№ 5071
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело №
20231100505660 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 3498 от 16.04.2022 г., постановено по гр. д. № 62776/2021
г. по описа на СРС, 59 състав, е уважен предявеният от Е. И. П. срещу
ответника „Б.“ АД конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е
признато за незаконно уволнението на ищцата и е отменена заповед № Б-06
от 01.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.“ АД К.Г., с която на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
Искът с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предявен от Е. И. П.
за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност
„специалист логистика, авточасти“ в ответното дружество, е отхвърлен.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност „специалист логистика, авточасти“ в „Б.“ АД, е подадена въззивна
жалба от ищцата Е. И. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като в тази насока се поддържа, че районният съд
неправилно се е позовал на постановките, намерили място в ТР №
2/23.10.2023 г. по т.д. №2/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като не е било
отправяно предизвестие по чл. 326 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на Е. И. П. и договорът не е бил прекратен поради
дисциплинарно уволнение. Намира, че щом искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е уважен, то и искът й за възстановяване на предишната работа не е следвало
да бъде отхвърлян поради неговия акцесорен характер. Въз основа на
изложеното, въззивникът моли първоинстанционното решение в неговата
обжалвана част да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде уважен. Страната претендира
1
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Б.“ АД е подала
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Намира,
че искът за възстановяване на предишната работа не може да бъде уважен,
доколкото ищцата сама е прекратила на 01.09.2021 г. трудовото
правоотношение с работодателя без предизвестие. Изтъква още, че
уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ предполага наличието на
материално субективно преобразуващо право на възстановяване, което в
случая е погасено от служителя с прекратяваното на трудовото
правоотношение от негова страна, като това е било сторено преди
работодателят да издаде заповедта за уволнение, призната впоследствие за
незаконна. Така мотивиран, въззиваемият моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният
от Е. И. П. срещу ответника „Б.“ АД конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищцата и е отменена
заповед № Б-06 от 01.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.“ АД К.Г., с
която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото й
правоотношение, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. №
81362/03.11.2021 г. на Е. И. П., с която е предявила срещу ответника „Б.“ АД
обективно съединени конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване незаконността на уволнението й, извършено със заповед № Б-
06/01.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.“ АД и неговата отмяна,
както и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „специалист логистика, авточасти“. Навела е
твърдения, че на 27.06.2018 г. е сключила трудов договор с ответника, по
силата на който била назначена на длъжността "специалист логистика,
авточасти", с място на работа гр. София, бул. ****, сграда „А“. След като
работодателят променил мястото на работа и преместил ищцата в друг офис
на фирмата, находящ се в гр. София, ул. ****, ищцата със заявление
уведомила ответното дружество, че прекратява едностранно трудовото
правоотношение, считано от 01.09.2021 г., поради промяна на мастото й на
работа. На 02.09.2021 г. й била връчена Заповед № Б-06 от 01.09.2021 г.,
издадена от изпълнителния директор на „Б.“ АД, с която трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
Считайки, че уволнението й следвало да бъде прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т.3 от КТ, а не на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато уволнението за незаконно и
да бъде отменена процесната заповед, както и да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност "специалист логистика, авточасти" в
ответното дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.“ АД, с
който е заявил, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен,
тъй като в действителност в заповедта за уволнение била допусната
техническа грешка при посочването на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните-вместо прекратяване на
2
основание чл. 327, ал. 1 от КТ е бил посочен чл. 326, ал. 1 от КТ. Намира
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за неоснователен и моли да бъде отхвърлен,
тъй като след признаването на уволнението, извършено от него, за незаконно
и неговата отмяна по съдебен ред трудовото правоотношение не би могло да
бъде възстановено поради неговото предшестващо прекратяване от страна на
служителката Е. П. с едностранно писмено изявление, получено от
работодателя на 01.09.2021 г., т.е. преди да бъде издадена и получена
заповедта за уволнение на работодателя.
По делото е представен и приет препис от трудов договор №
74/27.06.2018 г., сключен между ищцата Е. И. П. и ответникът-работодател
„Б.“ АД, от който са видни мястото на работа на служителя и неговата
длъжност към момента на неговото сключване, а именно: „ стажант –
сътрудник, резервни части“.
От заповед № Б-06/01.09.2021 г. за прекратяване на трудово
правоотношение, издадена от работодателя „Б.“ АД и връчена на Е. П. на
02.09.2021 г., се установява както посоченото от работодателя основание за
прекратяване на договора – чл. 326, ал. 1 от КТ, така и фактът, че към тази
дата ищцата вече е замела длъжността „специалист логистика, авточасти“. От
копието на трудовата книжка на ищцата е видно, че в нея е отбелязано, че
правоотношението между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от
КТ на 01.09.2021 г.
Към доказателствената съвкупност е приобщено и заявление с вх. № Б-
05/01.09.2021 г. от Е. И. П., получено от работодателя на 01.09.2021 г., с което
е отправила едностранно изявление до „Б.“ АД за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, като е посочила, че
причината за това е промяната на мястото й на работа от гр. София, бул. ****,
сграда „А“ на ново такова, а именно: гр. София, ул. ****. Със заявление вх. №
Б-06/03.09.2021 г., поради допусната грешка, ищцата е посочила, че
основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, а
не посоченото от нея в първото заявление чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Постановеното от районния съд решение е валидно, а в неговата
обжалвана част и допустимо.
По същество на спора и с оглед наведените доводи от въззивника за
неправилност на решението, съдът намира подадената въззивна жалба за
НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част за правилно поради
следните съображения:
На първо място, основателността на конститутивния иск по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ предполага предходно признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. В случая посочената предпоставка е налице, доколкото
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен
предявеният от Е. И. П. срещу ответника „Б.“ АД конститутивен иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищцата и е
отменена заповед № Б-06 от 01.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.“
АД К.Г., с която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото й
правоотношение, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Не могат да бъдат споделени обаче съображенията на
жалбоподателката, че работникът следва да бъде възстановен на предходната
3
работа във всички случаи на незаконно уволнение и неговата отмяна.
Правилно районният съд се е позовал на разрешенията в Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. по т.д. № 2/2012 г. ОСГК на ВКС. Макар и да е
разгледана различна хипотеза, решението съдържа принципни положения
относно същността и последиците на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, които
следва да намерят приложение във всички случаи. Възстановяването на
предишната работа предпоставя наличието на трудово правоотношение,
което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение. В процесния
случай самата ищца Е. П. е отправила до работодателя едностранно
изявление по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовия договор,
получено от „Б.“ АД на 01.09.2021 г., като посочената дата предхожда датата
02.09.2021 г., на която ищцата е получила заповед № Б-06/01.09.2021 г.,
изготвена от работодателя за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл.
335, ал. 2, т. 3 от КТ, трудовият договор се прекратява от момента на
получаване на писменото изявление за неговото прекратяване, когато това е
сторено без предизвестие. Следователно, трудовото правоотношение между
въззивника и въззиваемия е било прекратено на 01.09.2021 г. Към датата на
постановяване на първоинстанционното решение - 16.04.2022 г., с което е
признато за незаконно уволнението, извършено от работодателя „Б.“ АД и то
е отменено, трудовият договор вече е бил прекратен от страна на ищцата на
01.09.2021 г. и не е съществувало правоотношение между страните, както и
материално субективно преобразуващо право на възстановяване, поради
което предявеният иск по чл. 344, ал. 2 от КТ е неоснователен.
С оглед изложеното, съдът намира, че решение № 3498 от 16.04.2022 г.,
постановено по гр.дело № 62776/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в, следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззиника Е. И. П.. Виззиваемият „Б.“ АД е представил
договор за правна помощ, с който е уговорено възнаграждение в полза на адв.
Л. С. в размер на 780,00 лева, списък по чл. 80 от ГПК, както и платежно
нареждане, от което е видно, че сумата е заплатена. С молба, вх. №
86326/27.09.2023 г., въззивницата Е. П. е направила възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на уговореното възнаграждение, което следва да
бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004
г. база за определяне размера на адвокатското възнаграждение е размерът на
минималната работна заплата в страната към момента на сключване на
договора, като съгласно ПМС № 497 от 29.12.2022 г. за 2023 г. нейният
размер възлиза на 780 лева. Следователно уговореният между „Б.“ АД и адв.
Л. С. размер на адвокатско възнаграждение от 780,00 лева е съобразен с
изискванията на Наредба № 1 от 2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3498 от 16.04.2022 г., постановено по
гр.дело № 62776/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Е. И. П., ЕГН **********, против „Б.“ АД, ЕИК ****, иск с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата
4
преди незаконното уволнение длъжност „специалист логистика, авточасти“ в
ответното дружество.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН ********** да заплати на „Б.“ АД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 780,00 лв. /седемстотин и
осемдесет/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5