Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….…/……….…. , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на
четиринадесети декември през 2020год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4435 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г.Х.Р. ***, против НП №
20-0433-000295/07.10.2020год. на началника на сектор ПП към ОД на МВР Варна, І
РУ, с което за нарушаване нормата на чл. 113, ал.1, т.3 от ЗДП й е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на
основание чл.184, ал.2, т.2 пр.1 от същия закон.
В жалбата си въззивницата
твърди, че не съгласна с така издаденото НП и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивницата
поддържа жалбата. Същата заявява, че не оспорва извършването на нарушението, но
моли НП да бъде отменено като акцентира на ниските си доходи. Алтернативно моли
санкцията да бъде намалена на 20лв., тъй като живеела мизерно.
За въззиваемата страна редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата излага становище
за безспорна доказаност на адм. наказателното
обвинение, както и за липсата на допуснати съществени нарушения на процес.
правила. Сочи, че нарушението не може да бъде определено като маловажно такова
и моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение в размер. В условията на евентуалност отправя искане за
определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в минималния
предвиден в Наредба №1 от 07.09.2004год. размер – 100лв.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна.
На 27.09.2020год. свидетелите К.
и Г., и двамата полицейски инспектори в І РУ Варна изпълнявали служебните си
задължения като съобразно утвърден план участвали в СПО по линия на пътната
безопасност и по-конкретно контрол по спазване на ЗДП от страна на пешеходците.
В тази връзка около 10:30часа свидетелите се позиционирали със служебен
автомобил (необозначен като полицейски такъв) на кръстовището на бул.
„Сливница“ и ул. „Хаджи Димитър“ в гр.Варна в близост до магазина за плодове и
зеленчуци намиращ се в участъка между бул. „Владислав“ и бул.“Сливница“,
непосредствено преди кръстовището. Кръстовището между бул.“Сливница“ и ул.
„Хаджи Димитър“ било регулирано със светофарна уредба, която била снабдена и с
бутон за пешеходците. Около 10:45ч. свидетелите видели въззивницата, която
пресичала бул. „Сливница“ точно срещу тях, в посока от магазин“Ардес“ към ул.“П.Р.Славейков“ на червен сигнал на
светофарната уредба. След като въззивницата пресякла бул. „Сливница“
свидетелите я спрели, показали и червения сигнал на светофара и св. К. на място
и съставил АУАН бл.№ 608878/27.09.2020год., в който посочил че е нарушил
разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.3 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която го подписала вписвайки в него че има възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
въззивницата подала писмено възражение срещу акта, в което по същество не
оспорвала извършвала на нарушението, но сочела че се била огледала, както и че
имало и други пешеходци, които минали на червено, но на тях не им били
съставени актове.
Възражението не било възприето
от АНО и на 07.10.2020год., въз основа на акта същият издал атакуваното НП като
приел изцяло констатациите изложени в акта, приел, че въззивницата е нарушила
разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.3 от ЗДП и на основание чл. 184, ал.2, т.2,
пр.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер
на 50лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали К.К. (актосъставител) и Г.Г. (свидетел
вписан в акта), които възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната
конкретика. И двамата сочат, че лично за възприели как въззивницата пресича
бул.“Сливница“ на червен сигнал на светофарната уредба и точно това е бил
поводът да я спрат и да и съставят АУАН.
Като писмени доказателства към
АНП освен АУАН са приложени още докладна записка от К. К., заповед № 365з-4328/01.11.2017год.
на директора на ОД на МВР варна, протокол за резултати от проведен изпит по ЗДП
на служителите от група ТП към сектор ОП в І РУ Варна, както и заповед №
8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка не
е спорна между страните и се установява по безспорен и категоричен начин от
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така
и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Показанията на свидетелите К. и Г. съдът кредитира изцяло
като последователни, непротиворечиви и логични.
Като достверни съдът кредитира и всички събрани в хода на
съдебното следствие писмени доказателства.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В обст.
части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти които описват в достатъчна
степен вмененото във вина на въззивницата нарушение както от обективна, така и
от субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира, а и възражения в тази насока се направени и
от въззивницата.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1, т.3 от ЗДП пешеходците
са длъжни при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на светлинните сигнали. За неизпълнение на това задължение
в разпоредбата на чл.184, ал.2, т.2 от ЗДП е предвидена глоба в размер на 50,00
лв. Според посочените разпоредби при наличие на светофарна уредба и светещ
червен сигнал не е предоставена възможност на пешеходеца да съобразява
поведението си с наличието или липсата на преминаващи превозни средства, а е
забранено да преминава през уличното платно. От изложената по горе - фактическа
обстановка се установява, че жалбоподателката не е изпълнила това задължение, с
което от обективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл.184,
ал.2, т.2 във вр. с чл.113, ал.1, т.3 от ЗДП.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28
от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи. Що се касае до наведените доводи за тежко материлано
положение на въззивницата, те освен че не са подкрепени от каквито и да било
доказателства, а и сами по себе не биха могли да обусловят извод за
маловажност. Не може да обуслови извод за маловажност и факта, че към момента
на извършване на нарушението е имало и други нарушители, както и факта, че
въззивницата се била огледала преди да пресече и видяла, че не се задават
автомобили.
Материалното положение на нарушителя е от значение при
определяне размера на санкцията. Доколкото обаче в случая за конкретното
нарушение е предвидена санкция във фиксиран размер и точно в този размер е и
наложеното от АНО наказание, в случая материланото положение е без значение.
Както за АНО така и за съда не съществува възможност да опредили санкция пред
предвидинеия в закона раззмер като в тази насока е налице и законодателна
забрана – чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Безспорно
наказанието глоба рефлектира върху финансовата сфера на нарушителя, но неговите
доходи не са определящи нито за съставомерността на
нарушението, нито за размера на наказанието. Противното би означавало на лице
без доходи изобщо да не бъде налагана санкция глоба или да бъде налагана
санкция в минимален размер при наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, което не е нито целта, нито в духа на закона.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда от пороци, които го правят процес.недопустимо и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото
съдът намира, че отправеното своевременно от процес. представител на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно поради което и такова следва да бъде присъдено на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и това, че в случая делото
не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това,
че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер а именно 80лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивницата Г.Х.Р. ***.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА
Наказателно постановление № 20-0433-000295 от
07.10.2020год. на началника на Сектор към ОД МВР Варна, І РУ, с което на Г.Х.Р.
ЕГН ********** *** е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 50лв. на основание чл. 184, ал.2, т.2, пр.1 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 113, ал.1 ,т.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Г.Х.Р. ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер
на 80лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: