О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 25.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14082/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по предявен от В.М.И. срещу М.А. – съдия в СГС иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 668 250,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от обстоятелствената
част на исковата молба, ищецът обосновава претенцията си срещу ответника от
причинени вреди при правораздавателна дейност, а именно – във връзка с
постановено определение от 22.05.2018 г. по гр.д. №4817,/2018 г.
Съгласно разпоредбата
на чл.132 ал.1 Конституцията на РБ, при осъществяването на съдебната
власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни
действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от
общ характер. С тази конституционна разпоредба се урежда т.нар. функционален
имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на
действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при
изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, освен
при изрично предвидени от закона изключения - извършеното да представлява
умишлено престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната
реализация на отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по
общия ред. Уреденият функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване
на магистратската дейност, като на магистрата се гарантира възможност да
правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето
тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата
по делото. Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи
гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън
кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е
последица от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер.
С предявения иск ищецът цели именно реализиране на гражданската отговорност
на ответника. Това е така, доколкото всеки предявен иск пред съда представлява искане
за защита на засегнато право според твърдения на ищеца чрез санкциониране, в
различна степен според търсената защита, на едно неправомерно поведение. Именно
такава санкция не може да бъде упражнена по отношение на магистрат за действията
му при изпълнение на служебните му задължения. При това положение съдът приема,
че ответникът по делото се ползва от гражданската неотговорност на магистрат по отношение
на действията, предприети от него при изпълнение на служебните му задължения, което е основание да
се приеме, че същият не може да бъдат надлежен ответник по настоящото дело. Искове за вреди от магистрати,
причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, само
при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на
отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при
изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер,
извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление. Ето защо е налице абсолютна
процесуална пречка за допустимостта на производството, каквато е липсата на
право на иск в полза на ищеца за реализация на отговорността на магистрат за действия,
предприети при упражняване на магистратската професия. За наличието на
абсолютните процесуални пречки по допустимостта на производството съдът следи
служебно. При наличието на посочената абсолютна процесуална пречка
производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим, поради което производството по настоящето дело
следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. №14082 по описа за 2018 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: