Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.05.2021
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5306/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.Ф.С.,
с която са предявени срещу Столична община, искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от увреда на здравето – счупване на тялото на раменната кост, настъпила на 14.05.2020
г., и за сумата от 1561,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от лечението на счупването. Претендира законната лихва от датата на увреждането
за неимуществените вреди и от датата на извършването на имуществените и направените
разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 14.05.2020 г. около 13,30 ч., в
гр. София, докато вървяла по тротоара на ул. „Нов Градец”, кракът й е попаднал на неравен участък тротоара и паднала. След оказана
лекарска помощ на 16.05.2020 г. й е направена операция за наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. Въпреки проведеното лечение ищцата не се
възстановила от увреждането и продължава да изпитва болки, има оток на мястото
на счупването и ръката й е имобилизирана. Претендира
обезщетение за понесените болки и страдания и за разходите за лечение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма, при който ищцата твърди да е получила процесните наранявания. Твърди,
че пътната настилка по тротоара на ул. „Нов Градец“ е в добро състояние и без
неравности. Твърди, че причина за падането не е състоянието на пътната
настилка, а здравословното състояние на ищцата и съществувалите към момента на
инцидента хронични заболявания. Прави възражение за съпричиняване, тъй като падането
се дължало на влошено здравословно състояние, напреднала възраст и нестабилна
походка. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от показанията на свидетеля М.Б., че на 14.05.2020
г., докато е вървяла по тротоара на ул. „Нов Градец“, в зоната на №6 и 8,
ищцата се е спънала на неравна плочка в тротоара и е паднала. Свидетелката е
съсед на ищцата, която живеела в близост до ул, „Нов
Градец“ и обичайно минавала по този тротоар, когато отивала в бакалията да
пазарува. Свидетелката сочи още, че точно на мястото, където се е спънала
ищцата, плочките на тротоара „са на вълни“.
Установява се от приложените по делото медицински
документи и от съдебно-медицинската експертиза, че на 15.05.2020 г. ищцата е приета в Клиника по ортопедия в болница „Царица Йоанна” с
диагноза – Счупване на тялото на раменната кост в ляво след падане и удар на лявата
мишница. В деня на инцидента ищцата е отказала хоспитализация и й е поставена
гипсова шина. На 16.05.2020 г. е оперирана – открито наместване и фиксация с
метален пирон и винтове на лявата раменна кост. Проведено лечение с венозни
системи, антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. На 18.05.2020
г. е изписана с наставления за покой и ненатоварване на крайника. носене на митела и ортеза за китката в
изправено положение.
Според заключението на вещото лице счупванията на диафизата на раменната кост са характерни за зрялата
възраст. Освен от пряк удар, това счупване може да настъпи при падане върху
ръката или лакътя или при резки въртеливи движения и замахване при сгънат
лакът.
Експертизата установява още, че ищцата е претърпяла
болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за около 14-15 дни,
болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца, болки с променлив интензитет
след тези периоди за около 5-6 месеца. Ищцата би могла да изпитва болки с малък
интензитет при влажно и студено време, при по-продължително натоварване на
левия горен крайник до 1 година от инцидента. В първите два периода ищцата би
могла да страда от безсъние, а дискомфорт е изпитвала през първите 6 месеца
след инцидента. Проведеното лечение е амбулаторно – на 14.05.2020 г., болнично
– от 15.05.2020 г. до 18.05.2020 г. – 3 дни и домашно – амбулаторно – от 18.05.2020
г. до около 6 месеца. Левият горен крайник след инцидента е бил неизползваем за
около 3-4 месеца, а след това постепенно е започнал да извършва функционалното
си предназначение. Установява се от допълнителната експертиза, изготвена след
преглед на ищцата, че на лява раменна става има белег от операция 4.5 см, в
горна 1/3 на лява мишница има 3 белега по 1 см, в средната 1/3 един белег 8 см.
Налице е хипотрофия на раменна мускулатура. Лявата
раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %. Лявата лакътна
става извършва движения в обем по - малък от нормата с 20 %, не може да извърти
ръката с дланта нагоре напълно, невъзможна пълна опозиция на палеца с ІV и V
пръсти на лявата ръка, намалена сила на захват на
лявата ръка. Лявата гривнена става извършва движения
в обем по - малък от нормата с 15 %. На ищцата й предстои нова операция за
изваждане на металните импланти от горния крайник. Едва след извършването й
може да се направи точна преценка в каква степен е възстановяването на
състоянието на крайника от полученото травматично увреждане. Към 22 02 2021 г
не се установява пълно възстановяване на ищцата, поради намаления обем на
движенията на лявата раменна става, лявата лакътна става и намалена сила на захвата на лявата ръка.
От показанията на свидетеля Н.С., внук на ищцата, се
установява, че непосредствено след настъпване на увреждането е имала силни болки,
провеждала е рехабилитация, но въпреки това не е успяла да се възстанови – не
може да си служи с ръката по начина от преди падането. Налага се нейни близки
да продължават да я подпомагат в ежедневието й.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От
обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е имало неравност
на настилката, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не
са изпълнили задължението си да поддържат земното платно (което съгласно пар. 2
от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно
за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС №
7/1959 г.). В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в
годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя -
Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от
общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е
изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му
използване от пешеходците. Установява се от показанията на свидетеля И.П.-К.,
служител в СО, Район „Сердика“, че през февруари 2020 г. е извършен оглед на
процесната улица от служители на Район „Сердика“, при който е установено, че
южния тротоар на ул. „Нов Градец“ (на който са четните номера на улицата), е в
най-доброто състояние, в сравнение с останалите тротоари в това каре на кв.
„Малашевци“. При огледа не са установени прокопавания или пропадане на плочките
или липсващи или счупени плочки. Свидетелката П.-К.сочи още, че плочките не са
нови, но са в добро състояние. При очната ставка между свидетеля И.П.-К. и
свидетеля М.Б. се установява, че при инспекциите, извършвани от П.-К.не е констатирно дали плочките са неравни, а единствено дали има
липсващи плочки. Свидетелката П.-К.не може да посочи дали има неравности в
пътната настилка на тротоара.
От изложеното съдът приема, че по делото не се
установява състоянието на настилката на процесния тротоар да е била равна и
съобразена с безопасното преминаване на пешеходци, а напротив – имало е
неравности, образувани от различни нива на плочките, като тази неравност не е
била сигнализирана.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата
е възникнало вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се
съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта на лявата ръка, което
обективно води до дискомфорт и трудности в ежедневието при служене с нея. Лечението
е оперативно, като предстои втора операция за изваждане на металния имплант. Интензитетът
на болката е бил най-голям през първите 14-15 дни, болки с умерен интензитет за
около 2-3 месеца, болки с променлив интензитет след тези периоди за около 5-6
месеца. Ищцата е ползвала и продължава да ползва помощ от роднини в ежедневието
си. Към настоящия момент не е налице пълно възстановяване. Поради изложеното
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето на пострадалата и
отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 35000 лв.
Основателен е и искът за присъждане на имуществени
вреди от увреждането. Установява се от медицинската експертиза и представените
писмени доказателства, че във връзка с лечението на ищцата са предписани медицински
консумативи и тя е извършила разходи за закупуването им и за потребителска
такса в размер на 1561,40 лв.
Частично основателно се явява направеното възражение за
съпричиняване. От показанията и свидетеля Б.се установява, че ищцата живее в
района, в който е станал инцидента и често минава по процесния тротоар, когато
отива да пазарува. Съдът приема, че при обичайно придвижване през един и същ
маршрут и знание за състоянието му, ищцата не е положила дължимата грижа към
собственото си здраве да бъде внимателна към състоянието на пътя, по който
преминава – да съобрази наличните неравности, съществуващи на мястото от дълго
време. Неоснователно е възражението на ответника, че вредоносните последици са
настъпили поради здравословното състояние на ищцата и хроничните й заболявания.
От заключението на вещото лице (основно и допълнително) се установява, че придружаващи
заболявания на ищцата – Хипертонична болест, Хронична сърдечна недостатъчност,
Двустранна артроза на коленните стави, Язва на
дванадесетопръстника, Операция за отстранен апендицит, Операция за гуша. Тези
заболявания не са допринесли за влошаване на здравословното състояние след
претърпения инцидент. Заболяването гонартрозата
причинява болки, ограничение на движенията, затрудняване и нарушаване на
походката, невъзможност за слизане и качване по стълби, затруднения при
самообслужване, използване на помощни средства за придвижване – бастун, патерици
и проходилки, но няма данни това заболяване да е причинило на ищцата загуба на
равновесие или падане без външна намеса. Показанията на свидетелката Б.също
сочат като причина за падане спъване, а
не загуба на равновесие. Въз основа на изложеното и поради противоправно
поведение на пострадалия – неполагане на
дължима грижа да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на
пътя, размерът на дължимите обезщетения следва да бъде намален с 50% (1/2) – до
17500 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 780,70 лв. за имуществените
вреди.
По лихвата за забава
Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. За задължението
за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да се присъди законната
лихва от датата на увреждането - 14.05.2020 г., а върху обезщетението за
имуществени вреди – от датата на извършване на разхода (18.05.2020 г. – видно
от касовите бележки, л.11 и 12).
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно
с уважената част от исковете – в размер на 976,10 лв., с включен ДДС.
На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.) и експертиза, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 225 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавна такса, в съответствие с уважената част от исковата – 750 лв. и
разноските за експертиза – 350 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати на А.Ф.С., ЕГН **********, както следва:
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 17500 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 14.05.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 14.05.2020 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 780,70 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение, ведно със законната лихва от 18.05.2020 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 35000
лв. за неимуществени вреди и 1561,40 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати на адв. М.Н.-Т., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА сумата от 976,10 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.Ф.С., ЕГН **********,***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 225 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата 750 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 350 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: