№ 37
гр. Петрич, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000228 от 18.04.2023 г., издадено
от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на И. А. Т., с ЕГН-********** от град Петрич, ул.“Т.“ №4 е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останало наказаното лице, което, който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че материалният закон бил приложен неправилно, като при
издаване на акта твърди допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е
извършил визираното в АУАН и в НП административно нарушение и не следва да понесе
съответната административно-наказателна отговорност, поради несъстовомерност на
деянието, тъй като същото не е извършено виновно – т.е. липсва субективния елемент на
деянието. Твърди се изтекла давност за провеждане на административно-наказателна
процедура и се твърди, че е налице условие за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като случая е маловажен. Иска се отмяна на наказателното постановление и при
алтернативност – изменение на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично без процесуален
представител. Дава обяснения по случая. Поддържа жалбата и иска отмяна на процесното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 06.01.2023 г., около 17,40 ч., в гр. Петрич, по ул.“Рокфелер“ в района на спортна зала
„Арена Петрич“ в посока Аптека №2, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и
модел „А.Р.-156", с рег. №**** собственост на К.И.Х..
Жалоподателят бил спрян за проверка от екип на контролните органи по движение по
пътищата в състав Б. К. И. – мл.автоконтроляор при ОДМВР – Благоевград, РУ-Петрич и Г.
Р. А. – служител в РУ - Петрич, при която била извършена справка със служебния таблет и
се установило, че регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП – поради това, че в законоустановения срок не е извършена
пререгистрация на автомобила, отразяваща промяната на собствеността след закупуването
му. На място бил съставен АУАН серия GA №853307, който бил връчен на жалбоподателя
срещу подпис. С мотивирана резолюция №23-0314-М000002 на 09.01.2023 година на
Началника на РУ –Петрич при ОДМВР – Благоевград, административно-наказателното
производство по издадения АУАН е прекратено на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и
данни за извършено престъпление. Материалите от проверката, ведно с тези, събрани по
образуваната по случая в РУ –Петрич преписка №314р-702/2023 г. по описа на РУ - Петрич
били докладвани в ТО– Петрич при РП – Благоевград на 12.01.2023 година (видно от
входящите щемпели в ТО по преписката, приобщена към доказателствената съвкупност). С
постановление от 07.04.2023 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО – Петрич (без данни за
връчването му на жалбоподателя) бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство по образуваната в прокуратурата преписка вх.№407/2023 г. и материалите по
преписката са изпратени на началника на РУ –Петрич за сведение и вземане на отношение
по компетентност и евентуално налагане на административно наказание по ЗДвП.
Въз основа на материалите по преписката, началникът на РУ – Петрич издал обжалваното
(НП) № 23-0314-000228 от 18.04.2023 г.., издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР
Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на И. А. Т., с
ЕГН-********** от град Петрич, ул.“Т.“ №4 е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на проверката е установено, че регистрацията на процесния автомобил е служебно
прекратена на 12.09.2021 г. поради това, че същият не е пререгистриран от новия си
собственик – Е. И.а П. /Т./ от град Петрич, с ЕГН-**********. В хода на проверката е
установено, че с договор с нотариална заверка на подписите от 16.08.2010 година, Е. И.а П.
/Т./ от град Петрич е закупила процесния автомобил от К.И.Х. и Х.А.Х., двамата от село С.,
но не е пререгистрирала същия пред органите на Пътна полиция. На 02.09.2013 година Е.
И.а Т. е сключила писмен предварителен договор за покупко-продажба на автомобила с Г.ца
Д. Т.а – съпруга на жалбоподателя. По делото няма данни (а и не се твърди) сключване на
окончателен договор за покупко-продажба преди 06.01.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
2
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени
източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития.
Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност
и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.06.2023 г. и е
обжалвано по пощата на 20.06.2023 г., видно от пощенското клеймо на приложения по
делото плик.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.
34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения -
описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН,
а същото е и субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена информацията за процесното
МПС, както и кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства
подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието. В
случая, в НП не е посочено кога е уведомен собственикът за прекратената регистрация. При
непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение, което
нарушава правото му на защита.
По отношение на всички останали реквизити на НП, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради това, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, а и обективираното в атакуваното наказателно постановление нарушение е
субективно несъставомерно. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното:
3
В момента на проверката, със съставянето на АУАН серия GА GA №853307/06.01.2023
година е образувано административно-наказателно производство по случая, което
производство е прекратено от АНО на с мотивирана резолюция №23-0314-М000002 на
09.01.2023 година на Началника на РУ –Петрич при ОДМВР – Благоевград поради
преценката на административно-наказващия орган, че е налице извършено престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.58д т.3 от ЗАНН издадената мотивирана резолюция подлежи
на обжалване или протестиране и като такъв, подлежи и на връчване по аргумент от чл.59
ал.2 от ЗАНН, като с изричната изричната разпоредба на чл.55 ал.6 от ЗАНН, мотивираната
резолюция по чл.55 ал.1 т.9 във вр. с чл.33 от ЗАНН (каквато е цитираната) не подлежи на
връчване на лицето, срещу което е съставен АУАН– т.е. от момента на постановяване на
тази резолюция, същата влиза в сила и като последица от прекратяването на
административно-наказателното производство АУАН губи констативната си сила.
В атакуваното наказателно постановление е посочено, че същото издадено в хипотезата на
чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 07.04.2023 г. на прокурор от РП-
Благоевград, ТО- Петрич е постановен отказ да се образува наказателно производство и е
изпратена преписката на РУ – Петрич при ОДМВР Благоевград за преценка наличието на
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Посочената
разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със
съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено
на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От
събраните по делото доказателства се установява, че по случая НЕ Е ОБРАЗУВАНО
наказателно производство и санкционираното с НП лице не привлечено в качеството на
обвиняем. Безспорно е, че при прекратяването на наказателното производство, когато
нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото
наказателно преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза
се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на
наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение. Не така
стоят нещата обаче при отказ да се образува наказателно производство в хипотезата на вече
прекратено административно-наказателно производство с мотивирана резолюция на
основание чл.55 ал.1 т.9 от ЗАНН.
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност и като основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН
са въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена
форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално
обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да
узнае какво е административно-наказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да
4
организира защитата си адекватно още в началния етап на административно-наказателното
производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се
запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице,
независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество,
не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административно-наказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава
за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на
доказателства за връчването на постановлението за отказ да се образува наказателното
производство би било неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.Това е така, защото
след връчването му за жалбоподателя е налице процесуална възможност да противопостави
възраженията си в срока по чл.44 от ЗАНН, които административно-наказващия орган
следва да съобрази при ангажиране на административно-наказателната отговорност с
налагане на административна санкция. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение
второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само
хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то
е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението,
в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи е допустимо да се
образува административно-наказателно производство без съставен АУАН и то при условие,
че съставите на наказателната и административно-наказателната отговорност са напълно
идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението
защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните
му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в
извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на
защита на наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН серия GA №853307/06.01.2023 г. по
прекратено административно-наказателно производство, различно от образуваното такова
въз основа на постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно
производство, но не и такъв, който е следвало да се състави след прокурорското
постановление, с който е следвало наново да се повдигне административно-наказателно
обвинение по новообразуваното производство и това пряко е рефлектирало върху правото
на защита на наказаното лице по гореизложените съображения.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че описаното в постановлението за отказ да се
образува наказателното производство от прокурора и описаната фактическа обстановка по
НП, макар и да кореспондират частично с разпоредбата на чл.140 ал1 ЗДвП, без съставяне
на нов АУАН с оглед разгледаните му функции, не би могло да се осигури правото на
защита на жалбоподателя, включващо в себе си и правото да разбере в какво точно е
5
обвинен в конкретика.
Отделно от това, нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съдът намира, че АНО следва
да посочи, кога е подадена информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен
собственикът на последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в
производството и пряко касаят съставомерността на деянието. В случая, в НП е посочено, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 12.09.2021 година, но не е посочено
кога е уведомен собственикът за прекратената регистрация. При непосочването на тези
факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение, което нарушава правото му на
защита.
По делото не е доказано по никакъв начин дали жалбоподателят е знаел за служебното
прекратяване на регистрацията на този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че
деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Нещо в повече
– по делото се установи противното – разпитаната свидетелка Ч. изрично заявява, че още на
място при установяване на нарушението, жалбоподателят заявил, че няма знание за
прекратената регистрация на автомобила. А за да научи този факт, жалбоподателят (явяващ
се трето лице, различно от собственика на автомобила (предвид липсата на транслативен
ефект на предварителния договор за покупко-продажба на процесния автомобил, представен
по делото ) същият следва да е станал известен на собственика, предоставил му за
управление този автомобил, предвид липсата на публични регистри или каквато и да е
публична информация относно датата на прекратяване на регистрацията на МПС и
основанието за това. От изрично заявеното от АНО с депозирано писмо вх.
№2033/07.03.2023 година се установява, че собственикът не е уведомен за прекратената
регистрация (лист 76 от делото). От тук пък следва извод, че нарушението не е извършено
виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А
щом не е извършено виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно
нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Горните съображения водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени изцяло.
По делото не са претендирани, нито са доказани сторени разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по разноски в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-0314-000228 от
18.04.2023 г., издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на И. А. Т., с ЕГН-********** от град
Петрич, ул.“Т.“ №4 е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и
наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7