№ 40
гр. Дупница, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Деа Д. И.
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200003 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на „ГЕОРЕСУРС“ ЕООД, със
седалище: гр. Симитли, ул. „Стара планина“ № 20 и със съдебен адрес: с.
Казичене, обл. София-град, ул. „Цар Борис III“ № 29, с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.П., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00
лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител – адв.
Л., обжалва ЕФ в срок. В жалбата си излага множество твърдения за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Моли за отмяна на същия.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, не се
представлява. Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и
направените в нея искания, като излага и допълнителни аргументи в нейна
подкрепа. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебно
1
заседание от редовно упълномощен процесуален представител, който
представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 28.09.2021 г., в 15:17 часа, в община Бобошево, по път – ПП I-1, Е-79,
при км. 343 + 292 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се
дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020
г., на МС, с посока – нарастващ километър, с устройство № 20701,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е било установено движението на
процесното ППС – Специален автомобил марка и модел „******“, с рег. №
*****, с технически допустима маса 26000 кг., брой оси – 3, без ремарке, като
за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Електронната система за събиране на пътни
такси създала доклад по чл.167а, ал. 3 ЗДвП, в който като тип нарушение е
посочено: код „NO PAYMENT“, няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация от бордово устройство за преминаването, които да са
представени и приложени по делото.
Във връзка с това бил издаден и връчен на жалбоподателя процесния
ЕФ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото множество писмени и веществено доказателства, представени от
страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие
информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени
документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или
разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като
съвпада с отразеното върху приложения снимков материал и най-вече в
приложената справка за подавани тол декларации от асоциираното към това
МПС бордово устройство и история на обработка на нарушението. Въз основа
на писмената информация и визуалната такава обективирана в приложения и
2
изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно
установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на
връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че
оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на
основание чл. 10, ал. 10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ,
който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона.
Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението,
регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик,
описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на
компенсаторна такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде
анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. ще се счита за
изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане.
Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на
издаване на обжалвания ЕФ. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 246 от
17.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2023 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 1042 от 29.05.2024 г. по
к. адм. н. д. № 212 / 2024 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 262 от 12.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 250 / 2023 г.
на VII състав на Административен съд – Кюстендил и др.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна
3
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата
вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории
субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .
Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от
обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е
било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед
липсата и на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването на ППС.
Представеният и приложен по делото доказателствен материал
установява по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил
предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на
собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени
4
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не
следва да се обсъжда и от субективна страна.
Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в
съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на
ревизия и редукция от съда.
Въпреки всичко гореизложено настоящата въззивна съдебна инстанция
намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на
извършеното нарушение като съобразява в тази връзка изцяло Решение от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изцяло в този смисъл е и
последното изразено становище, с което е променена занапред практиката на
касационната съдебна инстанция - АС-Кюстендил по този тип дела – виж.
Решение № 131 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав
на Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 28.01.2025 г.
5
по к. адм. н. д. № 408 / 2024 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил.
Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като
неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на
разноски възниква само за жалбоподателя. Представени са доказателства
относно размера, датата и начина на заплащането на претендираното
възнаграждение в полза на упълномощения адвокат - 720,00 лева с ДДС.
Възражението за прекомерност относно размера на претендирания адв.
хонорар, съдът намира за частично основателно, доколкото е своевременно и
по делото в нито едно от проведените две о.с.з. не се е явил лично
процесуалният представител на страната или преупълномощен от него друг
адвокат, като самото дело е с много ниска правна и фактическа сложност и не
се отличава изобщо с голяма продължителност или многобройност и тежест
на предприетите от процесуалния представител на жалбоподателя правни
действия и средства за защита на неговите права и законни интереси. Във
връзка с определяне размера на дължимите разноски и съобразно актуалната
съдебна практика на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело
C‑438/22, което решение е задължително за националните съдилища и е
постановено спрямо разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото това би било явно несправедливо и нарушаващо
основни принципи на правото на ЕС. Това решение на СЕС, доколкото
третира приложението на посочената Наредба и съотношението и с
принципите заложени в правото на ЕС се отнася и прилага в хода на всички
видове национални съдебни производства, в които националната правна
уредба препраща към въпросната Наредба № 1.
Поради това в полза на жалбоподателя се дължи единствено адвокатско
възнаграждение в по-малък, но справедлив размер – 400,00 лева с ДДС, който
е съответен и адекватен с оглед характеристиките и продължителността на
настоящото производство, посочени по-горе.
6
Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и размера
на претендираните разноски, които надвишават дори неангажиращия съда,
съгласно Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22 минимум от 550 лв.,
съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1, респ. направеното
възражение за прекомерност, което е неоснователно с оглед претендирания
размер, неявяването на адвоката и сложността на делото, съдът намира, че
Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр. София,
представлявана от Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати в
полза на „ГЕОРЕСУРС“ ЕООД, със седалище: гр. Симитли, ул. „Стара
планина“ № 20, с ЕИК *********, сумата от 400,00 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение. Всеки друг по-висок претендиран и евентуално присъден
размер би представлявал недопустима злоупотреба с правото на разноски,
който води до непропорционална вреда за насрещната страна.
Така мотивиран, на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" при МРРБ, с който на „ГЕОРЕСУРС“ ЕООД, със
седалище: гр. Симитли, ул. „Стара планина“ № 20, с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.П., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“, в размер на 2500,00
лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр.
София, представлявана от Председателя на УС, да заплати в полза на
„ГЕОРЕСУРС“ ЕООД, със седалище: гр. Симитли, ул. „Стара планина“ №
20, с ЕИК *********, сумата от 400,00 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, пред Административен съд
Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7