№ 13736
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110139043 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за събиране на главни доказателства чрез разпит на двама
свидетели относно притежаваните от него качества следва да бъде уважено, като следва да
бъде уважено и искането на ответника за събиране на гласни доказателства относно
обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
В останалата част искането на ищеца за допускане на разпит на посочените в исковата
молба двама свидетели при режим на призоваване следва да бъде оставено без уважение,
тъй като от една страна така направено доказателственото искане не отговаря на
изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК, а от друга страна същото не е необходимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-маркетингова, техническа и икономическа
експертиза следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо, а от друга страна
същото не касае обстоятелства, установяването на които е в тежест на ищеца.
По искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото заседание, след като се запознае със становището на
страните.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2022 г. от
11:00 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели при режим на довеждане от всяка страна за
1
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените такива с отговора
на исковата молба, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова - тел.
02/8955 423.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на
исковата молба с приложените към него писмени доказателства.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад по реда на чл. 312, ал. 1,
т. 2 ГПК, както следва:
ЦВ. П. СТ. е предявил срещу „Вива пеймънт сървисис ЕС ЕЙ – клон България“ КЧТ
конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед от 20.05.2021 г. на законния
представител на „Вива пеймънт сървисис ЕС ЕЙ – клон България“ КЧТ, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
– „Регионален мениджър продажби“ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 68 452,98 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода 25.05.2021 г. – 25.11.2021 г.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношениe с ответника „Вива пеймънт
сървисис ЕС ЕЙ – клон България“ КЧТ, при когото считано от 01.07.2020 г., заемал
длъжността „Регионален мениджър продажби“, с месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 11 408,83 лева. Поддържа, че със заповед от 20.05.2021 г., трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на
качества за ефективно изпълнение на работата. Счита уволнението за незаконно, като
твърди, че притежава всички необходими качества за длъжността, а непостигането на
търсените резултати било обосновано от изначално и обективно непостижими цели и
външни фактори – неблагоприятната икономическа конюнктура в страната свързана с
пандемията, липсата на конкретни условия, маркетинг и реклама на продукта, както и
неопитността на екипа му. Посочва, че в трудовия договор не било уговорено задължение за
ръководене на екип, а дори да е имал такова, счита, че е бил лишен от него, тъй като нямал
контрол относно това кого да назначава респ. уволнява, а е могъл единствено да прави
предложения в тази насока. Оспорва твърдението в заповед за уволнение да е създавал
обтегнати отношения на работното място. Сочи, че не е посочено какви точно качества му
липсват за изпълнение на заеманата длъжност. Поддържа, че не е налице трайна липса на
качества. Посочва, че не става ясно с кои други предприятия се извършва направеното от
работодателя сравнение на резултатите. По така изложените доводи счита уволнението си за
незаконно и предявява разглежданите искове.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като
поддържа, че същите са неоснователни по основание и размер. Поддържа, че заповедта за
уволнение е законосъобразна, като твърди, че ответникът не е изпълнил поставените му
финансови цели. Посочва, че поставените цели са били напълно постижими и зависели от
2
качествата на ищеца. Поддържа, че пандемията не само не може да оправдае непостигането
на поставените цели, а същата е довела до повишаване потреблението на платежните услуги.
Оспорва твърдението на ищеца, че предлаганият продукт е неконкурентен, като посочва, че
в други държави, сравними с Република България, в които се предлага, но под
ръководството на различен регионален мениджър, продуктът е успешен. Посочва, че след
отстраняването на ищеца от длъжност при равни други условия, печалбата се е увеличила,
което опровергавало твърдението на ищеца, че ниските резултати се дължали на
неопитността на екипа му. Сочи още, че въпреки че ищецът изпълнявал управленска
длъжност, същият не е управлявал ефективно поверения му екип от агенти, като вместо това
инициирал конфликт с всеки един от членовете му.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението, респ., че
ищецът трайно не е изпълнявал трудово си задължение в качествено, количествено или във
времево отношение, като неизпълнението е причинено от липса на знания, умения или
навици за длъжността, от която е уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищецът твърди да е
останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова
тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период /ал. 1/,
че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор от
01.07.2020 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Регионален мениджър
продажби“ с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 11 408,83 лева, което е
било прекратено със Заповед от 20.05.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3