№ 6182
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110168387 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр.чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и осъдителен
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Производството е образувано искова молба от А. В. М. срещу [*********] с
която са предявени обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за
прогласяване на нищожност на клаузата, съдържаща се в сключения между страните
Договор за потребителски кредит № 40006939575/08.12.2021 г., предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
450,00 лева и „Флекси“ в размер на 975,00 лева, поради противоречие на закона и
поради накърняване на добрите нрави; и 2/ за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40006939575/08.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.12.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че сключила с ответното дружество Договор
за потребителски кредит № 40006939575/08.12.2021 г., по силата на който трябва да
върне сума в размер на 2178,04 лева, при главница от 1500,00 лева, при ГПР 48,99 % и
ГЛП 41,00 %. Поддържа, че съгласно договора, трябвало да заплати и възнаграждение
за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 450,00 лева и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 975,00 лева, разпределени на 24
1
вноски от по 59,38 лева. По тази начин сумата, която следвало да заплати възлизала на
сумата от 3603,04 лева. Ищцата излага доводи, че горепосочените клаузи са нищожни
поради неспазване на нормите на ЗПК. Навежда и доводи за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа на добросъвестност и
справедливост, като се стига до значителна не еквивалентност на насрещните
престации. Поддържа още, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК не се допуска кредиторът за
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а горепосочените такси "Фаст" и „Флекси“ представляват по
своята същност такси за усвояване и управление на кредита. Излага подробни
съображения относно заобикаляне на изискванията на ЗПК и неравноправност на
клаузите съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от
предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че при
сключване на процесния договор за потребителски кредит, страните са постигнали
съгласие за включване и на допълнителните услуги "Фаст" и „Флекси“, даващи право
на кредитополучателя да ползва определен набор от услуги. Поддържа се още, че
изрично в договор за кредит било посочено, че при кандидатстването си за кредит,
кредитополучателя е поискал да закупи тези допълнителни и незадължителни услуги,
като последните не са задължително условие за сключване на договора. Сочи се, че
услугата „Фаст“, касаеща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, е била предоставена на ищцата и тя се е възползвала от нея. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения за заблуждаваща търговска практика и
нарушаване на нормите на ЗПК с доводи, че още от момента на кандидатстването си за
потребителския кредит, ищцата е била наясно и е разполагала с цялата информация
относно параметрите на кредита и допълнителните услуги. Поддържа се, че ищцата е
извършила преценка и е преценила, че в неин интерес е да се възползва от
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Оспорват се и твърденията, че
горепосочените две услуги представляват такса за дейност, свързана с усвояването и
управлението на кредита с доводи, че представляват услуги, които са свързани с
желанието, нуждата и финансовото състояние на ищеца, а не с дейността на кредитора
по отпускане на кредита. Относно извършените от ищцата плащания за
възнаграждението за услуги сочи, че на 21.04.2022 г. процесния кредит е приключен,
тъй като са погасени изцяло всички задължения по него към тази дата. При
извършеното рефинансиране, непогасените и дължими възнаграждения за
допълнителни услуги са в размер на 47,89 лева и са погасени. При горните
съображения се изразява становище за неоснователност на предявените искове и се
претендират разноски. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК в случай, че
2
претендираното възнаграждение надвишава минималния предвиден в Наредба №
1/2004 г. размер.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения иск като същия се счита предявен за сумата от 285,41 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приложения по делото Договор за
потребителски кредит № 40006939575/08.12.2021 г. се установява, че ответното
дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1500,00 лева, която сума
ищецът се задължил да върне на 23 равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 150,15 лева и 24 вноска в размер на 149,59 лева, при ГПР 48,99 % и ГЛП 41,00 %.
Установява се още, че ищецът е закупил и пакети от допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“, за които в договора за потребителски кредит е договорено възнаграждение в
размер на 450,00 лева за първата услуга и 975,00 лева за втората, платими на равни
месечни вноски в размер на 59,38 лева, дължими към месечната погасителна вноска по
кредита. С оглед предходното, общото задължение по договора, включващо и
задължението по пакетите от допълнителни услуги, възлиза на 3603,04 лева, а общият
размер на месечната вноска – 150,15 лева.
По делото са приложени Общи условия към договора за потребителски кредит
(версия 4/19.07.2021г.), по отношение на които ищецът е декларирал, че се е запознал
със съдържанието им. В т.4 от Общите условия е регламентирано договореното
възнаграждение (годишен лихвен процент), в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава
да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с договорното
възнаграждение, на равни месечни вноски в размер и срокове, съгласно посоченото в
т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. Според
т.12.2 от Общите условия в случай, че длъжникът просрочи две или повече
последователни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост с писмено уведомление.
От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на процесния
договор за кредит, обективирани в раздел VI от същия, се установява, че на
08.12.2021г. кредитополучателят – настоящ ищец, е запознат със съдържанието
на този документ.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
3
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ
своята правна регламентация в ЗПК. Това обстоятелство е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване още с проектодоклада по делото, обявен за окончателен в
първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В конкретния случай, на първо място в исковата молба ищецът навежда доводи
за нищожност на клаузите от процесния договор, предвиждащи заплащане на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие
със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК
– „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“,
сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен
процент, описани са условията за прилагането му – чл.4 от Общите условия
към договора, посочен е ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5
от Общите условия.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като
основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Действително с
Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на
4
законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на
МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без
да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са
неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки
от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото
следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съдът споделя и наведеното с исковата молба оплакване за нарушение на
разпоредбите на чл.10а, ал.1 ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение в раздел VI от процесния договор за
кредит за пакетите от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент
на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Съгласно тази правна норма годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим
размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. В настоящия случай включените във
въпросния пакет т.нар. “допълнителни услуги“, представляват именно услуги във
връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме,
че същите попадат в приложното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Релгаментираните в
5
последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора /в този смисъл е и определение от
07.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5843/2020 г. по описа на СГС/. С предвидените
в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърля законово допустимия петкратен
размер на законната лихва - 50 %, определен в чл.19, ал.4 ЗПК. На практика с
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на
разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът приема предявените искове за основателни,
поради което клаузите, съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от процесния договор,
следва да бъдат прогласени за нищожни.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 285,41 лева, представляваща заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги, без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е подадения по делото писмен отговор е, че ответникът признава, че
платената сума по кредита за възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на
285,41 лева. С оглед предходното, в първото по делото открито съдебно заседание
съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че процесната сума е платена от ищеца в
полза на ответника.
Поради гореизложените изводи за нищожност на клаузите относно заплащане на
допълнително възнаграждение, се налага извод, че сумата от 285,41 лева е платена при
начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
С оглед предходното, предявеният осъдителен иск също е основателен и следва
да бъде уважен в увеличения размер, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 15.12.2022 г. до погасяването на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
6
ищецът. В случая ищцата не е направила разноски, тъй като е освободена от заплащане
на дължимата по производството държавна такса, а видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е безплатно
– при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ето защо и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 100,00 лева, представляваща общодължимата по обективно съединените
искове държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Съобразявайки предходното, както и разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата по предявения осъдителен иск в размер на 400,00 лева. На
основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата адвокатското възнаграждение по неоценяемия
иск съдът определя в минимален размер от 1000,00 лева. С оглед предходното
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.М. сумата от общо
1400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3
ЗЗД клаузите, съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от сключения между [*********]
и А. В. М. Договор за потребителски кредит № 40006939575/08.12.2021 г.,
предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 450,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 975,00 лева, поради противоречие на закона и поради
накърняване на добрите нрави
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД [*********], ЕИК [*********],
със седалище и адрес на управление: [*********] да заплати на А. В. М., ЕГН
********** сумата от 285,41 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40006939575/08.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
7
– 15.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [*********], [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] да заплати на адвокат М. В. М., член на Адвокатска колегия – гр.П., с
адрес на кантора: [*********], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от общо
1 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ищцата по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК [*********], [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********] да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 100,00 лева,
представляваща държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8