
републиканската пътна мрежа, като осигури безопасни условия за използването му.
В причинна връзка с това конкретно бездействие от страна на ответника били
настъпили описаните неимуществени вреди за ищеца, ако се окажело, че водача на
микробуса няма вина. Последното не било ясно, доколкото наказателното
производство било прекратено и било издадено само наказателно постановление за
административно нарушение.
От евентуалния ответник се претендира
също обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., заедно със
законна лихва от деня на деликта – 30.10.2018 г.
Главният иск следва да се квалифицира
като такъв по чл. 432 от КЗ, а евентуалния – по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД / за
отговорност на юридическото лице – възложител на работата, за бездействието на
служителите, отговарящи пряко за поддръжката на пътя/.
В законния срок са постъпили писмени
отговори от двамата ответници.
Главният ответник признава факта, че
към датата на процесното ПТП има сключена застраховка гражданска отговорност
между него и собственика и микробуса, с който е станало ПТП, но оспорва да е
доказано виновно поведение на неговия водач. Според него, в досъдебното
производство били събраните данни, че причина за инцидента е разлято течност,
вероятно масло на пътя, тъй като пътниците дали показания, че са видели голямо
мазно петно. При тези условия на пътната настилка и рязкото влошаване на
сцеплението между гумите на автомобила и пътната настилка, произшествието не било възможно да се
предотврати от водача на микробуса, а нямало доказателства той да е карал с
несъобразена скорост. Налице било т.нар. „случайно събитие“, от категорията
юридически факти, които дерогирали вината на лицето, което не било в състояние
да ги предвиди и да съобрази поведението си с тях. Водачът на микробуса нямал
вина за причинените на ищеца увреждания, доколкото причините за ПТП стояли
извън неговия контрол и воля. Ответникът се позова на практика на ВКС – решение
по гр. д. № 76/1998 г.
По отношение на твърдяните увреждания
са правят следните възражения: че няма документи, установяващи оказването на
спешна медицинска помощ, а в епикризата за изписването от болницата не било
отбелязано, че е назначена медикаментозна терапия на ищеца.
Прави се възражение за съпричиняване,
в случай, че се окаже, че ищецът не бил поставил предпазен колан, както и
възражение за несъответствие на претендирания размер на обезщетението с
принципа за справедливост и съответно – с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция
за лихва се правят три възражения:
1.Че не се дължи поради
неоснователност на претенцията за обезщетение.
2.Че
е частично погасена по давност на осн. чл. 111,б.“в“ ЗЗД
3.Че не се дължи от датата на деликта,
а началният момент следвало да се определи на осн. чл. 497,ал.1 във вр. с чл.
496,ал.1 КЗ.
В отговора на ответника по евентуалния
иск се правят следните възражения:
1.Че не е налице причинно-следствена
връзка между състоянието на пътната настилка и настъпилото ПТП, нито пък се
установявало виновно противоправно поведение на, изразяващо се бездействие и
неизпълнение на задълженията по чл.30, ал.1 от ЗП. Твърди се, че
несъобразяването на избраната от водача скорост с пътните условия е довело до
инцидентна и уврежданията на пътуващия в микробуса ищец. Ако такова
несъобразяване било налице, то водачът бил нарушил разпоредбите на чл. 20 и 21
от ЗДвП, който следвало да вземе предвид видимостта и да избере скорост, при
която да е в състояние да спре пред всяко едно препятствие.Именно поведението
на шофьора на микробуса според втория ответника е в пряка причинна връзка с настъпилите
неимуществени вреди.
2.Оспорват се твръдяните от ищеца
травми, както и тяхната продължителност.
3.Претендирания размер на обезщетението
не бил съобразен с принципа на справедливост.
4.Ищецът имал принос за причиняване на
вредите, тъй като не бил поставил предпазен колан, с което нарушил чл.137,ал.1
от ЗДвП и това следвало да се отчете и да се намали евентуалното обезщетение на
ос. Чл. 51,ал.2 ЗЗД.
5.В болничните листове била посочена
„трудова злополука“ като основание за отпуск поради неработоспособност, поради
което обезщетението следвало се намали с размера на евентуално полученото
обезщетение за злополуката от своя работодатели или от застраховател, поел този
застрахователен риск.
Ищецът се е възползвал от правото си
на допълнителна искова молба, в която оспорва възражението за недоказване на
вредите и причинната им връзка с пътния инцидент, както и това за
осъществяването на „случайно деяние“, защото водачът на автомобила в случая е
могъл и е бил длъжен да предвиди релефа и състоянието на пътя и атмосферните условия, а при случайно
деяние – той нито е могъл и нито е бил длъжен да предвиди обществено опасните
последици и обективно, каквото и да беше сторил, не би могъл да ги предотврати.
Оспорва и възражението за
съпричиняване, като твърди, че непоставянето на предпазен кола само по себе си
не е достатъчно, за да обоснове приноса на пострадалия, а следва да се докаже
причинно-следствена връзка между това неправомерно поведение и настъпването на
уврежданията.
От уточнение се нуждаят твърденията на
ищеца относно обстоятелствата, на които се основава това възражение, а именно:
бил ли е оборудван микробуса с предпазен колан за мястото, на което е седял той
по време на инцидента, и ако е имало
такъв – бил ли го е поставил.
Счита, че претендирания размер не е
прекомерен и съответства на принципа за справедливост.
Във връзка с възражението относно
механизма на ПТП, счита че той подлежи на доказване със съответните
доказателства в настоящия процес, във връзка с което поддържа искането си за
авто-техническа експертиза.
Не излага обстоятелства във връзка с
възражението за евентуално получено обезщетение за трудова злополука, поради
което следва да му бъдат поставено въпроси за уточняване на тези факти, имащи
значение за определяне размера на дължимото от застрахователя или ответника по
евентуалния иск обезщетение.
Постъпили са кратки отговори на
допълнителната искова молба, в които не се правят нови възражения, нито се
допълват съществени обстоятелства, на които направените се основават.
След като обсъди събраните
доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема следното:
На 30.10.2018 г. ищецът Г.К. пътувал заедно
със свои колеги в пътнически микробус, управляван от Д.С.Н.. По пътя между гр.
Панагюрище и гр. Пловдив около км. 88-566 на един от завоите, преминавайки през
пътен участък с разлято гориво или масло, микробусът поднесъл и шофьорът не могъл
да овладее управлението му. В резултат от това автомобилът се преобърнал по
таван в крайпътната канавка, след което застанал на колела. Всички пътуващи в
микробуса били ранени, а ищецът – откаран в болница в гр. Панагюрище в тежко
общо състояние.
От представените писмени доказателства
и приетото заключение на вещото лице д-р П.М. се установя, че при приема на
ищеца в болница след пътния инцидент, са извършени преглед и ренгенография,
които установяват ***/,
което е наложило извършването на 02.11.2018 г. на оперативна интервенция***. След операцията пациентът останал 4
дни в болницата или общо е бил 6 дни в стационар, след което е ползвал болнични
до 07.02.2019 г., т.е. – 3 месеца.
Вещото лице дава заключение, че
оздравителния процес при ищеца е продължил значително по-дълго време от
обичайното, поради ***,
които били доказани при КТ изследванията н болница „Унихоспитал“ и от д-р Т..
Като описва подробно в заключението си тези увреждания, въз основа на писмените
данни за здравословното състояние на ищеца, вещото лице дава заключение, че
именно те са причина за по-продължителния оздравителен процеси, като за
сравнение отбелязва, че при здрави хора той би приключил за 2-3 седмици.
Вещото лице е категорично в изводите
си, че при ищеца въпросите дегенеративни изменения са съществували преди
травмата от ПТТ и не са настъпили в резултат от нея, а възстановяването му от самата травма е пълно,
след операцията, медикаментозното лечение и изминалото време. Произхода на
неврологичните усложнения, вещото лице свързва не с травмата, а със заболяване
на ищеца ***. Ето защо данните за посещение на лекар и тези от анамнезата и
предписаното лечение в амбулаторен лист от 06.10.2021 г., не променят извода за
напълно завършил оздравителен процес, а оплакванията на ищеца от *** следва да
се приемат за дължащи се на обективно доказаните ***, които не са причинна
връзка с травмата му от ПТП.
От показанията на св. К.и от данните в
медицинската документация стана ясно, че ищецът е имало още и рани по ръцете и
по крака, които не били отворени. Но изглеждал много стреснат и уплашен, когато
го видяла в болницата на следващия ден след инцидента. Същата свидетелка /снаха
на ищеца/ дава показания, че през целия първи месец след изписването от
болницата ищецът прекарвал в къщи на легло. Тама му носели храната и му помагали
да се обслужва – тя, съпругът й и съпругата на ищеца.Едва след месец започнал
лека-полека да прави опити и с усилия да извършва ежедневните си нужди сам.
Причината да не става, освен за ходене до тоалетна и необходимостта от помощ в
продължение на цял месец обаче не се свързва с болки или предписания за
имобилизация, а защото като станел „***. Очевидно, не става въпрос на обективна
невъзможност лицето да става и да се обслужва само през цялото това време от 1
месец, а по-скоро за субективна преценка на него самия и на близките, че е
трябвало да се щади и почива на легло, а те – да му помагат, като го обслужват
Свидетелката дава показания, че
въпреки многократните посещения при невролози, лекарства и инжекции и
посещението на рехабилитационен център, ищецът продължавал да изпитва болки, от
които се събуждал нощем. Не можел да стои дълго време прав и вече не бил така
активен, както преди. В същото време дава показания, че 4 месеца след инцидента
се върнал на работа като *** и продължил да работи същата работа, както преди
болничния си. Тя твърди, че свекър и не се оплаквал от болки преди инцидента –
не знаела, не й бил споделял.
Съдът преценява показанията на
свидетелката, в частта относно появата на оплаквания от болки за пръв път след
травмата от ПТП и за коренната промяна в начина на живот и изоставянето на
всякаква активност като последица от травмата, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. В последна сметка, въз основа на заключението на вещото лице д-р М. и на
нейните собствени показания, че се върнал на работа и в състояние да изпълнява
функциите на ***, съдът приема от една страна, че е достигнал физическо възстановяване, позволяващо му да
работи и води живот, както преди инцидента и второ – че не са налице доказателства
за пряка причинна връзка между причинената травма и оплакванията му от ***,
доколкото има медицински данни за датиращи от по-рано *** при ищеца, които са в
основата на тези оплаквания.
Ответникът ЗК “Уника“ АД признава
факта, че към датата на процесното ПТП е имало сключена застраховка гражданска
отговорност между него и собственика и микробуса, с който е станало описаното
ПТП, но оспорва вината на водача на микробуса, твърдейки, че е загубил
управление, поради попадане на гумите на автомобила върху мазна течност върху
пътната настилка, без да е имал обективна възможност да вида петната от нея на
пътя преди това.
Самият шофьор Д.Н. бе разпитан като
свидетел в първото съдебно заседание и даде показания, че е карал със скорост
50-60 км./ч., тъй като преди навлизане в завой е имало табела за ограничение на
скоростта – до 60 км./ч. Твърди, че петната от разлятата течност са били след
завоя и той ги е видял „веднага след завоя“, защото не имал видимост към тях
по-рано. Иначе било слънчево и сухо и пред него нямало други автомобили. Завоят
според него бил около 45 градуса,лек завой, но нямало хубава видимост към пътя
след завоя. Разлято било доста, горе-долу върху половината платно.
Показанията на свидетеля относно
пътно-климатичната обстановка се потвърждават и от представената справка от
НИХМ-гр.Пловдив за датата и часа на пътното произшествие. Въз основа на тях и
данните от огледа на мястото на ПТП,подробно описани на стр.11 от заключението
му /л. 187 от делото/ вещото лице инж. Ф. е направил извода, че линията на
пряка видимост напред в собствената лента за водача на микробуса в кривата на
конкретния завой е не по-малка от 43 метра, показана на скицата на следващата
страница от заключението.
На л. 24 от заключението вещото
/най-горе/ вещото лице прави изводи, че при движение със скорост 60 км./ч. –
максимално разрешена и твърдяна от самия водач, в качеството му на свидетел по
делото, той е имал техническа възможност, при така установената видимост, да намали
скоростта и да избегне произшествието, чрез заобикаляне на препятствието
отдясно.
Освен това, при евентуално занасяне
при скорост 60 км./ч. според вещото лице е имал възможност чрез въздействие
върху волана да овладее автомобила и да предотврати напускането на пътното
платно и преобръщането. Това би станало, при условие, че водачът въздейства
върху волана ,чрез завъртането му наляво.
Вещото лице обаче определя скоростта
на автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП като по-висока от
максимално разрешената, а именно – 75-76 км/ч. . Подборните изчисления и
аргументация са на л. 187-193 от делото и съдът възприема заключението на
вещото лице тази част като обосновано.
Така от една страна въз основа на
експертизата се стига до извода за управление на автомобила с превишена
скорост, което е логично да се приеме, че е повлияло на възможността за
адекватна реакция на водача, а от друга – самото му поведение при наличие на
разляти гориво-смазочни материали върху пътя настилка не е било съобразено с пътната
обстановка. Последното следва от данните в експертизата на л. 29 от същата
/л.205 от делото/.
Съдът приема, че при съществуване на
нужната видимост, водачът е пропуснал да забележи следите от разляти на пътя гориво-смазочни материали, преди гумите на
микробуса да попаднат върху замърсения участък от пътя. За това е реагирал,
едва когато е усетил приплъзването, а не – предварително, като при това не е
предприел действията, които биха позволи да се избегне излизането на автомобила
от пътя и преобръщането му.
Безспорно е, че настъпилия пътен
инцидент, респективно – телесните увреждания на пътниците, в т.ч. на ищеца е в
причинна връзка с поведението на водача на микробуса, с което той е нарушил
разпоредби на Закона за движение по пътищата. Карал е с превишена скорост в
нарушение на чл. 21, а е спазил и разпоредбите на чл.20,ал.1 и ал. 2 от този
закон, които задължават всеки водач да контролира непрекъснато превозното
средство, което управлява и да избира скоростта на движение в съответствие с
пътната обстановка, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението.
Това поведение следва да се определи
като виновно и противоправно и във връзка с него да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя, покриващ риска от причиняване на вреди при
управлението на автомобила, управляван от него.
Неоснователно е възражението за
настъпване на вредите като резултат от случайно събитие, доколкото водачът е
бил длъжен да наблюдава и преценява състоянието на пътя пред движещото се
превозно средство, а както стана ясно – обективно е било възможно да забележи
разлива на гориво или масло на пътя и е имал достатъчно време, предвид
съществуващата видимост за адекватна и осъществима от техническа гледна точка
реакция, за да избегне преобръщането на автомобила. Случайно събитие би било
налице, ако причините за настъпването му са били изцяло извън контрола и волята
на водача на МПС.
Неоснователно е възражението за недоказване
на причинените увреждания на ищеца и на причината им връзка с поведението на
деликвента, тъй като се установиха по безспорен начин от медицинската
експертиза и заключението на вещото лице д-р М..
Неоснователно е и възражението да
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради непоставяне на
предпазен колан. Разпитания свидетел Н. потвърди, че колани са били поставили
всички пътници, в това число и Г.К., а това обстоятелство е изследвано и от
двамата експерти, които независимо един от друг, въз основа съответно на
медицинските и авто-инженерните си познания
правят извод, че пострадалия е бил поставен предпазен колан в момента на
преобръщането на автомобила.
Остава да се определи размера на
възнаграждението за претърпените от ищеца неимущствени вреди, при спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
като се обсъди възражението на ответника за прекомерност на претендираната сума
от 50 000 лв.
Съдът намира за справедливо обезщетение
от 40 000 лв., като има предвид тежестта на увреждането, претърпяната оперативна
интервенция, продължителността на неработоспособността и резултатите след края
на оздравителния процес, които обстоятелства бяха обсъдени подробно по-горе. Следва
да се вземе предвид и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, при което
автомобилът е излязъл от пътното платно и се е преобърнал, което е предизвикало
силно чувство на страх у всички пътници, а както стана ясно от свидетелските
показания – ищецът и на следващия ден в болницата все още е бил много уплашен и стресиран, а и до сега
живее с неприятния спомен от случилото се.Предвид напредналата си възраст той е
имал и опасения, че няма да се възстанови и няма да може да упражнява повече
работата си като ***, която е свързана със сериозно физическо натоварване. Че
този страх съществува се потвърждава от показанията на св. К., която установи,
че макар да се върнал на работа, е намалил значително активността си в
останалото време и не се занимава в къщи с отглеждане на животни и др. неща,
които е правил преди инцидента.
За разликата до 50 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Относно претенцията за лихви следва да
се отбележи, че застрахователят не ги дължи от датата на непозволеното
увреждане, за разлика от самия деликвент, а едва след като е била предявена
застрахователна претенция и са изминали 3 месеца, в които тя не е била уважена,
въпреки представяне на всички необходими доказателства /чл.497 във вр. с
чл.496,ал.1 КЗ/.
При представяне на доказателства за предявяване
на претенцията пред застрахователя на 29.05.2019 г. ответникът дължи лихви
върху присъденото обезщетение, считано от 30.08.2019 г. до окончателното
плащане.
Предвид периода, за който се установи,
че се дължат лихвите, възражението за погасяване по давност на това акцесорно
задължение няма как да се приеме за основателно, при подадена искова молба на
13.01.2021 г.
Предявеният при условията на
евентуалност иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ не следва да бъде
разглеждан от първоинстанционния съд, поради доказване основанието на иска
срещу застрахователя, посочен като главен ответник.
Отговорността за разноските,дължими от
страните следва да бъде възложена с решението, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска, а именно:
Ответникът на осн. чл. 78,ал.6 ГПК
следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 1 600 лв.,
както и 249,20 лв. – част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
двете вещи лица.
На осн. чл.38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адвокат А.К.Д., ЕГН **********, защитавала
ищецът безплатно, адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв.
Ответникът от своя страна дължи на
ищеца разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска и следва да
бъде осъден да му заплати 98 лв.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Уника" АД - гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.К., ЕГН **********, адрес: с. К.Д., обл. П., застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № БГ05/118000192654 за причинени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. в
резултат от ПТП, станало на 30.10.2018 г. заедно със законната лихва, считано от 30.08.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърля
иска за заплащане на обезщетение за разликата от 40 000 лв. до 50 000
лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Уника" АД - гр.София,
ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Пазарджишкия окръжен съд: държавна такса в размер на 1 600
лв. и 249,20 лв. – част от изплатените от бюджета на съда възнаграждения за
вещи лица.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Уника" АД - гр.София,
ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А.К.Д.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв. на осн.
чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪДЖА
Г.Т.К., ЕГН **********, адрес: с. К.Д., обл. П.
ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Уника" АД - гр.София
разноски по делото в размер на 98 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: