№ 11392
гр. София, 24.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110125946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от ***. за изменение на решение № 14474 от
13.12.2022 г. постановено по гр. д. № 25946/2022 по описа на СРС, 39 състав,
в частта за разноските.
В молбата се твърди, че в полза на страната се дължат и разноските
сторени в заповедното производство.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е
депозирала становище.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от ** е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично
основателно.
С на решение № 14474 от 13.12.2022 г. постановено по гр. д. №
25946/2022 по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по
предявения иск от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул.
„**-*, срещу И. Й. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*-*,
чрез адв. */* по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, че И. Й. Ж. дължи на
1
„Софийска вода” АД сумата от сумата от 357.26 лв., представляваща
предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бл. 32, вх. А, ет. 8, ап. 16, клиентски № ********** за периода
от 25.07.2018 г. до 10.06.2021 г., ведно със законна лихва от 07.10.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57709/2021 г., по описа на
СРС, 39 състав, като отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1
от ЗВ за сумата над уважения размер от 357.26 лв., до пълния претендиран
размер от 1713.76 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги, в
обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 32, вх. А, ет. 8, ап. 16,
както и за периода от 09.05.2017 г. до 24.07.2018 г. С решението И. Й. Ж., е
осъден да заплати на „Софийска вода” АД, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с
ал. 8 от ГПК сумата от 128.94 лв. разноски в исковото и заповедното
производство. Съща така с решението е осъден ищеца Софийска Вода” АД да
заплати на адвокат С. К. К., от САК, сумата от 277.08 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И. Й. Ж. в
исковото производство пред СРС.
По отношение на претенцията на процесуалния представител на
ответника за разноски в заповедното производство съдът намира следното, че
заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7,
ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
2
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на 50 лв., като с оглед изхода на спора следва да се присъди сумата от
39.57 лв.
С оглед на гореизложеното молбата на за изменение на решението в
частта за разноските се явява частично основателна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 14474 от 13.12.2022 г. постановено по гр. д. №
25946/2022 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Софийска Вода” АД, ЕИК130175000, със седалище и адрес на
управление гр. София, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. „**-* да
заплати на адвокат С. К. К., от САК, с адрес на дейността гр. София, ул. „*-*,
сумата от 39.57 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на И. Й. Ж. пред СРС в заповедното
производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3