Р Е
Ш Е Н
И Е № 375
10.10.2022 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора,
трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA
2.ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №424 по описа на съда
за 2022г.
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по повод касационна /неправилно написано „въззивна“/ от Н.С.Ц.,
излежаващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора против
Решение №200/13.05.2022г., постановено
по а.д. № 60/2022г.
Касаторът твърди, че пред първата съдебна инстанция
представил медицински документи, от които били видно, че същият страдал от
сочените от него заболявания, вкл., че бил позитивен за Ковид-19, че бил болен
от бронхопневмония и това било следствие от незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация да му предостави своевременно специализирана
медицинска помощ и закъсняло лечение. Иска се да се отмени първоинстанционното
съдебно решение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго
такова, с което да се осъди ОГДИН за бездействието на Медицинския център към
затвора в Стара Загора и да му се присъди обезщетение за причинените и
претърпените вреди и вредни последици.
Касаторът Ц., редовно призован в с.з.,
се явява лично и моли да се уважи иска.
Ответникът по
касационната жалба, ГДИН София, се представлява от юрк.
С., като я оспорва. В представен по делото писмен отговор поддържа довод за
правилност на оспореното решение. Сочи, че правилно долустоящият
съд не установил от събрания доказателствен материал, наличието на предпоставките
по чл.284, ал.1, вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради
което и съответно отхвърлил изцяло иска. В хода по същество пледира за оставяне
в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на ОП
Стара Загора изразява становище за правилност и законосъобразността на
решението, и за оставянето му в сила.
Старозагорски административен съд, трети касационен състав приема подадената касационна жалба от Н.Ц. за процесуално допустима, като подадена от страна в съдебния спор,
против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и при спазване на срока по чл.211, ал.1 АПК.
Първоинстанционният
съд бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000,
предявен против ГДИН от Ц., обоснован с това, че касаторът
претърпял неимуществени вреди от извършено нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
извършено в периода 20.10.2021г. до датата на подаване на исковата молба,
изразяващо се в бездействие да се окаже своевременно медицинска помощ по
заявени на 20.10.2021г. оплаквания за симптоми на заболяването Ковид-19, от
които не бил излекуван и към деня на подаване на иска.
От
фактическа страна първоинстанционният съдебен състав приел, че съгласно представената
от ищеца медицинска документация същият бил прегледан
на 04.11.2021г. в
медицинския център при Затвора в град Стара Загора с оплаквания за лесна уморяемост, отпадналост, пристъпи на кашлица. Проведен бил PCR за Ковид-19 в МЦ Трета поликлиника, вирусологична лаборатория, като резултатът бил положителен.
На същата дата му била направена рентгенография на бял дроб, която установила
двустранна интерстициална пневмония. Болният бил
изолиран и започнато е лечение. На 05.11.2021г., поради влошено общо съС.ие, бил
откаран в спешния център на УМБАЛ –Стара Загора. След
преглед и изследвания била
предложена хоспитализация, която ищецът отказал. Назначено било
домашно лечение, осигурено от МЦ при затвора в град
Стара Загора. След проведен разговор с ищеца, същият се
съгласил
да бъде приведен
за лечение в СБАЛЛС-София. Престоят му в това лечебно
заведение при затвора в град София бил в период от
09.11.2021г. до
29.11.2021г, от
където бил изписан в добро общо съС.ие, терапевтично
повлиян с препоръка да остане под
наблюдение на лекар по мястото
на изпълнение на наказанието. При посещение в МЦ при затвора в град
Стара Загора в началото на месец
декември 2021г. съобщил за лесна
умора, задух, сърцебиене и главоболие. Назначени били кръвни изследвания с описани резултати, консултиран бил с пулмолог на 09.12.2021г., който
поставил
диагноза ХОББ с остра респираторна инфекция на долни дихателни
пътища. Назначено било
лечение – инхалаторно. На
22.12.2021г. бил консултиран с хематолог с поставена диагноза хронична еритремия. Насочен бил
за хоспиталазиця в УМБАЛ Стара Загора за
корекция на хематологичните показатели. Отказал да бъде лекуван в болница в град Стара Загора и бил насочен за лечение в СБАЛЛС София, като на 07.01.2022г. бил
приведен в това лечебно заведение, откъдето бил изписан на 21.01.2022г. Установен бил и диабет през март
2015г.,
който бил лекуван,
съобразно назначеното от еднокринолог орално лечение. От Епикриза №304/161, издадена за периода
от 09.11.2021г. до 29.11.2021г., се удсотоверявала диагноза Коронавирусна инфекция, Двустранна интерстициална пневмония, Неинсулино зависим захарен диабет като придружаващо
заболяване. От втората епикриза, №43/23, се
установявала
диагноза ХОББ. Двустранна инфилтративна пневмония, а Не инсулино зависим
захарен диабет и хронична еритремия – обезитас, като придружаващи заболявания. Лекуван и изписан желание на пациента на 21.01.2022г.
Въз основа на представените медицински документи, било установено, че ищецът бил
прегледан от лекар в МЦ на затвора
в град Стара Загора на дата
04.11.2021г, която ищецът потвърдил,
че била вярно посочена в справката. Първоинстанционният съд посочил,
че твърдението, че ищецът бил прегледан за първи път
на 04.12.2021г, което било с разлика точно от един месец, се опровергавало, тъй като на 04.12.2021г,
той бил прегледан, съгласно данните в справката, отново от лекар
към затвора в град Стара Загора,
след изписването му от първия
болничен престой. Въз основа на показанията на св.
Николов, който твърдял, че с ищецът
пребивавали в една и съща килия заедно
в периода октомври, ноември, декември 2021г, включително и през януари 2022г., се потвърждавали фактите, че Н. /ищецът/ се разболял много тежко, че оплакванията му започнали в края на октомври
–началото на месец ноември. Доколкото обаче имало представена медицинска справка, че прегледът бил
извършен на 04.11.2021г, то съдът посочил, че субективният
извод на този свидетел, че ищецът не
бил прегледан от лекар своевременно,
не представлявало свидетелско
показания за факт, като обективен
факт била датата на прегледа,
докато от показанията на свидетелите се установявало само,
че оплакванията на ищеца
датирали от края на
октомври – началото на ноември.
Първоинстанционният
съд посочил, че показанията на св. Т., че
в началото на ноември придружавал
ищеца многократно до медицинския център, където чакали повече от
пет часа при съС.ие на
ищеца с кашлица и температура, но никой не го
приел, несе
подкрепяли от данните от справката, където било вписано, че на 04.11.2021г.
на Ц. била направена рентгенова снимка, наред с тест за
установяване на КОВИД инфекция, а на следващия ден бил
отведен в Спешния център при УМБАЛ Д-р С.ич град Стара
Загора, където отново му бил извършен медицински преглед, изследвания и предложена хоспитализация, която обаче била отказана от ищеца.
Долустоящият съдеблен състав извел като
фактически изводи, че след като оплакванията започнали, според първия свидетел,
в края на октомври-началото на ноември, а ищецът бил
прегледан на 04.11.2021г.
с проведено образно
изследване и още на следващия ден
прегледан от друг лекар с проведени
допълнителни параклични изследвания, който алгоритъм на действие
бил предприет от лекаря при
затвора в град Стара Загора и в началото на месец
декември 2021г., когато след края на първия
болничен престой –
29.11.2021г, било установено второ придружаващо заболяване – обезитас, то незаконосъобразно
бездействие да се предостави медицинска
помощ и лечение не се установявало в посочения
от ищеца период – 20.10.2021г. до 04.12.2021г. Според съда дори напротив – на 04.11.2021г. ищецът бил прегледан, на 05.11.2021г. бил прегледан,
изпратен бил на
09.11.2021г. в болница в град София, което забавяне
от четири дни обаче се дължало на отказа на Ц. да постъпи в УМБАЛ Проф. Д-р С. Киркович град Стара Загора на 05.11.2021г. Причината да не бил излекуван, освен придружаващите заболявания и констатирания на ХОББ
– хронично обструктивна болест на белия
дроб, бил и отказът на ищеца да
остане в СБАЛЛС град София след 21.01.2022. Според първоинстанционнитя съд, показанията на свидетелите не удостоверявали факти, които да обосновали
фактически извод, че в периода от
20.10.2021г до 04.12.2021г. на ищецът не му
било предоставено лечение.
От правна страна,
първоинстанционният състав посочил, че фактическият
състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС изисквал
да било налице поведение на специализираната администрация, което да нарушавало установените нормативни правили и/или стандартите
за хуманно и достойно отношение, съответно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
при такива условия, които да увреждали негативно правната и лична сфера на
лишените от свобода в повече от неизбежното. Законодателят
обърнал тежестта на доказване, като
възложил на ответника да установи
фактите, при които се изпълнявало наложеното
наказание, съответно действията, които органите предприемали
в приложение на ЗИНЗС и изпълнение на задълженията
си за предоставяне
на медицинско лечение. Липсвал, според съда, съставомереният
главен факт на незаконосъобразно бездействие в посочения в исковата молба период, поради което искът за
обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания от заболяването по епикризите остава
недоказан и следвало да се
отхвърли.
Касационната съдебна
инстанция приема за законосъобразно изведени фактическите изводи на първионстанционният съд, а обоснованите чрез тях правни
изводи, за правилни, вкл. и като съответни на приложения закон.
Видно от съдържанието
на касационната жалба, с нея не се повдига спор по релевантните факти.
Първоинстанционният съд се е съобразил с рамките на подадената искова молба и
посочените в нея фактически твърдения, като е изследвал визираните от ищеца
факти, чрез които той е обосновавал претендираните от него неимуществени вреди,
за чието репариране претендира и въпросното обезщетение. Изцяло правилни и
обосновани са фактическите установявания на първата инстанция за надлежно и
своевременно предоставена медицинска помощ, първоначално реализирана още в МЦ в
Затвора в град Стара Загора на 04.11.2021г., като данните за това правилно са
черпени от представената от ответника справка и два броя епикризи, като те не
са оспорени, нито опровергани от показанията на свидетелите, разпитани пред съда.
Ето защо,
касационната инстанция напълно споделя така изведените въз основа на
коментирания доказателствен материал фактически изводи относно това, кога и как
е реализирана медицинска помощ в заявения от ищеца процесен период и че такава
реално е била осъществена по отношение на Ц.. При това положение изцяло
правилен се явява и правният извод на първоинстанционният съд, че не се доказва
твърдението за незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация, в претендираната от ищеца насока, вкл. и че влошеното му
здравословно съС.ие се дължи на такова поведение.
Медицинското обслужване на лишените
от свобода, намира своята уредба
в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС, както и в издадена от Министъра на
здравеопазването и Министъра
на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода, като нищо от тази
нормативна регламентация не се установява да е било нарушено, съотв. да е било допуснато незаконосъобразно бездействие.
Данните пред долустоящия съд еднопосочно сочат, че административното задължение, свързано
от една страна
с изискване за предприемане на активни действия по превенция на
евентуалните заболявания, а
от друга - с изисквания за осигуряване
на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания,
е изпълнено по отношение на ищеца. Първоинстанционният състав
правилно и законосъобразно
приема, че в конкретния случай не са налице всички изискуеми
материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
вреди по реда на чл.284 от ЗИНЗС, тъй като пред него не се доказва да е проявено незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2,
чл. 3
и чл. 128 от ЗИНЗС, като
от тези фактически
бездействия касаторът да е търпял негативни изживявания, съотв. на това, те да са и в пряка причинно-следствена връзка с това бездействие.
Следва да се отграничи, че ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване
от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето,
във вр. с
чл. 6, ал.
1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря
на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/,
не може да се вмени и/или да бъде контролирано от затворническата администрация,
тъй като не се касае
за административна дейност, а за медицинска
такава, контрол върху която се
осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона
за здравното осигуряване /арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.
С оглед
така изложеното, касационната инстанция приема извод за неоснователност на
подадената касационна жалба, а жаленото решение за допустимо, валидно и
правилно, поради което следва да се остави в законна сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл.
първо АПК трети касационен състав на Старозагорски
административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
200/13.05.2022г., постановено по а.д. № 60/2022г. по описа на този съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.