Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на десети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2219 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от Г.П.Б.
иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника – Община Варна да
заплати на ищеца сумата от 35000 лева /след изменение на размера на претенцията в съдебно заседание на
10.07.2020г./ представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания и
психически дискомфорт, стрес, безсъние, отрицателни емоции от причинените й
увреждания изразяващи се в счупване на колянната капачка на десния крак,
счупване на лявата ръка в областта между лакътя и китката и счупване на пръсти
и спукване на кост на дланта на дясната ръка, настъпили при падането й на
09.02.2019г. на тротоар предназначен за
движение на пешеходци на моста на бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, който минава над ул.“Мир“, по който е имало стърчащи арматурни
железа с дебелина 15-20 мм., ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на инцидента – 09.02.2019г. до окончателното й заплащане.
Производството по делото
се развива с участието на трети лица-помагачи на ответника Община Варна - „Пътища и
мостове“ ЕООД, „Пътно строителство“ АД и „Инжконсултпроект“ ООД - съдружници
във „Варна Булеварди 2017“ ДЗЗД, които са конституирани по реда на
чл.219 от ГПК с определение от 13.03.2020г.
В исковата
и уточняващите молби ищцата твърди, че нa 09.02.2019г. около 07:30-8:00
часа излязла от дома си и се насочила към базар “Левски“, като единственият път
до там - по
бул.“Левски“ по това време бил затворен за ремонт. Твърди, че се е движила по
северния тротоар на моста над ул.“Мир“, по
бул.“Васил Левски“, когато пада на земята, поради наличието на стърчащи
арматурни железа с дебелина около 15-20 мм. и височина 50-100мм. Излага, че в
този пътен участък не е имало поставени табели за препятствия нито забрани за
преминаване.
Твърди, че по време и след падането е изпитала
силна и остра болка в десния крак и в двете ръце, не е успяла да стане сама, а
е разчитала на помощта на преминаващи пешеходци и на сина си, който я откарал
до спешния кабинет на МБАЛ „Св.Анна“. Там, след направени ренгенови снимки се
установило, че има счупване на лявата ръка, счупване на кост на дланта на
дясната ръка и на дясната колянна става /капачка/. Бил поставен гилс на лявата
ръка и десния крак, а дясната ръка била обездвижена. Излага, че в следствие на
инцидента в периода от 09.02.2019г. до края на м. Април 2019г. е била на легло
с поС.ни болки. Горното наложило да използва памперси и патерици. Наложило се в
период от около 3 месеца за нея да се грижат изцяло близките й, не можела да
спи и да се храни нормално, била силно стресирана, а в следствие на силните
болки се наложило да употребява болкоуспокояващи. Твърди, че поради факта, че
не е можела да работи и предвид необходимостта от закупуване на лекарства,
доходите й /от обезщетения за временна неработоспособност/ намалели драстично.
Към края на м.04.2019г. започнала рехабилитация – 5 курса по 10 дни. Поради
нервния срив, в който изпаднала се наложило да посети психиатър, който
предписал успокоителни медикаменти. Излага, че и понастоящем се предвижва бавно
и трудно пеша, което наложило от м.09.2019г. синът й да я вози ежедневно до
работа и обратно.
Твърди, че пътният участък, в който е
настъпил инцидента е общинска собственост и е под ръководството на ответника
Община Варна, поради което същият е отговорен и за действията на лицата, на
които е било възложено да извършват ремонт на същия. Счита, че служителите на
ответника и/или лицата, на които е било възложено извършването на ремонта са
бездействали по обезопасяване на създаденият преход пресичащ бул.“Левски“,
поради което ответникът е отговорен за настъпилите увреждания на ищцата. Моли съда да уважи предявените искове, като
осъди ответника да заплати претендираната сума на обезщетението за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания ведно със законната
лихва върху тях считано от датата на инцидента – 09.02.2019г. до окончателното
изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал
писмен отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че към момента
на настъпване на травматичните увреджания на ищцата във визираният участък от
пътното платно са се извършвали СМР по повод реализацията на проект на Община
Варна - „Интегриран градски
транспорт-втора фаза“, по който дейностите са били възложени по договор за
обществена поръчка за строителство № BG16RFOP001-1.002-0003-C01-S-017 на ДЗЗД
„Варна Булеварди 2017“, в качеството му на изпълнител за обособена позиция
„Реконструкция на улична мрежа по трасето на бул.“Васил Левски“: в участъка от
„Подвис“ до бул.“Осми Приморски полк“. Твърди, че не е налице бездействие на
служители на ответника по поддържане на пътния участък е съС.ие годно за
безопасно ползване, поради това че във времето на инцидента участъкът е бил в
ремонт извършван по правилата на ЗУТ с надлежно разрешение за строеж, както и с
поставени предупредителни знаци и ограждения указващи от къде е позволено да
преминават пешеходците и къде е забранено. Оспорва
се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000 лева като прекомерно. Възразява и срещу началния момент, от който
се претендира законна лихва върху сумата на обезщетението, като счита, че това
следва да бъде датата на депозиране на исквата молба в съда. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност да бъде
намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В срока за
отговор ответникът е направил искане за
привличане на трети лица по-магачи, а именно: „Пътища и мостове“ ЕООД, „Пътно
строителство“ АД и „Инжконсултпроект“ ООД, които са съдружници във „Варна
Булеварди 2017“ ДЗЗД, който пък е изпълнител по договор за обществена поръчка
за строителство № BG16RFOP001-1.002-0003-C01-S-017 сключен с възложителя Община
Варна с предмет „Проектиране и изпълнение на строителство на обект: Реконструкция на улична мрежа по
трасето на бул.“Васил Левски“ в участъка от „Подвис“ до бул.“Осми приморски
полк“, което е уважено.
В предоставения срок за отговор са постъпили
идентични писмени отговори от третите лица-помагачи - „Пътища и мостове“ ЕООД,
„Пътно строителство“ АД и „Инжконсултпроект“ ООД.
Заявяват
становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Оспорват твърденията на ищцата за
фактическата обстановка, при която са настъпили травматичните й увреждания.
Твърдят, че към датата на инцидента, мястото на което е настъпил той е бил в
процес на ремонт, във връзка с извършване на проект „Проектиране и изпълнение
на строителство на обект: Реконструкция
на улична мрежа по трасето на бул.“Васил Левски“ в участъка от „Подвис“ до
бул.“Осми приморски полк“ възложен от Община Варна по договор за обществена поръчка за
строителство № BG16RFOP001-1.002-0003-C01-S-017. Твърдят, че пътният участък
около мястото, където е настъпил инцидента с ищцата – „северното платно на
бул.“Левски“ е бил забранен за преминаване както на превозни средства така и на
пешеходци, което е било надлежно сигнализирано
на място – с вертикални знаци, така и чрез медиите, които ежедневно са
съобщавали за съС.ието на ремонтирания участък. Оспора се също, че към датата
на инцидента – 09.02.2019г. в зоната на северния тротоарен блок е имало
монтирана армировка, като твърдят, че монтажът на същата е започнал след
11.02.2019г.
Твърдят,
че при създадената ремонтна обстановка на севеното платно, което е било
затворено за движение ищцата Г.Б. сама,
на своя отговорност и в разрез с всички
норми за движение по пътищата /табели,
знаци и видни ремонтни дейности, изкопи и тежкотоварни автомобили и струпани материали/ е предприела
небезопасно пресичане на работния участък на платното, което е довело до
настъпване на инцидента. Излага, че по това време безпрепятственото движение е
било насочено към подлеза на ул.“Дубровник“, където е южното платно на
бул.“Левски“, което е пуснато за движение с обезопасен тротоар. С оглед изложеното
и доколкото ищцата е предприела преминаване на пътния участък затворен за
движение по това време изцяло на свой риск е допринесла изцяло за настъпване на
уврежданията й. Молят за отхвърляне на иска и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание ищцата Г.Б. чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Уточнява в първото по делото съдебно заседание, че в деня
на инцидента се е движила по северното платно на бул. Васил Левски в посока
обратна на базар Левски /връщала се е/, достигнала е до средата на моста на
булеварда над ул.“Мир“, когато се е спънала в стърчащи арматурни железа на
северния тротоарен блок на моста, който е бил в ремонт и е паднала. Счита, че
уврежанията й – физически и психически са в причинно-следствена връзка с
поведението на ответника, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
му. Моли исковете да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Община Варна чрез
процесуалния си представител оспорва предявените искове, поддържа възраженията
си от отговора на исковата молба и моли да отхвърлянето им като неоснователни.
Посочва, че ищцата сама е допринесла изцяло за травматичните и психологичните
си увреждания с факта, че е предприела преминаване през северната лента на
пътното платно на бул.“Васил Левски“, който от месеци е бил в ремотни дейности.
Счита, че ответникът Община Варна не следва да носи отговорност за
неправомерните действия на ищцата изразяващи се в преминаване през обект в
ремонт, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третите лица помагачи на ответника - „Пътища
и мостове“ ЕООД, „Пътно строителство“ АД и „Инжконсултпроект“ ООД, чрез
процесуалния си представител оспорват предявените искове по основание и размер.
Считат, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника
Община Варна, като отделно от това излагат съображения, че твърдяните
психологични отклонения – раздразнителност, промяна на интелекта и др. не са се
проявили във връзка с инцидента, а са съществуващи и преди това обременености
на ишцата. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на претенцията обуславят
извод за предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника Община Варна за претърпените от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания причинени й от падане на тротоар като част от пътното
платно на бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, за поддържането в изряден и безопасен
за ползване вид на който отговорен е ответникът.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Следователно
основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка
между деянието и виновното причиняване на вредата.
В
настоящия случай ищцата Г.Б. твърди, че при движението си
по северния тротоар на бул.“Васил Левски“ в гр.Варна на 09.02.2019г. около
07:30-08:00 часа, в района на моста над ул.“Мир“ се е спънала в стърчащи
арматурни железа, паднала е и е получила травматични уврежания - счупване
на колянната капачка на десния крак, счупване на лявата ръка в областта между
лакътя и китката и счупване на пръсти и спукване на кост на дланта на дясната
ръка.
Мястото и времето на настъпване на инцидента се установява от ангажираните
гласни доказателства – показанията на св.С. С., която посочва че на
09.02.2019г. прибирайки се от тренировка в района на северния тротоар на моста
над ул.“Мир“ на бул.“Васил Левски“ около 08:00 часа сутринта е видяла ищцата
паднала на земята, страдаща от силни болки и и е помогнала да стане. По това
време на моста и по цялото северно платно на булеварда течал ремонт и имало
стърчащи арматурни железа, а на пътното платно, което било затворено за
движение, включително и на моста имало струпани големи машини. Аналогични на
изложените са и показанията на св.С. С. – син на ищцата и на неговата съпруга И.
С., които са отишли на мястото на инцидента ведната след като ищцата им телефонирала.
Открили я сутринта /между 08:00 и 09:00 часа/ в края на северният тротоар на
моста на ул.“Мир“ от страната на ул.“Дубровник“ паднала, с ужулени ръце, с
множество травматични увреждания и много притеснена. Завели я в Бърза помощ,
където се установило, че има счупване на коляното на десния крак, който бил
гипсиран. Гипсирана била и едната и ръка, а другата била шинирана. Към този
момент по тротоарът на моста на ул.“Мир“ можело да се върви само в част от
40-50 см., другата част, както и пътното платно на моста били в ремонт и заети
от големи машини. По тротоара се виждали стърчащи хоризонтално железа с различна височина – от едната страна били
монтирани в настилката на пътното платно, а от другата – от към тротоара
стърчали непокрити. Северното пътно платно на булеварда било в ремонт, на него
били натрупани тежкотоварни машини, които полагали настилка.
За установяване на настъпилите травматични и психологични увреждания на
ищцата са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и експертното
заключение по проведената комплексна Съдебно медицинска и психологична
експертиза. От представените амбулаторни и болнични листи /л.9-27/, както и
ТЕЛК решение издадено от лекарска комисия при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД на 24.09.2019г. се установява, че ищцата Г.Б.
е диагностицирана със счупване на пателата /дясна колянна става/, както и контузия
на двете гривнени стави на ръцете. Вещото лице по назначената медицинска
експертиза – д-р Р.М. дава заключение, че счупването на дясната колянна става е
обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече
от 30 дни, като лечението продължило чрез гипсова имобилизация в продължение на
45 дни е завършило успешно с костно срастване и със задоволително
възстановяване на движенията на колянната става. Лечението на контузията на
лявата гривнена става е проведено чрез гипсова имобилизация за 10-15 дни, а дясната
гривнена става – чрез ортеза, като общият период на лечението и на двете ръце е
бил около месец-месец и половина. И при горните и при долния десен крайник възстановяването
е продължило чрез курсове по рехабилитация и физиолечение. Що се отнася до
психичното съС.ие на ищцата, съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза – М.Р. непосредствено след инцидента ищцата е
развила остра стресова реакция, която е преминала в съС.ие на повишена тревожност,
напрежение, депресивност, упорито безсъние или кошмарни сънища, загуба на
апетит, страх от излизане, апатия и самоналожена социална изолация. Вещото лице
посочва, че съС.ието на ищцата не може да се диагностицира като личностово
разстройство, но са налице акценти от него изразяващи се ограничено социално
функциониране и емоционални преживявания свързани с диапазона на негативните
емоции като гняв, тревожност и депресивност. Дадена е препоръка за
психотерапевтична помощ с цел преодоляване на тревожността и подобряване на
качеството на живот.
В подкрепа на изложеното от вещите лица – М. и Р. са и показанията на свидетелите
С. и И. С.и, които в качеството им на близки на ищцата и съпреживели с нея
месеците на възстановителния и период имат преки и непосредствени впечатления
от съС.ието и емоциите на Г.Б. след инцидента. Същите посочват, че в
продължение на 2 месеца ищцата не е била способна да се обслужва самостоятелно
– да се храни, да се грижи сама за хигиената си, да ходи до тоалетна, да върши
каквато и да било домакинска и друга работа, което наложило те да се пренесат да
живеят при нея. В този период, поради силните болки и обездвижването й се
налагало да взема обезболяващи медикаменти, а също и да ползва памперси. След
свалянето на гипса на крака се наложило да проведе няколко курса на рехабилитация,
като за всяко посещение се налагало да бъде придружавана от тях. Ищцата
започнала да се движи сама едва към м.06.2019г., но въпреки това кракът и бил
на около 50% функционален. След инцидента променила изцяло навиците си – от
жизнен и енергичен човек се превърнала в затворен и социално изолиран такъв,
отбягвала да излиза, тъй като все още изпитвала затруднения и болка при ходене.
С оглед изложеното съдът приема за доказано, че действително на
09.02.2019г. ищцата е претърпяла инцидент, предизвикан от неравности на
северния тротоарен блок на бул.“Васил Левски“ в частта на моста над ул.“Мир“
представляващ част от пътната мрежа, която в случая се явява собственост на
община Варна, в следствие на което Г.Б. е претърпяла физически и психически
увреждания - болки и страдания явяващи се неимуществени вреди.
Обезщетяването на доказано претърпените вреди на ищцата е функция от
допуснато противоправно поведение на субектите, на които ответникът е възложил
определена работа, изразяващо се в незаконосъобразни действия или бездействия,
както и в неосъщесъвен контрол върху изпълнителя от страна на възложителя.
В случая ответникът – Община Варна е собственик на пътищата от общинската
пътна мрежа в това число и на тротоарите
към тях в качеството им на част от пътя предназначена само за предвижването на
пешеходци съгласно §6, т.6 от ДР на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и §7,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Задължението
на Община Варна да поддържа общинските
пътища, които са публична общинска собственост /чл. 8, ал.3
от Закона за пътищата/ в съС.ие за безопасно ползване, произтича от
разпоредбите на чл. 11 от Закона за общинската собственост, според която имоти
и вещи - общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, както и чл. 31 от
Закона за пътищата, който урежда задължение на общините за
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища.
Освен собственик на процесния тротоар, на който е
настъпила вредата, Община Варна е и възложител по договор за
обществена
поръчка за строителство № BG16RFOP001-1.002-0003-C01-S-017 сключен с ДЗЗД „Варна Булеварди 2017“, в качеството му
на изпълнител за обособена позиция „Реконструкция на улична мрежа по трасето на
бул.“Васил Левски“: в участъка от „Подвис“ до бул.“Осми Приморски полк“ по проект
- „Интегриран градски транспорт-втора фаза“.
По своя
характер отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази
отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за подбора,
действията и контрола на които отговаря възложителя. Следователно, за да е отговорен ответникът Община Варна за причинените на
ищцата неимуществени вреди, явяващи се следствие на падането й на тротоара на
моста на бул. „Васил Левски“, над ул.“Мир“ следва да се установи, че
изпълнителят по проекта – съдружниците в ДЗЗД „Варна Булеварди
2017“ и трети лица-помагачи - „Пътища и мостове“
ЕООД, „Пътно строителство“ АД и „Инжконсултпроект“ ООД са допуснали виновно неизпълнение на договорните си задължения по
цирираният договор за обществена поръчка свързани с безопасността на гражданите
при изпълнението на възложените задачи по извършване на ремонта.
В тази връзка по делото е проведена СТЕ, поддържана в съдебно заседание от
вещото лице Г.Г.. Същият в писменото си заключение както и в отговорите си на
поставените въпроси в съдебно заседание категорично посочва, че към датата на
инцидента – 09.02.2019г. северното платно на бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, в
това число в частта на моста над ул.“Мир“ е било в процес на цялостен ремонт
вече от няколко месеца /същият е започнал на 19.11.2018г., след като е завършен
ремонтът на южното платно и то е отворено за движение, включително тротоарът
към него/. Вещото лице посочва, че в отсечката от ул.“Дубровник“ до моста над
ул.“Мир“ /по северното платно/ няма обособен тротоар за движение на пешеходци и
такъв не е предвиден по действащия регулационен план, което означава, че
избирайки да се движи от дома си на ул.“Арх.Петко Момчилов“ до моста на
ул.“Мир“ ищцата е била в нарушение използвайки необезпечен като тротоар терен.
Към този момент пространството северно от северното платно е било заето от
фургони за строителни работници, строителна техника и дървен материал във връзка с извършваните ремонтни
дейности на пътя. В тази връзка се посочва още, че са съществували 2 безопасни
маршрута, по които ищцата е могла да достигне до крайната си цел, респективно
да се върне, като най-удачният е бил да се премине през подлеза на
ул.“Дубровник“ и да се достигне до тротоара на южното платно на булеварда,
който вече е бил след завършен ремонт и принципно предназначен за движение на
пешеходците от двете страни на булеварда в посока на базар Левски и обратно.
По отношение на фазите, на извършване на ремонта на северното платно на
бул.“Васил Левски“ и по специално на пътното платно и тротоара на моста над
ул.“Мир“ и прилаганите мерки за безопасност на гражданите информативни са показанията на св.Х.К. – ръководител на
проекта „Интегриран градски транспорт“ при Община Варна, св.Иван В. –
представител на „Трафик Холдинг“ ЕООД - подизпълнител и строителен надзор на
въпросния участък на бул.“Васлил Левски“ и св.Д. Д. – ръководител проект от
страна на изпълнителя. И тримата свидетели в качеството им на участници в
ремонтния процес са с преки впечатления от вида и времето на извършване на
конкретните ремонтни дейности, поради което съдът кредитира показанията им като
произходящи от очевидци и незаинтересовани от изхода на спора свидетели. Същите
са категорични, че от началото на ремотните дейности по северното платно през м.11.2018г. всички дейности са
били съобразени с плана за безопасност и с планът за временна организация на
движението съгласувано с Пътна полиция. Навсякъде имало поставени знаци, които
указвали, че пътното платно е затворено за движение, както и че в района е
забранено преминаването на пешеходци. Изходите към отделните улици били
затваряни с бализи, а мостовото съоръжение над ул.“Мир“, където е настъпил
инцидента, било обезопасено със сигнални пана в бяло и червено и със сигнални
бяло-червени ленти, целящи да препятстват преминаването на пешеходци. Отделно
от това свидетелят Д. посочва, че в работно време от 08:00 часа до 17:00 часа
работниците на обекта са предупредавали и устно гражданите, че преминаването
през ремонтирания участник не е позволено, като след края на работния ден възстановявали
ограничителните съоръжения.
Показанията на посочените свидетели, както и отговорите на вещото лице Г. въз
основа на записите в заповедната книга очертават ясно дейностите, които са били
предприети преди и след датата на инцидента. Според тях на 02.02.2019г. е бил
излят бетон на пътното платно на моста над ул.“Мир“, като към този момент тротоарът там е бил изчистен от старата настилка и е
очаквал началото на работата по него. Към 09.02.2019г. фактическото положение
на мястото на инцидента е било – завършена настилка на пътното платно, от която
по технологични правила са останали непокрити/стърчащи хоризонтално/ арматурни
железа, т.нар.“чакаща армировка“, с които е следвало да се захване тротоарния
блок. Към 11.02.2019г. вече се е работило по изработването на кофража на
тротоарната конзола на моста, след тази дата е поставена армировката й, а на
20.02.2019г. е започнало бетонирането на участъка.
Следователно към 09.02.2019г. северното платно на бул.“Васил Левски“ в
гр.Варна в частта по маршрута, по който се е движила ищцата /от ул.“Дубровник“
до ул.“Мир“ и обратно/, в това число и мястото на инцидента – северният тротоар
на моста над ул.“Мир“ е представлявало действаща строителна площадка –
затворено за движение пътно платно с натрупани върху него инертни и строителни материали
и тежкотоварна техника. Същото съгласно заключението на вещото лице Г. и
показанията на св.К., В. и Д. е било правилно обозначено и обезопасено с
необходимите знаци, ленти и информационни
табла, одобрени от нарочна комисия още през 2018г. и съобразени с плана за
безопасност и временна организация на движението. Към този момент обществеността
на гр.Варна е била уведомявана своевременно за предприеманите и извършвани
дейности по ремонта на обекта чрез публикации в местни и национални медии и по
радиостанции /св. К./, а жителите на квартала са били и очевидци на ремонта на
северното платно, който към датата на инцидента е продължавал вече трети месец.
В този смисъл следва да се отбележи, че всички разпитани свидетели, а и самата
ищца /с оглед твърденията в исковата молба/ са били информирани за извършвания
ремонт на бул.“Васил Левски“ в частта на северното платно към датата на
инцидента.
С оглед изложеното съдът приема, че ищцата Г.Б. предвижвайки се по избрания
маршрут – през обозначения с табели, знаци, ленти и бализи очевиден строителен
обект е допуснала, при това на собствен риск, да попадне в ситуация, при която
съществува потенциална опасност да понесе вреди от твърдяния вид – травмативни
увреждания на крайниците. За изпълнителя по проекта – ДЗЗД „Варна булеварди
2017“ /трите дружества-помагачи/, съгласно заключението по СТЕ не е
съществувало задължение да обезопасява района с плътни метални платна така, че
изобщо да се преустанови достъпа на пешеходци в ремонтирания участък, а и
горното не е било възможно предвид необходимостта в ремонтирания участък да
навлизат работници и машини и да се доставят материали. Същият е изпълнил
задължението си по договора да организира безопасно ремонта и движението в
района и да изпълни стриктно сигнализацията във връзка с временната организация
на движението чрез поставяне на необходимите вертикални предупредителни знаци в
интерес на живота и здравето на населението съгласно издадената заповед №
2668/20.07.2018г. от възложителя Община Варна. Едновременно с това ответникът е
организирал и дейността по контрол на заповедта си чрез св. Х.К. – представител
на възложителя Община Варна и ръководител на проекта от м.март 2019г.
Следователно съдът приема, че към 09.02.2019г. за Община Варна в качеството на
възложител и за съдружниците в ДЗЗД „Варна Булеварди 2017“- „Пътища
и мостове“ ЕООД, „Пътно строителство“ АД и „Инжконсултпроект“ ООД не е имало задължение да поддържат участъкът на инцидента в съС.ие
годно за безопасно ползване от пешеходци, точно поради това, че същият е бил в процес на ремонт
извършван по правилата на ЗУТ с надлежно разрешение за строеж, което изключва възможността да бъде използван безопасно по предназначението
си, а онзи който предприема такива действия го прави на свой риск.
При това положение съдът приема, че не е налице съществен елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника Община Варна
изразяващ се във виновно и противоправно поведение на изпълнителя по
възлагането, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск за
обезщетяване на претърпените от ищцата вреди.
Арматурните железа, в които се е спънала ищцата на моста над ул.“Мир“ не
са били самоцелно стърчащи елементи на действащ участък на пътя предназначен за
пешеходно ползване, а част от извършвания ремонт на пътното платно в района като
чрез тях е следвало да се свърже вече положената пътна настилка на платното с тази на тротоарната конзола. Ищцата, полагайки
дължимата грижа за собствената си безопасност, е следвало да избере измежду
съществуващите няколко алтернативни безопасни маршрути за предвижването
си, извън този на ремонтирания участък,
доколкото същият е бил сигнализиран като забранен за преминаване и видимо
непригоден за това.
Неоснователността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата обуславя извод за неоснователност и на акцесорното искане за
присъждане на законна лихва върху сумата считано от датата на инцидента –
09.02.2019г. до окончателното й изплащане.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора
такива се следват на ответника – Община Варна. Същият е сторил разноски в размер
на 255 лева – заплатен депозит за вещо лице и претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че му се следва такова в
размер на 100 лева, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ приета с ПМС 4/2006г. На основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата на
разноските в размер на общо 355 лева следва да бъде присъдена в тежест на ищеца.
Третите
лица-помагачи също са направили искане за присъждане на заплатено адвокатско
възнаграждение, но на основание чл.78, ал.10 от ГПК такива не им се следват, поради което съдът не ги присъжда.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.Б., ЕГН ********** с
адрес: ***
иск за осъждане на ответника Община Варна, с
адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43, представлявана от кмета – Иван
Портних да заплати на ищеца сумата
от 35000 /тридесет и пет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания и психически дискомфорт, стрес,
безсъние, отрицателни емоции от причинените й увреждания изразяващи се в
счупване на колянната капачка на десния крак, травма на лявата
ръка в областта между лакътя и китката и травматични увреждания на пръсти
и спукване на кост на дланта на дясната ръка, настъпили при падането й на
09.02.2019г. на тротоар предназначен за
движение на пешеходци на моста на бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, който минава над ул.“Мир“, по който е имало стърчащи арматурни
железа с дебелина 15-20 мм., ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на инцидента – 09.02.2019г. до окончателното й заплащане, на
основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски
полк“ 43, представлявана от кмета – Иван Портних сумата от 355 /триста петдесет и пет/ лева –
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника Община Варна - „Пътища и
мостове“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Д-р Николай Коларов“ № 3, „Пътно строителство“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ул.“Полковник Дрангов“ № 9 и „Инжконсултпроект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Д-р Николай Коларов“ № 3, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Варна булеварди 2017“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: