№ 182
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110159095 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на ... срещу Р. Д. А., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 40130/2020г. на СРС, 161 състав,
а именно: 4104,52 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за
периода от 20.11.2015 г. до 2.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 413,29 лв. – мораторна лихва за периода от
21.12.2015 г. до 2.06.2020 г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни
правоотношения по договор за предоставяне на ВиК услуги при общи
условия за имот с адрес: ..., клиентски № .... Посочва, че е доставил ВиК
услуги на сочената стойност, но ответникът не ги е заплатил, поради което
дължи тяхната цена. Съобразно изложеното, моли за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
претендираните суми.
Ответницата Р. Д. А., чрез процесуалния си представител адв. Н. И., е
подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва
исковете. Изразява становище за нередовност на исковата молба, както и за
нейната недопустимост за периода 20.11.2015 г. – 25.03.2019 г., тъй като
ищецът бил претендирал същите вземания по ч.гр.д. № 35188/2019 г. на СРС,
171 състав, като след направеното от длъжника възражение по чл. 414 ГПК по
1
това дело, ищецът не предявил иск по чл. 422 ГПК и заповедта за изпълнение
била обезсилена, поради което не можел да претендира повторно вземанията
си. По същество оспорва да е в облигационни правоотношения с ищеца.
Прави и възражение за погасяване на задълженията по давност. Съобразно
изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, както и правните норми, уреждащи спорните отношения,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение; че за процесния период
ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения
обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. Във връзка с
направеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи
наличието на обстоятелства, водещи до спиране, респ. прекъсване давността;
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава
и размера на обезщетението за забава. При доказване на горните
обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасила
претендираното вземане.
Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на В и К услуги на потребитЕ.те срещу заплащане, се
извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗРВКУ, потребитЕ. на В и К услуги по чл.1,
ал.1 ЗРВКУ са юридически или физически лица - собственици или ползватЕ.
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, която посочва, че потребитЕ. на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ответникът изрично е оспорил, че е в облигационни отношения с
ищеца. По делото от страна на ищцовото дружество не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че имотът, за който се претендира
2
ползвана В и К услуга – ..., е собственост на ответника, че има учредено
вещно право на ползване или че е налице сключен договор за доставка на
подобни услуги.
С оглед изложеното, предвид отсъствието на представен титул за
собственост и направените от ответника оспорвания, то съдът приема, че
ищецът, който носи доказателствената тежест, не е провел пълно и главно
доказване на наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника през
исковия период. Не се установява в производството, че ответникът има
качеството на потребител на В и К услуги и страните са били в облигационна
връзка, възникнала на основата на договор за доставка на В и К услуги за
горепосочения имот.
Единственото ангажирано доказателство по делото е заключението на
вещите лица по комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза,
изготвено на база на записванията на ищеца в собственото му счетоводство,
от което не може да се направи извод, че между страните е налице
облигационно отношение. Счетоводните записвания на ищеца обективират
изгодни за техния издател факти, поради което при наличието на изрично
оспорване същите следва да се подкрепят и от останалите доказателства,
каквито обаче не събрани по делото.
С оглед изложеното предявеният иск за главница следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, което обуславя и отхвърляне на
акцесорната претенция за лихва, без да е необходимо съдът да се произнася
по наведеното възражение за погасяване на вземанията с изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
По разноските:
При този изход от спора на ответницата се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно списъка по чл. 80 ГПК, приложен към
отговора на исковата молба, ответницата претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Представен е договор за правна защита и съдействие, по който е договорено
възнаграждение за процесуалния представител на ответницата в размер от
700 лв. Договорът съдържа и разписка за платената в брой сума. Ето защо на
ответницата следва да се присъдят претендираните от нея разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК от
..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., против Р. Д. А., ЕГН:
**********, с адрес ...., положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 40130/2020г. на СРС, 161 състав, а именно: 4104,52 лв.,
3
представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода от 20.11.2015
г. до 2.06.2020 г., ведно със законната лихва от 26.08.2020 г. – датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 413,29 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 21.12.2015 г. до 2.06.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: ... да заплати на Р. Д. А., ЕГН: **********, с адрес ....,
сумата от 700 лева, представляваща направени по делото разноски -
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4