№ 2979
гр. София, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502609 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 37373/15.06.2022 г., подадена от З. К. С. срещу
определение № 5453/13.06.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 4481/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба на З. К. С. с вх. на ДСИ №
11455/05.04.2022 г., с която се обжалва действието на съдебния изпълнител, извършено по
изпълнително дело № 20201110401771 по описа на ДСИ при СРС, по насочване на изпълнението
върху вземане на длъжника към „Изипей“ АД за получаване на суми по негова банкова сметка,
което е станало с налагане на запор върху тази сметка.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, поради което моли апелативния
съд да го отмени и постанови ново, с което да отмени наложения запор върху описаната банкова
сметка, поради причина на несеквистеруем доход.
Излага съображения, че поискал прекратяване на делото, което не било отчетено от съда,
който следвало да се произнесе мотивирано, че било незаконно и че в допълнителната молба
записал, че запорираната сметка била открита не е от него, а от фирма „Изипей“ с цел получаване
единствено на пенсията му от НОИ, която била в размер на 364.46 лв., т.е. под линията на бедност
и представлявала несеквистеруем доход, което съда не бил отчел.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания, намира последната за процесуално допустима –
депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за
неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на З. К. С. с вх. на ДСИ
№ 11455/05.04.2022 г., с която се обжалва действието на съдебния изпълнител, извършено по
1
изпълнително дело № 20201110401771 по описа на ДСИ при СРС, по насочване на изпълнението
върху вземане на длъжника З. К. С. към „Изипей“ АД за получаване на суми по негова банкова
сметка, което е станало с налагане на запор върху тази сметка.
Видно от жалбата, в нея се правят оплаквания, че това действието на ДСИ било незаконно,
тъй като било извършено по изпълнително дело, образувано на основание изтекъл по давност
изпълнителен лист и което подлежало на прекратяване. Такива доводи са изложени и в молба-
уточнение от 30.05.2022 г.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане жалбата,
градският съд е приел, че така обжалваното действие на ДСИ не е сред изчерпателно посочените
изпълнителните действия в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, доколкото и длъжникът не
излага съображения за несеквестируемост на запорираното вземане нито в жалбата му, нито в
допълнителната му молба.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение
за правилно и законосъобразно.
Действащият ГПК въвежда принципа за предметна и субектна ограниченост на
възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Така, в разпоредбите на чл.
435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които
подлежат на обжалване от длъжника. В случая, видно от процесната жалба на З. К. С. – длъжник в
горепосоченото изпълнително производство, както и уточнителната му молба от 30.05.2022 г.,
предмет на обжалване е наложен запор върху негова банкова сметка в „Изипей“. Съображенията за
обжалване обаче не са свързани с твърдяна несеквестируемост на вземанията, в която хипотеза
жалбата би била допустима съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, а се излагат доводи, включително и в
уточнителната молба (макар и в нея да се посочва, че запорът е наложен върху сметка за
получаване на пенсия, то това се прави не за обосноваване на несеквестируемост – посочва се, че в
тази сметка няма средства и тя не е ползвана), относно дължимостта на изпълняваните вземания,
които обаче са ирелевантни в настоящото производство. Поради това жалбата не е в обхвата на чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК, доколкото тя не е насочена и срещу друго подлежащо на обжалване
изпълнително действие по чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, т. е. същата е процесуално недопустима и не
подлежи на разглеждане.
Такива доводи – за несеквестируемост, се правят едва в частната жалба пред настоящата
инстанция, които обаче не могат да обосноват допустимост на процесната жалба срещу действия
на съдебния изпълнител, тъй като са направени извън рамките на двуседмичния преклузивен срок
за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, пропускането на който е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка за развитие на процеса. По тези съображения процесната жалба е недопустима, дори
и да се приеме, че с уточнителната молба длъжникът е навел доводи за несеквестируемост, както
твърди частният жалбоподател, макар и това да не е така според настоящия съдебен състав, тъй
като посочването, че банковата сметка в „Изипей“ е за получаване на пенсия, то това е направено в
друг контекст, не и за обосноваване на несеквестируемост. За пълнота на изложението следва и да
се посочи, че недопустимостта на жалбата на длъжника срещу така наложения запор върху негова
банкова сметка, не осуетява правото му да иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и
връщане на несеквестируемата част от евентуално събрани суми докато те не са получени от
кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта.
По така изложените съображения, обжалваното определение на градския съд следва да бъде
2
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 5453/13.06.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 4481/2022 г.
по описа на Софийски градски съд.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3