Р
Е Ш Е
Н И Е №260152
гр. Пловдив, 03.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с.,
в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното гр.д. №1736
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от В.В.К., ЕГН **********, с адрес-***, чрез пълномощника му адвокат Д.Д.,
против „Хъски- КТВ“ ГмбХ, *** /с предишно наименование
„Кунстщофтехник ***/, със седалище и адрес на управление: ***, с *** – ***,
които представляват дружеството заедно.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът бил ***в
„П. п.“ ООД, ЕИК ***, със седалище -гр. Пловдив и адрес на управление- ***, при
равен дял от капитала на дружеството в общ размер от 300 000 лв. Съгласно
сключения между *** дружествен договор, предметът на дейност на дружеството, от
момента на създаване през 2008г. до прекратяването му, поради обявяване в
несъстоятелност, е производство на ***, *** и ***, проектиране, ремонт,
изработка на *** за ***, която дейност търговецът извършвал в собствена производствена
база и със собствени машини. С молба от 30.12.2008 г., подадена от
чуждестранното юридическо лице „Кунстщофтехник ***/сега „Хъски-КТВ“ ГмбХ/ пред
Окръжен съд– Пловдив, било поискано обявяване неплатежоспособността на „П. п.“
ООД и откриване на производство по несъстоятелност спрямо последното, въз
основа на твърдение за вземане в размер на 383 100 евро /с левова
равностойност 749 278,47 лв./, дължимо по договор за кредит от
17.05.2004г. С решение № 245 от 25.06.2010г. по образуваното търговско дело №***
молбата е отхвърлена като неоснователна. С решение №766 от 23.11.2010г. по т.д. №*** Апелативен
съд- Пловдив е отменил първоинстанционния акт, обявил е неплатежоспособността
на длъжника и е открил производство по несъстоятелност. Въззивното решение не
било допуснато до касационно обжалване с определение №754 от 29.11.2011г.,
постановено по т. д. № *** по описа на ВКС. На дата 23.06.2015г. „П. п.“ ООД е
прекратено и заличено от Търговския регистър. Твърди се, че междувременно
ответникът-„Кунстщофтехник *** /сега „Хъски-КТВ“ ГмбХ/ предявил иск пред Окръжния съд във Вайдхофен ан дер
Тая, Република Австрия, против „П. п.“ ООД и съдружниците в него за заплащане
на горепосочената сума. С влязло в сила решение на австрийския съд от
27.04.2016г. на съдия *** исковете били отхвърлени изцяло, тъй като в
производството безспорно се установило, че вземането на „Хъски-КТВ“ ГмбХ /на
базата, на което „П. п.“ ООД е обявено в несъстоятелност/ към 2010г. е било
почти изцяло погасено, като непогасеният остатък е бил едва 10 213 евро.
За да стигне до този извод, австрийският съд установил, че заемът бил усвоен не
в пълен размер, а само за 315 045 евро, като тази сума била погасена не
чрез директни плащания, а чрез прихващане между кредитодателя и трети свързани
с него лица, подробно описани в исковата молба. Нещо повече, констатирала се
надплатена сума в размер на 14 437,65 евро. Твърди се, че за тези прихващания
„П. п.“ ООД и съдружниците в него /между които е ищецът К./ не са били
уведомявани и затова не са въвели подобни възражения в производството по
несъстоятелност. Макар ответникът „Хъски-КТВ“ ГмбХ да е знаел, че вземането му
не съществува, съзнателно е инициирал производство за обявяване в
несъстоятелност на „П. п.“ ООД, което е довело до прекратяване на дружеството и
разпродаване на имуществото му на цени, значително по-ниски от пазарните. В
исковата молба се съдържат в табличен вид подробни твърдения относно движимите
вещи от осребреното имущество на дружеството и тяхната стойност. Изложено е, че
от това недобросъвестно поведение от страна на ответника на ищеца, като бивш
съдружник в прекратеното и заличено търговско дружество „П. П.” ООД, са
причинени имуществени вреди в общ размер 243 928,55 лв., от които: сума в
размер на 231 182,69 лв., представляваща 1/3 от цената на машините и
дълготрайните активи на „П. п.“ ООД, която е щяла да бъде разпределена под
формата на дивиденти или ликвидационен дял; сума от 3 333,33 лв.- разноски
в производството по несъстоятелност, заплатени от масата на несъстоятел-ността;
сума от 9 412,53 лв.- левовата равностойност на 4 812,55 евро,
представляващи 1/3 част от надплатените от „П. п.“ ООД суми по договора за
кредит съгласно влязлото в сила австрийско съдебно решение. Твърди се, че
гореописаните вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на търговското дружество- ответник, което изразява воля чрез своите
органи и лицата, които са имали право да го представляват, като неговата
отговорност е обективна и безвиновна. Поддържа се, че в случая са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното уврежданe- противоправно поведение, изразяващо се в злоупотреба
с право, чрез подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, при знание, че вземането, въз основа на което се твърди
качеството „кредитор“, е било погасено към този момент, и причинени имуществени
вреди, които са в причинна връзка с увреждащото действие.
Предвид всичко изложено, се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „Хъски-КТВ“ ГмбХ да заплати на ищеца К.
сумата от 231 182,69 лв. /след допуснато изменение на размера на
предявения иск по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 29.01.2020г./,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, съизмерими с 1/3 от
цената на дълготрайните материални
активи на „П. п.“ ООД, която ищецът, като бивш *** в прекратеното и заличено
търговско дружество „П. П.” ООД, *** 1/3 от дружествените дялове на „П. П.“ООД,
би получил като парична равностойност на неговите дялове в дружеството или като
парична равностойност на неговия ликвидационен дял; сумата от 3 333,33 лв.- представляваща 1/3 от разноските в
производството по несъстоятелност, заплатени от масата на несъстоятелността; сумата от 9 412,53 лв.– левовата равностойност
на 4 812,55 евро /1/3 част от надплатените от „П.п.“ ООД суми по договора
за кредит съгласно влязлото в сила австрийско съдебно решение/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща
се в намаляване на ликвидационния дял, който ищецът би получил в случай на
прекратяване на „П. п.“ ООД по начин, различен от прекратяването му чрез
производство по несъстоятелност. При условията на евентуалност, се иска
осъждането на ответника да заплати посочената сума от 9 412,53 лв., с която
същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца при осребряването на
имуществото на „П. П.“ ООД в производството по несъстоятелност. С допълваща
молба от 09.01.2019г. ищецът е заявил и искане за присъждане на законната лихва
върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
От „Хъски-КТВ“ ГмбХ не е подаден отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК. В писмено становище ответникът поддържа, че
предявените искове са недо-пустими, като сочи, че ищецът няма правен интерес от
провеждане на заявените претенции, а освен това, че в случая се касае за опит
на ищеца да преодолее последиците на влязъл в сила съдебен акт- съдебно решение
за откриване на производство по несъстоятелност и решение за прекратяване на
производството по несъстоятелност и заличаване на търговското дружество „П. П.“
ООД. При условия на евентуалност оспорва
исковете като неоснователни, като счита, че не са налице предпоставките на
закона за ангажиране отговорността му по реда на чл.49 ЗЗД. Оспорва твърденията
на ищеца, че от страна на ответното дружество е извършено неправомерно деяние,
от което са настъпили в патримониума му описаните имуществени вреди. Подробни
съображения по спора са развити в писмено становище на процесуалните
представители на ответника- адв. Б. и адв. К.. Претендира се присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното към настоящото дело т.д. №***
на ПОС, че с молба от 30.12.2008г. молителят „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ е
поискал от съда да обяви „П. П.“ ООД в неплатежоспособност, да определи нейната
начална дата и да открие производство по несъстоятелност на търговското
дружество. Молителят извежда правото си да поиска откриване на производство по
несъстоятелност от твърдението за наличие на парично вземане към ответника в
размер на 383 100 евро, произтичащо от сключения помежду им договор за
кредит от 17.05.2004г., предназначен за закупуването на машини от страна на „П.
п.“ ООД. По образуваното по повод молбата т.д. №*** е постановено решение
№245/25.06. 2010г., с което същата е отхвърлена по съображения, че вземането, с
което „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ се легитимира като кредитор спрямо „П. П.“ ООД,
не произтича от търговска сделка, следователно, австрийското дружество не
притежава активна материалноправна легитимация по см. на чл.625 ТЗ. С решение
№766/23.11.2010. по т.д. №*** АС- Пловдив е отменил решението на първостепенния
съд, обявил е неплатежоспособността на „П. П.“ ООД, определил е начална дата на
неплатежоспособността- 01.01.2005г., открил е производство по несъстоятелност
на дружеството, назначил е временен синдик на същото и е допуснал обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху всички активи на „П. П.“ ООД. Прието е
в решението, че между „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ и „П. П.“ ООД е възникнало облигационно
отношение, породено от търговска сделка, и че дружеството- ответник не е
погасило нито едно от задълженията си по сключения между страните договор от
17.05.2004г. Коментирано е икономическото състояние на длъжника, което е било
предмет на анализ от назначената ССЕ с вещо лице В. Ш., и е посочено, че
задълженията на дружеството, отразени в счетоводния баланс, възлизат в размер
на 1 005 944,14лв., докато активите по балансовата стойност са
714 203,28 лв., или имуществото на „П. П.“ ООД като налични активи не е
достатъчно за покриване задълженията му. Посочено е още, че отразените в
заключението коефициенти на рентабилност, ликвидност и финансова автономност са
с отрицателни стойности и това се дължи на липса на собствен капитал
/декапитализация/, който към 31.12.2008г. е с отрицателна стойност /-290 хил.
лева/. Въз основа на установената фактическа
обстановка е направен извод, че е налице състояние на неплатежоспособност на
търговеца, като необслужените задължения не са само към дружеството-молител, но
и към други кредитори. С определение №754 от 29.11.2011г., постановено по т.
дело № *** на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решението на ПАС.
Междувременно с решение №81/23.02.2011г. по т.д. №*** на ПОС „П. П.“ ООД е обявено
в несъстоятелност, лишено е от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото си, прекратена е дейността на предприятието му и правомощията на
неговите органи и е постановено започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното
имущество. С решение №243/18.05.2011г. по т.д. №*** на ПАС решението е
потвърдено. С решение №343/05.06.2015г. по т.д. №*** е прекратено
производството по несъстоятелност на „П. П.“ ООД и е постановено заличаването
на дружеството в ТР.
По делото е представено от ищеца решение на Окръжен
съд във Вайдхофен ан дер Тая, Република Австрия, от 27.04.2016г./влязло в сила
на 13.09.2016г./, постановено по дело №***, придружено с превод на български
език. Ответникът също е представил превод на решението и е оспорил този,
приложен към исковата молба, като неверен, при което на основание чл.185 ГПК е назначена
съдебно-преводаческа експертиза, с вещо лице Л.Н., чието заключение съдът
възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според
заключението, двата превода на съдебния акт по същество са верни по отношение
на фактологията, като основното констатирано несъответствие е в диспозитива на
решението. В превода на ЕТ„*** ***”, представен от ищеца, е отразено, че се
отхвърля претенцията на „Хъски- КТВ“ ГМБХ против четиримата ответници- „П. П.”
ООД, В.К., Д. К. и Д. С. за сума в размер на 383 100 евро и лихви, а в
превода на „***” ООД- че се отхвърля иска на ищеца, че четвъртият ответник му
дължи посочената сума. Видно от съдържанието на преведения от вещото лице Н.
документ, решението е постановено само по отношение на четвъртия ответник, при
което направеният от ЕТ„***” превод в частта му досежно диспозитива е неверен.
В мотивите на съдебното решение е посочено, че на 08.03.2010г. Окръжен съд в Кремс
ан дер Донау е постановил по дело *** задочно решение срещу всички ответници,
което е влязло в сила по отношение на първия и втория ответник, подадените
жалби против това решение от третия и четвъртия ответник са отхвърлени от
Апелативен съд- Виена с решение от 17.05.2011г., делото по отношение на третия
ответник е прекратено поради неговата смърт и затова производството по д. №*** е
проведено спрямо ответника С.. Установено е в хода на делото, че на
17.05.2004г. между австрийското дружество- ищец и „П. П.” ООД е сключен
договор, с който ищецът се задължава да предостави средства в общ размер на
383 100 евро „за инвестиции на машини”, а четвъртият ответник е бил
поръчител по този договор, както и че е усвоена част от уговорената в договора
сума- 315 045 евро, а не пълния размер от 383 100 евро, като от
страна на „П. П.”ООД не са изплащани погасителни вноски по кредита. Прието е,
че сумата е била погасена чрез извършени прихващания между кредитодателя и
трети лица т. напр. през месец ноември 2007г. „П. П.” ООД е продало на „Ш.с.р.о”
*** за цена 41 000 евро, относно плащането на цената било договорено, че тя
няма да се плати на продавача, а на ищеца за частично покриване на неговото
непогасено вземане по договора от 17.05.2004г., сумата била изплатена от „Ш.
с.р.о”, но не на ищеца, а на Е. Ф., който не я е предоставил на ищеца; през
2007г. българското дружество е извършило ремонти за „Ф. с.р.о” на стойност
77 110 евро, било е договорено сумата за ремонта да не му се заплаща, а да
послужи за погасяване на задължението по договора за кредит, сумата е платена
от „Ф. с.р.о” не на ищеца, а на Е. Ф., който от своя страна не я е превел на
дружеството; от дължимата сума по договора от 17.05.2004г. е приспадната и сума
в размер на 24 652,65 евро, получена като разпределение по делото за
несъстоятелност на „П. П.” ООД и т.н., като след изваждането на сумите по
посочените в решението позиции е констатирано наличието на надплатена сума от 14 439,65
евро.
По делото е прието и цитираното в горното решение
неприсъствено/задочно/ решение от 08.03.2010г. на Окръжен съд в Кремс ан дер
Донау, Австрия, ведно с доказателства за връчването му на дружеството- ответник
и надлежен превод на български език. С това решение /влязло в сила на
23.08.2010г., според отразеното в него/ ответниците „П. П.“ ООД, В.В.К., Д. П.
К. и Д. Н. С. са осъдени да заплатят заедно и поотделно на ищеца
„Кунстщофтехник ***“ сумата от 383 100 евро, ведно с лихви и разноски по
делото.
Представена е от ищеца окончателна сметка за
разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на „П. П.“ООД- в
несъстоятелност от 28.01.2015г. от която е видно, че на ответното дружество са
изплатени 7 550лв.
В хода на настоящото производство е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице И.С., чиито основно и допълнително
заключение следва да се кредитират като обективно и компетентно изготвени. От
заключението, депозирано на 02.04.2019г., се установява, че по данни от ГФО на
„П. П.” ООД към 31.12. 2008г. краткотрайните активи на дружеството са 475 хил. лв.,
краткосрочните задължения са 88 хил. лв., краткосрочните вземания, инвестиции и
парични средства - 458 хил. лв., а паричните средства - 2 хил. лв. Изчислени са
от експерта, без да се взема предвид задължението към ответното дружеството,
коефициентите на обща ликвидност- 5,40; бърза ликвидност- 5,20; незабавна ликвидност- 0,02,
абсолютна ликвидност- 0,02; финансова автономност- -1,13 и на задлъжнялост- 0,88.
Посочени са задълженията, с изключение на процесното, които към 31.12.2008г.
възлизат на 256 хил. лв., като по баланс същите не могат да се индивидуализират
към кои доставчици са. В допълнителното заключение на експерта е отразено, че
на дружеството са издадени два ревизионни акта, съотв. от 11.10.2007г. и от
28.05.2010г., съгласно които не са признати разходи за отчетени амортизации на
машини по см.204. В ОПР за 2008г. не са отчетени разходи за амортизации и
такива не са взети предвид от експертизата при преизчис-ляване на
коефициентите. Общият размер на непокритата загуба от минали години е коригиран
с размера на непризнатите амортизации за 2005г. и при новия размер на загубата
от минали години са преизчислени коефициентите за ликвидност и финансова
задлъжнялост, които, видно от отразеното в табличната част на заключението, не
се различават съществено от първоначално определените. Експертизата не е дала
отговор на въпроса за редовността на воденото счетоводство, тъй като не е
извършила проверка в счетоводството „П. П.”ООД.
По делото е прието и заключение на СОЕ, с вещо лице З.Р.,
в което е определена пазарната стойност на описаните в исковата молба по 23
позиции ДМА на „П. П.“ ООД, реализирани в рамките на производството по
несъстоятелност, а именно: към 31.12.2008г.- 380 949лв. /без ДДС/ и към
23.06.2015г. -349 560лв. /без ДДС/.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил против ответното дружество искове с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.3 от ГПК за имуществени вреди, произтичащи
от непозволено увреждане. Твърди, че в неговата правна сфера е възникнало право
да получи обезщетение за понесените вреди, подробно посочени в исковата молба,
от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в злоупотреба с процесуално
право, чрез подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност
на „П. П.” ООД, при знание за несъществуване на вземането, на което основава
качеството си на кредитор. При така въведените твърдения следва да се приеме,
че исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, а поддържаните в хода на производството възражения на ответника
за недопустимост на исковете, поради наличието на формирана СПН и забраната за
пререшаване на спора по чл.299, ал.1 ГПК, поради упражняване процесуална защита
на чуждо материално право, без да е налице процесуално основание за това, и при
предвиден специален ред за ангажиране отговорността на недобросъвестния
кредитор, инициирал производство по несъстоя-телност /чл.631а от ТЗ/, съдът
намира за неоснователни. Доколкото обективираните в исковата молба искове са
допустими, то следва да бъдат разгледани по същество.
Според разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични
действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана същата, трябва да
се установят следните предпоставки: противоправно поведение, наличие на вреди, причинени
на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа, и вредите да са причинени при или по повод изпълнението
на възложената работа.
В конкретния случай претендираната отговорност е за вреди,
настъпили вслед-ствие на злоупотреба с право.
Съгласно чл. 3 ГПК, страните са длъжни да упражняват
правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Упражняването на процесуално право
поначало е правомерно, но това не изключва възможността от злоупотреба при
извършване на допустимото от закона процесуално действие. Злоупотреба с право би била налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на
други, с оглед нормата на чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, но също и
когато субективното право се упражнява в противоречие с интересите на
обществото- в нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЗД.
Процесуалното
право е упражнено добросъвестно, когато то е предприето от страната с
убеждението, че тя защитава възникнало и съществуващо свое субективно право,
като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува ли или не
в действителност заявеното субективно право.
По делото не е спорно и се установи, че по молба от 30.12.2008г.
за откриване производство по несъстоятелност на „П. П.” ООД, подадена от
ответника в настоящото производство, чрез *** на дружеството А. Ц., чрез упълномощения
адвокат Д., е образувано т.д. №*** на ПОС, като с влязло
в сила решение е открито производство по несъстоятелност за дружеството, което е
приключило с обявено в Търговския регистър решение за прекратяване на
производството по несъстоятелност и заличаване на
търговското дружество, след извършено осребряване на имуществото му.
Не е формиран спор между страните относно наличието на
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяваща се в
извършване действия по управление и представителство на дружеството от лицето, подало молбата по чл.625 ТЗ,
което се установява и от представените по т.д. № 1030/2008г. документи за
актуално състояние на австрийското дружество. Видно от същите, лицето А. Ц. е ***
на „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ и в това си качество извършва действия по *** и ***
на последното.
Основният спорен въпрос по делото е дали поведението
на лицата, имали право да представляват ответното дружество, изразяващо се в
подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „П. П.”
ООД, съставлява злоупотреба с права, т.е. дали е противоправно и причинило ли е
настъпването на твърдените вреди.
Съдът намира, че от ангажираните от ищеца в настоящото
производство доказателства не се установи, чрез пълно и главно доказване по
реда на чл.
154, ал. 1 ГПК, ответникът да е извършил противоправно действие, като е
поискал от ПОС да открие производство по несъстоятелност по отношение на „П.П.“ООД.
Подаването на молба за откриване производство по
несъстоятелност срещу неизправен длъжник, само по себе си, е правно действие,
което не може да се третира като противоправно, след като е уредена в закона
такава възможност. В образуваното по тази молба производството кредиторът
следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично вземане по
търговска сделка, по която длъжникът не извършва плащане, а в тежест на
длъжника- ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията му без опасност
за интересите на кредиторите.
В конкретния случай се установи, че с влязлото в сила
решение №766/23.11.2010г. по т.д. №*** на АС-Пловдив съдът е приел, че са налице-
изискуемо вземане на „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ към „П. П.” ООД, произтичащо от
договора от 17.05.2004г., както и състояние на неплатежоспособност на длъжника,
при което е направен извод, че молителят е доказал материалноправните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
търговското дружество. Ответникът в производството не е повдигнал каквито и да
е възражения срещу дължимостта на вземането, нито е ангажирал доказателства,
касаещи предмета на делото. С последващо решение по т.д. №*** на ПОС съдът е
заличил „П.П.“ ООД- в несъстоятелност от търговския регистър и е прекратил
производството по делото. Поради това и доколкото е постановено позитивно
съдебно решение по молбата на ответника по чл.625 ТЗ, то не би могло да се
заключи, че, упражнявайки процесуалното право да иска откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника, същият е действал недобросъвестно и е
злоупотребил с право. Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на
пресъдено нещо, досежно установената в производството по несъстоятелност неплатежоспособност
на длъжника и началната й дата, и има действие по отношение на всички, съгласно
изричния текст на чл. 630, ал. 3 от ТЗ.
Независимо от изложеното, дори и да бъде извършен
анализ на фактите и обстоятелствата, които са били обсъдени от съда при
постановяване на решенията по горепосочените дела, с оглед на събраните в
настоящото производство доказателства, то не може да се обоснове извод за злоупотреба
с права, извършена от страна на ответника. Молбата по чл.625 ТЗ е подадена преди
постановяване и на двете приети по делото решения на австрийския съд, а освен
това към датата на откриване на производство по несъстоятелност с решението на
ПАС по т.д. №*** е било налично влязло в сила неприсъствено решение от
08.03.2010г. по дело *** на съда в Кремс ан дер Донау, /представено от ищеца К.
по т.д. №*** неколкократно с негови молби/, при което кредиторът е имал
достатъчно основание да счита, че претендираното материално право съществува и не се установява
да е действал с цел да навреди на длъжника. Не би могло да се приеме въз основа
на представеното решение от 27.04. 2016г. по дело №***, че ответникът
предварително е знаел за обстоятелствата, свързани с коментираните в решението
прихващания на суми, и въпреки това е инициирал производство по
несъстоятелност. В тази връзка следва да се отбележи, че, с оглед субективните
предели на силата на пресъдено нещо, лицата, които са обвързани от решението, с
което е отхвърлен предявения иск на „Хъски-КТВ“ ГМБХ против Д. С. за сумата от
383 100 евро и лихви, са страните по делото, а спрямо „П. П.”ООД, ищеца К.
и Д. К. е в сила решението по дело ***. Действително, в мотивите на решението от
27.04.2016г. се съдържат редица
констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които
обосновават изводите на съда, но те не са обхванати от спорния предмет,
разрешен с диспозитива на решението, а и по никакъв начин от тях не се
установява информираността на ответника за извършени прихващания с дължими суми
по договора от 17.05.2004г. и че е действал недобро-съвестно при подаване на
молбата по чл.625 ТЗ. Наред с горното, следва да се посочи, че въпросът за
обективното състояние на неплатежоспособност на длъжника е бил предмет на
изследване по т.д. №***, чрез допускане и приемане на ССЕ, с вещо лице Ш.. В
хода на делото е установено състояние на неплатежоспособност на ”П. П.” ООД,
което се изразява в липсата на налични парични средства, с които дружеството да
изпълни изискуемите вземания по търговски сделки и публично-правните си
задължения. Не са били ангажирани от длъжника доказателства, че неизпълнението
на задълженията се дължи на временни затруднения или че разполага с имущество,
достатъчно да покрие задълженията. С оглед констатираното от вещото лице по
назначената ССЕ влошено финансово състояние на търговеца, затрудненията му да
обслужва задълженията си, които са определени
като трайни, съдът е счел, че следва да обяви неплатежоспособността
му. Влезлият в сила съдебен акт в производството по несъстоятелност по чл.625 и
сл. ТЗ / решение №766/ 23.11.2010. по т. д. №*** на ПАС/, както се посочи
по-горе, се ползва със СПН относно състоянието на длъжника, т.е. дали е в
неплатежоспособност, евентуално- свръхзадълженост и от коя дата е в това
състояние. Не се наблюдават съществени различия в анализираното финансово-икономическо
състояние на „П. П.”ООД за изследвания период в заключението на допусната по
настоящото дело ССЕ, както и в изчислените от вещото лице С. коефициенти на
незабавна ликвидност, финансова автономност, абсолютна ликвидност /във вариант
без да се отчита вземането по договора за кредит от 17.05.2004г./ и
констатациите на приетото заключение на ССЕ на вещото лице Ш. по делото за
несъстоятелност, установява се, че е налице състояние на зависимост от
кредиторите и неплатежоспособност на търговеца. При това положение се
опровергава тезата на ищеца за липсата на основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „П. П.”ООД и че субективното
право на иск, какъвто характер има и молбата на ответника по чл. 625 ТЗ, е
упражнено недобросъвестно и при злоупотреба с права.
С оглед изложеното до тук, следва да се приеме, че
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в недобросъвестно
упражняване на процесуални права при иницииране на производството по
несъстоятелност, не се установява. А доколкото липсва елемент на фактическия
състав на чл.49 ЗЗД, то това е достатъчно, за да се направи извод за неоснователност
на заявените претенции, при което e безпредметно да се обсъждат събраните
доказателства по повод твърдените от ищеца вреди, техния размер и причинната
връзка между вредите и поведението на ответника. В тази връзка следва само да
се маркира, че претендираните от ищеца вреди, които той определя като
намаляващи неговия патримониум вследствие продажбата на активи на „П. П.“ ООД в
производството по несъстоятелност и плащане на разноски от масата на
несъстоятелността, не са пряк резултат от подаване на молбата по чл.625 ТЗ, при
наличие на съдебно решение, с което последната
уважена.
При така изложеното, съдът намира, че предявените искове
за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърлят, като неоснователни
и недоказани.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД:
Този иск е предявен като евентуален, в случай на
отхвърляне на предявения иск за сумата от 9 412,53лв.- обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в намаляване на ликвидационния дял, който ищецът би
получил в случай на прекратяване на „П. п.“ООД по начин, различен от
прекратяването му чрез производство по несъстоя-телност, и съставляваща 1/3
част от надплатените от „П. п.“ ООД суми по договора за кредит, затова и с
оглед изводите на съда за неоснователност на главната претенция, следва да бъде
разгледана евентуалната.
Основателността на така заявената претенция се
обуславя от осъществяването на следните предпоставки: наличие на плащане от
страна на ищеца на процесната сума от 9 412,53лв. и да е липсвало основание за
плащането й на ответното дружество т. е. без да е съществувало валидно
правоотношение между страните. В доказателствена тежест на ищеца по този иск е
да докаже плащането, а ответникът носи тежестта да установи наличието на правно основание за получаване на
сумата.
Съдът намира предявения евентуален иск за изцяло
неоснователен. Ищецът основава претенцията си на приетото в мотивната част на
решението на Окръжен съд във Вайдхофен ан дер Тая от 27.04.2016г. по дело №***
досежно наличието на надплатена сума в размер на 14 437,65 евро по
сключения между „П. П.” ООД и ответното дружество договор за кредит от
17.05.2004г. Други доказателства за установяване плащането на въпросната сума
не са ангажирани от него. Доколкото със сила на пресъдено нещо се ползва
разрешеният спор за материално право, очертан с диспозитива на решението, а изложените
от съда мотиви в цитираното решение не обвързват страните, то съдът намира, че
ищецът не успя да докаже в настоящото производство плащане на сума в размер на 9
412,53 лв. - 1/3 част от 14 437,65 евро и получаването й от ответника, а
още по-малко тя да е излязла от неговия патримониум. Ето защо, предявеният иск
подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски. Заявено е от страната съответно искане, представени са списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за сторени разноски- в размер на 9230 евро- за
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно фактури №***, удостоверяващи
преведени от ответника суми в полза на АС“Адвокатско бюро Б.“-***; 471,40 евро- разноски за превод и заверка на
съдебно решение и удостоверение за актуално състояние на ответника, както и
300лв.- депозит за експертизи.
В съдебно заседание на 18.11.2020г. е направено възражение
от процесуалния представител на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. В случая, предвид защитавания материален интерес /общо
243 928,55 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.2, т.3 и т.5 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният
минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в
общ размер на 7 417,61лв. /без ДДС/ или 8 901,13лв. /с ДДС/, като от
нея 6 153,65 лв.- за защита по първия предявен иск, 463,33 лв.- по втория
и 800,62лв.- по третия. Доколкото заплатеното от ответника възнаграждение е 9230
евро или 18 052,31 лв., то съдът счита, че същото е прекомерно, поради което са
налице предпоставки за намаляването му на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Съобразявайки обстоятелствата, че делото не е от особена фактическа и правна
сложност, че по него са проведени четири съдебни заседания за събиране на допуснатите
на страните доказателства / в първото съдебно заседание на 10.04.2019г. не е
даден ход на делото, а във второто –на 30.05.2019г. е разгледана молба на
ответника по чл.65 ГПК/ и същевременно, че се касае за спор с международен
елемент, свързан с необходимост от проучване от проце-суалните представители на
ответника на отношенията между страните, работа с документи на чужд език, съдът
намира, че справедлив и обоснован се явява размер на адвокатското
възнаграждение от 6000 евро /с ДДС/. Затова и след редуциране на размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, разноските по делото, които
следва да бъдат присъдени в полза на „Хъски-КТВ“ ГмбХ, на основание чл.78,ал.3
от ГПК, са 6000 евро- за адвокатско възнаграждение, 471,40 евро- разноски за
превод и заверка на документи и 300лв.- депозит за експертизи.
След завършване на съдебното дирене с молба от
21.01.2021г., с приложен към нея препис- извлечение от акт за смърт, съдът бе
уведомен, че на 27.11.2020г. ищецът В.В.К. е починал, което налага след
постановяване на решение по делото производството да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от В.В.К.,
ЕГН **********, с адрес-***, против „Хъски-КТВ“ ГмбХ, *** /с предишно наименование „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ/,
със седалище и адрес на управление: *** по описа на Окръжен съд Кремс ан дер
Донау, искове за осъждането на ответника да заплати сума в размер на
231 182,69 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
съизмерими с 1/3 от цената на дълготрайните материални активи на „П. п.“ ООД,
която сума ищецът, като *** в „П. П.“ООД, ЕИК ***- заличено дружество и
притежаващ 1/3 от дружествените дялове на дружеството, би получил като парична
равностойност на неговите дялове в дружеството, в случай че бе решил да ги
продаде, или като парична равностойност на неговия ликвидационен дял в случай
на прекратяване на дружеството по начин, различен от прекратяването му чрез
производство по несъстоятелност; сума
в размер на 3 333,33лв.– обезщетение за имуществени вреди, представляваща
1/3 от разноските в производството по несъстоя-телност по т.д. №*** на ПОС,
заплатени от масата на несъстоятелността;
сума в размер на 9 412,53 лв. - левовата равностойност на 4 812,55
евро- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на
ликвидационния дял, който ищецът би получил в случай на прекратяване на „П. п.“
ООД по начин, различен от прекратяването му чрез производство по
несъстоятелност, която сума представлява 1/3 част от надплатените от „П. п.“
ООД суми по договора за кредит, установени с влязло в сила решение на Окръжен
съд във Вайдхофен ан дер Тая в Р Австрия по дело №***, които имуществени вреди
са причинени на ищеца в резултат на противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на „П. П.“ООД, ЕИК ***.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В.В.К.,
ЕГН **********, с адрес-***, против „Хъски-КТВ“ГмбХ, *** /с предишно наименование „Кунстщофтехник ***“ ГМБХ/,
със седалище и адрес на управление: *** по описа на Окръжен съд Кремс ан дер
Донау, евентуален иск за осъждането на
ответника да заплати сумата от 9 412,53 лв., с която същият се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца при осребряването на имуществото на „П. П.“
ООД в производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати
на „Хъски-КТВ“ ГмбХ, *** /с предишно наименование
„Кунстщофтехник ***/, със седалище и адрес на управление: *** по описа на Окръжен
съд Кремс ан дер Донау, направените по делото разноски, както следва: сума в
размер на 6000 евро- за адвокатско възнаграждение; сума в размер на 471,40 евро- разноски за
превод и заверка на документи и сума от 300лв.- платен депозит за експертизи.
СПИРА, на основание чл. 229, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, производството по
гр. дело №1736/2018г., поради настъпилата смърт на ищеца В.В.К., ЕГН **********,
след завършване на съдебното дирене.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на ответника
и наследниците на ищеца, като за установяване имената и адресите на последните
следва да се направи служебна справка в НБД „Население”.
Съдия: