№ 9916
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НЦОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретЦя ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110134702 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
СекретЦ Л А
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П С
2гражданско дело номер 34702 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т..” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Я..” № .., с ЕИК .., представлявано от изпълнителния директор А
С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против
Р. С. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „ЦЦ ..“ №.., ет. 4, ап. 4. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 28.02.2023 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника
за сумата от общо 2 740,14 лв., от която: сумата от 2 313,65 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 319,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
07.02.2023 г., сумата от 89,88 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
януЦи 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 17,06 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е
била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод дадени от съда указания,
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апЦтамент № 4, находящ се в гр.
София, бул. „ЦЦ ..“ №.., ет. 4, за абонатен № ..., за периода от месец май 2019 г. до месец
април 2022 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като сумата, която тя
дължи възлиза на общо 2 740,14 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила
договор с „Т..” ООД – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Р. С. Г., че ответницата дължи на „Т..” ЕАД – гр. София сумата от общо 2
740,14 лв., от която: сумата от 2 313,65 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от
319,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023
г., сумата от 89,88 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец януЦи 2020 г.
до месец април 2022 г., сумата от 17,06 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата
2
и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи претенции, претендира направените по делото доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Р. С. Г..
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява. По делото е
депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
С определение от 04.01.2024 г. „Т..” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т..” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 10745/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
26.03.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на пЦично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. С. Г. е осъдена да заплати на „Т..” ЕАД сумата от 2 313,65 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. София, бул. „ЦЦ ..“ №.., ет. 4, ап. 4, с абонатен № ..., за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 319,55 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., сумата от 89,88 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец януЦи 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 17,06 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до
07.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 28.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 104,80 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 54,80 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т..” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т..” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т..” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
3
между ищеца и „Т..” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Т..” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените и приети писмени доказателства по делото от третото лице помагач
се установява, че „Т..” ООД извършва услугата дялово разпределение на доставената
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, където се намира процесния
отопляван недвижим имот.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от НотЦиален
акт за дЦение на недвижим имот № 128, том .., дело № 22166/1997 г. на нотЦиус при НС
към СРС, се установява, че ответницата е придобила по дЦение от майка си С. С. Г.
собствеността върху недвижим имот, представляващ апЦтамент № 4, находящ се в гр.
София, ул. „ЦЦ ..“ №.., ет. 4, като дЦителката е запазила за себе си и за съпруга си С Г Г
правото на ползване върху недвижимия имот.
От приетите по делото справки, изготвени от НБД „Население“ се установява, че С.
С. Г. е починала на 22.08.2013 г., а С Г Г – на 19.12.1997 г.
От представения заверен препис от заявление-деклЦация от 18.08.2003 г., подадено
от ответницата, се установява, че същата е направила искане за откриване на пЦтида, както
и за обединяване на пЦтидите, открити за абонатни №№ 0... и 34760.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т..” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 313,61 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 2 662,53 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 348,92 лв.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № ..., за периода от месец май 2019 г. до месец април
2022 г. за потребена топлинна енергия с включени изравнителни сметки за същия период,
отразена сума за корекция в цената на топлинна енергия, е в размер на 2 313,61 лв. за
главница и 319,55 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са
били изготвени три броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т..” ЕАД е дружество, регистрирано по
4
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „ЦЦ ..“
№.., ет. 4, ап. 4. По делото е безспорно установено, че ответницата е собственик на
процесния отопляван недвижим имот по дЦение, спори се за размера на дължимата сума за
топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява завЦен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
5
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 313,61 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 2 662,53 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 348,92 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 2 313,61 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания
размер от 2 313,65 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от ответницата възражение за погасителна давност в
заповедното производство, съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим
тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155,
ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтЦящи
се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 28.02.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец декември 2019 г. включително, като вземането
за месец януЦи 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец мЦт 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница за
отоплявания имот за периода от месец януЦи 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 1
492,23 лв., която е размер на посоченото задължение за имота от вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза. Ето защо исковата претенция се явява основателна и
доказана до размер от 1 492,23 лв., като за разликата над тази сума до сумата от 2 313,61 лв.
и за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2019 г. претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец декември 2019 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., то същата следва да
6
се изчисли върху главницата от 1 492,23 лв., при съобразяване с издадените общи фактури.
Съобразно със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
задължението за лихва за забава върху главницата по издадената обща фактура от 31.07.2020
г., която главница е в размер на 693,88 лв., като съобразно с чл. 162 от ГПК и при
използване на счетоводна програма, върху главницата от 693,88 лв. съдът определи лихва в
размер на 169,88 лв. Към посочената сума следва да се добави размера на лихвата за забава
върху издадените общи фактури от 31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г., или задължението
възлиза в размер на 333,15 лв. Претенцията за сумата от 319,55 лв. като основателна и
доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 89,88 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец януЦи 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „Т..” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „Т..” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
17,06 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 69,29 лв. от направените разноски в размер на 104,80 лв.
от които: сумата от 54,80 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 523,23 лв. от общо направените разноски в размер
на 791,34 лв., от които: сумата от 91,34 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. –
платено възнаграждение на вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
7
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т..” ЕАД, с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К”, ул.”Я..” № КК, представлявано
от изпълнителния директор А С А, против Р. С. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул.
„ЦЦ ..“ №.., ет. 4, ап. 4, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. С. Г. дължи на „Т..” ЕАД сумата от
1 492,23 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и два лева и двадесет и три стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец януЦи
2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 319,55 лв. /триста и деветнадесет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
07.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 28.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
89,88 лв. /осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец януЦи 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 17,06 лв.
/седемнадесет лена и шест стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., и за сумата над 2 313,61 лв. /две
хиляди триста и тринадесет лева и шестдесет и една стотинки/ до първоначално
претендирания размер от 2 313,65 лв. /две хиляди триста и тринадесет лева и шестдесет и
пет стотинки/, като неоснователни, и за сумата над 1 492,23 лв. до сумата от 2 313,61 лв. и за
периода от месец май 2019 г. до месец декември 2019 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Р. С. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „ЦЦ ..“ №.., ет. 4, ап. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„К”, ул.”Я..” № КК, представлявано от изпълнителния директор А С А, на основание чл. 81
от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 69,29 лв. /шестдесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството
по издаване на Заповед за изпълнение на пЦично задължение по чл. 410 от ГПК № 9015 от
26.03.2023 г. по гр.д. № 10745/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Р. С. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „ЦЦ ..“ №.., ет. 4, ап. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„К”, ул.”Я..” № КК, представлявано от изпълнителния директор А С А, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 523,23 лв. /петстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „И..“, ул. ”Т..” №.., с ЕИК .., представлявано от И Ц Рв, в
качеството му на трето лице помагач на страната на „Т..” ЕАД, с ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9