РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. В., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Въззивното производство е образувано по жалба на А. М. Ц., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. В., чрез особен представител адв. П. П. П.,
АК - В., служебен адрес: гр. В. против Решение № 321/15.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 2505/2020 г. по описа на РС-В., с което е уважен
предявен от „М.” ЕООД, ЕИК .. иск по чл. 422 ГПК за признаване дължимост
от жалбоподателя на сумата в размер на 16 227.22 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение № 960-
РЗ/24.06.2020 г. по ч. гр. д. № 943/2020 г. на Районен съд – В. и разноските за
двете производства.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
1
обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд не е
извършил задълбочен анализ и преценка на доказателствата, събрани в хода
на производството по делото и че не е обсъдил всички направени възражения.
Твърди се, че ищцовото дружество не е доказало настъпило ПТП и
виновно поведение от негова страна. Няма представени доказателства за
настъпване на твърдените в исковата молба вреди и причинно следствената
връзка между настъпването им и негови действия или бездействия. От
приложената към исковата молба „снимка на щети“ не можело да се направи
извод за причинените вреди, дата и място на настъпването им. Излага се още,
че съпоставяйки приложената снимка с представената фактура и описаните в
нея извършени ремонтни дейности можело да се направи извод, без да са
необходими специални технически познания, че много от описаните ремонти
не са причинени и нямат връзка със заснетото на снимката.
Излага се, че представената фактура не е свързана с твърдяното ПТП,
което се установявало от приложената от ищеца кореспонденция по имейл.
Твърди се, че ищецът не е представил по делото фактурата, чието заплащане е
поискал от ответника в имейла от 15.10.2019 г. Приложената фактура е била
издадена на 20.12.2020 г. - повече от два месеца след имейла от 15.10.2019г.
до него/ответника/, в който от дружеството заявява, че фактурата е налична и
настояват за нейното заплащане. Посочва се, че на 19.02.2020 г.,повече от
четири месеца след посочения имейл на ищцовото дружество е направена
търговска отстъпка от фактурата, издадена на 20.12.2019 г. Твърди се,че
ищецът е знаел окончателния размер на задължението си във връзка с
извършените ремонтни дейности по фактурата от 20.12.2019 г. едва на
19.02.2020 г.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли предявният иск от „М.“ ЕООД, ЕИК ..
Въззивникът не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна от „М.“ ЕООД, ЕИК ..
гр.В. чрез адв.-пълномощник Л. Ф. от АК-В. с който се оспорва същата по
подробно изложени съображения като неоснователна. Иска потвърждаване на
2
постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни разноски за въззивното
производство.
В отговора на въззивната жалба ответната по жалбата страна излага, че
въззивникът /ответникът/ А. М. Ц. е направил лично самопризнания и че е
изразил становище във водената кореспонденция. Възраженията във връзка с
водената кореспонденция били несвоевременни, като излага, че с отговора на
исковата молба бил възразил единствено в насока да не бъде допусната като
доказателство посочената кореспонденция,докато наведените с жалбата
възражения за наличие на друга фактура са преклудирани, поради изричната
разпоредба на чл.133 ГПК.
Иска съдът да потвърди изцяло обжалваното Решение № 321/15.07.2022
г. на РС-В. като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска присъждане
на разноски.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени
доказателства и не са направени доказателствени искания.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „М.“ ЕООД,
ЕИК .., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.
От приложеното ч.гр.д № 943/2020 г. по описа на РС-В. се установява,
че ищецът и заявител „М.“ ЕООД, ЕИК .. е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-В. срещу А. М. Ц.. По
делото е издадена заповед № 960-РЗ/24.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГГЖ срещу ответника, за следните суми: 16 227.22 лева
- главница, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и съдебни разноски в размер на 324.54 лева - за заплатена
ДТ.
3
В заповедта е посочено, че вземането произтича от дължимо от
длъжника към кредитора обезщетение за нарушение на условията на договора
за наем на автомобил, използван от длъжника.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника/въззивника/ по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415,ал.1 от ГПК РС-В. е дал указания на
въззиваемото дружество/заявителя/ да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на
изпълнените указания е образувано настоящото производство.
В исковата молба се твърди ,че на 07.07.2019 г. е сключен договор за
наем на автомобил с peг. номер В-...НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“
между ищеца „Модул“ ЕООД, като наемодател и ответника А. М. Ц., като
наемател за срок от 14 дни, считано от 07.07.2019 г. с обща стойност на наема
в размер на 551.04 евро / 1077.74 лв. и депозит от наемателя в размер на
800лв., съгласно т. 8 на общите условия, неразделна част от договора.
Сочи ,че настъпило ПТП с наетия автомобил.Управителят на ищцовото
дружество бил уведомен на 21.07.2019 г. около 07:00 часа от полицейско
управление, че автомобилът бил намерен изоставен и със следи от тежка
катастрофа на ул. „Сава Михайлов“, в района на ж.к. „Западен парк“, гр. С. и
че шофьорът е напуснал мястото на произшествието.
От ищцовото дружество подали сигнал към 112 и получили
информация, че ответникът е бил издирван от МВР и гранична полиция.
Същият ден депозирали и жалба в полицията, входена в 3-то РПУ.
Поддържа ,че между страните не е съставян приемо-предавателен
протокол за връщане на колата и нейното състояние, тъй като същата била
изоставена от наемателя, който бил напуснал пределите на страната и
отпътувал за Великобритания. Автомобилът бил репатриран с пътна помощ
до офиса на фирма в гр. С. а впоследствие и до сервиз за ремонт, тъй като бил
напълно обездвижен. Щетите по автомобила били заснети от ищеца като
доказателство за случилото се. Ремонтът на автомобила бил извършен в
официален сервиз, за което ищецът заплатил сумата от 16883.22лв. по
издадената фактура № ********** и кредитно известие № **********.
Поддържа ,че съгласно чл. 25, т. 1 от общите условия на договора,
ответникът носи пълна материална отговорност за обезщетяване на
наемодателя в пълен размер за претърпените вреди и пропуснати
4
ползи.Съгласно чл. 23, т. 8 от Общите условия на договора клиентът е
длъжен да покрие и общият размер на услугите за пътна помощ в размер на
144.00 лв. по две фактури за придвижване на автомобил от
местопроизшествие до офиса на фирма в С. - 96.00 лв. и придвижване на
автомобила до оторизиран сервиз - 48.00лв.
Поддържа ,че заедно със стойността на ремонта общата сума на разходи,
направени от ищцовото дружество във връзка с инцидента ,са в размер на 17
027.22 лв. Съгласно чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на договора от
дължимата сума е бил прихванат задържаният гаранционен депозит в размер
на 800.00лв., който наемателят е предоставил с кредитна си карта съгласно
чл. 8 при наемане на автомобила. Така след приспадане на горецитираната
сума ищцовата претенция е в размер на 16 227.22 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 227.22 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са и
направените разноски по заповедното и исковото производство.
Ответникът, представляван в процеса от назначеният му особен
представител адв. П.П. от АК-В. е оспорил иска. Оспорва се виновното
поведение на ответника за настъпване на ПТП с процесния автомобил.
Оспорват се вредите на автомобила, твърдени в исковата молба, оспорва се и
причинно -следствената връзка между настъпване на вредите и действия или
бездействия на ответника. Оспорва се основателността на размера на вредите.
По делото не е спорно, а и от представения договор за наем от
07.07.2019 г. /лист 6 от делото/ се установява, че въззивникът А. М. Ц. наел за
ползване лек автомобил с рег. № В 1208 НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“,
собственост на въззиваемото дружество/ищеца/ за срок от 14 дни с начална
дата 07.07.2019 г. и крайна дата 21.07.2019 г. 10ч на обща стойност на наема -
551.04 евро /1077.74 лева/.
В договора за въззивника Ц., като наемател е посочен локален
адрес:гр.В. , както и електронна поща /email: *********@*****.***.
Договорът е сключен при общи условия, неразделна част от договора,
декларирано от наемателя с подписването му. На първа страница от договора
изрично е договорено, че при кражба или ПТП наемателя следва веднага да
5
се обади на Полицията и в офиса на наемодателя и е посочен национален
спешен телефон 112.
Съгласно чл. 25, т. 1 от общите условия на договора, страните са
договорили, че наемателят /въззивникът/ носи пълна материална отговорност
за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпените вреди и
пропуснати ползи в случай на: т.1- ПТП или щета по вина на наемателя,
включително и при „взаимна вина“, а съгласно т.3 -ПТП, щета, кражба, пожар
или счупване на стъкло и липса на констативен протокол или служебна
бележка от Полицията /КАТ/.
Съгласно чл. 23, т. 8 от Общите условия на договора наемателят е
длъжен в случай на ПТП или щета, независимо от причината на събитието,
дали наемателят е виновен или не, наемателят е длъжен да заплати всички
разходи по придвижване на автомобил до офис на наемодателя.
От представената декларация от 07.07.2019 г., /лист 7 от делото/ се
установява, че същата изхожда и е подписана от въззивника/ответника/ А. Ц.
и че последният е декларирал, че е запознат с необходимостта да бъде
представен „Протокол за настъпило ПТП“ в случай на настъпил инцидент с
нанесени щети по наетия от него автомобил съгласно законодателството на
Република Б. Въззивната страна Ц. също така е декларирал, че е съгласен с
пълната си отговорност за всички нанесени щети в случай, че не предостави
упоменатия протокол или наруши ЗДвП. Запознат е, че е отговорен до
размера на депозита в случаите, в които спази ЗДвП, предостави „Протокол за
настъпило ПТП“ и спази всички условия по договора за наем. Информиран е,
че е необходимо да заплати административна такса в размер на 30.00 евро на
наемодателя в случай на щета по наетия автомобил или при наличие на
наказателни такси от КАТ.
От представената фактура № ********** от 20.12.2019 г. /лист 8, 9 и 10
от делото/, неоспорена от въззивника, се установява, че същата е издадена от
доставчика „О. А. ООД на ищеца „М.“ ЕООД за сумата от 18 759.13 лева с
ДДС и падеж на плащане 06.01.2020 г. за извършените ремонтни услуги и
подменените части на автомобила, като във фактурата са посочени цената на
всяка част и услуга за извършените ремонтни дейности.
От кредитно известие №**********/19.02.2020г. /л. 11 от делото/ към
фактура № ********** от 20.12.2019 г. за сумата от 1875.91 лева е видно, че
6
по посочената фактура е извършена търговска отстъпка в размер на 10% или
1875,91лв., т.е данъчната основа по фактурата от 18 759.13 лева се намалява с
1875.91 лева и след извършени изчисления се получава сумата в размер на 16
883.22 лева.
С платежно нареждане за кредитен превод от 20.02.2020г /лист 76 от
делото/ се установява, че на 20.02.2020 г. въззиваемото дружество /ищецът/ е
превело на „О. А.“ ЕООД сумата от 16 883.22 лева.
От платежно нареждане за кредитен превод /лист 78 от делото/ се
установява, че на 23.08.2019 г. ищецът „М.“ЕООД е заплатил на „Р. А.“ ЕООД
сумата от 48.00 лева по приложената фактура № **********/16.08.2019 г.
/лист 12 от делото/ с издател „Р. А. ЕООД на ищеца „М. ЕООД за сумата от
48.00 лева с ДДС с посочено основание - Пътна помощ С. - Омникар.
От фактура № ********** от 21.07.2019 г. /лист 13 от делото/, ведно с
приложения фискален бон се установява, че ищецът е заплатил на „П. п.“
ЕООД сумата от 96.00 лева на 21.07.2019 г. за оказана услуга - Репатриране в
рамките на гр. С. - използване на помощна количка, като е посочен и
регистрационен номер на автомобил: В 1208 НР.
От писмо изх. № 0-92-12112/16.08.2019 г.от „ДЗИ - О. з. ЕАД до
ищцовото дружество/л.70 от делото/ се установява, че за процесния
автомобил има сключена застраховка „Каско +“ с полица №
440219031002158, валидна от 22.04.2019 г. до 21.04.2020 г., по която е
образувана щета №44012131924980 за увредения автомобил НИСАН
КАШКАЙ с рег.№ВНР и застрахователното дружество отказва изплащане на
обезщетение за щетите по процесния автомобил.
От представените писма от електронна поща се установява, че между
ищцовото дружество и въззивника е водена кореспонденция по повод
настъпилото ПТП и нанесените щети по наетия автомобил. Ищцовото
дружество е изпратило фактурата за ремонт на автомобила на
15.10.2019г.като прикачен файл на електронната поща на ответника, като
договорен и посочен адрес за кореспонденция между страните. Видно от
отговора от дата 19.10.2019г. на въззивника/ответника до ищеца е, че същият
не е оспорил задължението, а е попитал какви са вариантите за изплащане
/лист 73 и 74 от делото/.
От представеното от СДВР, отдел „Пътна полиция“ писмо с peг. №
7
433200-50023/16.05.2022 г. /лист 100 от делото/ се установява, че при
направена справка в системата на СДВР, отдел „1111“ по отношение исканата
информация за ПТП, настъпило с процесния автомобил в системата се
визуализира информация, че Т. Й. Г. - служител в ищцовото дружество „М.
ЕООД е подал сигнал, че на 21.07.2019г. около 06.25 ч. на ул. „Сава
Михайлов“ между бл. 78 и 79 е оставен по средата на улицата автомобил
„Нисан Кашкай“, бял на цвят с peг. № В 1208 HP. Автомобилът е с повредено
предно окачване отдясно, скъсан е носачът и дясната гума е обърната. Предно
панорамно стъкло е напукано и вътре в салона е отворен десният аербег.
Автомобилът е собственост на фирма „М.“ ЕООД, на която Т. Г. е служител и
автомобилът бил отдаден под наем на лицето А. М. Ц., като Ц. е напуснал
мястото на инцидента.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация част I
№*********/ на Министерство на вътрешните работи /л.72 от делото/ се
установява, че ищцовото дружество е собственик на наетото от ответника
МПС -„Нисан Кашкай“ с peг. № HP. Автомобилът е закупен от ищцовото
дружество фабрично нов, което се установява от приложения договор-
поръчка за доставка на фабрично нов автомобил от 28.03.2019г. между
ищцовото дружество и „Р. Н. Б.“ЕАД и свидетелството за регистрация.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
8
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при така
установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно
основание чл.79 във вр. с чл. 233, ал. 1, изр. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните
наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да
9
върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през
време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина,
за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД/.
Посочената правна норма на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД урежда оборима
презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на
ползуването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се
дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е
негова. В настоящия случай такива доказателства по делото не са представени
от въззивната страна.
По делото е установено наличието на необходимите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
причинените на автомобила – предмет на договора за наем вреди на
основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В настоящият случай отговорността на въззивника е на договорно
основание, а не деликтна, поради което възражението за липса на данни за
настъпило ПТП и негово виновно поведение, както и за настъпилите вреди по
процесния автомобил и причинноследствената връзка между настъпването им
и и негови действия или бездействия е неоснователно.
По делото не е спорно между страните, че последните са се намирали в
договорно правоотношение по силата на сключения договор за наем от дата
07.07.2019г.с предмет МПС НИСАН КАШКАЙ с рег.№В1208НР, че
автомобилът е предаден от наемодателя/ищеца на наемателя/ответника в
изправно състояние и без забележки, видно от договора, който съдържа част
приемо – предавателен протокол. Автомобилът е фабрично нов закупен и
регистриран същата година с дата на първа регистрация 19.04.2019г., видно
от приложено свидетелство за регистрация на МПС.
Въззивникът – наемател по процесния договор, е поел задължението да
полага грижата на добър стопанин и да пази автомобила от повреждане,
погиване и посегателства от страна на трети лица.
По делото от въззивника Ц. не е оспорен и факта, че не е върнал наетия
автомобил на посочената дата и място, съобразно уговореното в договора, а
именно на 21.07.2019г. -10 часа в офис на дружеството в гр.С. Следва да се
отбележи, че от ответника не са наведени възражения в тази насока да е
върнал автомобила на договореното място и час и в изрядно състояние, както
10
го е получил. От данните по делото - писмо с peг. № 433200-50023/16.05.2022
г. /лист 100 от делото/ от СДВР„Пътна полиция“ се установява точно
обратното, че автомобилът е намерен изоставен на 21.07.2019 г. след
претърпяно ПТП със същия и причинени на автомобила вреди, като водачът е
напуснал мястото на произшествието.
С подписването на договора и съгласно чл. 25, т. 1 и т.3 от общите
условия на договора наемателят /въззивникът/ носи пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпените
вреди и пропуснати ползи в случай на: по т.1 ПТП или щета по вина на
наемателя, включително и при „взаимна вина“, а по т.3 ПТП, щета, кражба,
пожар или счупване на стъкло и липса на констативен протокол или служебна
бележка от Полицията /КАТ/.
По време на ползването въззивникът/ответникът е нанесъл
уврежданията върху автомобила, констатирани и репарирани от
въззиваемото дружество /ищеца/, като ремонтните дейности и сменени части
са подробно описани в приложената по делото фактура. От представената
фактура № ********** от 20.12.2019 г. се установява, че
ремонтът е извършен от фирма „О. А. ЕООД, като във фактурата в общо 64
точки са посочени стойностите на закупени част и извършени услуги
възлизащи на обща стойност 18759.13 лева, като въззиваемото дружеството
„М.“ЕООД с платежно нареждане от 20.02.2020г. е заплатило сума от
16883.22 лева, поради извършена търговска отстъпка и съгласно кредитно
известие №**********/19.02.2020г. към фактурата, която сума следва да
бъде заплатена от въззивника Ц..
Следва да се отбележи, че вредите върху автомобила са възникнали
през периода след предаването му от въззиваемото дружество – наемодател
на въззивника – наемател до изоставяне на автомобила от
въззивника/ответника, т.е. по време на действие на договора. Въззивникът не
е оборил презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като не е доказал по
делото, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, то са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за репариране на
причинените на автомобила вреди.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че въззивикът Ц.
дължи на въззиваемото дружество „М.ЕООД и направените от последно
11
разходи в размер на 144 лв. за репатриране на процесния автомобил,
заплатени на „Р. А.“ ЕООД сумата от 48.00 лева по фактура №
**********/16.08.2019 г. и 96 лв. на „П. п.“ ЕООД по фактура № **********
от 21.07.2019 г. Сумата се дължи на договорно основание и съгласно чл. 23, т.
8 от Общите условия на договора, според който наемателят е длъжен в случай
на ПТП или щета, независимо от причината на събитието , дали наемателят е
виновен или не, наемателят е длъжен да заплати всички разходи по
придвижване на автомобил до офис на наемодателя.
Въззиваемото дружество от общо заплатената от него сума от 17 027.22
лева е направило прихващане със задържания гаранционен депозит от
въззивника/ответника/ в размер на 800.00 лева, поради което дължимата и
неплатена от въззивника сума възлиза в размер на 16 227.22 лева.
Въззиваемото дружество е уведомило въззивника за стойността на
ремонта, като е изпратило фактурата за ремонт на автомобила на 15.10.2019
г.като прикачен файл на електронната поща на ответника, като договорен и
посочен адрес за кореспонденция между страните. От писмо- отговор от дата
19.10.2019г. на въззивника/ответника до ищеца е видно, че същият не е
оспорил задължението, а е попитал какви са вариантите за изплащане /лист 73
и 74 от делото/, т.е. налице е признаване на причинените вреди и тяхната
стойност.
Наведеното възражение на въззивника за наличие на друга фактура,
предхождаща представената по делото фактура № ********** от 20.12.2019
г. за извършен ремонт на процесния автомобил, е наведено за първи път с
въззивната жалба и същото се явява несвоевременно и преклудирано на
основание чл.133 от ГПК, доколкото не е наведено в едномесечния срок по
чл.131 от ГПК с депозирания по делото отговор на исковата молба. С
изтичането на едномесечния срок за отговор въззивникът е изгубил
възможността да наведе посоченото възражение, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито не се сочат в
конкретния случай. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че не
дължи произнасяне по така наведеното за първи път възражение.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са
неоснователни. Несъгласието на въззивника с изводите на
първоинстанционния съд не се отразява върху правилността на решението.
12
Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на всички относими към
предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва
присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответната по жалбата страна „М.” ЕООД разноски за
въззивното производство, възлизащи в размер на 1020лв. за изплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС жалбоподателят следва да заплати по сметка на Окръжен съд – В.
държавна такса в размер на 324,55 лева.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на особения
представител на въззивника адв.П. П. П. от Адвокатска колегия-В. ,вписан
под №4617 в националния регистър за правна помощ възнаграждение за
особен представител в размер на 509 лв.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемото дружество направените разходи за възнаграждение на
особения представител на въззивника адв.П. П. П. от Адвокатска колегия-В.
,вписан под №4617 в националния регистър за правна помощ възнаграждение
за особен представител в размер на 509 лв.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №321 от 15.07.2022г. постановено по гр.д.
№2505/2020г. по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА А. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. да
заплати на „М.” ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. А., “
П.И. 00182.45.47 и адрес за кореспонденция: гр. В. представлявано от
13
управителя М. Р. М., сумата в размер от 1020 лева, направени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. да
заплати по сметка на Окръжен съд-В. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
324,55 лв. - държавна такса за въззивното обжалване пред Окръжен съд-В..
ОСЪЖДА „М. ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.
А.“ П.И. 00182.45.47 и адрес за кореспонденция: гр. В. представлявано от
управителя М. Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на особения представител на въззивника
А. М. Ц. -адв.П. П. П. от Адвокатска колегия-В. ,вписан под №4617 в
националния регистър за правна помощ възнаграждение пред въззивната
инстанция за особен представител в размер на 509 лв.
ОСЪЖДА А. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. да
заплати на „М.” ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. А.“
П.И. 00182.45.47 и адрес за кореспонденция: гр. В. представлявано от
управителя М. Р. М. направени разноски за възнаграждение на особения
представител на въззивника А. М. Ц. -адв.П. П. П. от Адвокатска колегия-В.
,вписан под №4617 в националния регистър за правна помощ , пред
въззивната инстанция в размер на 509 лв.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14