№ 1786
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца Г. Н. Г., чрез пълномощника адв. Н. И.,
срещу решение №20114399/26.01.2024г., постановено по гр.д. №28484/2019г. на
СРС, 148 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу
„Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ ЕАД) положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1288,70 лева – недължимо платена на
ответника при първоначална липса на основание по фактура
№**********/23.08.2018г. и приложение към нея, издадени от ответното
дружество на името на В.Г. – починала майка и наследодател на ищеца за
клиентски номер 310189804266, за обект: с. Славяни, общ. Ловеч, ул. „*******, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №62678/2018г. на СРС, и е осъден ищецът да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 540 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, противоречи на материалния закон и на съдебната практика.
1
Към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ били отменени с изключение
на разпоредбите на чл-48-51, които обаче не регламентирали реда за извършване на
проверки, съставяне на констативни протоколи и др. Начинът, по който следвало да
бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за
извършване на корекция, както и процедурата не били регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. След отмяната на правилата в
частта, регламентираща условията и реда за извършване на корекции на сметките
на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената
от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсвала и
нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна
„Електрохолд Продажби“ ЕАД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за
спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите
2
по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на
електроенергия за горепосочения недвижим имот.
Спорът между страните възниква относно наличието на основание за
начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума,
представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия
за минал период.
В ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.), приети съгласно законовата делегация
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, се съдържа подробна регламентация по какъв начин се
коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От
момента на обнародване в ДВ (бр. 15/14.02.2017 г.) на решение № 1500/06.02.2017
г., адм. д. № 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ
престават да се прилагат, като остават неотменените правила по чл. 48- чл. 51, до
отмяната им през 2018 г. с решение № 2315/21.02.2018 г., адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, IV отд. (в сила от 23.11.2018 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение. В случаите, когато тези правила не уреждат конкретните отношения,
приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Ако в Общите условия в
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен ред.
Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя. Целта е да се коригират грешките при измерването на
потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата
престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл. 82 ЗЗД, като редът за
това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация.
Според трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия
въззивен състав дори и при липса на специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й
от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова
3
гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в чл. 47-51 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Източникът на задължението за
крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е
от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД
във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока,
вкл. правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е
заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата
като цена на продадената енергия. Дори и да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в
този смисъл са решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ
ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;
решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение №
141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от
22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021
г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д.
№ 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020
г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 60171/24.06.2021 г., по гр. д. № 3431/2020 г., ВКС, III
ГО; решение № 127/26.08.2021 г., по гр. д. № 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение
№ 20/03.02.2022 г. по гр. д. № 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022 г.
по гр. д. № 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 60268/25.03.2022 г., гр. д. №
391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022 г., гр. д. № 598/2021 г., ВКС,
IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр. д. № 4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение
№ 20/16.08.2022 г., гр. д. № 1533/2021 г., ВКС, IV ГО и др.).
Съобразно установената практика на ВКС (в този смисъл решение № 124
от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за
грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
4
спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите
условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В чл. 48 ПИКЕЕ е уредена възможност, при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както при наличие на
точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като
функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване (т. 1а), а при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията
на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване (т.
1б).
В случая корекцията е извършена въз основа на констативен протокол на
БИМ №918/03.08.2018г., който съобразно установената практика на ВКС
представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, поради
което отразеното в него се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно годността на измервателното средство. Тази материална
доказателствена сила не е оборена по делото, нито самият документ е оспорен по
реда на чл.193 от ГПК.
От кредитираното заключение на СТЕ се установява, че констатациите на
метрологичната експертиза на СТИ в БИМ представляват осъществяване на
5
нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера и случай на непълно отчитане на потребената ел.
енергия, като изчислението е извършено при спазване на методиката по реда на чл.
48, ал. 1, т. 1 б. "а" ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел. енергия.
Доколкото във въззивната жалба на ищеца липсват други конкретни
оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл.269, изр. 2 от ГПК въззивният
съд не дължи проверка за правилността на обжалваното решение извън наведените
оплаквания.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20114399/26.01.2024г., постановено по гр.д.
№28484/2019г. на СРС, 148 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6