Р Е Ш Е
Н И Е
|
Номер |
|
Година |
09.12.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд
|
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Единадесети Ноември |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
546 |
по
описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №36-0000295/25.06.2019г., издадено
от Анна Генова-в качеството ѝ на и.д. Началник Сектор ОО „АА“, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ:********* с адрес гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, ул.“Крива“ №3 представлявано от Г.И.С. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1,пр.1
от Закона за автомобилните превози
е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 / три хиляди/ лева, за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП№36-0000295/25.06.2019г.,
издадено от Анна Генова-в качеството ѝ на и.д. Началник Сектор ОО „АА“, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47,ал.2 от ЗАНН, с което на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ: ********* с адрес гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, ул.“Крива“ №3 представлявано от Г.И.С. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000
/ три хиляди/ лева, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП.
Управителят
на фирмата жалбоподател не се явява в съдебно заседание. Чрез подадената жалба изразява
своето неудовлетворение от връченото му НП, като счита, че същото следва да се отмени като незаконосъобразно и издадено
в нарушение на императивните административно наказателни правила.
Сходно
становище изразява по същество е адв. Т.Д., в качеството му на повереник на дружеството
жалбоподател. Той изцяло се солидаризира
с възраженията отразени в жалбата,като навежда доводи за отмяна на обжалваното
НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Представителят
на въззиваемата
страна счита по същество, че издаденото и обжалвано НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Дружеството жалбоподател е
собственик на седлови влекач марка „ДАФ ФТ ЦФ“ с ДК№ ***. На 26.04.2019г.
въпросното МПС било извън България, като на същата дата, около 10.35 часа, то
било спряно за проверка от австрийските власти. При проверката се установило,
че превозното средство се управлява от св. Х.Ц.Н.. По повод на тази проверка в
България било изпратено писмо по имейл, заведено с вх-№12-00-580/16.05.2019г. в
ОО „АА” гр. Пловдив. В последствие, по отношение на „***“ ЕООД, била инициирана
тематична проверка, възложена на служители на ОО „АА гр. Пловдив. В хода на
проверка било установено, че фирмата притежава Лиценз №5152 на Общността за
извършване на международен превоз на товари /валиден до 22.07.2027г./ . Проверяващите
извършили и справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване, който се води при ИА „АА“, при което се установило, че водачът Х.Н. няма
съответно удостоверение. С оглед установеното в хода на проверката, св. П.Т.Г.-работещ
като инспектор в ОО „АА“ гр.Пловдив, съставил спрямо дружеството жалбоподател АУАН
№261722/03.06.2019г., с който той приел, че е допуснато нарушение по чл.7а,
ал.2 пр.3 от ЗАвП. Описано текстово, нарушението било затова,че на 26.04.2019г.
в гр. Асеновград, дружеството жалбоподател, в качество си на превозвач, е
допуснало превоз с МПС марка „ДАФ“ с ДК№ ***, като при това, водачът Х.Ц.Н., не
отговарял на изискванията за психологическа годност, определени по чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН, по късно спрямо „***“
ЕООД било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя П.Т.Г. и св. Х.Ц.Н..
Съдът
намира подадената жалба от управителя на фирмата жалбоподател, за процесуално
допустима, а разгледана по същество,ведно с направените възражения от страна на
повереника на жалбоподателя за изцяло основателна.
Действително
от събраните по делото доказателства, по делото безспорно се установи, че на
26.04.2019г. около 10.35 часа, св. Х.Ц.Н.
е управлявал МПС марка „ДАФ ФТ ЦФ“ с ДК№ ***, което е било собственост на „***“
ЕООД, което дружество се явява лицензиран превозвач . Безспорно по делото се
установи и това, че водачът не е притежавал удостоверение за психологическа
годност.Всичко това обаче не е достатъчно да се приеме, че посоченото в АУАН и
НП нарушение по чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП по отношение на дружеството
жалбоподател е било налице. Внимателния анализ на съдържанието на съставения
акт, дава основание да заключи, че при изписването на нарушението са били
допуснати редица нарушения по чл.42,т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, които са опорочили
цялото административнонаказателно производство. От текста на чл.7а, ал.2 пр.3
от ЗАвП, става видно , че „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата“. Доколкото от текста на
описаното в акта нарушение не става ясно, какъв превоз е бил извършван с
управляваното от водачът Н., МПС марка „ДАФ“, както и не става ясно дали чрез
него се били превозвани пътници или товари, то няма как да се приеме, че
актосъставителя е изпълнил задълженията
си, да опиши точно нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. На
второ място, описвайки нарушението, актосъставителя е обвързал липсата на
удостоверението за психологическа годност с текста единствено на чл.152,
ал.1,т.2 от ЗДвП. Съпоставяйки това спрямо
нормата на приложения закон, то е видно, че актосъставителя е допуснал и друго процесуално
нарушение. Внимателния прочит на текста на
чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП установява, че всеки един превозвач, притежаващ
лиценз за товарни превози, има ясно посочени задължения, свързани с водачите на
МПС, които следва да отговарят на определи изисквания. Тези изисквания касаещи
водачите, са определени в наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП и
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, които задължения са кумулативни, а не дефинирани
и разделени със съюза „или“. Непосочването на съответната наредба в състава на
нарушението, от своя страна и нейното обвързване с текста на чл. 152, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, от своя страна представлява съществен пропуск, който сам по себе си представлява
нарушение по чл.42,т.5 от ЗАНН. От друга страна, самия текст на чл. 152, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП е твърде общ, като само неговото посочване не може да запълни
бланкетния състав на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. Съдът, констатирайки допуснатите
от страна актосъставителя нарушения, няма как да пропусне и това, че
административния орган изписвайки обстоятелствата във връзка с мястото на
нарушението, е пропуснал да посочи и факта, че все пак водачът е бил установен
да управлява моторното превозно средство в Австрия. Това разминаване между
обективно установената действителност и
тази отразена в съставения АУАН, прави жалбата основателна и в тази й част. Макар
и на последно място, но в никаква степен по-маловажно, свързано с отмяната на
обжалваното НП, като друго нарушение, следва да се посочи и една съществена
неяснота, която се отразила на правото на защитата на дружеството жалбоподател.
Със съставения акт спрямо дружеството жалбоподател и издаденото в последствие
НП, на същото е била наложена санкция за
нарушение чието изпълнително деяние е
извършено под формата на „допустителство“. В действителност от текста на чл.10
от ЗАНН се установява че законодателя е уредил и тези случаи. Там е посочено,
че “При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите,
както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
закон или указ“. Т.е. дейността на дружеството жалбоподател може да се изразява
в допустителство, но при нейното установяване от страна на проверяващите, тя
трябва все пак да бъде точно конкретизирана. В текста на чл.7а, ал.2 пр.3 от
ЗАвП обаче липсва такава форма на изпълнително деяние. Доколкото санкцията е
била определена по чл. 96г, ал.1,пр.1 от ЗАвП, то от текста на тази разпоредба
става ясно, че той предвижда да се наложи съответната имуществена санкция по
отношение на ЮЛ, само ако се назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
От съдържанието на акта обаче, се установява, че той съставен спрямо „***“ ЕООД
не защото са допуснали водачът Х.Ц.Н., който в същото време е нямал съответното
удостоверение, а защото са допуснали извършването на превоз. Това разминаване и
несъответствие от своя страна
представлява и допуснато от страна на актосъставителя и на АНО друго нарушение
на административно наказателните правила. Това са и основните възражения
посочените в жалбата свързани с искания за отмяна на обжалваното НП.
В
рамките на своите правомощия визирани в чл.52 и сл. от ЗАНН, АНО не забелязал тези
процесуални нарушение, а допускайки и нови нарушения е пристъпил към издаване на НП, което се е явява
незаконосъобразно, поради което и то следва да се отмени. Подадената жалба се
явява основателна и като такава следва да уважи изцяло. Предвид наличните
основания за отмяна на обжалваното НП, то съдът счете, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради и което се явява излишно назначаването на
превод на приложеното писмо получено по имейла от страна на австрийските
власти. Направените в тази насока възражения в хода на съдебното следствие,
свързани с отмяната на НП се явяват неоснователни, като съдът ги остави без
уважение.
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: