№ 213
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600522 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 4554/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, VII - въззивен състав.
В искането се излагат съображения за допуснато от Софийски градски съд,
съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК, при постановяване на решението по ВНОХД № 4554/23 година.
В подкрепа на тази теза се твърди, че първоинстанционният и въззивният съд са
приели за безспорно от фактическа страна, че на 19.12.2019 г., около 11:50 часа,
подсъдимият Д. И. И. е управлявал т.а. „Ситроен“ с рег. № ********, в гр. София, по бул.
„Ломско шосе“, с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към ж.к. „Обеля“. На бул.
„Ломско шосе“, срещу магазин „Евромастър“, подсъдимият бил спрян за проверка от
полицейските служители при ОПП - СДВ О. А. В. и Я. И. Б., и в 11:56 часа те го изпробвали
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с инвентарен №
ARSM0139, което отчело положителен резултат - 1,50 на хиляда. Полицейските служители
съставили на подсъдимия И. АУАН № 941752/19.12.2019 г. и в 12:50 часа му издали талон
за изследване № 0006384, след което го съпроводили до МБАЛ „Света Анна“ АД - гр.
София, където в интервала от 13:15 до 13:45 часа му били взети две кръвни проби.
На взетите от подсъдимия кръвни проби било извършено химическо изследване,
за което бил съставен протокол № 859/20.12.2019 г., като при това химическо изследване
1
било установено наличие на етилов алкохол в кръвта му в количество 1,11 на хиляда.
На досъдебното производство са били извършени две медицински експертизи
чиято задача е била да установят концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И.,
към момента на спирането му за проверка от полицейските служители (11.50 ч.) тоест
момента на управление на моторното превозно средство.
Според заключението на първата СМЕ, изчислената концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия И. към момента на спирането му - 11:50 часа е била между 1,32 и 1,40
на хиляда, в зависимост от точния час в който му е била взета кръвната проба.
Според заключението на допълнителната втора СМЕ - изчислената концентрация
на алкохол в кръвта му към същия момент е била 1,32 на хиляда.
Първоинстанционният съд бил отказал да кредитира заключенията и на двете
съдебномедицински експертизи, приемайки че при тях не са били взети предвид
конкретните особености на скоростта на метаболизиране на алкохола от подсъдимия И., а
заключенията им при определянето на фактора окисление се основавали на средни
стойности, приети в практиката. След като не кредитирал заключенията на двете СМЕ-зи,
първоинстанционният съд приел, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И.
е 1,11 на хиляда, т.е. установената при химическото изследване на кръвните му проби с
протокол № 859/20.12.2019 г., и поради това го е признал за невиновен в извършването на
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, тъй като така приетата стойност на концентрацията на
алкохол в кръвта му е по-ниска от минималната съставомерна стойност за това
престъпление.
Въззивният съд възприел тезата на първоинстанционният съд, че не следва да
бъдат кредитирани заключенията на медицинските експертизи, установили концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия И. към момента на спирането му за проверка,
аргументирайки се с обратното от регламентираното в чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
посредством такова експертно заключение, би било допустимо само ако е оспорено
заключението на кръвното изследване, извършено в медицинска лаборатория, ако
подсъдимият изобщо е отказал да даде кръвна проба и други.
В искането си до Софийския апелативен съд и.ф. Главен прокурор сочи, че
разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК изисква да бъде установено по надлежния ред
обстоятелството, че определено лице управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, който надлежен ред е уреден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Според чл.1, ал.3 от наредбата, процедурата е чрез използване на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсилогични изследвания, а чл.3а и чл.22, ал.1
конкретизирали, че изследването на кръвните проби за установяване на концентрацията на
алкохол се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване по
газхроматографски метод.
В процесния случай, по посочения надлежен ред, регламентиран в Наредбата,
чрез химическото изследване по протокол № 859/20.12.2019 г. на взетите от подсъдимия И.
кръвни проби, е било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 1,11 на
хиляда.
2
От доказателствата по делото било безспорно установено, че това химическо
изследване е установило концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, не към
момента в който той е управлявал МПС - 11:50 часа, а към момента на вземането на кръвни
проби от него – от 13:15 до 13:45 часа.
С оглед на този значителен интервал от време между вземането на изследваните
кръвни проби и момента към който подсъдимия е управлявал МПС, който именно е и
релевантен за преценката на съставомерността на деянието му като престъпление по
чл.343б, ал.1 НК, били назначени и коментираните медицински експертизи, които въз основа
на резултата от химическото изследване на кръвните проби, извършено по предвидения в
Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред, да дадат заключение и за основния за
съставомерността на деянието на подсъдимия въпрос - каква е била концентрацията на
алкохол в кръвта му към момента, в който той е управлявал МПС.
Изготвянето на двете експертизи, за преизчисляване на концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия, в случая се е наложило като необходим процесуален
способ, чрез който да бъде спазено изискването на чл.13 от НПК за разкриване на
обективната истина. Същите са назначени и извършени при спазване на предвидения за това
процесуален ред и представляват допустим, според НПК, способ на доказване. Експертизите
са изготвени компетентно, от вещо лице - клиничен токсиколог, притежаващо необходимата
специализация по поставения за изясняване въпрос, който е изготвил заключението си въз
основа на непротиворечивите доказателства по делото и съобразно научно признатите
методи за установяване на концентрация на алкохол в кръвта за минал момент и
следователно експертизите не страдат от пороци .
Изложеното, според и.ф. Главен прокурор, обосновавало извода, че като е
игнорирал двете СМЕ-зи за изчисляване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
И. към момента в който той е управлявал МПС и не е кредитирал заключенията им, съдът е
формирал фактическите си изводи по отношение на съществени факти от значение за
правилното решаване на делото в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, в
резултат на което, с оправдаването на подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е допуснал неправилно приложение и на материалния
закон. Сочи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила и на закона са
съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на наказателното дело.
Основавайки се на чл.419, ал.1 във вр. с чл.420, ал.1, пр. последно във вр. с
чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2, чл.424, ал.1, пр.2 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
и.ф. Главен прокурор прави искане за възобновяване на ВНОХД № 4554/23 г. по описа на
СГС, НО, 7-ми въззивен състав, отмяна на постановеното решение № 733/19.10.2023 г. и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Д. И. редовно
призован се явява лично. Подсъдимият, чрез защитника си адв. П., застъпва тезата за
правилност и обоснованост на съдебното решение на въззивната инстанция, която изцяло
потвърждава присъдата на първоинстанционния съд. Счита че първоинстанционния съд
подробно е обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и е стигнал до
правилни фактически и правни изводи. Според защитата правилно и двете съдебни
инстанции не кредитират медицинските експертизи, като в своите актове са развили
подробни съображения за това. Моли искането, макар и формално допустимо, да бъде
3
оставено без уважение като неоснователно.
Представителят на апелативна прокуратура поддържа становище за уважаване на
искането като основателно. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от двете съдебни инстанции, след като те не са се съобразили с изготвената
съдебно-медицинска експертиза установяваща съдържанието на алкохол в кръвта на
извършителя към момента на спиране за проверка. Позовава се на съдебната практика на
ВКС, според която е допустимо извършване на експертиза като процесуален метод за
доказване на алкохолното съдържание, при разминаване на стойностите от техническото
средство и кръвното изследване.
Апелативен съд - София, след като прецени доводите на страните, материалите
по делото и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като
направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от
НПК при посочено основание по чл.422,ал.1,т.5 от НПК. Разгледано по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНО:
С присъда №163/30.03.2023г. по НОХД12082/2021г. Софийски районен съд,НО,
147-ми състав е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия Д. И. И. по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С решение №733/19.10.2023г. по ВНОХД
4554/2023г., Софийска градски съд, НО, VII-ми състав, е потвърдил изцяло
първоинстанционната присъда.
На първо място, следва да се направи уточнение, че когато по едно наказателно
производство са постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция какъвто е
настоящия случай, на проверка по глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния
съдебен акт. В такива случаи евентуално допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, биха могли да бъдат причина за възобновяване
на делото само ако не са били констатирани и отстранени при извършената въззивна
проверка, с което въззивния съд на свой ред е допуснал съществени нарушения по
чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Настоящият съдебен състав споделя принципните съображения изложени в
искането и поддържани пред настоящия съд, че съдебния акт следва да почива на пълно,
всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства включени в нормата на чл.102 от НПК, а фактическите изводи да се
предхождат от задълбочен анализ на доказателствения обем и неговата взаимовръзка, като
на тази основа се изгради вътрешното убеждение на съда. Правилно е отбелязано в
искането, че въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила при извършения
анализ на доказателствения материал и приетите за установени факти и обстоятелства въз
основа, на които е извел погрешни правни изводи относно съставомерността на деянието,
съответно до нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав констатира, че фактите и обстоятелствата по делото
са подкрепени с достатъчно убедителни доказателства установявящи вината на
извършителя, но отказа на съда да анализира в пълнота доказателствения материал по
делото е довело до логически погрешни правни изводи, което се явява нарушение на
изискването на чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на
4
обстоятелствата по делото.
По делото е установено, че на подсъдимия И. е извършена проверка с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410+ с инвентарен номер ARSM139, което е отчело положителен
резултат – 1.50 на хиляда. От доказателствата по делото се установява, че техническото
средство е сертифицирано и отговаря на изискванията на Закона за измерванията, което
прави показанията му меродавни. Правилно въззивната инстанция е приела, че основния
въпрос по делото се свежда до отговора дали е спазен надлежния ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на извършителя, като отговорът на този въпрос се
поставя в контекста на съставомерността на деянието от обективна страна. В тази връзка
изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат с тези на настоящият съдебен състав.
Съгласно чл. 3 от Наредба №1 /19.01.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (нарича за кратко по-долу в изложението Наредбата), при извършване на проверка
на място от контролните органи, както е в конкретния случай, концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство. Това е основното правило. По-долу и
тълкувайки систематично разпоредбата на чл.3а, останалите способи са в алтернативно
отношение спрямо основният метод за установяване на алкохолно съдържание в кръвта.
Посочените в чл.3а способи - доказателствен анализатор или медицинско и химическо
лабораторно изследване се прилагат в хипотезите изброени в т.т.1-3 на чл.3а от наредбата, а
именно: 1.лицето откаже извършване на проверка с техническо средство; 2.лицето не приема
показанията на техническото средство и 3. физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство. Никъде в наредбата не се съдържа норма,
която да указва, че даден метод е по-достоверен от другия. Неправилно е съждението на
първоинстанционния съд, че от анализа на разпоредбата на чл.7,ал.1 следва изводът, че при
концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда задължително следва да се извърши
допълнително изследване чрез доказателствен анализатор или на медицинско изследване, с
оглед установяване на алкохолното съдържание по несъмнен начин. Не такава е идеята на
законодателя вложена в съдържанието на чл.7,ал.1 от наредбата. Тълкувайки нормата,
акцентът следва да се постави върху действията, които следва да извърши полицейският
орган след като установи че концентрацията на алкохол е над 1,2 на хиляда, а именно да
съпроводи водача до съответното място където ще се извърши проверка чрез доказателствен
анализатор респ. медицинско изследване. От текста на разпоредбата не следва извод, че
следва да се извърши повторно изследване, с оглед затвърждаване на резултатите от
техническото средство. Подобен погрешен извод извежда и въззивния съд при анализа на
закона приемайки, че е налице неприемане показанията на техническото средство, след като
подсъдимия И. се е явил за извършване на кръвно изследване, като отчетените показания се
вземат за меродавни само в случай, че водачът е отказал да избере един от двата начина за
установяване на алкохолното съдържание в организма му. По-нататък в мотивите, четем че:
„…при противоречие между него и резултата от техническото средство, каквото в казуса е
констатирано, законодателя е дал приоритет на резултата от изследването на кръвната
проба като по достоверен ….“. Като контрапункт на тези съждения, следва да се подчертае,
че от доказателствата по делото следва обратния извод, че водачът е „приел“ без възражения
резултата от проверката с техническо средство, а именно 1.5 на хиляда. Този факт се
установява от талона за изследване съдържащ се на лист 50 от досъдебното производство,
5
където в графата за показанията от техническото средство, водачът собственоръчно е
написал че „приема“ този отчетен от техническия уред резултат. Този факт не се оспорва по
делото, но не е коментиран и от двете съдебни инстанции и е достатъчно основание да не се
извършват последващи действия по проверка резултатите от дрегера. Следователно
действията по изпращането на лицето за кръвни изследвания, се явават недопустими и
незаконосъобразни от гледище изискването на закона - чл.7, ал.1т.т.1-3 от наредбата. Макар
и извършени в рамките на законоустановения срок по чл. 6, ал.6,т.2, тези изследвания не
могат да бъдат достоверен източник на сведения относно точното съдържание на алкохол в
кръвта, каквото законът изисква за установяване към момента на управление на МПС,
съгласно чл.343б от НК. Именно и с цел преодоляване на това противоречие е извършената
в хода на досъдебното производство, като важно доказателствено средство и в изпълнение
на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина, съдебно-медицинска експертиза и
допълнителна такава, която и двете съдебни инстанции кредитират като компетентно
изготвена, но отказват да приемат заключението по гореизложените съображения.
В заключение настоящият съд, счита че и двете съдебни инстанции са извели
погрешни правни изводи прилагайки закона без да са отчели всички установени факти по
делото, като са отказали да кредитират заключението на вещото лице по двете експертизи и
по този начин са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
неправилно прилагане на закона касателно точното установяване на алкохолното
съдържание в кръвта на подсъдимия И. към момента на проверката от контролния орган.
С оглед изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5, вр. с
чл. 348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.1 от НПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №4554/2023г. по описа на
Софийски градски съд, НО, VII-ми въззивен състав, като
ОТМЕНЯ Решение №733/19.10.2023г., постановено по ВНОХД №4554/2023г.
по описа на Софийски градски съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС при съобразяване
прилагането на закона с изложените в настоящото решение мотиви.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6