РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ямбол, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Люцк.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №46 от 01.10.2021 г. по НОХД № 309/2020г. на РС-Елхово въззивникът
подсъдим К. М. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3
вр.чл.194, ал.1 НК, като на неустановен час в периода около 21 ч. на **.**.**** г. до 08:30 ч.
на **.**.**** г., в с.**********, обл.*****, ул. "*****" №* чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот- разбиване на катинар, заключващ вратата, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. водоструйка, марка "********", 1 бр. макуч за водоструйка с дължина
25 м., 8 бр. гаечни ключове, , 2 бр. клещи, 2 бр. ключове тип "шестограм" , 1 бр. тресчотка с
2 бр. удължители към нея, 32 бр. накрайника за тресчотка, 40 бр. бургии, 1 бр. ножица, 1 бр.
чук, 1 бр. шублер и 15 л. дизелово гориво , на обща стойност 328 лв., 20 от владението на
собственика им И. К. Д. от гр. ******, без негово съгласие,с намерение противозаконно да
ги присвои. При условията на чл.55, ал.1, т.1 НК първата инстанция е индивидуализирала
наказателната санкция на подсъдимото лице- 3 месеца "лишаване от свобода", изпълнението
на които е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със същия съдебен акт ЕРС е признал за невиновен подсъдимия при извършване на горното
деяние да е отнел над 15 л. дизелово гориво, или за разликата от 15 до 40 л. , възлизаща на
25 л. дизелово гориво на стойност 42 лв.,като относно тази част от предявеното му
обвинение съдът го оправдал на осн. чл.304 НПК.
В тежест на въззивника подсъдим ЕРС е възложил направените по делото разноски в размер
на сумата от 128, 10 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-
1
Ямбол,както и сума в размер на по 20 лв., вносими в полза на съдебната власт по сметка на
РС-Елхово.
В присъдата си ЕРС е разпоредил връщане на веществените доказателства на
собственика им И. К. Д., както следва: 1 бр. водоструйка, марка "********", 8 бр. гаечни
ключове, , 2 бр. клещи, 2 бр. ключове тип "шестограм" , 1 бр. тресчотка с 2 бр. удължители
към нея, 32 бр. накрайника за тресчотка, 40 бр. бургии, 1 бр. ножица, намиращи се на
съхранение в РУ-Елхово.
В сезиращия настоящата инстанция документ, депозиран от защитника адв. Г.Д. от АК-
***** се отправя оплакване за необоснованост на присъдата, пороци в решаващата дейност
на ЕРС по приложимия материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Според прокламираната в жалбата обосновка от районния съд са били останали неотчетени
недостатъци, засегнали легитимността на доказателствената маса, изразияващи се в
опороченост на процесуално-следствените действия по разследването, в т.ч.: липса на
осъществен от разследващите органи оглед на местопроизшествието, въпреки присъствието
на разследващ полицай на мястото на инкриминираното събитие, липса на надлежно
прилагане на изискани от страна на защитата писмени доказателства във вр. със
задържането, процесуална негодност на протокол за доброволно предаване от **.**.**** г.,
предвид липсата на доброволност в действията на подзащитния му. Изтъква се, че
доверителят му бил задържан със заповед за задържане на **.**.**** г. на РУ-МВР Елхово,
след това конвоиран със заповед за конвоиране на РУ-МВР Елхово до дома му и придвижен
обратно в районното управление. Писмените материали от досъдебна фаза според защитата
разкриват несъблюдаване на очертаните в процесуалния закон правила и способи за
провеждане на претърсване и изземване в дома на подсъдимия без участието на поемни
лица и предварително разрешение или последващо одобрение на съдебен орган, тъй като се
явява компрометиран изводът за доброволно формирана воля при предаването на
предметите и вещите от значение за делото. Изложени са изобилни възражения по
доказателствения процес, проведен в досъдебна фаза, мотивирани със съдебна практика на
ЯОС, ВКС и ЕСПЧ относно негодността на сведенията от етапа на проверката, в т.ч.
самопризнанията, получени и закрепени в документи, изготвени въз основа на
извънпроцесуални действия, както и относно недопустимостта за провеждане на разпит в
качеството на свидетел на оперативен работник с цел легализиране на депозирани пред него
обяснения. Заявено е искане по същество за упражняване правомощията на въззивния съд за
отмяна на първоинстанционната присъда.
Въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от
НПК, от легитимиран субект, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320
от НПК.
В с.з. представителят на държавното обвинение заема становище за законосъобразност и
обоснованост на първоинстанционната присъда, в контекста на което настоява за нейното
потвърждаване
В с.з. защитата на подсъдимия адв. Д. развива подробни съображения, в преобладаващата
им част преповтарящи визираните във въззивната жалба оплаквания относно дефицити в
процесуално-следствената дейност на първоинстанционния съд и доказателствената
негодност на кредитираните от него информационни източници.Излагат се доводи,
предназначени ресурсно да подпомогнат обема на оплакванията в жалбата, чиито базис не
позволява свързването им, с което и да е от легалните основания за въззивен контрол и
ревизия на атакуваната присъда, в т.ч. относно допусната техническа грешка в съдебния
протокол на ЕРС, относно обстоятелството, че по делото не е извършен оглед на мястото на
престъплението, относно факта, че прокуратурата е удължавала срока на разследване с цел
разпитване на полицейски служители, които не са очевидци на извършеното деяние и др.
2
При упражняване правото на лична защита подсъдимият К.Г. заявява, че се присъединява
към изложеното в негова защита от адв. Д..
В своята последна дума подсъдимият моли съда да бъде оправдан.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Внимателният преглед на приобщената доказателствена съвкупност, и нейното формално-
логическо съотношение с формираните от ЕРС изводи по фактите обуславят становище за
достоверност в преобладаващата част на приетите за установени фактически положения,
които ЯОС ще обобщи, като маркира несъответствията:
Подсъдимият К. М. Г. е роден на **.**.**** г. в гр. ******, общ. *****, обл. *****, б., б. г., с
постоянен и настоящ адрес: гр.*****, общ.*****, обл.*****, ул. "******" №**, н., н., със с.
о., ЕГН **********.
Св. И. К. Д. от гр.***** на **.**.**** г. до около 20 ч. се намирал в използвания от
неговото семейство имот в с.**********, ул. "*****"№* , представляващ дворно място с
необитаема жилищна сграда и селскостопанска постройка за съхранение на техника и
инвентар. В двора на имота свидетелят държал трактор и камион, а на улицата пред имота
държал още един трактор, като упражнявал контрол върху имуществото си чрез ежедневни
посещения на имота. Дворното място било оградено с мрежа с височина 1,70 м., а
селскостопанската постройка свидетелят заключвал, в т.ч. в процесната вечер на **.**.****
г. с катинар. Св. Г. Ч. и подсъдимият Г. били познати. Вечерта на **.**.**** г. по молба на
св. Г. Ч. да го откара до негов приятел в с.**********, подсъдимият се съгласил и двамата
тръгнали към 20:30-21 ч., като в селото пристигнали около 21 ч. и спрели на същата улица,
на която бил разположен имотът на св. Д.. В неустановен час във времевия диапазон от
21:30 ч.на **.**.**** г. до 08:30 ч. на **.**.**** г. подсъдимият взел решение да извърши
кражба в находящия се в близост имот на св.Д., което било реализирано чрез
последователни действия: подсъдимият преодолял оградата на дворното място, приближил
стопанската постройка и разбил заключващия вратата катинар, проникнал в помещението и
отнел намиращите се вътре движими вещи: 1 бр. водоструйка, марка "********", 2 бр.
ключове, тип шестограм, 1 бр. тресчотка с 2 бр. удължители към нея, 32 бр. накрайника за
тресчотка, 40 бр. бургии, 1 бр. ножица. От трактора в двора подсъдимият отнел 8 бр. гаечни
ключове, 2 бр. клещи.Чрез механично разбиване на капачките на резервоарите на
паркираните в двора трактор и камион направил опит да източи гориво от тях, но същите не
били заредени. Подсъдимият К.Г. пренесъл обратно през оградата отнетите движими вещи
до автомобила си и след завръщането на св. Ч. заедно с него отпътували за гр. Елхово.
Върху откраднатите вещи подсъдимият установил трайно владение в дома си.
На **.**.**** г. около 08.30 ч. св.Д., заедно с брат си посетили имота в с.**********,
където заварили следи от нерегламентирано проникване, а именно: частично свалена
оградна мрежа /навътре към двора/, заключващия вратата на стопанската постройка катинар
бил разбит и се намирал на земята, а от постройката и трактора в двора /заварен с отворен
резервоар/ липсвали движими вещи, в основната си част инструменти. На двора, в
стопанската постройка, около превозните средства се заблеязвали отпечтъци от стъпки, а на
улицата пред къщата- следи от лек автомобил.
Непосредствено след установяване на имуществените щети, на **.**.**** г. св. И. Д. подал
сигнал за извършената кражба в РУ-Елхово, по чийто почин била проведена предварителна
проверка, започнала с посещение на местопроизшествието от полицейските служители св.Х.
Г. К., П. П. П., св. Т. П. Д., А. К., А. Ч.. На мястото на инкриминираното събитие не са
провеждани последващи процесуално-следствени действия по см. на чл.155 НПК със
съпъстстващите нормативно предписани мерки в чл.155, ал.2 НПК за запазване на следите
от престъпната дейност.
На **.**.**** г. подсъдимият бил призован в РУ-Елхово, като заявил в хода на проведена с
3
него беседа от полицейския служител св.Н.П., че водоструйката, марка "********" се
намира в дома му. Съвместно с полиц. служител Т. П. Д. и Н.П. посетили дома на
подсъдимия, откъдето подсъдимият взел намиращите се там откраднати движими вещи и се
върнали в РУ-Елхово, където съставили протокол за доброволно предаване на 1 бр.
водоструйка, марка "********" , 8 бр. гаечни ключове, 2 бр. клещи, 2 бр. ключове, тип
"шестограм", 1 бр. тресчотка с 2 бр. удължители към нея, 32 бр. накрайника за тресчотка, 40
бр. бургии и 1 бр. ножица, който бил подписан от подсъдимия. Подписването на протокола
за доброволно предаване от **.**.**** г. и снемането на писмени сведения на подсъдимото
лице било извършено в присъствието на св.Т. П. Д. и св. И.н Д.. Доброволно предадените от
подс. движими вещи били инкорпорирани към доказателствената съвкупност с протокол за
доброволно предаване от 31.07.2020 г. на осн. чл.159 НПК , към който бил съставен
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум.
На **.**.**** г., в 16.10 ч. въз основа на Заповед рег. №*****-**/**.**.**** г. подс.К.Г. бил
задържан временно за срок от 24 ч. по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР , като въз основа на
Заповед рег.№****-*****/**.**.****г. и Заповед №****-*****/**.**.**** г. за конвоиране
на лице подсъдимият бил придвижен до дома си в 17.20 ч. на ул."******" №** в гр.***** и
върнат обратно в РУ-Елхово в 17:35 ч.
От приложения доказателствен способ- стоково-оценъчна експертиза се установява
индивидуалната стойност на отнетите имуществени елементи, чиято сумарна парична
оценка възлиза на 264,00 лв.
Установената фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на съдебното
следствие пред ЕРС доказателства и доказателствени средства, както и от приобщените по
реда на чл.283 НПК, проверени и анализирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност
доказателствени източници от досъдебна фаза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Оценката на ЕРС за достатъчна доказаност и сигурна установеност на възприетата от
първата инстанция фактическа обстановка, която защитата активно оспорва, е споделима в
по-голямата й част от настоящия състав. Съвкупността от очертаните по делото косвени и
производни фактически данни, в която първоинстанционният съд е съсредоточил
процесуалните си усИ. да изведе единна доказателствена верига, в съдържателен аспект
удовлетворява императивните нормативни изисквания в НПК и съставлява процесуално
годна доказателствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Единствената
критика на ЯОС е към едностранчивия доказателствен подход на районния съд при
конкретизиране на инкриминирания предмет на посегателство, в който незаконосъобразно
са включени движими вещи и имуществени елементи, единствено и само на основата на
показанията на пострадалия -св.И. Д.. В аспекта на дължимия качествен отговор на
проблема за връзката на подсъдимия с авторството на деянието- във всички негови
съставомерни елементи, поставени в предметния обхват на обвинението, първостепенният
съд е дължал оценка за достоверност и достатъчност при съобразяване на съществените
страни на всяко от събраните и проверени от него доказателства и доказателствени средства
в съотв.с императивното правило на чл.107, ал.5 НПК. В случая липсват легитимни
аргументи задостатъчна доказаност на крайния фактически извод за извършена от
подсъдимия кражба в предявените му с обвинението предметни предели - по отношение на
онези материални предмети,които не са били предадени доброволно и по отношение на
чието отнемане липсват други информационни източници извън показанията на
пострадалия. В пределите на правомощията си по чл.314 НПК ЯОС не констатира други
допуснати нарушения на процесуалните изисквания в реализираната доказателствената
дейност от ЕРС при изследване на фактическите елементи от обсега на главния факт на
4
доказване- авторството, вината и престъпната съставомерност на инкриминираното деяние.
След провеждане на въззивна проверка, в пределите, очертани от процесуалната уредба в
чл.313 и чл.314 НПК, настоящият състав не констатира процесуални пороци от категорията
на съществените, които да са абсолютни и неотстраними.
Правилно ЕРС е използвал диференциран подход в метода си на оценка на показанията на
полицейските служители, маркирайки и изключвайки като недопустимо доказателствено
средство възпроизведените данни от оперативна информация, събрана чрез
нерегламентирани в НПК извънпроцесуални способи, в хода на беседата с подсъдимия. При
аргументиране на усмотрението си първоинстанционният съд е използвал тезисни
съображения от Директива 2013/48 ЕС на ЕП, възприети и в генерираната многобройна и
константна съдебна практика на ВКС в Решение № 391/25.10.2013 г. на ВКС, 3 НО, Решение
№ 45 от 03.02.2010 г. по НОХД № 712/2009 г., ІІІ НО, Решение № 519 от 18.12.2009 г. по
НОХД № 637/2009 г., І НО, решение на ЕСПЧ по делото D. Mitev v. B., Application no.
34779/09. Решение № 190 от 23.06.2020 г. на САС по в. н. о. х. д. № 412/2020 г. Съгласно
постановките в изброената съдебна практика всяка уличаваща по своя характер
информация, събрана извън рамките на наказателния процес, се явява компрометиран на
собствено основание информационен източник поради неотстранимата му колизия със
законодателния стандарт за охрана на правата на участниците в процеса, в т.ч. процесуалния
статут на подсъдимия. Съдът има средищна роля при налагането и укрепването на принципа
на равнопоставеността на субектите в наказателния процес, в т.ч. гарантиране на
действените механизми за ефикасно упражняване правото на защита, в тесен мащаб
правото на адвокат на подсъдимия, който да го съветва в преценката, кои фактически и
правни действия до какви последици за него ще доведат в рамките на наказателното
производство. В синхрон с утвърденото принципно разрешение в Решение №358/20.10.2009
по дело №333/2009 на ВКС, НК, I н.о. ЕРС е изключил от обхвата на доказателствената
наличност съдържанието на вписаното изявление на предаващия вещите подсъдим в
съставения протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. , доколкото същото съдържа
елементи на самоуличаващи обяснения, които не са събрани по предвидения в НПК ред и
не могат да бъдат поставени в основата на фактическите изводи по въпросите от кръга на
изброените в чл.102 НПК. В този контекст, лишени от основание и правно несъстоятелни са
релевираните от защитата възражения за допуснати процесуални нарушения, свързани с
недопустимо приобщаване на показанията на оперативни работници по повод възприетите
от тях извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия. Що се касае до правната природа
на протокола за доброволно предаване, на база диференцираните становища, систематично
представени в Решение № 50 от 1.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 117/2016 г., II н. о., НК
следва да се приеме, че той е писмено доказателство, своеобразна разписка, в която се
отразява едно фактическото действие по предаване на конкретни материално обособени
предмети, волята на предаващия и приемащия ги субект. Неговите удостоверителни
параметри са значително по-тесни от протокола за доброволно предаване, съставен във
фазата на досъдебното разследване, който свидетелства за самото действие по разследване, и
поради това се подчинява на правилата на изготвяне в съгласие с нормите на чл. 127 и сл.
НПК.
В аспекта на дължимия аргументиран отговор на проблема за връзката на подсъдимия с
авторството на инкриминираното деяние е нужно да се изложат следните съображения на
въззивната инстанция:
Пострадалият св. И. Д. с детайлност очертава пред първата инстанция времевия интервал, в
който имотът на ул."*****" №* в с.**********, не е бил под непосредствения му надзор -
между 20, 00 ч. на **.**.**** г. и 8:30 ч. на **.**.**** г. Изложеното е в доказателствена
кореспонденция с показанията на св. Ч. и обясненията на самия подсъдим относно времето
/21;30 ч./ на пристигането им на същата улица в с.**********, предвид което придава
5
несъмнена база на фактическата констатация за приблизителния времеви период на
осъществяване на деянието /от около 21 ч. на **.**.****г. до 08.30 ч. на **.**.****г./
Оценени по своята структура и съдържание, показанията на св. Д. са рационален и
съдържателен информационен източник на определени косвени обстоятелства, касаещи
резултатността на изследваната инкриминирана дейност, относно заварените на сутринта на
**.**.****г. материални следи от неправомерно проникване в имота - повалената оградна
мрежа, разбития и свален катинар от вратата на селскостопанската постройка, установените
липси на съхраняваните инструменти, калните отпечатъци от стъпки, разбитите резервоарни
капачки на тракторите. На тези показания следва да се отдаде вяра не само поради
вътрешнологичната им характеристика, а и в контекста на обикновеното им сравняване със
заявеното в показанията на участвалите при проверката на местопроизшествието
полицейски служители св.Х. К. и св. Т. П.. Пълното съответствие на съобщеното от
пострадалия по отношение на значителна част от детайлите, формиращи картината на
обстановката от местопроизшествието след довършване на деянието, с изложението на
двамата свидетели полицейски служители, налага убеждението, че този свидетел е с истинна
нагласа към фактите, имащи значение за делото. Заявените от подсъдимия К.Г. и спътника
му св.Ч. подробности относно времето на пристигнаето им в с.**********, с екзактното и
еднозначно посочване на мястото на временнното им спиране /на същата улица "*****" в
с.**********/, с описанието на маневрата по обръщане на превозното средство от самия
подсъдим, са в косвена корелация с още един детайл от гласните данни, получени при
разпита на св. Х. К.. Последният съобщава непосредствени впечатления от състоянието на
заварената на място обективна реалност, съгласно които в близост до имота е имало следи
от автомобил, изразяващи маневра назад, за каквато говори и подс. К.Г.. Очертаната дотук
информация сама по себе си не разполага с нужния интензитет по см. на чл.303, ал.2 НПК,
за да обоснове субективната връзка на подсъдимия с авторството на процесната престъпна
дейност, но тази информация е била интерпретирана като част от фактическата и логическа
верига на събраните косвени доказателства. За да обоснове възприетите фактически
констатации относно причастността на подсъдимото лице към деянието,
първоинстанционният съд е изградил стройна система от косвени доказателства, въз основа
на които е направен единствено възможен извод за това, че подс. К.Г. е отнел от владението
на собственика св.И. Д. вещите, предмет на престъплението. В тази система с основание е
интерпретиран същественият доказателствен принос при изясняване фактическите
положения от предмета на доказване на приобщените по делото веществени доказателства,
които лично и доброволно подсъдимият е предал с протокол за доброволно предаване от
**.**.**** г. на извършващия предварителната проверка полицейски служител Н. П..
Според опредметената в константната практика на ВКС, в т.ч. Решение №192/26.6.2012 по
н.д. №510/510 ВКС, визия за същността и естеството на доброволното предаване, същото,
макар и без изричен регламент в чл.136 НПК, съставлява редовен и валиден доказателствен
способ за приобщаване на веществени доказателства. Указано е, че "Веществените
доказателства могат да бъдат приобщени, както чрез писмени доказателствени средства като
протоколи за оглед, за претърсване или изземване, така и чрез веществени доказателствени
средства като фотоснимки, диапозитиви, планове,схеми. Възможни са и хипотези, когато те
се представят от свидетели или обвиняем и тогава ръководещият процеса орган дължи
постановяване на съответен акт. " Настоящият случай попада в последната визирана
хипотеза, като с протокол за доброволно предаване от *.**.**** г. свидетелят ст. инспектор
Н. П. предава на ръководещия разследването орган процесните инкриминирани предмети: 1
бр. водоструйка, марка "******", модел ********, номер "*** *******", 8 бр. гаечни
ключове, 2 бр. клещи, 2 бр. ключове тип "шестограм", 1 бр. тресчотка, заедно с 2 бр.
удължители, 32 бр. накрайника за тресчотка, 40 бр. бургии с различен диаметър, 1 бр.
ножица. В оформения протокол за доброволно предаване е вписано изявлението, че
изброените вещи са били доброволно предадени на свидетеля Н.П. от подс. К.Г., който ги е
6
държал в дома си. Протоколирането на доброволното предаване в хода на досъдебното
производство е осъществено в границите на чл. 127 – чл. 133 от НПК, а органите на
разследването са спазили правилото на чл.110 НПК за описване, оглед, фотографиране и
прилагане на веществените доказателства. На тази основа следва да се приеме, че
протоколът за доброволно предаване от **.**.**** г. предоставя нужната процесуална
легитимация на веществените доказателства, като установява връзката на материалния факт
/вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото" /В т.см. е дефинирано
процесуалното му предназначение и доказателствена стойност в решение № 204 от 28.05.10
г., постановено от ВКС, 2 н. о. по к. н. д. 129/10 г. ВКС/. Предвид изложеното относно
валидното приобщаване на отнетите вещи, като веществено доказателство, същите
изпълняват пълноценно ролята си на фактор в косвената доказателствена верига и стават
автономен носител на информация, свързваща подсъдимия с процесната общественоопасна
дейност. Не е спорно по делото, от обясненията на самия подсъдим, че същият е предал
доброволно строго индивидуализираните вещи по реда на чл.109 НПК. Еднозначно и
безусловно изводима е тяхната връзка с предмета на престъпното деяние- от извършените
във фазата на съдебното следствие процесуални действия по предявяване на процесните
вещи на подсъдимия Г., на пострадалия св. И.Д., който идентифицира същите като част от
отнетото му имущество, както и съдържащото се в неговите показания описание на вида и
количеството им, начина на тяхното съхранение преди осъществяването на кражбата.
Източник на косвени доказателства, включени в логическата и непрексъваема верига,
установяваща връзката на подсъдимия с предмета на криминализираната дейност и нейното
авторство, предоставя процесуалното действие по предявяването на веществените
доказателства на останалите участници в процеса, в т.ч. на полицейските служители Н. П.,
И.н Д. и Т. П. Д., присъствали при действието по доброволно предаване от подсъдимия,
протоколирано на **.**.**** г. Следователно, спазен е редът за приобщаване на
веществените доказателствени средства чрез личното им предявяване на страните,
включително и на подсъдимия, което изключва претенция за неучастие в процеса на
събиране и проверка на доказателства.
Дистанцирано от фактическата истина е възражението на защитата за процесуална
негодност на протокола за доброволно предаване от **.**.**** г., рефлектираща и
опорочаваща съставения в досъдебна фаза протокол за доброволно предаване от **.**.****
г. Направен е несполучлив опит за мотивиране на несъответна на доказателествата теза, а
именно, че: след издаване на Заповедта за задържане в 16, 10 ч. на **.**.**** г.,
подсъдимият К.Г. е бил конвоиран до дома си в 17, 20 ч. с процесуално недопустимата цел-
да се закрепят в протокол за доброволно предаване инкриминираните вещи, като се
заобиколят разписаните в процесуалния закон правила и законови способи за провеждане на
претърсване и изземване, чиято легитимност би била обезпечена при участие на поемни
лица и предварително съдебно разрешение или последваща санкция на съдебен орган.
Настоящата инстанция счита за солидна по своята многобройност и еднопосочност и
непререкаема в същността си утвърждаваната последователно в практиката на ВКС в т.ч. /Р
№ 175/12.10.2016 г- по н. д. 673/16 г. на ВКС, I н. о. / концепция относно свободната воля за
предаване на предмети и вещи от значение по делото /особено ако тези предмети са
уличаващи предаващото ги доброволно лице/, която е несъвместима с положението
"задържан" на предаващия субект и се явява сериозно дискредитирана при подобни
условия. Процесната хипотеза, разгледана в пряка кореспонденция с показанията на
разпитаните полицейски служители, присъствали при предаването, а преди всичко с
обясненията на самия подсъдим, разкрива, качествено различен облик на представяната от
защитата ситуация. Свободната воля за предаване на предмети и вещи от значение по
делото, е формирана преди акта на задържане на подсъдимия Г. по реда на чл.72 ЗМВР.
Безспорно и несъмнено е установено по делото, че към момента на съставяне и подписване
на протокола за доброволно предаване подс. К.Г. все още не е бил задържан за 24 часа по
7
реда на ЗМВР, за което са налице гласни доказателствени средства, които настоящата
инстанция кредитира. От една страна това са вътрешно съгласуваните и съдържателно
еднопосочни свидетелски показания на полицейските служители Н. П., И.н Д. и Т. Д., които
с еднозначност потвърждават, че протокола за доброволно предаване на вещите е бил
съставен и вещите вече са се намирали в кабината св. Н.П., преди издаването на заповедта за
задържане на подсъдимия. В сходен смислов и фактологичен ракурс св. Т. Д. пресъздава
спомен от последователността на проведените мероприятия на **.**.**** г. Свидетелят Д.
уточнява, че първо подсъдимият е бил поканен в РУ-Елхово, след това съвместно с Н. П. са
отишли до дома му, където по собствен почин и въз основа на доброволно изразена воля
подсъдимият е предал инкриминираните предмети, а след това е разгърната оперативната
дейност по снемане на сведения и задържане на К.Г.. Самият подсъдим заявява, че след като
му бил зададен въпрос от св.П., дали водоструйката се намира у него,той е потвърдил и
заедно отишли до дома му за предаването й по изрично негово съгласие, след което са
оставили вещите в полицията, където подсъдимият е дал сведение, а на бюрото на св. П. е
имало изготвена заповед за задържане и той е бил уведомен за предстоящия акт на
задържането му. Следователно, разгледаното защитно възражение е несъстоятелно.
Аргументативните доводи за несъблюдаване на разпоредбата на чл. 136 НПК, обвързани с
генералното оплакване за опороченост на доказателствената и аналитична дейност на
предходната инстанция, респ. за несъставомерност и недоказаност на инкриминираното
престъпление, се опровергават в хода на въззивната проверка. Въззивният съд не
констатира твърдяните в защитна перспектива нарушения на основополагащи принципи и
норми, изначално опорочили процесуалната годност на използваните доказателства, респ.
ефективността и законосъобразността на постановения съдебен акт.
Действително, ЯОС констатира, че не са проведени оглед на местопроизшествието и
изготвяне на фотоалбум, изземване на трасологични следи и провеждане на трасологично
изследване. В този см. приобщените гласни източници от разпитаните незаинтересовани по
делото свидетели / св.Х. К., св.Т. Д./, както и от пострадалия св. И. Д. предоставят
фактическа детайлност относно констатираните на **.**.**** г. материални следи от
осъществената неправомерна дейност. Не е спорно, че съдът разполага с процесуална
автономия да прецени, колко и какви доказателства да събере и провери по пътя на
разкриване на обективната истина, стига това да не е довело до информационен дефицит по
въпросите, включени в чл.102 НПК и да не е в нарушение на принципите на
равнопоставеност, състазателност и процесуалните възможности за упражняване правото на
защита на подсъдимия. В случая първостепенният съд е основал преценката си за
достатъчна доказаност на фактите по обвинението в стройно изградената система от
косвени доказателства. При стриктно следване на правилата на формалната и аналитична
логика ЕРС е обсъдил и изолирал на плоскостта на лансирана защитна версия обясненията
на подсъдимия, според които в процесната вечер на **.**.**** г. същият, маневрирайки с
автомобила си в с.**********, е видял изоставени на улицата и прибрал част от
инкриминираните вещи, собственост на св.Д.. Тази теза не е била кредитирана от ЕРС, а
аргументите му са логически издържани, т.к. верността им се ползва с непосредствената
очевидност при обикновено сравняване с обсъдената доказателствена съвкупност. Вътрешно
нелогична, в този см. изискваща завишена критичност, е фактическата теза, че във времевия
интервал между напускането на селскостопанската постройка от св. Д. в с.********** в /20
ч./ и най-късния възможен момент на пристигането на подс. К.Г. /21.30-22 ч./, са
финализирани установените широкомащабни противозаконни действия, свързани с
преодоляване на прегради, разбиване на катинар на врата, разбиване и отваряне резервоари
на превозни средства, обхождане на вътрешни пространства, намирането и изземването на
вещите и в крайна сметка произволното и безцелно оставяне на отнетите предмети на пътя
от друг субект, различен от подсъдимия. В принципен план съдебният акт трябва да е не
само правно, но и логически обоснован. Заложените в него разсъждения на съда,
8
предназначени да обяснят конкретни фактически констатации и да отрекат верността на
други, са съответни на правилата на логиката, тогава когато не са изолирани, а се подкрепят
от валидно събрани и проверени доказателства, какъвто е подходът в контролирания
съдебен акт.
Мотивите на ЕРС съдържат равностоен анализ за достоверност, както на обвинителните,
така и на оправдателните доказателства, при критична съпоставка на съществените страни
на казаното от всяко от разпитаните по делото лица, в т. ч. и от подсъдимия, като са
изложени аргументи, за вътрешната и външната съгласуваност на преките и производни,
косвени доказателствени източници. В този контекст еднозначното решение на
първоинстанционния съд, споделимо от настоящия състав, че доказателствената съвкупност
оформя единна и непрексъсваема верига от факти, обуславяща сигурния извод за
авторството на процесната общественоопасна дейност в лицето на подс. К.Г., се явява
обосновано. Първоинстанционният съд не е съобразил единствено недостатъчността на
уличаващите подсъдимия доказателства, касателно конкретното отнемане на всяка от
възведените с обвинението вещи. На практика, по отношение на част от предметите по
обвинението е налице единствено противопоставяне на контрадикторните позиции по
делото, на пострадалия от една страна, който изброява по-широк кръг на отнети от
владението му имуществени елементи, и на подсъдимия, който отрича да е установявал
фактическа власт върху вещи, различни от доброволно предадените. ЕРС не е преценил
очевидната доказателствена нестабилност и закономерната от това положение частична
недостоверност на обвинителната теза в отделни предметни компоненти, а именно в
отнемането на инкриминираните 1 бр. маркуч за водоструйка с дължина 25 м., 1 бр. чук, 1
бр. шублер и 15 л. дизелово гориво. Този процесуален пропуск следва да бъде коригиран от
въззивния съд в настоящия му състав по реда на чл.334, ал.1, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 НПК.
От правна страна:
В резултат на собствения си анализ на доказателствената маса, мотивирайки частично
разминаване с оформените от ЕРС фактически изводи, ЯОС следва да обоснове различни
правни изводи относно приложимия материален закон. Мотивите към същите съгласно
стандарта, указан в чл. 339, ал.3 НПК са следните:
Въззивният съд намира, че подсъдимият К.Г. следва да бъде признат за невиновен и
оправдан на осн. чл.304 НПК по повдигнатото срещу него обвинение по чл.195, ал.1, т.3
вр.чл.194, ал.1 НК и за това да е отнел част от вещите съгласно това обвинение, а именно : 1
бр. маркуч за водоструйка с дължина 25 м., 1 бр. чук, 1 бр. шублер и 15 л. дизелово гориво,
на обща стойност 54, 20 лв. като относно тази част от предявеното му обвинение ЯОС
следва да го оправдае на осн. чл.304 НПК.
В синхрон с безспорния факт в случая, че реално доказаното противоправно отнето
имущество, впоследствие е върнато от подсъдимия по време на извършвана полицейска
проверка, е наложително изменение и на материалноправната квалификация на деянието от
такова по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК в престъпление по чл.197, т.3 вр.чл.195, ал.1,
т.3 вр.чл.194, ал.1 НК.
Подсъдимият К. М. Г. с действията си е осъществил обективния и субективен състав на
криминализираното в чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК престъпление, като в
неустановен час в периода от около 21 ч. на **.**.**** г. до 08:30 ч. на **.**.**** г. в с.
**********, обл. *****, ул. "*****" №*, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот- разбиване на катинар, заключващ вратата, отнел чужди движими вещи- 1
бр. водоструйка, марка "********", 8 бр. гаечни ключове, 2 бр. клещи, 2 бр. ключове тип
"шестограм" , 1 бр. тресчотка с 2 бр. удължители към нея, 32 бр. накрайника за тресчотка, 40
бр. бургии, 1 бр. ножица, всички на обща стойност 264 лв., от владението на собственика им
И. К. Д. от гр. *****, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
9
съдебното следствие в първоинстанционният съд вещите са върнати на собственика им.
Налице е несъмнено доказана положителна посткриминална дейност, реализирана от
подсъдимия с насоченост към отстраняване на последиците от имущественото увреждане на
пострадалия чрез възстановяване на отнетите вещи до приключване на съдебното следствие
пред първата инстанция съгл. нормативно прогласеното условие в чл.197, ал.1, т.3 НК.
Осъществени са в кумулативност всички обективни признаци на престъплението по чл.197,
ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1 НК: деецът е прекъснал чуждата фактическа
власт /на собственика/ върху строго индивидуализираните в доказателствата съвкупност
движими вещи и е установил собствена фактическа власт върху тях, натоварвайки ги в
автомобила си, отдалечавайки се от мястото на довършване на деянието, с което е
прекъсната фактическата връзка и възможност за непосредствен досег и контрол на
досегашния собственик. А посредством държането им в дома на дееца, до акта на
доброволното им предаване с протокол от **.**.**** г., същият е установил състояние на
трайна и несъмнена, но неправомерна фактическа власт. Прекъсването на фактическата
власт на собственика И. Д. е извършено без негово съгласие.
Неправомерното и безпрепятствено установяване на собствено владение върху отнетия
предмет имплицитно включва и намерението за своене, доколкото владението дава
възможност на подсъдимия да се разпореди с вещта по свое усмотрение. Поначало
мотивацията за присвояване/ разпореждане с отнетата вещ е без значение, след като са
установени обективните параметри на кражбата, както и субективната представа на дееца за
нейното осъществяване.
Извършената в стоково-оценителната експертиза парична оценка на съвкупните материални
елементи, съставляващи доказания предмет на извършеното деяние възлиза на сума в
размер на 264 лв. Реализираната положителна и доброволна дейност след довършване на
деянието, обуславя материалноправните предпоставки за по-благоприятно третиране на
подсъдимия при условията на чл.197, ал.1, т.3 НК. Установеният в анализираните
доказателствени материали механизъм на изпълнителното деяние- при утежняващи
обективните му характеристики правноквалифициращи белези на разрушаване
/унищожаване/ на защитни прегради, времето на осъществяването му / в тъмната част на
денонощието/ не позволяват формиране на извод за малозначителност на деянието по
смисъла на чл.9, ал.2 НК, което да даде база за заключение че по своята незначителна
обществена опасност същото е неутрално за наказателното право. Конкретно извършеното
деяние, проектиращо съзнателно избран метод за реализиране на забранена от закона и
неприемлива за обществото дейност, създават категорична база за убеждението на ЯОС за
осъществено увреждане на отношенията, свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост, което изключва извод за липса на обществена опасност и противоправност на
деянието. Поради тези съображения не е налице хипотезата на чл.9,ал.2 НК и отсъстват
законовите предпоставки на чл.24, ал.1, т.1 НПК за оправдаване на подсъдимия в рамките на
установените факти.
При описания механизъм на осъщественото деяние е доказателствено защитен законово
предписаният за субективната съставомерност пряк умисъл. Реализирани са психичните
елементи, въздигнати в конститутивни признаци на прекия умисъл и включени в състава на
вината от особената наказателноправна норма. Подсъдимият към момента на деянието е
достигнал предвиденото в закона ниво на психоемоционално и интелектуално развитие,
позволяващо му да формира точни знания и ясни представи за социално вредящия характер
на неговите действия -по преустановяване владението на досегашния собственик върху
отнетите движими вещи и установяване на свое непозволено от закона владение. При тези
интелектуални параметри подсъдимият е формирал ясно волево отношение -пряко е целял
настъпването на увреждащия резултат, с предписаното от закона специфично присвоително
намерение- да установи и да запази фактическа власт върху отнетото движимо имущество.
10
По наказанието:
При диференциране на вида и размера на наказателноправната санцкия с оглед
изменението на правната квалификация на престъплението са необходими допълнителни
корекции. Следва да се отбележи, че по съществото си мотивите на ЕРС са правилни и
изразяват аналитична дейност по задълбочено и комплексно разискване на релевантните
смекчаващи и отегчаващи отговорността фактори. ЕРС правилно е ценил от една страна
проектираната в базисните особености на деянието обществена опасност, /време, място,
механизъм на извършване, предмет на посегателство и причинени вреди,неговата
насоченост към охраняваните обществени отношения/. Същото съставлява по-тежко
квалифицирана от законодателя форма на престъпна дейност, с насоченост да препятства
нормалното упражняване правото на собственост. Същевременно по своето фактическо
съдържание извършеното представлява типична и тривиално реализирана форма на
посегателство от необитаван /постоянно и непрекъснато / имот, което посегателство не
разкрива допълнителни драстичнии и извънсъставомерни фактори, завишаващи
обществената му тежест и правен укор. ЕРС е дал безупречна по своята аргументация
оценка на личностовия облик на подсъдимия, който е обсъждан като елемент от цялостния
комплекс обстоятелства, определящи неговата занижена персонална обществена опасност, в
т.ч.: чисто съдебно минало; отсъствието на данни за каквито и да е други негови
противообществени прояви, в т. ч. и срещу собствеността; подчертано младата му възраст,
за която не са нетипични и изключени необмислени антисоциални прояви, предизвикани от
фактори, сродни с лекомислието; добросъвестното му процесуално поведение; ниската
стойност на предмета на престъплението под прага на МРЗ за 2020 г. съгл. ПМС №
350/19.12.2019 г.; доброволните действия по предаване на отнетите вещи, които
съществено са спомогнали за разкриване на обективната истина. Всички тези обстоятелства
със сигурност редуцират в значителна степен персоналната обществена опасност на К.Г..
Същевременно, без да се допуска игнориране на възмездната и предупредително-
репресивната функция на наказанието, следва да се отбележи, че поправителният ефект,
целящ индивидуална корекция и ценностна преориентация към зачитане на действащия в
обществото правен регулатор, е постижим единствено чрез института на чл. 55, ал.1, т.2, б.
"б" НК, който ЯОС следва да приложи в контекста на изменената квалификация по чл.197,
ал.1, т.3 НК. Посоченият институт предоставя инструмент за постигане на индивидуална
съразмерност на репресивния отговор, преди всичко с оглед възрастовия статус и позитивен
облик на подсъдимия, който е едва навършил пълнолетие към момента на осъществяване на
деянието. При тези съображения ЯОС счита, че адекватната мярка за индивидуално
наказателноправно въздействие е пробация по см. на чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 - а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изразяваща се в явяване
и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Така определените
пробационни мерки и тяхната продължителност създават предпоставки за оказване на
ефикасно предупредително въздействие и същевременно предоставят толеранс на
подсъдимия, доброволно, по пътя на съзнателния избор да надмогне дефицитите в
правосъзнанието си и да изгради психични механизми за самоограничаване и зачитане
правните забрани и интересите на останалите членове на обществото.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
При съвпадение на решаващите фактически и правни констатации на двете инстанции,
обосноваващи предпоставките за реализиране на наказателната отговорност на К.Г., ЯОС
отчита, че законосъобразно в атакувания съдебен акт, ЕРС се е произнесъл по приложените
веществени доказателства като е постановил същите да бъдат върнати на собственика им И.
К. Д. от гр. *****.
При този изход на делото, правилно и законосъобразно, в съответствие с императивното
11
предписание на чл.189, ал.3 НПК, първата инстанция е възложила направените по делото
разноски в тежест на подс. К.Г., като го е осъдила да заплати в полза на Държавата, по
сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет, сумата от 128. 10 лева-разноски от
досъдебната фаза на процеса и 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт, вносими по
сметка на ЕРС.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, ал.1, т.3 и чл.337, ал.1, т.2 НПК Ямболският
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №46 от 01.10.2021 г., постановена по НОХД № 309/2020г. по
описа на РС-Елхово, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, осъществено от подсъдимия К. М. Г. /с
установена по делото самоличност/ от престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК в
престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК, тъй като в
неустановен час в периода около 21 ч. на **.**.**** г. до около 08:30 ч. на **.**.**** г. , в
с. **********, обл.*****, ул. "*****" №* чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот - разбиване на катинар, заключващ вратата, отнел чужди движими вещи - 1
бр. водоструйка, марка "********", 8 бр. гаечни ключове, 2 бр. клещи, 2 бр. ключове тип
"шестограм" , 1 бр. тресчотка с 2 бр. удължители към нея, 32 бр. накрайника за тресчотка, 40
бр. бургии, 1 бр. ножица , всички на обща стойност 264 лв., от владението на собственика
им И. К. Д. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи
са върнати на собственика им.
Признава подсъдимия К. М. Г. за невиновен и на осн. чл.304 НПК го
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 вр.чл.194, ал.1 НК и по отношение на това да е отнел вещите: 1 бр. маркуч за
водоструйка с дължина 25 м., 1 бр. чук, 1 бр. шублер и 15 л. дизелово гориво, на обща
стойност 54, 20 лв.
Изменя присъдата и в частта, с която на осн. чл.55, ал.1, т.1 НК подс. К. М. Г. е
осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК за
изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като вместо това на основание чл.55, ал.1,
т.2, б. "б" НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца,
изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти
седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
месеца.
Потвърждава присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13